РЕШЕНИЕ
№ 2085
гр. Бургас, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:С. П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от С. П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120102907 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на „АПС БЕТА България“ ЕООД против С.
М. С., с която са предявени три установителни иска по чл.422 от ГПК.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба от
ответника, с който намира исковете за недопустими и неоснователни.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява.
Преди първото по делото съдебно заседание депозира писмено становище, с което моли съда
да уважи исковите претенции, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На ****.2020 г. е сключен договор за паричен заем „Кредирект“ № ****** (за
краткост Договора) между „СИТИ КЕШ“ ООД, заемодател, и С. М. С., заемател. Договорът
е сключен по реда на ЗПФУР, като неразделна част от него са Общи условия на „СИТИ
КЕШ“ ООД за заеми „Кредирект“ (за краткост ОУ). Параметрите на заема са: отпусната
сума 300 лева; размер на погасителна вноска – 1 по 315,02 лева; ден на плащане –
понеделник; вид на вноска – месечна; годишен процент на разходите на заема – 48,63 %;
1
брой вноски 1; фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 %; дата на падежа – 09.03.2020 г.;
обща сума за плащане – 315,02 лева; такса за експресно разглеждане – 160,98 лева; вноска с
такса за експресно разглеждане – 476 лева.
Според Договора ГПР не включва възможни разходи, които заемателят може да се
наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите,
съгласно тарифа.
Според чл.20, ал.2 от ОУ страните се съгласяват съобщенията по електронна поща да
имат силата на саморъчни подписи на страните съгласно чл.13 от ЗЕДЕУУ. По делото е
приета извадка от електронна кореспонденция между страните, от която се установява, че
ответникът е избрал начин за получаване на заема – чрез EasyPay.
Ищецът не е представил документ, имащ характера на разписка, който да
удостоверява по несъмнен начин, че С. е получил лично сумата от офис на EasyPay. По
делото е приета като доказателство разписка за извършено плащане, но то е с получател С.
А. А., т.е. лице различно от ответника.
На 21.07.2022 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания със
страни „СИТИ КЕШ“ ООД (цедент) и „АПС БЕТА България“ ЕООД (цесионер), по силата
на който вземането на цедента по Договора е прехвърлено на цесионера (за краткост
Договор 1). Според чл.4.3 от Договор 1 цедентът упълномощава изрично цесионера, който се
задължава от името на цедента да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до
длъжниците. По делото е прието и пълномощно от „СИТИ КЕШ“ ООД, с което
упълномощава ищцовото дружество да уведомява длъжниците, описани в приложение № 1
към Договор 1, сред които е ответникът С.. По делото е прието като приложение към
исковата молба уведомление за цесия, което изхожда от ищцовото дружество, адресирано до
длъжника ответник, съдържащо информация за цесията и което е получено от ответника,
заедно с книжата по делото.
На ****.2025 г. е подадено заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С., по което е образувано ч. гр. дело №
****/2025 г. по описа на РС – Варна, което е прекратено и изпратено по подсъдност на БРС,
пред който е образувано ч. гр. дело № ****/2025 г. по описа на този съд. На 11.03.2025 г.
съдът издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 815, с която
разпорежда длъжникът (ответник в настоящото дело) да заплати на дружеството следните
суми: 300 лева – главница по Договора, 15,02 лева – договорна лихва за периода от
24.01.2020 г. до 09.03.2020 г., 91,04 лева – лихва за забава за периода от 09.03.2020 г. до
29.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2025 г. до
изплащане на вземането. Тъй като длъжникът депозира в срок възражение против за
заповедта за изпълнение, заявителят предявява установителни искове, по които е образувано
настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
2
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД. Надлежно е въведено възражение на ответника за погасяване на вземанията по давност.
По уведомяването на ответника за цесията:
Ответникът е уведомен за цесията в хода на настоящото производство, като мотивите
за това са следните:
Видно от съдържанието на уведомлението за цесия (л.28 от исковото производство),
то изхожда от ищеца, т.е. от „новия“ кредитор. Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне, съгласно чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) да
упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 ЗЗД - в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.
о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да се зачете – в този смисъл Решение № 123
от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о. Налице е връчване на уведомлението за
цесията на ответника с получаване на препис от исковата молба с приложенията й, поради
което цесията е произвела действие по отношение на ответника.
По съществото на спора:
Ищецът основава вземанията си на договор за кредит, като се твърди, че той е
сключен по реда на ЗПФУР, т.е. касае се за електронен документ.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът указа на ищеца, че в негова
тежест е да докаже, че Договорът е подписан от С. с електронен подпис. Според
разпоредбата на чл.184, ал.1 от ГПК електронният документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Следователно не
съществува пречка за ищеца да представи Договора на хартиен носител, което той е сторил.
По делото са налице доказателства, че Договорът е подписан от ответника с обикновен
електронен подпис, като е постигнато съгласие за това от страните.
Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета понятието „общи разходи по кредита за потребителя“
обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба,
посочените общи разходи по кредита включват и разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително
3
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по Дело C
714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а
оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. За да осигури по-голяма защита на потребителите,
законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU: C: 2020: 582,
т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора
(решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerova, C 377/14, EU: C: 2016: 283, т. 84).
Националният съд следва да провери дали закупуването на съответните допълнителни
услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за
получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали
действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към разглеждания в главното
производство договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит.
В случая услугата по експресно разглеждане на искането за заем не е предвидена
изрично като задължително условие за сключване на договора, но дължимостта на такса за
нея представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните
разходи по кредита. Този извод следва от приобщаването й към общата сума по кредита, т. е.
сумата от 160,98 лева представлява разход, който потребителят следва да заплати във връзка
със сключването и изпълнението на договора за заем. Уговорената такса следва да бъде
приета за общ разход по кредита, поради което следва да бъде взета предвид при определяне
на ГПР по процесния договор. Невключването на таксата от 160,98 лева в ГПР създава
невярна представа у потребителя относно действителния размер на общите разходи по
кредита, така че той да съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.
В т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C 714/22 е
посочено, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
4
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
С оглед дадените от СЕС разяснения, посочването на неправилен размер на ГПР
следва да се приравни по правни последици на непосочването му, поради което е налице
неспазване императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл.22 от ЗПК Договорът е
недействителен и ответникът не дължи договорна лихва и лихва за забава, поради което
исковете за тези вземания следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като Договорът е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита – чл. 23 от ЗПК – аргумент и от решение на съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело С-
337/23. По нейната дължимост съдът приема следното:
Както вече се посочи, ищецът представя разписка за извършено плащане от
****.2020 г. (паричен превод към EasyPay) с наредител „СИТИ КЕШ“ ООД и получател С.
А. А. за сумата от 300 лева. Следователно няма доказателства, че именно ответникът е
получил сумата по Договора. Ищецът не е представил документ, имащ характера на
разписка, който да удостоверява по несъмнен начин, че С. е получил лично сумата от офис
на EasyPay.
Предвид изложеното следва да се приеме, че ищецът не доказа и да има вземане за
главница (чистата стойност) по Договора, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен.
Тъй като исковете са отхвърлени поради липса на вземане в полза на ищеца, то не
подлежи на разглеждане възражението на ответника, че тези вземания са погасени по
давност.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответникът, които са в размер
на 600 лева адвокатско възнаграждение (аргумент от договор за правна защита и съдействие
– л.54 от делото). Ищецът няма право на разноски.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК – *********, искове
за приемане за установено, че С. М. С., ЕГН – **********, с адрес гр. Б., дължи на
дружеството следните суми по договор за паричен заем „Кредирект“ № ******/24.01.2020 г.:
300 (триста) лева главница, ведно със законната лихва от 11.02.2025 г. до окончателното
изплащане на вземането; 15,02 лева (петнадесет лева и две стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 24.01.2020 г. до 09.03.2020 г.; 91,04 лева (деветдесет и един
лева и четири стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 09.03.2020 г. до
29.01.2025 г., без периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № ****/2025 г. по описа
5
на БРС.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК – **********, да заплати на С. М. С.,
ЕГН – **********, с адрес гр. Б.***********, сумата от 600 (шестстотин) лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6