РЕШЕНИЕ
№ 20816
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110117626 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е искова молба на „Сираков“ ЕООД, срещу Д. В. С., с която са
предявени осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл. 203, ал. 2 вр. ал. 211 КТ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от
2218.44 лева, представляваща обезщетение за нанесени на работодателя
имуществени вреди – стойност на платени глоби, наложени за нарушение на
правилата за движение по пътищата в Унгария от Д. В. С. като служител на
ищеца, изпълняващ длъжността „шофьор на товарен автомобил международни
превози“, по време на изпълнение на трудови задължения като водач на превозно
средство марка Скания, R 460, с рег. № ..., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 27.03.2025г., до изплащане на вземането, която сума е
формирана от следните вземания 782,03 лв. представляваща обезщетение за
умишлено причинени имуществени вреди изразяващи се в изплатена от ищеца
глоба, наложена с Акт с номер .../2024 на „Скания Файнанс България“ ЕООД като
лизингодател на товарния автомобил Скания, R 460, с рег. № ... и собственик на
същия, по отношение на който ищеца „Сираков“ ЕООД е лизингополучател и
ползвател на автомобила, 290,75 лв. представляваща обезщетение за умишлено
причинени имуществени вреди изразяващи се в изплатена от ищеца глоба,
наложена с Акт с номер ..../2024 на „Скания Файнанс България“ ЕООД като
1
лизингодател на товарния автомобил Скания, R 460, с рег. № ... и собственик на
същия по отношение на който ищеца „Сираков“ ЕООД е лизингополучател и
ползвател на автомобила, 1145.66 лв. представляваща обезщетение за умишлено
причинени имуществени вреди изразяващи се в изплатена от ищеца глоба,
наложена с Акт номер.../2024 на „Скания Файнанс България“ ЕООД като
лизингодател на товарния автомобил Скания, R 460, с рег. № ... и собственик на
същия по отношение на който ищеца „Сираков“ ЕООД е лизингополучател и
ползвател на автомобила;
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 64.16 лева, представляваща лихва
за забава в плащането на главницата, формирана както следва: 46.19 лева лихва
за периода 01.11.2024г. до 26.03.2025г. за забава в плащането на главницата от
782.03 лева, и 17,97 лева лихва за периода 08.11.2024г. до 26.03.2025г. за забава в
плащането на главницата от 290,75 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника Д. В. С. са обвързани от трудов
договор от 30.10.2023г., по силата на който ответникът изпълнявал длъжността
„шофьор на товарен автомобил международни превози“ при пълно работно време, с
място на работа транспортна база село Кривина, Столична община, ул. „С. С.“ № ... и
основно трудово възнаграждение в размер на 933.00 лева. Твърди, че при сключването
на трудовия договор ответника получил длъжностна характеристика за заеманата
длъжност, в точка 21 от Глава III от която съществувало задължение да спазва
правилата за движение по пътищата, Регламент 561/2006 и всички други законови
разпоредби във връзка с изпълняваната длъжност, а в точка 4 от Глава IV било
регламентирано задължение на служителя, че носи лична отговорност за причинените
по негова вина административни нарушения и бил длъжен да заплати, респ.
възстанови, всички вреди, глоби и обезщетения. Заявява, че със заповед за
командировка в чужбина ответникът бил командирова за три календарни периода: от
02.01.2024г. до 31.03.2024г., от 01.04.2024г. до 30.06.2024г. и от 26.06.2024г. до
30.09.2024г., управлявайки влекач марка Скания, рег. № ..., предаден му с приемо-
предавателни протоколи, и който автомобил бил собственост на трето за спора лице,
което имало сключен договор за лизинг с ищеца. Твърди, че лизингодателят получил
писмо за неплащане на пътни такси в Унгария, с което било установено, че на
31.05.2024г. г. в 10:45 часа с превозно средство марка Скания, R 460, с рег. №.... в
54+225 километровата отсечка в участъка на подлежащия за таксуване път номер 43,
по смисъла на данните, фиксирани от камера Е320, не е изпълнено задължението за
заплащане на пътна такса преди началото на ползването на основания участък от
автомобилния път, подлежащ на тълкуване, с което нарушил член 14. § а/от Закон
LXVII от 2013 г., за което била наложена глоба с номер ...../2024 в размер на 156000
HUF, равняваща се на 782.03 български лева, заплатена от ищеца с международен
банков превод SWIFT. Сочи, че поканил ответника в едноседмичен срок да плати
2
понесените от ищеца вреди в размер на 782,03 лв. и такса за банков превод в размер на
48,90 лв. (25 евро), получавайки поканата по имейл на 29.10.2024 г. и на 24.10.2024г.,
като плащане не постъпило, а ответникът бил в забава, считано от 01.11.2024г.
Релевира, че идентично нарушение било извършено от ответника на 11.06.2024 г. в
07:59 часа на 84 + 945 километровата отсечка на подлежащия за таксуване път М1,
установено с камера Е143, за което била наложена глоба с номер ..../2024 в размер на
58 500 HUF, равняващи се на 290.75 лева, платена от ищеца, който отправил покана до
ответника за плащане на сумата от 290.75 лева и 48.90 лева (25 евро) такса превод,
като поканата била получена по имейл на 31.10.2024г., плащане в срок не постъпило и
ответникът бил в забава, считано от 08.11.2024г. Твърди, че ответникът извършил и
трето идентично нарушение на 01.08.2024 г. в 12:03 часа на 171 + 046 километровата
отсечка на подлежащия за таксуване път М1, установено с камера Е329, за което била
наложена глоба с номер .../2024 в размер на 234 000 HUF, равняващи се на 1145.66 лв.,
платена от ищеца. Обосновава, че ответникът като негов служител и изпълняващ
длъжността шофьор на МПС носи пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ
за вреди, които са причинени на работодателя умишлено, вкл. при евентуален умисъл.
Сочи, че в случая отговорността му се покрива от този текст щом работодателят е
заплатил на контролните органи наложена на работника в лично качество глоба за
умишлено нарушение на разпоредби при управлението от него превозно средство.
Заявява, че деянието е противоправно, тъй като е налице неправомерно неизпълнение
на трудовите функции, с оглед длъжностна характеристика и факта, че ответникът бил
запознат със списъка с всички важни тол пътища в Унгария, както и че за ползването
на магистралните пътища в Унгария се заплаща такса като шофьор на товарен
автомобил международни превози и поради многократното му преминаване през
територията на Унгария, която в случая не била заплатена. С тези доводи обосновава,
че деянията са извършени виновно при форма на вината - евентуален умисъл, тъй като
ответникът е бил запознат с трудовите си задължения при изпълнение на възложената
му работа, вменени му както с длъжностната характеристика, подписана от него, така
и със условията за ползване на магистралните пътища в Унгария, поради
многократното преминаване през територията на държавата и във връзка и с
предоставената от ищеца инструкция, в резултат на което му поведение са наложени
глоби, които щом като платил, за него са налице вреди, намиращи се в причинна
връзка с деянието. Моли исковете да бъдат уважени и да му се присъдят сторените
разноски. Представя доказателства.
Ответникът подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва иска по основание. Твърди, че липсва материалноправно основание за
реализиране на търсената отговорност, тъй като вредите не са настъпили за ищеца, а
за трето за спора лице – собственика на МПС – лизингодателя „Скания Файнанс
България“ ЕООД като санкционирано лице и след като ищецът не се възползвал от
3
правото си да попълни и изпрати декларация за ползване на автомобила, изпратена от
санкциониращия орган. Обяснява, че съгласието на ищеца да погаси задължението на
санкционираното трето за спора лице при липса на попълнена от него декларация за
ползване не обосновава него като санкционирано лице, ерго наличие на вреди за
работодателя, които да подлежат на обезщетяване от негов служител. Оспорва да е
извършила твърдените нарушения, като излага, че на посочените дати не е била водач
на посоченото МПС, не е узнала и имала възможност да се защити срещу твърдените
за извършени от нея нарушения. Оспорва съдържанието на представените документи
на унгарски език и техния превод, като счита, че с тях не се доказва вмененото
нарушение и не се ползват с присъщата им доказателствена сила. Моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя доказателства.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че
между страните към твърдените дати за извършени нарушения съществува трудово
правоотношение, по силата на което ответникът е изпълнявал длъжността „шофьор на
товарен автомобил международни превози“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 780.00 лева. Обстоятелството се доказва и от
представения трудов договор от 30.10.2023г. л. 100.
Установява се от представените приемо-предавателни протокола от 30.10.2023г., че
на ответника са предадени влекач с рег. № ... и ремарке с рег. № .... в добро състояние,
а след това към дата 07.08.2024г. са констатирани щети.
Основното месечно трудово възнаграждение на ответника е увеличено със заповед
от 15.12.2023г. на 933.00 лева, считано от 01.01.2024г.
Съгласно заповеди за командировка в чужбина ответникът Д. В. С. е
командирована за дати 02.01.2024г.-31.03.2024г., за 01.04.2024г.-30.06.2024г. и за
26.06.2024г. до 30.09.2024г. да извършва многократно автомобилни превози в периода
по маршрут България – страни от Европейския съюз – България с влекач марка
„Скания“ с рег. № ..... и полуремарке марка „Крон“ с рег. № ..... Във всяка една от тези
заповеди е отразено, че са получени от служителя – ответника Д. В. С., съответно на
02.01.2024г., 01.04.2024г. и на 26.06.2024г. В заповедите е посочено, че разходите за
пътни такси по маршрута са за сметка на ищеца, както и че е възможна смяна на
влекач и/или полуремарке в периода на командировката с други, собственост на
„Сираков‘ ЕООД.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че
ответникът е получил длъжностна характеристика за заеманата длъжност, в която има
задължение за спазване правилата за движение по пътищата, Регламент 561/2006 и
всички други законови разпоредби във връзка с изпълняваната длъжност и задължение
4
на служителя, че носи лична отговорност за причинените по негова вина
административни нарушения и бил длъжен да заплати, респ. възстанови, всички
вреди, глоби и обезщетения.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че
влекач марка Скания, рег. № ... е собственост на трето за спора лице – лизингодател
„Скания Файнанс България“ ЕООД, както и че ищецът е ползвател на влекач марка
Скания, рег. № ... съгласно договор за лизинг между него и „Скания Файнанс
България“ ЕООД.
От представените по делото уведомителни писма се извежда, че на „Скания
Файнанс България“ ЕООД е наложена глоба за нарушение на правилата за движение
по пътищата в Унгария, както следва:
за това, че на 31.05.2024г. г. в 10:45 часа с превозно средство марка Скания, R
460, с рег. № ... в 54+225 километровата отсечка в участъка на подлежащия за
таксуване път номер 43, по смисъла на данните, фиксирани от камера Е320, не е
изпълнено задължението за заплащане на пътна такса преди началото на
ползването на основания участък от автомобилния път, подлежащ на тълкуване, с
което нарушил член 14. § а/от Закон LXVII от 2013 г., за което била наложена
глоба с номер .../2024 в размер на 156000 HUF, равняваща се на 782.03 български
лева, изчислени от съда на основание чл. 162 ГПК посредством валутния курс на
БНБ към датата на инцидента и която сума не е спорна между страните;
за това, че на 11.06.2024 г. в 07:59 часа на 84 + 945 километровата отсечка на
подлежащия за таксуване път М1, установено с камера Е143, за което била
наложена глоба с номер ..../2024 в размер на 58 500 HUF, равняващи се на 290.75
лева, изчислени от съда на основание чл. 162 ГПК посредством валутния курс на
БНБ към датата на инцидента и която сума не е спорна между страните;
за това, че на 01.08.2024 г. в 12:03 часа на 171 + 046 километровата отсечка на
подлежащия за таксуване път М1, установено с камера Е329, за което била
наложена глоба с номер ..../2024 в размер на 234 000 HUF, равняващи се на
1145.66 лева, изчислени от съда на основание чл. 162 ГПК посредством валутния
курс на БНБ към датата на инцидента и която сума не е спорна между страните.
Установява се от представените извлечения /л.54-58/, че ищецът „Сираков“ ЕООД е
заплатил посочените глоби, превеждайки сумата на правоимащото лице съгласно
посоченото в решението.
По делото са налични три броя покани за доброволно изпълнение, съдържащи
отправена от ищеца до ответника покана за плащане на посочените вземания.
Поканите са получени от ответника на 29.10.2024г., на 30.10.2024г. и на 31.10.2024г.
Във връзка с възражението на ответника, че не е извършил нарушенията, тъй като
не е била водач на посоченото МПС с отговора на исковата молба се представя справка
5
от монтирания в посочения по-горе товарен автомобил извадка от карта на водача от
дигитален тахограф. От представената справка за водач Д. С. за периода 03.01.2024г.
до 07.10.2024г., държава BG, рег. № ...., на дата 01.08.2024г. е изминал 260 км с начален
час 18:20ч.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от Кодекса на труда за вреда, причинена от
работника или служителя, умишлено или в резултат на престъпление или е причинена
не при или по повод на изпълнението на трудовите задължения, отговорността се
определя от гражданския закон. Следователно приложение намират общите правила,
предвидени в чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и основателността на
предявените искове предполага по делото да се установи, че е налице противоправно
поведение на ответника, в резултат на което за ищеца са настъпили твърдяните от него
вреди.
След анализ поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства се
установява, че между „Сираков" ЕООД и Д. В. С. е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ответникът е изпълнявал длъжността „шофьор на
товарен автомобил международни превози“.
Доказва се по делото, че със заповеди на работодателя за командировка в чужбина
от 02.01.2024г., 01.04.2024г. и от 26.06.2024г. ответникът Д. В. С. е командирована за
дати 02.01.2024г.-31.03.2024г., за 01.04.2024г.-30.06.2024г. и за 26.06.2024г. до
30.09.2024г. да извършва многократно автомобилни превози в периода по маршрут
България – страни от Европейския съюз – България с влекач марка „Скания“ с рег. №
... и полуремарке марка „Крон“ с рег. № ....
Според този съдебен състав, обаче, така събраните доказателства не са
достатъчни, за да се докаже пълно и главно претенцията на ищеца.
Представените доказателства оценени поотделно и в съвкупност не се явяват
достатъчни, за да се изведе наличието на предпоставката, че виновен за извършване на
нарушението е ответникът като служител на ищцовото дружество. Действително по
делото са представени заповеди за командироване на ответника, но само две от тях
попадат в обхвата на две от нарушенията. Сами по себе си обаче тези заповеди не
дават основание да се приеме, че през целия период на командироване служителят се е
намирал извън страната и то на посоченото място. Самите заповеди за командироване
не съдържат точен маршрут и период на изпълнението му, нито по делото са
представени доказателства дали въобще командироването е реализирано. В заповедите
за командироване се съдържа и възможност посоченото там МПС да бъде сменено с
друг. Същевременно, други доказателства, установяващи връзка между служителя и
действието, което му е било възложено, респ. неговото реализиране, не се съдържат по
6
делото. Ето защо, представените от ищеца доказателства, оценени самостоятелно, а и в
съвкупност с останалите доказателства по делото, не позволяват да се приеме, че
исковете са доказани пълно и главно.
Посочените заповеди не позволяват да се достигне до единствения извод, че
ответникът е реализирал нарушението, което се твърди и поради наличието на
доказателства, в подкрепа на въведеното от него възражение – извлечение от карта на
тахографа. Законът - чл. 2 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки
за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета –
предвижда, че превозните средства, които за първи път са пуснати в експлоатация
след 01.01.2007 г. и за които се изисква да бъдат оборудвани с тахографи съгласно чл.
3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари
2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (OB, L
60 от 2014 г., стр. 1 - 33) (Регламент (ЕС) № 165/2014), задължително се оборудват с
дигитални тахографи от одобрен тип. Според чл. 12 от същата Наредба заявление за
издаване на карта на водач се подава чрез информационна система на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" в центровете за административно обслужване
на агенцията, за което се представят там посочените документи. С тази карта водачът
има достъп до тахографа и неговите данни, като поставяйки я в системата се отразява
неговото име и изминатия път и време, ерго чрез информацията от тази карта се
проверява спазването на изискванията по посочената Наредба. Данните от тази карта
са представени по делото. От същите се извежда, че ответникът не е бил водач и то на
това МПС за първите посочени две дати на нарушения. За първата дата на нарушение,
която ищецът сочи – 30.05.2024г., по делото не се съдържа и заповед за командироване
на служителя. По отношение на третата дата на нарушение – 01.08.2024г. в
7
извлечението се вижда, че ответникът е управлявал процесното МПС, но не може да
се установи идентичност на мястото, където то се е намирало с оглед посоченото
координирано универсално време /UTC/. Доказателствения недостиг на представените
заповеди за командироване, преценени през призмата на представения заверен препис
от извлечение на карта от тахографа, която не е оспорена, препятстват еднозначния
извод, че ответникът е реализирал нарушението. Както се посочи, представената от
ответника справка не е оспорена от ищеца, нито са направени доказателствени
искания за проверка на данните от тази справка, в това число експертиза, данни от тол
система или изплатени командировъчни, от които по пряк и/или косвен път да се
проследи достоверността на справката, респ. да се изгради косвена верига, водеща до
единствения извод, че водач на МПС е ответникът, който в рамките на своята
командировка се е намирал на посочените в решението на наказващия орган време и
място.
При липса на доказателства, водещи до несъмнение извод за наличие на
предвидените в закона предпоставки за уважаване на иска, ищецът следва да понесе
последиците от процесуалното си бездействие, които се свеждат до отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и недоказани. Поради неоснователността на
главните искове, на отхвърляне подлежат и обусловените от тях акцесорни искове за
мораторна лихва.
По разноските
При този изход на делото, ответникът е този, който има право на разноски съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК, за защита в исковото производство, каквито своевременно са претендирани.
По делото са представени доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 1000.00 лева, срещу което няма релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което
и подлежи на присъждане в цялост.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от „Сираков“ ЕООД,
ЕИК..., със седалище и адрес на управление с. Л., ул. „Г.а“ № ..., срещу Д. В. С., ЕГН
**********, с адрес гр. Враца, ж.к. „С.“ бл. ., вх., ет. .., ап...., обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл. 203, ал. 2 вр. ал. 211 КТ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 2218.44
лева, представляваща обезщетение за нанесени на работодателя имуществени вреди –
стойност на платени глоби, наложени за нарушение на правилата за движение по
8
пътищата в Унгария от Д. В. С. като служител на ищеца, изпълняващ длъжността
„шофьор на товарен автомобил международни превози“, по време на изпълнение на
трудови задължения като водач на превозно средство марка Скания, R 460, с рег. № ...,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 27.03.2025г., до изплащане на
вземането, която сума е формирана от следните вземания 782,03 лв. представляваща
обезщетение за умишлено причинени имуществени вреди изразяващи се в изплатена
от ищеца глоба, наложена с Акт с номер ..../2024 на „Скания Файнанс България“ ЕООД
като лизингодател на товарния автомобил Скания, R 460, с рег. № ... и собственик на
същия, по отношение на който ищеца „Сираков“ ЕООД е лизингополучател и
ползвател на автомобила, 290,75 лв. представляваща обезщетение за умишлено
причинени имуществени вреди изразяващи се в изплатена от ищеца глоба, наложена с
Акт с номер ..../2024 на „Скания Файнанс България“ ЕООД като лизингодател на
товарния автомобил Скания, R 460, с рег. № ... и собственик на същия по отношение
на който ищеца „Сираков“ ЕООД е лизингополучател и ползвател на автомобила,
1145.66 лв. представляваща обезщетение за умишлено причинени имуществени вреди
изразяващи се в изплатена от ищеца глоба, наложена с Акт номер ..../2024 на „Скания
Файнанс България“ ЕООД като лизингодател на товарния автомобил Скания, R 460, с
рег. № .... и собственик на същия по отношение на който ищеца „Сираков“ ЕООД е
лизингополучател и ползвател на автомобила;
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 64.16 лева, представляваща лихва за
забава в плащането на главницата, формирана както следва: 46.19 лева лихва за
периода 01.11.2024г. до 26.03.2025г. за забава в плащането на главницата от 782.03
лева, и 17,97 лева лихва за периода 08.11.2024г. до 26.03.2025г. за забава в плащането
на главницата от 290,75 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Сираков“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати на Д.
В. С., ЕГН **********, сумата от 1000.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от получаване на препис от него.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9