Решение по адм. дело №1603/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на С. Д. Г., депозирана в съда чрез адв. В. Ч., срещу Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена семейна помощ № Д-Х-ВС-81/01.09.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] (ДСП – Димитровград).

В жалбата са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че материалното право е приложено неправилно, като е разпоредено възстановяване на „неоснователно“ получена помощ по чл. 8д от ЗСПД. Неправилно като основание била посочена разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗСПД. В тази правна норма било регламентирано възстановяване на „недобросъвестно“ получени помощи и били посочени правни основания за изплащането им, но в обжалваната заповед нито било мотивирано какви са основанията за недобросъвестно изплащане на семейна помощ, нито била налице някоя от цитираните правни норми. Изплащаната семейна помощ с правно основание чл. 8д от ЗСПД следвало по цитираните заповеди за отпускането й да бъде определена за срока на валидност на ЕР на ТЕЛК и този срок бил определен до 30.11.2024 г. Не било налице недобросъвестно поведение, след като била изплатена помощ след този срок. В срока на действие на Заповед № ЗСПД/Д-Х-ДГ/523 от 02.02.2024 г. до 30.11.2024 г. не били настъпили обстоятелства по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗСПД, които следвало да се декларират пред административния орган. Семейните помощи за месец октомври и ноември 2024 г. били получени валидно и добросъвестно и не следвало да се възстановяват. Предвид изложеното, се претендира отмяна на оспорената заповед на Директора на ДСП – Димитровград, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени обжалваната заповед за възстановяване на недобросъвестно получени семейни помощи като неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че административният орган не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и че в случая липсват доказателства за недобросъвестност на жалбоподателката. Счита, че ако е настъпила вреда за бюджета, тя следвало да бъде търсена по реда на гражданското право като неоснователно обогатяване, а не чрез квалифицирането на сумите като „недобросъвестно получени“.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, в депозиран по делото писмен отговор посочва, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, издадена при спазване на всички нормативни изисквания. Посочва, че С. Д. Г. е подала заявление за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД за детето Н. К. К., въз основа на ЕР на ТЕЛК № 93566/02.11.2023 г., с което били определени 50 % вид и степен на увреждане със срок до 01.11.2024 г. На това основание били издадени две заповеди за отпускане на помощта – първоначално в размер на 350 лв., впоследствие увеличена на 450 лв. месечно, с краен срок до 30.11.2024 г. При извършена служебна проверка било установено, че с ново ЕР на ТЕЛК № 93098/26.09.2024 г. на детето бил определен 20 % вид и степен на увреждане, което представлявало съществена промяна на обстоятелствата, при които е отпусната помощта. Обжалването на това решение пред НЕЛК не спирало действието му по силата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето, поради което през периода на обжалване жалбоподателката продължила да получава помощи без правно основание. Ответникът подчертава, че по силата на чл. 10, ал. 2 от ЗСПД лицата са длъжни да уведомят Дирекция „Социално подпомагане“ за настъпили промени в условията, при които е отпусната помощта, в срок до 30 дни. Жалбоподателката била запозната с това задължение, тъй като текстът бил включен в подписаното от нея заявление-декларация. Това довело до недобросъвестно получаване на семейни помощи за месеците октомври и ноември 2024 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката С. Д. Г. е подала в Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място]-декларация вх. № ЗСПД/Д-Х-ДГ/5237/02.11.2023 г. (л. 11) за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по реда на чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца по отношение на детето Н. К. К.. Съгласно Експертно решение на ТЕЛК към „Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково“ АД [населено място], първи състав № 93566 от 02.11.2023 г. (л. 20) на детето са определени 50 % ВСУ (вид и степен на увреждане) със срок от една година - до 01.11.2024 г.

Във връзка с така подаденото заявление и приложеното експертно решение е издадена Заповед № ЗСПД/Д-Х–ДГ/5237/02.11.2023 г. (л. 10) от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Димитровград, с която на С. Д. Г. е отпусната месечна помощ за едно дете в размер на 350 лева по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД – месечна помощ на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, за срок от 01.11.2023 г. до 30.11.2024 г.

Със Заповед № ЗСПД /Д-Х–ДГ/5237/02.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Димитровград (л. 9) размерът на помощта е променен в изпълнение на чл. 63, ал. 15, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. на 450 лв. месечно.

За детето Н. К. К. има издадено ново Експертно решение на ТЕЛК към „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ София“ АД [населено място] № 93098/26.09.2024 г. (л. 18), с което са му определени 20 % ВСУ за срок от три години. Няма данни за датата на връчване на това решение на жалбоподателката. Така постановеното решение е обжалвано пред Национална експертна лекарска комисия, която с Експертно решение № 90900 от 21.03.2025 г. (л. 16) е постановила отмяна и връщане на експертното решение на ТЕЛК за ново освидетелстване при спазване на дадените указания.

На 04.07.2025 г. ТЕЛК към УМБАЛ „Света Анна“ София АД издава Експертно решение № 91373/04.07.2025 г. (л. 14), с което на детето са определени 22 % ВСУ за срок от три години (л. 13).

С оспорената в настоящото производство Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена семейна помощ № Д-Х-ВС-81/01.09.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] (л. 5) на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца е наредено жалбоподателката С. Д. Г. да възстанови неправомерно получени социални помощи, както следва: по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-Х-ДГ/5237/02.11.2023 г. и Заповед № ЗСПД/Д-Х-ДГ/5237/02.11.2023 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Димитровград за отпускане на еднократна/месечна помощ за лицето Н. К. К. в размер на 988.56 лв. за срок от 15.11.2024 г. до 01.09.2025 г., поради наличието на предпоставките на чл. 10, ал. 2 от ЗСПД. Заповедта е мотивирана с факта, че С. Д. Г. има разрешена месечна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания по чл. 8д от ЗСПД със Заповед № ЗСПД/Д-Х-ДГ/5237 от 02.11.2023 г. в размер на 350 лв. и изменена със Заповед № ЗСПД/Д-Х-ДГ/5237 от 02.02.2024 г. в размер на 450 лв. за детето Н. К. К.. Срокът на отпуснатата помощ бил до 30.11.2024 г. След извършена служебна проверка било установено, че на 26.09.2024 г. било издадено ЕР на ТЕЛК с № 93098 за детето Н. К., с което му били определени 20 % ВСУ (вид и степен на увреждане). Решението било обжалвано от г-жа Г., в резултат на което било издадено ново ЕР с № 90900 от 21.03.2025 г., с което се постановявала отмяна на първото ЕР и ново освидетелстване. На 04.07.2025 г. УМБАЛ „Света Анна“ София АД издала ЕР на ТЕЛК с № 91373, с което на детето били определени 22 % ВСУ. Решението влязло в законна сила на 25.07.2025 г. Г-жа Г. не била спазила условията на чл. 10, ал. 2 от ЗСПД – не декларирала промяна в обстоятелствата в 1-месечен срок. Предвид гореизложеното, помощта за октомври и ноември 2024 г. в общ размер 900 лв. (по 450 лв. месечно) е приета за недобросъвестно получена. Посочено е, че същата следва да се възстанови от лицето, както следва: главница 900 лв., дължима законна лихва 88.56 лв. (46,48 лв. за периода от 15.11.2024 г. до 01.09.2025 г. за помощта за месец октомври 2024 г. и 42,48 лв. за периода от 15.12.2024 г. до 01.09.2025 г. за помощта за месец ноември 2024 г.). Лихвата е законната лихва от 02.09.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Така постановената заповед е връчена на адресата й на 09.09.2025 г. (известие за доставяне – л. 28). Заповедта е обжалвана чрез Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград до Административен съд – Хасково с подадена на 10.09.2025 г. жалба (л. 3).

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, с правен интерес, в законоустановения срок за това, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Оспорената Заповед № Д-Х-ВС-81 от 01.09.2025 г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Димитровград, при упражняване на правомощия по чл. 14, ал. 3 от ЗСПД.

Обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото съдържание, като са посочени и обстоятелствата, възприети като релевантно фактическо основание за упражненото административно правомощие.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респективно следват ли се разпоредените правни последици.

Съгласно посочената като правно основание за издаване на обжалваната заповед разпоредба на чл. 14, ал. 3 от ЗСПД, в случай на установена недобросъвестност директорът на Дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва. Упражненото административно правомощие, респективно разпореденото на С. Д. Г. възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи в общ размер на 900 лева, ведно със законна лихва в размер на 88,56 лева, от фактическа страна е обосновано с констатацията за неизпълнено от страна на С. Д. Г. задължение по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД, довело до недобросъвестно получаване на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД през месец октомври и месец ноември 2024 година. Тази констатация се основава на съображения, че е налице ново експертно решение на ТЕЛК за промяна на степента на увреждането за детето Н. К. К., за което експертно решение С. Д. Г. не е уведомила Дирекция "Социално подпомагане" – Димитровград.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗСПД, лицата, на които е отпусната семейна помощ по чл. 8д, са длъжни да уведомяват писмено съответната Дирекция "Социално подпомагане" за всички промени на условията, при които е отпусната помощта, в срок не по-късно от тридесет дни от настъпването им. Съответно нормата на чл. 24б, ал. 2, т. 3 от ППЗСПД предвижда като основание за прекратяване на месечната помощ за дете с трайно увреждане, установена в експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК промяна във вида и степента на увреждането или в степента на трайно намалената работоспособност.

От мотивите на обжалваната заповед е видно, че административният орган е приел наличието на недобросъвестност на основание неизпълнено задължение по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД за уведомяване на Дирекция "Социално подпомагане" – Димитровград за настъпила промяна в обстоятелствата. Като основание за тази промяна в заповедта е посочено постановяването на Експертно решение на ТЕЛК № 93098 от 26.09.2024 година, определящо двадесет процента вид и степен на увреждане на детето Н. К. К.. Впоследствие в мотивите на заповедта е посочено, че това решение е било отменено от НЕЛК с Експертно решение № 90900 от 21.03.2025 г., както и че на 04.07.2025 г. е издадено ново Експертно решение на ТЕЛК № 91373, установяващо 22% ВСУ, което е влязло в сила на 25.07.2025 г. От така изложеното съдържание на заповедта не става ясно дали административният орган основава констатацията за недобросъвестност във връзка с неуведомяването за първоначалното експертно решение от септември 2024 г., или за неуведомяването за експертното решение от юли 2025 г., влязло в сила на 25.07.2025 г. Дори обаче да се приеме най-благоприятната за административния орган интерпретация, а именно, че е имал предвид неизпълнено задължение за уведомяване в тридесетдневен срок след влизане в сила на Експертно решение № 91373/04.07.2025 г., тоест след 25.08.2025 г., този довод не може да обоснове законосъобразността на обжалваната заповед по следните съображения:

Законово регламентираното основание за възстановяване на изплатени семейни помощи по ЗСПД се свързва с недобросъвестност при тяхното получаване. В ЗСПД не се съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност", респективно „недобросъвестност" при получаване на семейните помощи. С оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице, когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените плащания му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответната семейна помощ. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. Това изисква наличието на конкретни обективни обстоятелства, от които може да се направи извод за съзнателно укриване на информация или предоставяне на неверни данни с цел получаване на помощ, на която лицето няма право. Недобросъвестността се преценява към момента на получаване на съответните суми, а не въз основа на обстоятелства, настъпили след това. За да се установи недобросъвестно получаване на суми, административният орган трябва да докаже, че към момента на получаване на съответните плащания лицето е знаело или е трябвало да знае, че няма право да ги получава. В настоящия случай спорните плащания са извършени през октомври и ноември 2024 година. Експертно решение № 91373/04.07.2025 г., установяващо 22 % вид и степен на увреждане, е постановено на 04.07.2025 г. и е влязло в сила на 25.07.2025 г., тоест осем месеца след получаване на помощта за октомври 2024 г. и седем месеца след получаване на помощта за ноември 2024 г. През октомври и ноември 2024 г. жалбоподателката обективно не е можела да знае за съдържанието на експертно решение, което ще бъде постановено едва през юли 2025 г. Съответно не може да се приеме, че към момента на получаване на спорните суми тя е била недобросъвестна. Още повече, че при висящо обжалване на експертно решение получателят на помощта обосновано може да счита, че условията, при които е отпусната помощта, не са се променили и че изплащането на помощта продължава да е правомерно.

В случая от съществено значение е и разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето, на която се позовава и ответникът и която гласи: „Обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. През периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума.". Действително съгласно тази разпоредба обжалването не спира изпълнението на експертните решения, но второто изречение от същата конкретизира, че през периода на обжалване лицето ползва правата, произтичащи от обжалваното експертно решение, като в същото време разпоредбата въвежда изрична забрана за възстановяването на суми, получени въз основа на експертно решение с по-висок процент увреждане, когато при преосвидетелстване се установи по-нисък процент. В този смисъл чл. 112, ал. 9, изр. трето от Закона за здравето представлява специална материалноправна норма, която регулира отношенията между преосвидетелстваното лице и административните органи, отпускащи социални помощи и обезщетения, в хипотезата на намаляване на вида и степента на увреждане при преосвидетелстване. Тази разпоредба изрично забранява възстановяването на суми, получени въз основа на експертно решение с по-висок процент увреждане, когато при преосвидетелстване се установи по-нисък процент. Правната логика на тази норма е да се избегне несигурност и да се защитят лицата с увреждания от риска от последващо възстановяване. Възниква въпросът за съотношението между специалната разпоредба на чл. 112, ал. 9, изречение трето от Закона за здравето и разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗСПД относно възстановяването на недобросъвестно получени семейни помощи. При системното тълкуване на двете разпоредби се налага изводът, че законодателят е изключил възможността за квалифициране на получените през периода на обжалване суми като недобросъвестно получени и е забранил тяхното възстановяване. Това законодателно решение е обосновано от необходимостта да се осигури правна сигурност и социална закрила на лицата с увреждания, които не могат да бъдат поставяни в неизвестност дали получените от тях суми ще трябва да бъдат възстановени след приключване на производството по обжалване.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената заповед, като издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Дирекция "Социално подпомагане" – Димитровград следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката сумата от 1 010 лева, представляваща 10 лева - внесена държавна такса и 1 000 лева – договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат (л. 42).

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена семейна помощ № Д-Х-ВС-81/01.09.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място].

ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" – Димитровград да заплати на С. Д. Г., [ЕГН], адрес: [населено място] извор, обл. Хасково, [улица], сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева – разноски по делото.

Решението е окончателно, съгласно чл. 14а, ал. 1, изр. трето от Закона за семейни помощи за деца.