№ 14119
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110168301 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.411 КЗ, вр.
чл.49 и 45 ЗЗД.
Ищецът ЗК ЛЕВ ИНС АД моли за осъждане на ответника
СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА да му плати следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр.
чл.49 ЗЗД - 107,50 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на
13.3.2017 г. в гр.София имуществени вреди от собственика на цистерна с рег.
№СВ7074ВК, от попадане в необозначена и необезопасена дупка на
общинския път, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на
застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица
№93001610082625 от 2016 г., срещу причинителя на вредата, ведно със
законната лихва от подаване заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 44408/20
на СРС, Второ ГО 73-ти с-в – 15.9.2020 г., до изплащане на сумата и на осн.
чл.78, ал.1 ГПК да осъди ответника за направените по делото разноски.
Ответникът СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, с отговора на исковата молба,
оспорва исковете по основание и размер. Моли да се отхвърлят.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е
1
издадена заповед за изпълнение. Ответникът е възразил по реда на чл.414
ГПК и това обуславя интереса на ищеца да предяви настоящия установителен
иск по чл.422, ал.1 ГПК.
От приетите по делото протокол за ПТП, САТЕ и от показанията на
свидетеля К. В. Я. се установява, че на 13.3.2017 г. същият е управлявал л.а. с
рег. №СВ7074ВК се движи по общински път в с.Мрамор, Столична Община
по ул.Васил Левски – на 100 метра преди ул.Хр.Ботев и претърпява ПТП
поради наличието на необезопасени и необозначена дупка на пътното платно
на общинския път, която не е могъл да избегне.
Безспорно е по делото, че мястото на ПТП представлява общински път
и че ищецът е обезщетил собственика на автомобила по реда на чл.405, ал.1
КЗ с плащане на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта
на автомобила, което се равнява на претендираното обезщетение по
настоящото дело.
Спори се по дали към датата на произшествието между собственика на
този автомобил и ищеца е действал договор за застраховка, по силата на
който последният се е задължил срещу застрахователна премия да носи риска
от повреждане на автомобила при ПТП. По делото е представено копие на
подписана между страните застрахователна полица №93001610082625 от
13.10.2016 г. Уведомление за настъпването на процесното застрахователно
събитие от К. Я. до застрахователя, доклад по щетата, оценка на
застрахователя, талон на автомобила платежно нареждане за плащане на
обезщетението. Всичко това сочи, че е налице хипотезата по чл.293, ал.З ТЗ,
тъй като никоя от страните по застрахователния договор не го оспорва.
Според този текст страна не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението. С други думи, в процесния случай от приетите писмени
доказателства, оригиналите, на които са унищожени от застрахователя може
да се направи извод, че между ищеца и свид.К. Я. е действал валиден договор
за застраховка към исковия момент.
От САТЕ се установява, че повредите по автомобила от техническа
гледна точка са в причинно-следствена връзка с произшествието и че
платената от ищеца цена за поправяне на повредите съответства на средните
пазарни цеди към датата на произшествието, в т.ч. 15 лв. за разноски за
2
определяне на размера на обезщетението по чл.405 КЗ (т.нар. ликвидационни
разноски).
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД. Искът е основателен. Ищецът
доказа фактите в негова доказателствена тежест - договора за застраховка,
застрахователното събитие, настъпилите повреди по автомобила, причинната
връзка между повредите и наличието на дупка на общинския път, средната
пазарна цена за отстраняване на повредите по автомобила към датата на
произшествието. Ищецът не доказа единствено какъв е размерът на
обичайните разноски за определяне на обезщетението по чл.405 КЗ и да
платил такова възнаграждение на оценител, тоест реално да е направил такива
разноски. В тази част искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ответникът не доказа възраженията си или да е платил обезщетението по
чл.411 КЗ.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът на осн. чл.411
КЗ встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на
вредата. В случая на осн. чл.31 от Закона за пътищата ищецът носи
задължението да поддържа общинския път, следователно на него е възложена
работата по повод неизпълнението на която са настъпили вредите за
собственика на посочения автомобил и на осн. чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД именно
ответникът следва да понесе деликтната отговорност.
Изложеното сочи, че искът следва да се уважи изцяло за сумата от
107,50 лв.
Относно разноските по делото. Основателността на исковете сочи, че
на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца и
направените от него разноски по представения списък по чл.80 ГПК,
съразмерно на уважената част от иска – изцяло – 575,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника СОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, гр.
София, ул. "Московска" № 33 да плати на ищеца ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК
3
*********, следните суми:
на осн. чл.213, ал.1 от КЗ (отм.), вр. чл.49 от ЗЗД – 107,50 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените на 13.3.2017 г. в гр.София
имуществени вреди от собственика на цистерна с рег. №СВ7074ВК, от
попадане в с необезопасена и необозначена дупка на общинския път, в чиито
права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по
договор за застраховка – полица №93001610082625 от 2016 г. г., срещу
причинителя на вредата, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 16.7.2021г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника СОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, гр.
София, ул. "Московска" № 33 да плати на ищеца ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК
********* - на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата от 575,00 лв., представляваща
обезщетение за направените разноски по настоящото дело и 75,00 лв. – по
заповедното – ч.гр.д. №44408/20 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд пред
СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните по
реда на Глава двадесета от ГПК.
Преписи от същото да се връчи на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4