МОТИВИ
КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 2884 / 2014 г. по описа на ВРС, XXII състав, постановена на 09.06.2015
г.
Подсъдимата Н.Й.Н. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работи,
осъждан, ЕГН: ********** е предаден съд с обвинение по:
Чл. 144, ал. 3 от НК за това, че на 10.01.2014 г. в гр.
Аксаково се заканил на другиго: на И.Д.И. с престъпление против личността на
нейни ближни - с убийство на детето и – Й* И* И. и това заканване
е възбудило основателен страх за осъществяването му.
Представителят на ВРП в хода по същество
поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Счита, че извършеното от Н. деяние се доказва по
несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Моли съда да му наложи наказание ориентирано към минималния предвиден в закона
размер.
Подсъдимият Н. дава обяснения пред съда. Счита, че не е
извършил визираното престъпление.
Защитниците на подс. Н., адв. Г. и адв. Славова в ход по
същество изразяват становище, че престъплението е недоказано, както и подзащитният им не е осъществил състава на посоченото в ОА
престъпление.
От събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Н.Й.Н. и И.Д.И. живеели от около три
години на съпружески начала и от съжителството си имали едно дете – Й* И* И., родено на ***
г. Видно от приложеното копие от Удостоверение за раждане на детето, то било
записано на името на майката и не били посочени данни за бащата в Акта за
раждане. Подс. Н. и свид. И. живеели заедно с детето
си на квартира в гр. Аксаково, ул. „** №3.
На 05.01.2014
г., вечерта подс. Н. и И. се скарали, след като подс. Н. бил употребил алкохол.
Той нанесъл на И. удари по главата с дръжката на нож и с дръжката на брадва.
На 10.01.2014 г.
подс. Н. започнал да консумира ракия от 09.00 часа сутринта, заедно с хазайката
им и нейния приятел. Те били на двора на къщата, в която живеели. Свид. И. също била при тях, заедно с детето Й*. И. не консумирала алкохол. Около 14.00
часа на 10.01.2014 г. подс. Н. бил пиян. Той я пращал да намери пари за наема,
който дължали за квартирата и да му купи цигари. Св. И. му казала, че ще отиде
да вземе цигари от своя приятелка и излязла заедно с детето Й*. И. се забавила около 30 минути, през
което време подс. Н. и звънял на телефона и я питал къде е и кога ще се
прибере. След като се прибрала, И. видяла подс. Н. още на двора заедно с
посочените по-горе лица. Малко по късно, подс. Н. започнал да настоява И. да
събира дрехите на детето, да взема Акта му за раждане и да отиват заедно с него
да го дават за осиновяване. Св. И. заявила, че няма да си даде детето. В
отговор на това, подс. Н. започнал да я удря по главата и лицето, след което и
казал да се обади на баща му - св. Й.Н.Й. и да му каже, че отиват да оставят
Йоана за осиновяване. Св. И. изпълнила това нареждане на подс. Н. и се обадила
по телефона на баща му, като съобщила това, което Н. и наредил. След това подс.
Н. взел детето и тръгнали заедно с И. към центъра на гр. Аксаково. И. не
оказала съпротива на това действие на подс. Н., тъй като се страхувала от
реакцията му. В центъра на гр. Аксаково, И. останала, за да изчака бащата на подс.
Н., надявайки се да получи съдействие от него, а подс. Н. тръгнал в посока към
поликлиниката на гр. Аксаково.
Св. Й.Н.Й. и неговия брат - св. П.Н.Й. били на 10.01.2014 г.,
около 15.00 часа, в гр. Варна, в гаража на Й.Н.Й., когато по телефона се
обадила св. И. и съобщила това, което подс. Н. и наредил. Бащата на подс. Н. - Й.Н.Й.
съобщил на брат си, че синът му се бил напил, вземал детето и тръгнал нанякъде
с него. Й.Н.Й. и П.Н.Й. били с автомобили и веднага тръгнали към гр. Аксаково.
Пристигайки на центъра, те заварили там свидетелката И. и Й.Н.Й. я взел в
колата си. Обикаляйки с автомобилите по улиците в района, те пресрещнали подс. Н.
в една от пресечките в района на поликлиниката. Когато ги видял, той започнал
да крещи, че щял да убие Й* и да се
самоубие. Под якето си, подс. Н. носел нож поставен в калъф на кръста му. Той
посегнал да удари св. И., но баща му я предпазил, като блъснал сина си с ръка. Подс.
Н. тръгнал по улицата в посока към магистралата, като свид.
П.Н.Й. го последвал с автомобила си, а баща му - Й.Н.Й. ***, за да го
пресрещне, но не могъл да стори това, понеже автомобила му се повредил.
Подс.
Н. тръгнал през лозята към магистралата, като носел детето Й*на ръце. Свид. П.Й.
оставил автомобила на свой братовчед и го последвал пеша, но го изгубил. След
това той се върнал при И. и брат си и със своята кола закарал автомобила на
брат си до гр. Варна и после ги върнал до дома на Й.Й.
***. Й.Й. останал в дома си заедно със св. И.. Подс. Н.
звънял на телефона на И. и при опит на баща му да говори с него, той му
отправял обиди и не желаел да разговаря с него, но разговарял с И., на която
заявил по телефона, да намери пари за квартирата, иначе щял да убие детето и
себе си.
Междувременно, подс. Н. *** и отишъл с детето в дома на св. П.Й.,***.
Св. П.Й. се прибрал в дома си около 20.00 часа и заварил там подс. Н. с детето.
Н. поискал ракия и след като св. П. Й. не му дал се разсърдил, вземал детето и
заминал от дома му. По телефона, той се обадил на св. И. отново, казал и, да
отиде след 5 минути на спирка „И. ***, и че ако имало полиция с нея, щял да
заколи детето. Тогава бащата на подс. Н. решил, да отидат в полицията - гр.
Аксаково и да съобщят за случая, което и сторили с И.. Последната била
притеснена от заканването на подс. Н. да убие детето и - Йоана и същото
възбудило основателен страх у нея за осъществяването му, предвид това, че подс.
Н. имал нож в себе си, бил употребил значително количество алкохол и имал
агресивно поведение след употребата на алкохол.
Около 20.20 часа на 10.01.2014 г., когато И. и бащата на Н. ***,
подс. Н. отново се обадил на телефона на св. И. и
съобщил, че бил на центъра на Аксаково и наредил на И. да отиде там. И. отишла
на посоченото място, като там били изпратени полицейските служители М.Д. и И.И. с цивилен автомобил. Полицаите видели, че подс. Н. с
детето на ръце слязъл от пристигащ автобус. Св. И. посегнала да си вземе детето
от него и била ударена от подс. Н. по челото с дръжката на ножа. Двамата
тръгнали в посока към дома им, като Н. носел детето в лявата си ръка и държал в
дясната си ръка ножа.
След като се прибрали в квартирата си в гр. Аксаково, подс. Н.
бил задържан от полицейски екип и отведен в РУП-Аксаково.
Видно от извършената СМЕ, И.Д.И. е получила травматични
увреждания - разкъсно-контузна рана в лявата теменно
-тилна област на главата с белези на начално зарастване и околен оток, кръвонасядания по главата - по дясно слепоочие, оток и кръвонасядане в дясна челна половина, които биха могли да
се получат в резултат на удари с, или върху твърди тъпи предмети, които са обусловили
временно разстройство на здравето и, неопасно за живота и. Всички увреждания
съответствали да са получени по съобщения от пострадалата механизъм - при
нанасяне на удари с юмруци и твърди тъпи предмети на 05.01.2014 г. и на
10.01.2014 г.
Видно от извършената СПЕ на пострадалата И.Д.И., тя не страдала
от психично заболяване и е могла правилно да възприема фактите, имащи значение
за делото и да дава достоверни показания относно факти и обстоятелства, имащи
значение за делото.
Видно от
извършената СПЕ на подс. Н., той не страдал от психично заболяване. При него
била налице вредна употреба на алкохол с дисфоричен
тип на опиване. Към момента на извършване на деянието, подс. Н. бил в състояние
на обикновено алкохолно опиване, и е могъл да разбира свойството и значението
на извършваното и да ръководи постъпките си.
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
а именно: обясненията на подс. Н.,
показанията на св. И., Х., Д., И., В. и Д. /частично приобщени по реда на чл.
281 от НПК/, както и от заключенията на ВЛ по изготвените експертизи.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Н. с изключение на факта, че не е нанасял удари на И., както и че не
е извадил нож, носен от него при възникналия конфликт. Те противоречат изцяло
на показанията на останалите свидетели, включително и на показанията на полицейските
служители, които непосредствено са констатирали наличието на нож в ръцете на Н..
За да не кредитира обясненията на подс. Н. в тази има
част, съдът възприе показанията на
свидетелите И., Х., Д., И., В. и Д. и им даде вяра, доколкото същите са
последователни, логични и непротиворечиви, по отношение действията на
подсъдимия, както и на собствените си такива.
Останалите събрани по ДП № 14 / 2014 г. по
описа на ОД на МВР гр. Варна и в хода на съдебното следствие писмени
доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че
са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните
по делото гласни доказателства и са относими към
основния факт, включен към предмета на доказване по делото..
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
По отношение на обвинението за престъпления по чл. 144, ал.
3, във вр. с ал. 1 от НК.
Предвид така визираната фактическа обстановка съдът
приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
посоченото престъпление поради следното: За да бъде осъществен състава на
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, следва заканата да е направена по такъв
начин, че би могла да възбуди основателен страх у пострадалия, че
престъплението ще бъде осъществено. В процесният
случай подс. Н. не само е отправил закана за извършване на престъпление против
личността на дъщеря си – детето Йоана, но е предприел действия към
осъществяването й, изваждайки нож. Поради горното за съда не остава съмнение,
че у св. И. в конкретната обстановка е възбуден основателен страх от извършване
на престъпление, т.е. заплахата е възприета от нея по този начин и същата е
изпитала страх от бъдещото и осъществяване, доколкото обективните действия на подс.
Н. се препокриват с “възбуждане на основателен страх” стигнал до съзнанието на свидетелката
и предизвикващо разстройство на психичните процеси формиращи свободно волята й.
Съдът намира за безспорно установено авторството
на деянието на подсъдимия по така възведеното му обвинение. Тези изводи се
основават както от обясненията на подс.
Н., така също и от показанията свидетелите по делото.
Обектът на престъплението
са обществените отношения, свързани със свободата за извършване на отделни
волеви актове. Като причини за извършване на престъплението следва да се
отбележат незачитането от страна на подсъдимия на нормите, гарантиращи
неприкосновеността на чуждото право за свободно
формиране волята.
От субективна страна деянието е извършено с
пряко насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, т.е. желал е неговото извършване, като е предвиждал
настъпването на съставомерните последици и е искал тяхното настъпване.
По изложените съображения, съдът призна подс. Н. за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.
Относно
вида и размера на наказанията:
При индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК по отношение на подсъдимия Н., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства дадените от подсъдимия обяснния,
имащи характера на самопризнания в съдебното производство, съдействащи за разкриване на обективната истина по делото, както и изразено съжаление за извършеното и проявената критичност към постъпката си. Следва да бъде посочено и тежкото
материално и социално положение на подсъдимия. Отегчаващи вината обстоятелства са обремененото съдебно
минало на подсъдимия и интензитета на действията.
Поради изложеното съдът намери, че наказанието следва да
се определи при наличието на изключителни смекчаващи вината обстоятелства,
доколкото и най-лекото наказание предвидено в нормата не съответства нито на
извършеното деяние, нито на дееца, т.е с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което се свежда до замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация, изразяваща се в
следните пробационни мерки „Задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от две години с периодичност на срещите два пъти седмично; „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от
две години и безвъзмезден труд в полза на обществото, 300 часа годишно за срок
от две години.
Съдът счита, че с този размер на наказанието ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
Съдът
отне в полза на Държавата и ВД по делото, които следва да бъдат унищожени след
влизане в сила на присъдата.
Съдът възложи на подс. Н. и направените по
делото разноски в размер на 235,00 лв. в полза на ОД на МВР Варна и 30.00 лева в
полза на ВРС.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
