Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, №
461 / 04.05.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А. изслуша
докладваното от съдията адм.д. № 48/2023г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.
4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси,
във вр. с чл.
129, ал. 7 и чл.
156 от ДОПК.
Жалбоподателката И.Г.Г.,***,
чрез представител по пълномощие адвокат Н.Б., и съдебен адрес:***, е оспорила
мълчаливо потвърждаване на отказ за издаване на акт за прихващане и
възстановяване (АПВ), материализиран в писмо изх. № 94-00-2764-1/08.09.2022г.
на заместник-кмет на Община Созопол. В жалбата се твърди, че жалбоподателката е
поискала издаване на акт за прихващане и възстановяване на недължимо платени
суми, отнесени незаконосъобразно за погасяване на погасени по давност публични
задължения и начислени лихви към тях. В отговор на подаденото искане с писмо
изх. № 94-00-2764-1/08.09.2022г. заместник-кметът на Община Созопол е заявил,
че с друго писмо на жалбоподателката вече е обяснено защо не могат да погасят
по давност задълженията й, затова направените преводи за плащане на други
задължения по АУЗД № 7621-1/05.11.2021г. са насочени към плащане на най-старото
задължение съгласно ДОПК. В жалбата се твърди, че по съдържание това писмо е
отказ за погасяване по давност на задълженията за ДНИ и ТБО, както и отказ да
бъде издаден исканият акт за прихващане и възстановяване. На основание чл.129,
ал.7 от ДОПК е обжалвала пред кмета този отказ. Жалбата е получена на
25.09.2022г. и към 08.12.2022г., когато е подадена жалбата сезирала съда, няма
произнасяне. Затова е оспорила пред съда мълчаливото потвърждаване на отказа за
издаване на АПВ с искане съдът да го отмени и да установи, че с извършено
плащане по посоченото АУЗД е извършено необосновано и незаконосъобразно
погасяване на вече погасени по давност публични задължения, които е следвало да
бъдат отписани на основание чл.173, ал.2 от ДОПК.
В съдебно заседание
жалбоподателката не се явява и не се представлява. Чрез писмени изложения
нейният процесуален представител е посочил съображения, че спорът е правен и е
поискал обжалваният отказ да бъде отменен и преписката да бъде върната на
органа за ново произнасяне.
Ответникът – заместник-кмет
на Община Созопол, чрез представител по пълномощие адвокат А., оспорва жалбата,
ангажира доказателства и иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
ФАКТИ:
На 24.10.2014г. е бил
съставен АУЗД, с който е установен размерът на задължения по декларация за
местни данъци и такси към тази дата на жалбоподателката И.Г.Г. за данъчни
периоди 2005, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013г., в т.ч. ДНИ и ТБО, в
размер общо на 717,06 лв. главница за всички периоди и 324,89 лв. лихви.
На 02.08.2019г. е
издаден друг АУЗД, с който са установени задължения на И.Г.Г. за ДНИ и ТБО за
данъчни периоди от 2014г. до 2018 г., включително, в размер общо на 734,28 лв.
главница за всички задължения и 197,14 лв. лихви.
На 05.11.2021г. е
издадено трето АУЗД, с което на жалбоподателката са установени задължения за
данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за данъчни периоди 2019, 2020 и
2021г., които са в размер общо на 520,74 лв. главница и 62,36 лв. лихви.
На 19.11.2021г.
жалбоподателката е извършила паричен превод по сметка на Община Созопол, в
размер на 394,46 лв., с основание: акт за установяване на задължения №
7612-1/05.11.2021г. На същата дата и по същата сметка жалбоподателката е
превела и сумата от 192,64 лв., като е посочено същото основание. Така
преведената сума по двете платежни е с около 4 лв. по-голяма от сумата,
определена за дължима по АУЗД №7612-1/05.11.2021г., която е в размер общо на
583,10 лв.
Според протокол изх.
№ 10/17.08.2022г., съставен от двама служители на отдел „Местни данъци и такси“
при Община Созопол, задълженията на жалбоподателката са установени с АУЗД по
чл.107, ал.3 от ДОПК за неплатени в срок данъчни задължения и такси битови
отпадъци, начислени за неин имот, находящ се в гр.Созопол, ул.„Републиканска“
вх.А, ет.3, ет.8, декларирани с декларация по чл.14 от ЗМДТ № 4195/16.09.1998г.
Според протокола за периода 2005-2013г. е издаден АУЗД №РА000541/24.10.2014г.,
който е връчен по реда на чл.32 от ДОПК, не е обжалван, като с връчването му се
счита, че давността е прекъсната и започва да тече нова давност на основание
чл.107, ал.2 и ал.3 от ДОПК. За периода 2014-2018г. е издаден друг АУЗД №
РА000350/02.08.2011г. Той също е връчен по реда на чл.32 от ДОПК със съобщение
от 25.10.2019г., не е обжалван в сроковете по ДОПК и също прекъсва течението на
давността. За периода 2019-2021г. е издаден АУЗД №7612-1/05.11.2021г., който е
връчен лично на жалбоподателката. В края на протокола е направен извод, че с
оглед тези факти няма изтекла погасителна давност по реда на ДОПК. Протоколът е
изпратен на жалбоподателката с придружително писмо изх. №
ССЕВ-211-1/18.08.2022г.
С искане за
прихващане и възстановяване вх. № 94-00-2764/17.08.2022г. жалбоподателката е
поискала издаване на акт за прихващане и възстановяване с твърдението, че
платените от нея суми, дължими по АУЗД № 7612-1/05.11.2021г. са отнесени към
други задължения, които според нея са погасени по давност. В отговор вместо искания
АПВ е получила обжалваното писмо изх. № 94-00-2764-1/08.09.2022г. на
заместник-кмета на Община Созопол, с което й е съобщено, че във връзка с
искането й за отписване на публични вземания по давност вече е получила отговор
с писмо изх. № ССЕВ-211-1/18.08.2022г. (горецитираният протокол), където й е
обяснено защо не се погасяват по давност задълженията й. По тази причина
направеният превод за плащане на задължения, определени с АУЗД №
7621-1/05.11.2021г., са насочени към най-старото задължение.
На 26.09.2022г.
жалбоподателката е депозирала в Община Созопол жалба против отказа да й бъде
издаден АПВ, който е обективиран в горецитираното писмо. Отговор на жалбата не
е получила, като от получаване на жалбата й против отказа до изпращане на
жалбата сезирала съда са изминали 74 дни.
В хода на съдебното
производство съдът задължи ответника с протоколно определение в съдебно
заседание на 07.03.2023г. да представи доказателства за компетентността на
заместник-кмета на Община Созопол да издава откази по искане за издаване на
АПВ. В отговор с писмо изх. № 11-03-191/15.03.2023г. заместник-кмет на Община
Созопол уведоми съда, че не разполага с доказателства за компетентността на
заместник-кмета на Община Созопол да издава писмо изх. №
94-00-2764-1/08.09.2022г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима,
подадена от правен субект, носител на активна процесуална легитимация, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, след изчерпване на задължителния
административен ред за обжалване, в законоустановения срок, в който това може
да бъде направено, и до компетентния съд.
При мълчаливо
потвърждаване от решаващият орган – чл. 156, ал.4 от ДОПК, срокът за обжалване
е равен на сбора от сроковете визирани в чл.146 ДОПК (7 дни), чл.155, ал.1 ДОПК
(60 дни) и чл.156, ал.1 ДОПК (14 дни) или общо 81 дни. Сезиращата съда жалба е
подадена след 74 дни от момента, когато горестоящия административен орган е
получил жалбата против отказа да се издаде АПВ.
Процесният отказ,
макар и материализиран в писмо, при граматическо тълкуване не оставя съмнение,
че съдържа отказ да се издаде исканото АПВ.
Съобразно нормата на чл.
160, ал. 2 от ДОПК в настоящото производство
съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като
съобразява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени
ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.
Процесуалният ред за
връщане на недължимо платени местни данъци и такси е този по чл.
129 и следващите от ДОПК във вр. с чл.
4, ал. 1 и чл. 9б
от Закона за местните данъци и такси.
Съобразно чл.
4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Този ред е предвиден и за установяването,
обезпечаването, събирането и обжалването на местните такси по ЗМДТ. Предвид
препращащите разпоредби на чл.
4, ал. 1 и чл.
9б от ЗМДТ, нормите на ДОПК са приложими и по
отношение на процедурата за прихващане и възстановяване на недължимо внесени
местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и
събирането на публичните задължения, каквито съгласно разпоредбата на чл.
162, ал. 2, т. 1 и т. 3
от ДОПК са и задълженията за съответния вид
местни данъци и такси. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.
129, ал. 4 от ДОПК която изрично третира
начина на възстановяването на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ. Възстановяването
на недължими суми, внесени от задължения субект или събрани въз основа на
подадена от него декларация, се осъществява по негово искане.
Съгласно чл.
129, ал. 3 от ДОПК, след постъпване на
искането се извършва проверка или ревизия, като в първата хипотеза, се издава акт
за прихващане или възстановяване, с който се уважава искането (изцяло или
частично) или се постановява отказ за възстановяване или прихващане изцяло или
частично на поисканите суми. Изборът на способ, чрез който да бъде установена
дължимостта или недължимостта на претендираните от лицето суми, е изцяло в
правомощията на органа по приходите. По силата на чл.
129, ал. 7 от ДОПК, актовете за прихващане или
възстановяване се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове.
В процесният случай
не е спорно, че И.Г.Г. е подала искане вх. № 94-00-2764/17.08.2022г. за
издаване на акт за прихващане и възстановяване на недължимо платени суми,
отнесени неправилно за погасяване на погасени по давност публични задължения и
начислени лихви към тях.
Исканият АПВ, респ.
отказ да бъде издаден такъв следва да се издаде от орган определен по реда на
чл.4, ал.4, вр. ал.3 и ал.1 от ЗМДТ.
Според тези норми в производствата по
чл.4 ал. 1 ЗМДТ служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения - на публични изпълнители. Конкретните служители носители на
тези правомощия се определят със заповед на кмета на общината.
В ЗМДТ няма легална
дефиниция на понятието „служители на общинската администрация“.
В отговор на искане
вх. № 94-00-2764/17.08.2022г. на И.Г.Г. е издадено процесното писмо изх. №
94-00-2764-1/08.09.2022г. на Р.К.- заместник-кмет на Община Созопол.
Заместник-кметовете
съобразно регламентираното в Закона за местното самоуправление и местната
администрация не са включени в понятието „служители на общинската
администрация“. Според чл.44, ал.1, т.3 от ЗМСМА кметът на общината назначава и
освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, кметските наместници,
ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и
служителите в общинската администрация. Изброяването в посочената разпоредба на
длъжности води до извода, че заместник-кметовете на общината не са част от
служителите в общинската администрация, в противен случай не биха били изброени
по отделно. Това води до извода, че заместник-кметовете на общината, доколкото
длъжността им не е включена в понятието „служители на общинската администрация“
не биха могли да бъдат носители на правомощия по чл.4, ал.3 от ЗМДТ, независимо
от отсъствието на заповед на кмета на общината по чл.4, ал.4 от ЗМДТ.
Отделно от това, в
случая има изрично писмено волеизявление на ответника по делото (л.101), че не
разполага с доказателства за компетентността на заместник-кмет на Община
Созопол Р.К.да издава процесния акт.
При така несъмнено
установения факт за отсъствие на компетентност на издателя на процесното писмо
да постановява откази да се издаде АПВ, конкретния обжалван отказ следва да
бъде прогласен за нищожен.
Съгласно чл.173, ал.2
от АПК преписката следва да бъде върната на компетентния орган за ново
произнасяне. Доколкото в случая компетентния орган се определя със заповед на
кмета на общината – чл.4, ал.4 ЗМДТ, преписката следва да бъде върната именно
на кмета, който след издаване на съответната заповед, да определи орган по
приходите сред служителите на общинската администрация, на който да възложи
разглеждане на искане вх. № 94-00-2764/17.08.2022г. на И.Г.Г. и постановяване
по него на АПВ, респ. отказ да се издаде такова.
При този изход от
спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Такива са
претендирани своевременно (л.111) и се дължат от ответника в размер на 610 лв.,
от които 10 лв. – държавна такса и 600 лв. платено възнаграждение за един
адвокат.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на отказ за издаване на акт за прихващане и възстановяване,
материализиран в писмо изх. № 94-00-2764-1/08.09.2022г. на заместник-кмет на
Община Созопол.
ВРЪЩА преписката на
кмета на Община Созопол да определи на основание чл.4, ал.4 вр. ал.3 от ЗМДТ
орган по приходите, който да се произнесе по искането на И.Г.Г. с вх. №
94-00-2764/17.08.2022г.
ОСЪЖДА Община Созопол
да заплати на И.Г.Г. ***, направените по делото разноски в размер на 610
(шестстотин и десет) лева.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: