Решение по адм. дело №486/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по пътищата) във вр. с чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от О. Б. О., от [населено място], чрез адв. [населено място], ТАК, насочена срещу заповед № 25-1085-000308 от 26.06.2025г., издадена от началник група в Сектор ПП към ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя, в качеството му на физическо лице и водач на МПС е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) по реда на чл. 171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване ”.

В случая хипотезата е – отказ на водача на проверявания автомобил да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, а срокът на мярката - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за липсата на компетентност на издателя на заповядат за налагане на ПАМ, както и за допуснати в административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие на акта с материално-правните разпоредби и несъответствието му с целта на закона – основания за незаконосъобразност, разписани в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Първоначално в жалбата се твърди, че установената от АО фактическа обстановка не отговаря на действителната такава и обективната истина, включително и че жалбоподателят не е имал качеството на водач. Сочи се още, че процесният автомобил бил отбит в страни на пътното платно, с включени аварийни светлини поради спукана гума и не бил управляван от него, а от неговата приятелка.

Твърденията за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила се изразявали и в това, че в обжалваната заповед липсвали мотиви, а съставените срещу О. АУАН и ЗППАМ не му били надлежно връчени.

Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР Русе погрешно бил извел извод за налагане на предвидената в чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата принудителна административна мярка спрямо О. О., тъй като не били налице основания за това.

Иска се обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лева, на основание Наредбата за плащането на правната помощ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства-писмени и гласни, и след преглед на намиращите се на вещественото доказателство - оптичен носител СD-R видеофайлове, които доказателства обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

От фактическа и правна страна съдът прие следното:

Със заповед № 25-1085-000308 от 26.06.2025г. началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе е наложил принудителна административна мярка на О. Б. О., в качеството му на водач на МПС, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Правното основание за издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил от фактическа страна следното:

На 26.06.2025г. около 06,20 ч. в [населено място], на кръстовище на ул.“ Дондуков-Корсаков“ и [улица], водачът и собственик на лек автомобил „БМВ 530 ХД“, с peг. № [рег. номер]- О. Б. О., при навлизане в кръстовището в посока „Арда“ се блъснал в разделителната бетонна ивица между двете платна. След подаден сигнал, служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе посетили произшествието, което било само с материални щети. О. отричал да е водачът на МПС-то, но бил до автомобила. След допълнителна проверка, извършена справка на записите на видеонаблюдението на кръстовището и снети обяснения от М. С., полицейските служители приели, че О. е водача на МПС-то, което е катастрофирало и поискали да му извършат проверка/тест с техническо средство за установяване употребата на и алкохол в кръвта и на наркотични вещества или техни аналози, но водачът О. отказал да му бъде извършена такава проверка/тест. Не изпълнил и предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на алкохол в кръвта и на наркотични вещества или техни аналози, въпреки издадения му талон за такава проверка.

Контролните органи съставили и АУАН под №GА 3846852 от същата дата и час, тъй като според тях деянието на водача на МПС нарушава разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Горното дало основание и за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 25-1085-000308 от 26.06.2025г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

Недоволен от заповедта, О. О. я оспорва с жалба, подготвена от адвокат-пълномощник [населено място], ТАК, по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.

Във връзка със случая, за изясняване на обективната истина, по делото е разпитан като свидетел, свидетеля по акта - мл. автоконтрольор Т. И.. Като доказателство е приет и оптичен носител СD-R, съдържащ видеофайловете от процесното кръстовище на посочените дата и час, които бяха внимателно изгледани от съдебния състав и страните по спора. Видно от съдържанието на записа в 05:56:17 часа се вижда лек автомобил (черен на цвят), който навлиза в кръстовището и предприема маневра „ляв завой“ с несъобразена скорост, навлизайки в дясното платно за движение. Непосредствено след излизане от кръстовището, автомобилът преминава от дясна в лява лента за движение и се забива в бетоновата мантинела, разделяща пътните платна. Автомобилът преустановява движение, вижда се дим в предната част и задействани аварийни светлини на същия. В 05:57:11 часа водачът на лекия автомобил успява да излезе от него. Това е мъж с черна коса, синя тениска, дълги черни панталони и черни обувки.

Тези файлове, ведно с показанията на мл. автоконтрольор Т. И., водят към неоспоримия извод, че О. Б. О. на процесната дата и час е имал качеството на водач на МПС – „БМВ 530 ХД“, с peг. № [рег. номер], с което е станало ПТП-то. Той безспорно е имал качеството на водач на лекия автомобил, който е управлявал към 26.06.2025г., около 06.20 часа и отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол в кръвта и на наркотични вещества или техни аналози, както и не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на алкохол в кръвта и на наркотични вещества или техни аналози”.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, б. „б“, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

По делото е представена Заповед рег. №336з-5066/22.12.2023г., от която е видно, че досежно издателят на заповедта е налице компетентност за издаване на актове като процесният, противно на твърдяното в жалбата, с която е сезиран съдът.

Оспореният административен акт - заповед № 25-1085-000308 от 26.06.2025г. е издадена от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, т.е. от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

От гледна точка на процесуалните правила и норми:

Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в съставената писмени документи в административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

За съответствието и спазване на материално-правните норми:

Административният акт е в съответствие с материалния закон.

В преценката на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т.1 , б. "б" е процесната: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който: „управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца”.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок. При осъществяване на административната отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, е необходимо да са налице в своята съвкупност следните предпоставки : лицето да е водач на МПС-то и да бъде установено, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, съответно след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест или да откаже проверка с техническо средство или кръвна проба, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Доказателствата, събрани още в проведеното административно производство, сочат точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ спрямо жалбоподателя О. Б. О..

Установените по делото факти безспорно съставляват предвидените в закона материални предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на процесната ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП. В самата норма е предвидено налагането на тази мярка при няколко хипотези, които може да са осъществени самостоятелно или в съвкупност. Отказът на водача да бъде проверен с техническо средство или с тест за надлежно установяване на употребата на алкохол в кръвта за налагане на ПАМ по този текст от ЗДвП. И следователно, дори и само по тази причина АО е имал основание за налагането й.

В случая О. първо е отказал тест на място, което е самостоятелно основание за налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а след това не е отишъл за вземане на кръв и извършване на лабораторен тест, което е равносилно на отказ/неизпълнение на предписанието и също е основание за налагането на ПАМ.

При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията, сочени в жалбата, с която бе сезиран за отмяна на оспорения административен акт. Заповед № 25-1085-000308 от 26.06.2025г. е законосъобразна и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Те са поискани в размер на 300 лева, съгласно списък на разноските, която сума е и максималния такъв, разписан в чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ. Съдът приема, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото, те следва да се присъдят в малко по-нисък от поискания размер и ги определя на 250 лева - на основание чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на О. Б. О., от [населено място], чрез адв. [населено място], ТАК, насочено срещу заповед № 25-1085-000308 от 26.06.2025г., издадена от началник група в Сектор ПП към ОД на МВР Русе.

ОСЪЖДА О. Б. О. от [населено място], [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Русе сумата от 250 (двеста и петдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.