СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А състав, в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева
гражданско дело № 13285 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение от 04.06.2018г.,
постановено по гр. дело № 34757 по описа за 2015г. на СРС, ГО, 69 състав са
отхвърлени предявените от Л.Д.Д. срещу „О.б.“ АД искове с правно основание чл.
57, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, /отм/ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6050 лв., представляваща стойност на
неразрешени банкови операции, извършени в периода от 06.04.2014г. до
03.05.2014г., ведно със законната лихва от 19.06.2015г. до окончателното
изплащане, както и за сумата от 629. 81 лв., представляваща лихва за забава за
периода 10.06.2014г. – 19.06.2015г. и са присъдени разноски съобразно изхода на
спора.
Въззивницата – ищца обжалва
решението изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради
постановяването му в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че не е налице доказано по
делото нейно поведение, което може да се квалифицира като „груба небрежност“
относно задължението й по чл. 53, т. 3 от ЗПУПС /отм/ за запазване на
персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент. Излага
съображения, че ответникът, в съответствие с носената от него доказателствена
тежест, не е доказал, че процесните оспорени операции са наредени от нея, респ.
тя да е предоставила умишлено картата или ПИН – кода на трето лице или да е
проявила груба небрежност, позволяваща достъп на трети лица до картата. Сочи,
че и при полагане на дължимата грижа от картодържателя, дължимата информация
може да бъде придобита по друг начин, включително и чрез престъпление, а самият
факт на ползването на материалния носител на картата и ПИН – кода не е
достатъчен да се приеме, че транзакциите са автентични, по арг. от чл. 56, ал.
3 ЗПУПС /отм/. Предвид изложеното, моли
решението на СРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което да уважи исковете и да й присъди разноски за двете инстанции.
Въззиваемият – ответник „О.б.“ АД е подал писмен отговор в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, в който оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че е
налице поведение на ищцата – картодържател, което следва да се квалфицира като
груба небрежност при изпълнение на задължението за защита на персонализираните
защитни характеристики на инструмента по чл. 53, ал. 3 ЗПУПС /отм/. Поддържа,
че оспорените операции са извършени чрез въвеждане на верен ПИН код и прочитане
на данни на чип-информационния носител на картата, без регистриране на
неуспешни опити за ползване на банковата карта и без предварителна справка за
наличност по сметката. Сочи, че гласните доказателства установяват, че
процесната банкова карта се е намирала в държане на ищцата. Излага доводи, че
процесната електронна дебитна карта от вида EMV Maestro има лента и
чип, поради което в случай на копиране на данни, същото се извършва през
магнитна лента и в този случай с копираната банкова карта с чип не могат да
бъдат извършвани трансакции на територията на страната, нито боже да бъде
ползване на банкомат или ПОС – терминал. В случая всички оспорени операции са
извършени на АТМ – терминални устройства с оригиналната ЕДК от лице, което е
знаело съответстващия ПИН код. Твърди, че е налице доказано нарушение на
задълженията по чл. 12, ал.1, т. 2, т.2, т. 3 и т. 4 от Общите условия, както
правилно е приел СРС. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. По същество решението е правилно.
По
главния иск с правно основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС /отм/:
Ищцата претендира заплащане на сумата 6050
лв., представляваща стойност на неразрешени 17 броя банкови операции, извършени
в периода от 06.04.2014г. до 03.05.2014г. по време на срока на действие на
договор за издаване и ползване на дебитна карта.
За да отхвърли иска, СРС е приел за
основателно и доказано направеното от банката – ответник възражение за наличие
на груба небрежност от ищцата – картодържател, на основание чл. 58, ал. 2 ЗПУПС
/отм/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗПУПС /отм/ в случай на
неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги незабавно
възстановява на платеца стойността на неразрешената платежна операция и когато
е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което
тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената операция, т.е. по правило
банката, която е издател на платежния инструмент, отговаря в размер на
стойността на неразрешената банкова операция. Съгласно на чл. 58, ал. 2 ЗПУПС /отм/ платецът понася всички загуби, свързани с
неразрешени платежни операции, ако ги е причинил чрез измата или чрез
неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 53 умишлено или
поради груба небрежност. Доказателствената тежест за установяване
автентичността на платежната операция е върху доставчика на платежна услуга –
чл. 56, ал. 1 ЗПУПС /отм/.
По делото е безспорно
установено, че процесните 17 трансакции са извършени на АТМ –терминални
устройства, като всички са правени без да е правена предварителна справка за
наличност по сметката, всички са с прочетен чип от картата и въведен верен ПИН
–код /удостоверение от 14.11.2016г., изходящо от „Борика – Банксервиз“
АД/.Установено е също по делото, че процесната карта „EMV“ има чип и
всички трансакции, които са извършени с нея, са регистрирани на чип-носител,
като ако картата бъде копирана, от същата не могат да бъдат изтеглени пари от
банкомат на територията на РБългария. Предвид изложеното СРС е приел, че
единствено наличната информация за ПИН – кода, съответстващ на картата и
фактическа власт върху същата би дала възможност за незабавно осъществяване на
платежните операции.
Въззивният съд намира, че
законосъобразно в настоящия казус е прието в обжалваното решение, че
ответникът, в съотвествие с носената от него доказателствена тежест, е
установил проявена от ищцата груба небрежност по отношение изпълнение на
задължението й по чл. 53, т. 3 ЗПУПС от 2009г. /отм/ - след получаване на
платежния документ да предприеме всички разумни действия за запазване на
неговите персонализирани защитни характеристики, включително да не записва
каквато и да е информация за тези характеристики върху платежния инструмент
и да не съхранява такава информация
заедно с платежния инструмент. В тази връзка освен правилно използвания ПИН код
от първия път следва да се отбележи, че картата е разчетена чрез нейния чип,
съгласно показанията на разпитания свидетел М., началник отдел „Банкови карти“
при ответната банка и получил обаждането от ищцата на 18/19 май 2014г. Поради
това, че картата е разчетена чрез нейния чип, а не чрез магнитната лента,
следва извод за автентичност на платежните операции. Преди уведомяването на
банката за процесните трансакции не е съществувал обективен факт, който да
поражда съмнение в автентичността им.
Следва
да се отбележи, че принципно доводите в жалбата, че регистирирането
от ответната банка на платежни услуги при използването на платежен инструмент
не е достатъчно доказателство да се приеме, че платежната операция е била разрешена
от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при
груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията, като в този смисъл е изричното разпореждане на
нормата на чл. 56, ал. 3 ЗПУПС /отм/. В конкретния случай
обаче, освен доказаният факт, че за процесния период са извършени 17 тегления от нея чрез правилно въведен всеки път от
първия път ПИН код и прочетени данни от чип – информационния носител на картата, следва да се
приеме за доказано по делото и
осъществявано държане на картата от ищцата през процесния период. В тази
връзка съдът отчита показанията на собствената й дъщеря, разпитана по делото,
която заявява, че картата е била в държане на майка й, както и факта, че през
процесния период 06.04.2014г. – 03.05. 2014г., всички неразрешени трансакции са
почти всеки ден последователно, но на 13.04.2014г. е налице отразено теглене от
терминал с адрес Техномаркет, което не е оспорено като неразрешено. При
съвкупна преценка и с показанията на свидетеля М., приел обаждането на ищцата,
съгласно които същата е споделила съмнение за извършване на операциите от дъщеря
й, следва, че е доказано неизпълнение по чл. 53 ЗПУПС /отм/ при условията на
груба небрежност.
С оглед съвпадението на изводите на двете инстанции,
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на
въззиваемия следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за
настоящата инстанция в размер на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.06.2018г., постановено по гр. дело № 34757
по описа за 2015г. на СРС, ГО, 69 състав.
ОСЪЖДА Л.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на „О.б.“ АД, ЕИК********, основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 ГПК, сумата 100 лв. - разноски за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 1 месечен срок от съобщенията до страните
пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК.