Решение по КНАХД №342/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от С. П. С. от гр. Севлиево против Решение № 121 от 07.08.2025 година по АНД № 483/2025 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 9309954, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Габрово, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е определена глоба в размер на 200 /двеста/ лева, наложена на С. П. С..

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при сериозни нарушения на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречиво по своята природа, неясно, неконкретно, необосновано и некореспондиращо с действителното правно положение, респективно - с обективната истина. Навеждат се доводи за неприложимост на опростената процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като е следвало да бъде приложен общият ред – съставяне на АУАН и издаване на НП; неустановяване дали използваната мобилна камера е изправна и спазена ли е процедурата за нейната експлоатация; неустановеност на вмененото нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП поради неустановяване на посоката на движение на автомобила и разположението на системата за видеоконтрол спрямо него, обхвата на видеозаснемане, местонахождение на автомобила спрямо устройството и табелата за населено място, отстояние на автомобила от мобилната камера. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което процесният ЕФ да бъде отменен. Заявява се претенция за присъждане на направените в производството пред касационната и въззивната инстанция разноски, както и за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател С. П. С. не се явява и не се представлява.

Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.

След постановяване на Решение № 1 от 26.02.2014 година на ВАС по тълк. дело № 1/2013 година са налице изменения и допълнения на ЗДвП, конкретно в чл. 189, ал. 4, като е приета и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като от съдържанието им се извлича, че стационарни АТСС са тези, които са монтирани трайно и неподвижно в конкретни точки в или извън населените места. Мобилните АТСС от своя страна са: 1. прикрепени към превозно средство, което може да бъде позиционирано на място за контрол или да се движи в пътнотранспортния поток и 2. временно разположени на участък от пътя, без да са прикрепени към превозно средство. Използването на заснемащи технически средства от процесния вид изрично е разрешено с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. В този смисъл е и нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в административнонаказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства. Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на процесния електронен фиш е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, регламентираща, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Процесният случай на извършване на нарушение е точно такъв - касае се за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, за което нарушение не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в който случай отговорността на нарушителя се ангажира в рамките на специалното производство по издаване на електронен фиш за налагане на глоба, а не по общия ред - чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление. Съобразно представените по делото доказателства, нарушението е установено посредством описано в процесния ЕФ АТСС, позиционирано и работило в стационарен режим, доказателства за което са представени в преписката. При използването на техническото средство са изпълнени условията за приложение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - техническото средство е работило на автоматичен режим /без обслужване от контролен орган, като присъствието на контролен орган е необходимо само за поставяне на начало и край на работния процес/.

Спазени са и изискванията на ЗДвП за съдържание на фиша и процесуалните правила по чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП. Не се установяват предпоставки за анулиране на електронния фиш в хипотезите на чл. 189, ал. 6, изр. трето от ЗДвП.

На л. 29 от първоинстанционното дело е налична снимка на разположението на използвания уред за контрол, както и Протокол за използване на АТС или система /л. 27/ в съответствие с изискването по чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като от Протокола се установява, че процесното АТС е работило в стационарен режим на измерване, с посока на задействане – в двете посоки, поради което е без значение посоката на движение на процесния автомобил, като от снимковия материал се установява, че посоката е била приближаване в посока гр. Севлиево /посочена и в справка на л. 24 от първоинст. дело/. В хода на въззивното производство са събрани доказателства относно изправността на използваното техническо средство /л. 23 и л. 28 от първоинст. дело/.

При издаване на процесния електронен фиш е отчетен толеранс от -3 км на превишената скорост. Видно от приетия от въззивния съд доказателствен материал, разрешената максимална скоростта в контролирания участък на пътя извън населено място е 50 км, измерената скорост е 79 км, т.е. превишението е 29 км, като в електронния фиш е посочено превишение от 26 км /след приспадане на толеранс/, което подлежи на санкциониране с глоба, чийто размер е посочен в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, приложима за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч – глоба в размер на 100 /сто/ лева, чийто двоен размер съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е 200 /двеста/ лева. По делото е представен и предходен ЕФ, издаден на С., спрямо който фиш процесното нарушение се явява извършено в условията на повторност.

При безспорни факти за извършено нарушение и при липса на твърдяни от наказаното лице обективни обстоятелства относно конкретни нарушения в процедурата или такива при прилагане на материалния закон, електронният фиш законосъобразно е бил потвърден.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 121 от 07.08.2025 година по АНД № 483/2025 година по описа на Районен съд – Габрово.

Решението е окончателно.