№ 223
гр. Свиленград, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Йорданка Кр. Ненчева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело №
20255620100126 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът А. Т. К. е предявил срещу ответника „Джи И Резортс“ ЕАД кумулативно
обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед от 31.12.2024 г. на изпълнителния директор на
ответното дружество – правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; 2) за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност „инспектор игра в казино“ / „инспектор
на маса“ в ответното дружество – правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ; 1) за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 28 914 лв. за
времето от 31.12.2024г. до 31.06.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума от
завеждане на иска - 14.02.2025г. до окончателното й изплащане - правно основание чл.344,
ал.1, т.3 от КТ. Претендира направените по делото разноски.
Ищцът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника – работодател, по
силата на което заемала длъжността „инспектор игра в казино“ / „инспектор на маса“, код по
НКПД: 42123002, с място на работа: Комплекс „Голдън Ай“ № 1, находящ се в село Капитан
Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково. Със Заповед от 31.12.2024г. на работодателя
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Ищецът
счита, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна. В
заповедта не било посочено фактическото основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, а посоченото правно основание – намаляване обема на работата, не било
реално към момента на уволнението. Заповедта не била мотивирана. Работодателят не бил
1
спазил изискването за извършване на подбор сред служителите (чл.329 от КТ), а дори да бил
извършил такъв, то резултатът от него не съответствал на изискванията на закона, доколкото
на работа останали служители с по-ниска квалификация с по-лошо качество на работа от
това на ищцата.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението на ищецът за липса
на реално намаляване обема на работата, като твърди, че било налице трайно, значително и
реално намаляване обема на работата в ответното предприятие, свързано с изпълняваните от
ищцата трудови функции, в т.ч. съществено намаляване на броя на игралните маси в
оперираното от ответника казино, които се наблюдавали от инспекторите на маса. Именно
трайното намаляване на обема на работата на служителите от отдел „Игри на маса“
мотивирало ответника да установи непълно работно време за служителите му, заемащи
длъжността „инспектор на маса“, през значителна част от месеците ноември и декември
2024 година. Твърди, че работодателят извършил подбор измежду всички служители,
заемали длъжността „инспектор на маса“, като приложил правилно критериите по чл.239,
ал.1 от КТ.
Посочва, че след прекратяване на трудовото правоотношение изплатил на ищеца
обезщетение за неспазено предизвестие по чл.222 от КТ и счита, че то следва да се прихване
с вземането на ищеца за обезщетение по чл.225 от КТ. Поради изложеното, ответникът иска
от съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноски по делото.
В срока по чл.312, ал.2 от ГПК ищецът е депозирал писмено становище, с което
оспорва направеното с отговора на ответника твърдение за извършен подбор. В тази връзка
оспорва представения с отговора атестационен лист от 27.12.2024 г. и посочените в него
оценки, които не почивали на обективните данни, както оспорва и констатациите на
работодателя за квалификацията и нивото за справяне с работата на служителите, измежду
които е извършен подбора. Подборът бил необективен и поради това, че в него били
включени лица, които вече не били служители на ответното дружество към момента на
извършването му, бил извършен от комисия с членове, които не познавали ищцата и
работата й, а най-високо оценената служителка била близка приятелка на член от комисията
по подбора – И. С. А.. Със становището си ищцата оспорва и твърденията на ответника, че
било налице намаляване обема на работата, обоснован с въвеждане на непълно работно
време и намаляване броя на игралните маси. Посочва, че считано от 16.12.2024 г.
работодателят отменил своя предходна заповед за въвеждане на непълно работно време,
целяща по неправомерен начин да намали и да не заплати дължимото на служителите
договорено трудово възнаграждение, което било констатирано от Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Хасково. Посочва също, че към момента на прекратяване на процесното трудово
правоотношение не само, че нямало намаление, но имало увеличение на обема на работа,
изпълнявана от служителите на длъжност „инспектор маса“, което наложило тези служители
да работят извънредно - обстоятелство, което отново било констатирано от Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Хасково. Оспорва твърдението на ответника, че броят на
2
игралните маси в казиното бил намален поради намаляване обема на работа. Посочва, че
намаляването на броя на игралните маси се дължало на липсата на достатъчно на брой
служители на длъжност „инспектор маса“, които да ги обслужват.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ:
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца
основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася
само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/
опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може
да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т.
1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но
не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението
съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на
уволнение или надлежното му упражняване /така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. №
4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл. 290
ГПК/.
Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса писмени
доказателства, в това число Трудов договор № 23HR/29.09.2023 г., се установява и съдът
приема за доказано, че ищeцът А. Т. К. е работил при ответника „Джи И Резортс“ ЕАД, като
е заемал длъжността „Инспектор на маса“, с място на работа – офис на работодателя,
намиращ се в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково, извън регулация,
комплекс „Голдън Ай“ № 1, и с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 4819,00 лв.
Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от
работодателя със Заповед от 31.12.2024 г. на Васка Костадинова Т.а, представляваща
ответното дружество - работодател, считано от 01.01.2025 г., на основание чл.328, ал.1, т.3 от
КТ. Не се спори от страните, че заповедта е връчена на служителя на датата на издаването й -
31.12.2024 г., т.е. трудовото правоотношение е съществувало в периода от 29.09.2023 г. до
31.12.2024 г. включително. Безспорно е, а и от заповедта е видно, че работодателят не е
отправил до служителя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, като е
разпоредил да му бъде заплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазване на 30-
дневния срок за предизвестие. Също не се спори, а и от заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че във фиша за работна заплата на ответника за
месец декември 2024 г. е начислена сумата от 3915.59 лв., представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие (чл.220, ал.1 от КТ). Не се спори между страните, а и ищецът
изрично признава, че е получил сумата от 4040.77 лева, представляваща обезщетение при
уволнение (чл.222 от КТ) за времето, през което е останал без работа за 1 месец.
3
По делото не се твърди, а и не се събраха доказателства за наличие на решение на
работодателя за намаляване обема на работа спрямо служителите, заемали длъжността
„Инспектор на маса“, нито че при наличие на такова решение, той е започнал да го
изпълнява. Ответникът е представил щатно и поименно щатно разписание на ответното
дружество, действало до към 27.12.2024 г. и щатно и поименно щатно разписание на
ответното дружество, действало към 31.12.2024 г. И в двете представени щатни разписания е
отразена длъжността „инспектор“, където и към двете дати фигурира името на ищецът А. К.,
като и в двете щатни разписания към 27.12.2024 г. и към 31.12.2024 г. брой по щат на
бройките на тази длъжност е 38, както и броят на заетите места е еднакъв 38. Щатно и
поименно щатно разписание на ответното дружество, действало след 31.12.2024 г. не е
представено, въпреки че на ответника с определението за насрочване е указано, че негова е
тежестта за доказване на законното упражняване на правото на уволнение по чл. 328, ал. 1,
т.3 от КТ, както и спазването на процедурните правила по уволнението на това основание.
От приетата по делото експертиза се установява, че към 27.12.2023 г. служителите, които са
заемали длъжността „инспектор на маса са били 41 броя, а към 15.03.2025 г. те са били 39
броя, следователно след 31.12.2024 г. – датата на уволнението на ищеца, то бройката им се е
увеличила от 38 на 39.
Със заповед от 20.12.2024 г. на Васка Костадинова Т.а – изпълнителен директор на
ответното дружество е назначена комисия за извършване на подбор по чл. 329 КТ, във връзка
с намаляване обема на работа, извършвана от служителите, заемащи длъжността „инспектор
игра в казино“/ „инспектор на маса“. В състава на комисията са включени самият
изпълнителен директор Васка Костадинова Т.а, Г.С.С. и И. С. А. (свидетел по делото). Със
заповедта е разпоредено след приключване на подбора, на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ
да се прекратят трудовите правоотношения на трима служители на дружеството, заемащи
посочената длъжност, получили най-ниска оценка.
В Приложение № 1 към заповедта са посочени „критерии и показатели за
извършване на подбора по реда на чл.329 от КТ“, видно от което като такива са определени:
квалификация (образование); езикова квалификация; трудов стаж в предприятието и трудов
стаж на същата, сходна или със същия характер работа; оценка от последната вътрешна
атестация. Съгласно Приложение № 1, относно квалификационния критерий
"квалификация" се полагат 4 точки – за средно образование и професионален сертификат и 2
точки - за средно образование. Относно квалификационния критерий „трудов стаж в
предприятието и трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа“ се полагат
за всяка година по 1 точка, но не повече от 2 точки. За критерия „езикова квалификация " се
дават от 2 до 4 точки.
Видно от приетия атестационен лист, ищецът е класиран на 40-то от общо 40
оценявани, като водещ за крайния резултат е била т.нар. „оценка от последната вътрешна
атестация“, доколкото по останалите критерии оценяваните служители са получили еднакъв
брой точки.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводна експертиза в началото на 2024 г. в
4
обекта „Голдън Ай“ на ответното дружество са функционирали 34 броя игрални маси, а
считано от 01.01.2025 г. – 18 броя игрални маси. Намалението на броя на игралните маси
през 2024 г. в казиното „Голдън Ай“, в което е работил ищецът, се потвърждава и от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
От приетите по делото писма от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково,
адресирани до ищеца А. Т. К., (писмо от 06.03.2024г.) и до ищцата (писмо от 07.04.2024г.), е
видно, че е било констатирано нарушение на трудовото законодателство от страна на
ответника – работодател. Видно от писмата, констатирано е било полагане на извънреден
труд от ищеца в периода от месец май до месец октомври 2024 г. включително и през месец
декември 2024 г. На ответника, като работодател, е била приложена принудителна
административна мярка и са му били дадени задължителни за изпълнение предписания във
връзка със спазване на трудовото законодателство, включително и да изплати на ищеца
положения от него извънреден труд през посочените месеци – разликата до размера на
дължимото трудово възнаграждение с увеличение 50 на сто.
Със заповед на ответника от 22.10.2024г. е въведено непълно работно време за
служителите от отдели „Видеонаблюдение“ и „Игри на маса“, като действието на заповедта
е прекратено от работодателя, считано от 16.12.2024 г.
По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на ангажираните от
ищцата свидетели – Ю.А.П. (служител на длъжност „крупие- дилър на игрална маса в
ответното дружество и член на синдиката на служителите) и А. Н. П. (изпълнявал
длъжността „крупие“ в ответното дружество до 23.12.2024г.), и на ангажираните от
ответника свидетели - И. С. А. (служител на длъжност „мениджър смяна“ в ответното
дружество) и Н. Т. М. (служител на длъжност „Специалист“ в Отдел „Човешки ресурси“ на
ответното дружество).
Свидетелите Ю.А.П. и А. Н. П. са категорични в показанията си, че в ответното
дружество е нямало намаляване на обема на работата преди уволнението на ищеца.
Посочват, че работа не е намаляла, а напротив увеличила се е – клиентите идвали и се
налагало да ги връщат, защото нямали достатъчно маси за тях, а масите били намалени,
защото нямало нужния брой служители, за да ги обслужват – и точно поради това се
налагало инспекторите на маса да полагат извънреден труд. Свидетелите посочват, че
ищецът, както и други техни колеги са направили оплакване до Инспекцията по труда, че не
се заплаща справедливо положения от тях извънреден труд, и това е променило
отношението на работодателя към тях. Относно подбора тези двама свидетели също са
категорични, че реално такъв не бил извършван. Посочват, че от членовете на комисията по
подбора единствено свидетеля И. С. А. имал впечатления за тяхната работа, а за члена на
комисията Г.С.С. свидетелите дори не са чували. Свидетелката А. посочва, че други колеги
на ищеца – В.П.- оценена с най-много точки в атестационния лист, не разбира добре турски
език, което е необходимо за работата им, предвид че основните клиенти на казиното говорят
на турски език. Този свидетел е категоричен, че ищецът К. се справя много добре в работата
си, клиентите го уважават и разбира перфектно турски език. Свидетелят П. посочва и че,
5
ищецът му е помагал с турския език при постъпването му на работа при ответника.
Свидетелят Н. Т. М. посочва, че нейната работа е да при назначаване на служители
при ответника да изисква от тях нужните документи за започване на работа. Свидетелката
също посочва, че за работата в казиното се изисква владеенето на турски език основно.
Свидетелят И. С. А. посочва, че е участвал в процедурата по извършването на
подбор през месец декември 2024г. и че в ответното дружество се правил подбор на всеки
три – четири месеца, като „пит – босовете“ (преките ръководители на „инспекторите на
маса“) оценявали служителите, така че „имали ясна представа кой е мотивиран да работи,
кой иска да учи, кой са справя добре и кой несериозно се отнася към работата“. Свидетелят
Н. Т. М. също посочва, че „пит – босовете“ правят подбора. Свидетелят А. посочва, че
ищецът има пропуски в работата си, за което е пускана докладна към главния шеф, но не
може да си спомни кога точно, тъй като на месец постъпвали много докладни – около 20-30
за служители.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до извода, че
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна.
На първо място, заповедта не е достатъчно обоснована и мотивирана по начин,
определящ в достатъчна степен причината за прекратяването на трудовото правоотношение,
оттам и възможността на съда да извърши проверка относно съществуването на факта,
посочен като основание за прекратяването и неговото съответствие на посочената правна
норма. Липсата на мотиви в заповедта лишава служителя да узнае за причината, мотивирала
работодателя да прекрати трудовото правоотношение и да организира защитата си против
него. Съдебната практика е последователна в тази насока, като още в Решение № 346 от
23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на ВКС, IV г. о., е прието, че във всички случаи на
прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието,
на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради
правните последици. Работодателят е този, който трябва да установи законността на
заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено
трудовото правоотношение. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с
цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически
основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на
законодателя. От значение е работникът или служителят да разбере кои са фактите в
обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а
съдът да може да извърши проверка на тези факти. В този смисъл е и Решение № 314 от
30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 840/2014 г., IV г. о., ГК, и др.
В случая, в заповедта не се сочат никакви факти, обусловили прекратяването на
трудовото правоотношение, които да подлежат на съдебна проверка. Едва с отговора на
исковата молба ответникът изяснява в процеса, че намаляването на броя на игралните маси е
била причината за прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта
правно и няма данни тази причина да е станала достояние на ищцата по-рано.
6
На следващо място, процесната заповед е незаконосъобразна и като постановена
при липса на предпоставките, обуславящи възникването на правото на уволнение на
избраното от работодателя основание и надлежното му упражняване.
С оглед наведеното конкретно основание – намаляване обема на работата - в тежест
на ответника бе да установи, при условията на пълно и главно доказване, и при кумулативна
даденост, следните предпоставки: 1) намаляване на работата, която се изпълнява от
работника с тази трудова функция; 2) наличие на обективна връзка между намаления обем
на работата, необходимостта работодателят да реорганизира работния процес и трудовата
функция на уволнения работник - намаляването да е свързано с изпълняваните от работника
трудови функции; 3) работодателят да е извършил подбор и неговата законосъобразност,
обусловена от обоснованост на дадените от работодателя оценки по законоустановените
критерии за извършване на подбор.
Въз основа на събраните по делото доказателства, не е налице намаляване обема на
работа при ответното дружество, което да е обусловило необходимост от съкращение на
щата в отдела, в който е работил ищеца.
Намаляването на обема на работата, за да послужи като законосъобразно основание
за прекратяване на трудово правоотношение, следва да отговаря на няколко изисквания. На
първо място, необходимо е то да се отнася не общо към дейността на предприятието
работодател, а към конкретна дейност, осъществявана чрез определени трудови функции. На
второ място, същото следва да се отличава с характеристиката трайност, т. е. да не е
преходно и колебливо състояние. На следващо място, необходимо е това намаляване да е в
обем, даващ основание да се намали броят на работниците, изпълняващи съответните
трудови функции, а не да е незначително, пренебрежимо малко спрямо общия обем. Не на
последно място, необходимо е още да съществува обективна връзка между намалението и
необходимостта работодателят да реорганизира работния процес – било като преустанови
дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата
функция, за която работата е намаляла, между други работници в предприятието (в този
смисъл е практика на касационната инстанция, обективирана например в Решение № 375 от
25.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1925/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 29 от 08.02.2011 г. по
гр. д. № 265/2010 г., Решение от 08.02.2011 г. по гр. д. № 265/2010 г., ІV г. о. на ВКС;
Решение от 09.07.2012 г. по гр. д. № 1251/2010 г., ІV г. о. на ВКС).
В конкретния случай, работодателят посочва, че намаляването на обема на работа се
дължи на намаляването на броя на игралните маси през 2024 г., което е свързано и с
въвеждането на непълно работно време на служителите, заемащи длъжността на ищцата.
Действително, установи се по делото намаляване на броя на игралните маси през 2024 г.,
началото на 2025 г., което несъмнено е относимо към трудовите функции на ищеца, видно от
заемана от нея длъжност.
Съдът обаче е в невъзможност да прецени дали това намаляване е трайно и дали е в
обем, даващ основание да се намали броя на служителите, изпълняващи съответната трудова
функция и то точно с 3 броя служители (видно от заповедта от 20.12.2024 г., с която е
7
разпоредено да се прекратят трудовите правоотношения на трима служители, заемащи
длъжността „инспектор, игра в казино“/ „инспектор на маса“). Сравнението и преценката се
прави между обективният обем на работа към различни времеви периоди. В случая изобщо
не е ясно кои периоди сравнява работодателя и защо счита, че има намаляване на обема на
работа. Освен това, основание за съмнение в наличието на трайно намаляване обема на
работа дават показанията на свидетелите Ю.А.П. – все още работеща при ответника и А. Н.
П., работил там до 23.12.2024 г., както и приетите по делото писмени доказателства: заповед
на работодателя, с която считано от 16.12.2024 г. се отменя въведеното със заповед от
22.10.2024 г. непълно работно време на „игри на маса“; предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение със С.Й.К., на длъжност „инспектор маса“ в ответното
дружество, класирана на 39-то място в подбора (непосредствено преди ищеца), което е от
03.12.2024 г. (преди заповедта за подбора от 20.12.2024г.), което предизвестие сочи друго
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.2 от КТ, а не
намаляване обема на работата; писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково,
видно от които е констатирано въвеждане на непълно работно време и същевременно
полагане на извънреден труд от служители на длъжност „инспектор маса“, което е
несъвместимо с намаляване на обема на тяхната работа.
Поради изложеното, съдът приема, че по делото не се доказа наличие на намаляване
обема на работа, което да е обусловило уволнението на ищцата.
Въпреки така направения извод, който е достатъчно основание за отмяна на
процесната заповед, съдът счита, че за пълнота следва да изложи съображения относно
незаконосъобразността и формалността на извършения от работодателя подбор.
Правото на подбор е субективно материално преобразуващо право на работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ, при закриване на част от предприятието,
както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има
право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре. В случаите на съкращаване на една или
няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови
функции/ и при намаляване обема на работа, извършването на подбор е не само субективно
преобразуващо право на работодателя, но и вменено в негова тежест задължение. Когато се
касае за закриване на част от предприятието, съкращаване на единствената или на всички
щатни бройки за съответната длъжност, подбор се извършва по преценка на работодателя,
без това да е задължително. В този смисъл са мотивите в Тълкувателно решение № 3/2011 от
16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 5/2019 г. от
26.10.2021 г. по т. д. № 5/2019 ОСГК на ВКС. В случая, предвид приложимото
уволнителното основание – поради намаляване на обема на работа, работодателят е
задължен да извърши подбор.
От събрания по делото доказателствен материал е видно, че от страна на
работодателя е осъществен някакъв подбор. Назначена е от работодателя комисия по
8
подбора и е извършено класиране на служителите в т.нар. „атестационен лист.
Работодателят участва в комисията по подбора, но това не е незаконосъобразно -Решение №
311 от 24.02.2017 г. по гр.д. № 2333 / 2016 г. ІV г. о. на ВКС и др.
Формалната констатация, че подбор е извършен, не означава обаче, че е изпълнено
изискването на чл. 329, ал. 1 КТ. Съдът следва и да провери дали подборът е съобразен с
изведените в закона критерии за законосъобразност. Съгласно Тълкувателно решение №
3/2011 г. от 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, подборът, като материално субективно
преобразуващо право може да се упражнява в границите, установени в закона, т. е. по
законосъобразност. В основата му е преценката на критериите за квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа /качество на работата/. Като дейност по упражняване на
субективно право, тази преценка се извършва по критериите, установени в правната норма,
предназначена е да задоволи определен от закона интерес и да доведе до посочените в
разпоредбата резултати – да се запази правоотношението на работниците, които имат
повисока квалификация и работят по-добре. Затова, осъществяването на подбора трябва да
бъде съобразно закона, а не по целесъобразност. Точното прилагане на закона, към което е
насочен съдебния контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране на
формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите
от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като
преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 от КТ, съдът решава дали правото на
подбор е осъществено съобразно установения правен режим.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за причините, които са
обусловили при оценяването на ищеца да му бъдат поставени конкретните оценки, най-вече
по критерия „оценка от последната вътрешна атестация“, при това толкова ниска, най-ниска
в сравнение с останалите оценявани. Това не се изясни и от показанията на разпитаните по
почин на ответника свидетели. Съмнение в обосноваността на оценката се поражда и от
обстоятелството, че при така констатирано от работодателя изпълнение на трудовите
функции от страна на ищеца на ниво, което не покрива очакванията, ответното дружество не
е предприело по-рано прекратяване на трудовото му правоотношение. Напротив, ищецът
дори не е бил санкциониран с налагане на по-леко дисциплинарно наказание. Съмнение в
обективността на подбора пораждат и определените от работодателя „критерии и
показатели за извършване на подбора по реда на чл.329 от КТ“, при които е обективно
невъзможно да се извърши реален подбор. Противно на житейската логика е общо 40
служители да имат еднаква квалификация, а трудовият стаж да е без значение, доколкото за
всяка година се дава по 1 точка, но общо - не повече от 2 точки, т.е независимо дали
служителят има 2 или 20 години трудов стаж, той получава един и същ брой точки – 2.
Очевидно, критерият „оценка от последната вътрешна атестация“ е бил водещ при
оценяването, но по делото не се изясни как този критерий може да бъде преценен като
обективен, още повече, че нито ищеца, нито разпитаните по негов почин свидетели колеги
са знаели, че се извършва каквато и да е т.нар. „вътрешна атестация“.
По горните съображения съдът намира, че уволнението на ищеца, извършено на
9
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, е незаконосъобразно, което обуславя основателност на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и същият следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто
извод достигна съдът. Безспорно е, че процесното трудово правоотношение е безсрочно.
Същевременно не се събраха доказателства, от които да се направи извод, че до устните
състезания трудовият договор е прекратен на друго основание. Ето защо предявеният иск по
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „инспектор игра в казино“/„инспектор на маса“ в ответното дружество.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца.
Видно от извършената по делото констатация с представената в проведеното на
28.08.2025 г. съдебно заседание (датата на приключване на съдебното дирене) трудова
книжка на ищеца се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение между
страните ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател.
В процесния случай, с иска е заявен период на обезщетението 31.12.2024 г. –
31.06.2025 г., но трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.01.2025 г. и това е
възможната най-ранна дата за начало на исковата претенция. Производството е приключило
след изтичане на крайната дата на заявения с иска период на обезщетението и с оглед
установените по-горе предпоставки за уважаването му, същият се явява основателен за
периода от 01.01.2025 г. до 31.06.2025 г.
Относно размера на исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от
КТ, по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В нея е прието, че
последният месец, предхождащ уволнението, в който ищцата има пълен месец отработени
дни общо 22 на брой е месец август 2024 г. Това е видно от приетите по делото фишове за
заплата и в частност от фиша за заплата за месец август 2024 г. Полученото от ищцата
брутно трудово възнаграждение /БТВ/ през месец август 2024 г. е 4819.00 лв. Така, размерът
на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за период от 6 месеца, дължимо от
01.01.2025 г. до 30.06.2025 г., определено на база БТВ за месец август 2024 г., възлиза на
28914.00 лв.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр.чл. 222
КТ в тежест на ответника бе да докаже, че сумата е платена, а в тежест на ищцата –
наличие на основание за задържане на полученото.
Заплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ обезщетение при уволнение (чл.222 от
КТ) за времето, през което е останал без работа, но не за повече от 1 месец. подлежи на
прихващане от размера на предявеното с иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл.
10
225, ал. 1 КТ, тъй като и двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на
уволнения, а именно – оставането му без работа.
Не се спори между страните, а и ищецът изрично признава, че е получил сумата от
4040.77 лева, представляваща обезщетение при уволнение (чл.222 от КТ) за времето, през
което е останал без работа за 1 месец. Поради това, тази сума следва да бъде приспадната от
претендираното от ищеца обезщетение и ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата 24 873.23 лева, върху която се дължи законна лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 14.02.2025 г. до окончателното плащане.
На основание чл. 242, ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта, в която е присъдено обезщетението.
По разноските:
С оглед на изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Ищецът доказва разноски в размер на 2000,00 лева - за заплатено адвокатско
възнаграждение (л.34 от делото), които ответникът следва да бъде осъден да заплати.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка
на Свиленградски районен съд сумата 1154.93 лева – държавна такса за уважените искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ /2х80 лева и 4% от 24873.23 лева/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на А. Т. К., ЕГН **********, извършено съгласно заповед от 31.12.2024 г. на
представляващия „Джи и резортс“ ЕАД, ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А. Т. К., ЕГН ********** на
предишната, заемана преди уволнението, длъжност - „инспектор игра в
казино“/„инспектор на маса“, код по НКПД: 42123002, в ответното дружество „Джи и
резортс“ ЕАД, ЕИК ********* с място на работа в село Капитан Андреево, Община
Свиленград, комплекс „Голдън Ай“ № 1.
ОСЪЖДА „Джи и резортс“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на А. Т. К., ЕГН
********** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата
24 873.23 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа
вследствие незаконното уволнение за периода 01.01.2025 г. до 31.06.2025 г., заедно със
законната лихва от 14.02.2025 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 2000 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Джи и резортс“ ЕАД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на Районен съд Свиленград сумата 1154.93 лева – разноски по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
11
решението в частта, с която е уважен искът по чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
датата на обявяването му – 29.09.2025 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12