№ 21410
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20251110117449 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск по чл.410,ал.1 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца "Ф"ЕАД неговият представител твърди, че на
01.02.2020г. на републикански път ІІ-82 в посока на движение от град София към град
Самоков на около 500 м преди ВЕЦ „Пасарел” било реализирано пътно-транспортно
проишествие, при което бил увреден лек автомобил "****,с рег. № ***, управляван от
А.Н.Г. застрахован по застраховка "Каско +" при ищцовото дружество. Ищцовата страна
посочва, че причина за настъпване на автопроишествието е „паднал на пътното платно
камък , необозначен като препятствие и необезопасен по съответния ред”. В ищцовата
застрахователна компания била заведена щета № ***, по която след направената оценка на
имуществените вреди на застрахования било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 2 357,30 лв. Допълнено е , че ищцовото дружество е заплатило и сумата от 227,04
лв по сметка на СБА , за да бъде транспортиран процесния автомобил с пътна помощ , тъй
като след ПТП-то не е можел да продължи движението си на собствен ход. Според
ищцовата страна отговорността за осъщественото ПТП е на ответната агенция в качеството
й на възложител на дейността на служителите,поради чието бездействие, представляващо
неизпълнение на задълженията по чл.19,ал.1,т.1 ЗП във връзка с чл.3,ал.1 ЗДвП, е
осъществено проишествието, поради което следва да му изплати обезщетението, платено на
увреденото лице, в правата на което ищецът твърди че се е суброгирал с плащането.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответната страна в качеството й на
възложител на дейността на служителите, поради чието бездействие, представляващо
неизпълнение на задълженията по чл.19,ал.1,т.1 ЗП във връзка с чл.3,ал.1 ЗДвП, е
осъществено процесното ПТП, да му заплати сумата от 2 599,34 лв, представляваща сбор от
1
платеното от дружеството застрахователно обезщетение (2 357,30 лв) за имуществените
вреди на лек автомобил "****,с рег. № ***, причинени при реализираното на 01.02.2020г.
пътно-транспортно проишествие на на републикански път ІІ-82 в посока на движение от
град София към град Самоков на около 500 м преди ВЕЦ „Пасарел”, осъществено поради
„паднал на пътното платно камък , необозначен като препятствие и необезопасен по
съответния ред”, платената от ищцовото дружество сума (227,04 лв) по сметка на СБА за
транспортиране на автомобил "****,с рег. № *** с пътна помощ след ПТП-то , и т.нар.
ликвидационни разноски (15 лв) , заедно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба -26.03.2025г. до окончателното плащане, както и разноските
по делото.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа иска. При
устните състезания в заседанието на 31.10.2025г. адвока на ищцовото дружество е пледирал
за уважаване на иска.
Ответната страна Ф” оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер видно
от изявленията на пълномощника й в представения на 25.04.2025г. отговор на исковата
молба. Посочва се , че съставеният протокол за ПТП е непълен и неточен , тъй като в него
не е описан механизма на процесното ПТП, както и няма данни за скоростта на движение
на водача и за обстановката на пътния участък . Отбелязва се , че този протокол е састъвен
само по данни на водача на автомобила , който е заинтересовано лице , без да е извършено
посощение на място от служители на МВР. Сочат се доводи за липса на доказателства за
валидност на Общите условия, на които се позовава ищецът , както и за нередовностите на
документите от ликвидационната преписка (щета). ПРедявено е възражение за
съпричинителство на процесното ПТП от водача на увредения автомобил.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответната страна поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 31.10.2025г.
юрисконсултът на ответната агенция е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК, намира за
установено от фактическа и от правна страна следното :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По настоящото дело ищецът, (чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1
ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), не е доказал по категоричен начин чрез т.нар.пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че причина за процесното ПТП , осъществено на
01.02.2020г. на републикански път ІІ-82 в посока на движение от град София към град
Самоков на около 500 м преди ВЕЦ „Пасарел” е „паднал на пътното платно камък ,
необозначен като препятствие и необезопасен по съответния ред”, както се твърди в
исковата молба. Това обстоятелство изрично се оспорва от пълномощника на ответната
страна.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства за твърдяното от него
2
ПТП – ****. на МВР и Уведомление за щета *** по полица *** Каско + , подадено от
С.Н.Б. като собственика на застрахования автомобил "****,с рег. № ***. И в двата
цитирани документа се съдържат изрични изявления на техните автори , че механизма на
ПТП-то е описан „по данни на водача” на автомобила "****,с рег. № *** по време на
процесното ПТП – А.Н.Г. Следователно и в двата съставени документа за ПТП-то са
възпроизведени единствено твърдения на водача на увреденото МПС относно причината
според него за процесното ПТП.Тези твърдения са предявени пред компетентните органи
след осъществяването на процесното ПТП и не са потвърдени от доказателства, не са и
проверявани от полицейските и застрахователните органи относно тяхната вярност
(например чрез оглед на местопрошествието за констатиране на съответния паднал камък,
причинил процесното ПТП според водача на МПС-то).
В Протокола за ПТП № 1771862/01.02.2020г. на МВР изрично е посочено, че е
съставен само по „данни” ,т.е. по твърдения на водача на увредения автомобил, не и въз
основа на показания на други лица – свидетели на проишествието, нито въз основа на оглед
на местопроишествието от полицейските органи. Пълномощникът на ответника изрично е
оспорил верността на изявленията на водача на увереденото МПС , удостоверени в
Протокола за ПТП № 1771862/01.02.2020г. на МВР, описващи механизма на проишест-
вието. Тъй като са оспорени изявленията на частно лице, а не официални констатации на
длъжностното лице, съставило Протокола за ПТП, ищецът следва да установи верността им,
а не ответникът да доказва тяхната неистинност. Това е така , тъй като изявленията на
частно лице, независимо че са удостоверени в официален документ, нямат обвързаща
доказателствена сила за съда, доколкото препредаването им в този документ не означава , че
е проверена тяхната истинност , а само , че са били направени пред длъжностното лице ,
съставило Протокола за ПТП.
По делото не са представени други доказателства (освен удостоверените твърдения на
водача на увредения автомобил) , от които да се установява точната причина за щетите ,
нанесени по този автомобил. Приетото в съдебното заседание на 31.10.2020г. заключение по
съдебната авто-техническа експертиза не може да бъде доказателство за процесното
ПТП , тъй като е изготвено въз основа на документите по делото , т.е.въз основа на
удостоверените в тези документи изявления на водача на порцесното ПТП. При приемане на
закючението в откритото заседание на 31.10.2025г. , експертът изрично е посочил , че „няма
подробни данни за точните характеристики на препятствието , което е причинило
процесното ПТП” , а „в документите единствено е отбелязано , че е имало паднал камък
или паднала скална маса”. Според вещото лице от щетите по автомобила може да се
установи само , че те „са причинени от преминаване през високо препятствие” , но не може с
категоричност да се посочи дали това е камък или нещо друго , например вдигната
водопроводна шахта или друг предмет.
По делото не е доказан по безспорен начин механизма на процесното ПТП, т.е.
причините за щетите по процесния автомобил. По-конкретно не е доказано наличието на
„паднал на пътното платно камък , необозначен като препятствие и необезопасен по
3
съответния ред” на републикански път ІІ-82 в посока на движение от град София към град
Самоков на около 500 м преди ВЕЦ „Пасарел”, т.е. неизпълнение на задълженията на
ответната страна. Не е установено , че единствената причина за процесното ПТП и за
щетите по увредения автомобил е препятствие на пътното платното , причинено от
бездействие на служители на ответната агенция относно изпълнението на задължения по
ЗП. Следователно не е доказано , че за ответната страна е възникнало задължение за
обезвреда по чл.49 ЗЗД.
Предвид изложеното доколкото претендираното от ищеца право не е налице, искът по
чл.410,ал.1 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Относно разноските по делото:
На ищеца не следва да се присъждат разноски , тъй като искът е отхвърлен.
Пълномощникът на ответната страна– Столична община е предявил искане за
присъждане на юрисконсулско възнаграждение. С оглед чл.78,ал.8 ГПК такова му се полага,
тъй като Столична община е представлявано по настоящото дело от юрисконсулт. Размерът
на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен според действащата
редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявеният от „Ф”ЕАД, ЕИК: ***, гр.София,
район ***, със съдебен адрес : град София , район „***, партер , Адвокатско дружество „
Б.А. Д.” , чрез адв. А. Д., против Ф, гр.София, **** , със съдебен адрес : град София, бул.
***, Областно пътно управление – София, осъдителен иск по чл.410,ал.1 КЗ във връзка с
с чл.49 ЗЗД за осъждане на ответната агенция в качеството й на възложител на дейността
на служителите, поради чието бездействие, представляващо неизпълнение на задълженията
по чл.19,ал.1,т.1 ЗП във връзка с чл.3,ал.1 ЗДвП, е осъществено поцесното ПТП, да му
заплати сумата от 2 599,34 лв (две хиляди петстотин деветдесет и девет лева и тридесет и
четири стотинки), представляваща сбор от платеното от дружеството застрахователно
обезщетение (2 357,30 лв) за имуществените вреди на лек автомобил "****,с рег. № ***,
причинени при реализираното на 01.02.2020г. пътно-транспортно проишествие на на
републикански път ІІ-82 в посока на движение от град София към град Самоков на около
500 м преди ВЕЦ „Пасарел”, осъществено поради „паднал на пътното платно камък ,
необозначен като препятствие и необезопасен по съответния ред”, платената от ищцовото
дружество сума (227,04 лв) по сметка на СБА за транспортиране на автомобил "****,с рег.
№ *** с пътна помощ след ПТП-то , и т.нар. ликвидационни разноски (15 лв) , заедно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба -26.03.2025г.
до окончателното плащане, както и разноските по делото.
ОСЪЖДА „Ф”ЕАД, ЕИК: ***, гр.София, район ***, със съдебен адрес : град София ,
4
район „***, партер , Адвокатско дружество „ Б.А. Д.” , чрез адв. А. Д., ДА ЗАПЛАТИ на
Ф, гр.София, **** , със съдебен адрес : град София, бул. ***, Областно пътно управление –
София, на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал.3 ГПК сумата от 50 лв
(петдесет лева), представляваща полагащото се на ответната агенция юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5