Решение по адм. дело №281/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1, във вр. с чл.117, ал.3 и ал.1, т.2, б.„д“ от КСО.

Образувано е по жалба на Р. В. С., с [ЕГН], с адрес - [населено място], [улица], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат В. П. М. от АК - [област], с посочен съдебен адрес за призоваване - [населено място], [улица], против Решение №2153-08-118 от 25.03.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №РВ-3-08-01856936 от 14.02.2025 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, с което й е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 11.03.2020 год. до 25.07.2022 год., в размер на *** лева, от които *** лева главница и *** лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

Жалбоподателката Р. В. С. заявява в жалбата, че оспорва така постановеното решение в законоустановения срок, като счита същото за незаконосъобразно. Излага съображения за това, като на първо място намира за неправилен изводът на директора на ТП на НОИ - Кърджали, въз основа на който е приел, че жалбоподателката дължи възстановяване на суми, в общ размер на *** лева, представляващи получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 11.03.2020 год. до 25.07.2022 год. Излага довод, че от мотивите на обжалваното решение се установява, че административният орган се е позовавал отново на констатациите в Констативен протокол №КВ-5-08-01774117 от 19.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01774119 от 19.12.2024 год., който констативен протокол не била получила, като с това била възпрепятствана и напълно лишена от право и възможност да упражни правата си в тази връзка, като оспори констатациите в него. На следващо място, жалбоподателката сочи, че констатациите в оспорения акт, че не е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство, за периода от 11.03.2020 год. до 25.07.2022 год., че не е произвеждала растителна продукция, както и че не е упражнявала трудова дейност в посочения период, са неправилни. Твърди, че в проведеното административно производство е извършена напълно формална, незадълбочена, едностранна и непълна проверка и че от данните в обжалвания акт се установявало, че органът на осигурителната администрация е водил служебна кореспонденция с Областна дирекция „Земеделие“ – град Кърджали, относно изискване на документи, касаещи регистрацията и пререгистрацията й като земеделски производител, преди повече от 5 години, като само на база изискани регистрационни анкетни карти е формирал извод, че не е упражнявала реално трудова дейност, а е имала само „намерения“ и че произвежданата от нея продукция била за лични цели. Излага доводи, че друга проверка на документи и обстоятелства, касаещи действително работата й като земеделски стопанин, реализацията и отчетността й, доходите й от нея, не е извършвана, като липсват и конкретни данни за нейното осъществяване в тази насока и че въобще изводите и констатациите от същите органи на осигурителната администрация при осъществените от тях проверки на регистрацията и дейността й като земеделски стопанин, е в пълно противоречие с констатациите, формирани преди 5 години, а именно, че тя е отговаряла на всички изисквания на КСО, като самоосигуряващо се лице, тъй като реално е упражнявала дейността като земеделски стопанин, за която е била и осигурена. Според жалбоподателката, целта на проведените проверки, завършили с издаването обжалвания акт, била да „обслужат“ безпрепятствено действията на органите на осигурителна администрация за връщане и възстановяване на получени от нея напълно правомерно обезщетения. Счита за неправилни изводите за проявена недобросъвестност при получаване на предявените за възстановяване суми, като необосновани се явявали и изводите за установената, след 5 години, „безспорност“ в тази връзка, както и счита предявените за връщане суми за погасени по давност, до какъвто обратен извод е достигнал административния орган.

Най-сетне в жалбата се твърди, че в проведеното административно производство са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно изясняване на фактическите обстоятелства, в резултат на които е постановено и оспореното решение.

На основание изложеното, с жалбата се иска съдът да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-118 от 25.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Р. В. С., срещу Разпореждане №РВ-3-08-01856936 от 14.02.2025 год., издадено от ръководител на контрол по разходите на ДОО към ТП на НОИ – Кърджали, както и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. С жалбата се моли на Р. В. С. да бъдат присъдени и разноските за водене на настоящото дело.

В съдебно заседание, жалбоподателката Р. В. С., с посочен адрес - [населено място], [улица], [област], не се явява, представлява се от редовно упълномощения й процесуален представител - адвокат В. М. от АК – [област], която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения и че освен доводите в жалбата, счита, че в хода на административното производство по издаване на обжалвания акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателката, а именно нарушение на разпоредбата на чл.29, ал.4, във вр. с ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, като от представените по делото доказателства се установявало, че по отношение на констативния протокол и задължителните предписания, въз основа на които е издадено процесното разпореждане, не била спазена тази процедура, като липсвала издадена писмена заповед за извършване на проверка, която да е връчена на жалбоподателката. Отново моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен, като моли и за присъждане на сторените по делото разноски, за които в съдебно заседание представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В предоставения й от съда срок представя и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуалния си представител – ст.юрк. З. Б., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и заявява, че изцяло се придържа към мотивите, изложени в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Отново моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В предоставения от съда срок депозира и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката Р. С. със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-131#1/25.03.2025 год. на ТП на НОИ - [област]/л.8/, като е получено на адреса на същата, лично от нея срещу подпис, на 27.03.2025 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод [номер] на „Български пощи“ ЕАД ПС - [населено място]/л.13/. Жалбата е подадена чрез административния орган, издал оспореното решение, до Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-118#1 от 09.04.2025 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена чрез административния орган, на 13-ия/тринадесетия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо, съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание, по предвидения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на задължителните предписания, с които се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От намиращите се в представената административна преписка документи и информацията, съдържаща се в представените извлечения от програмните продукти при ТП на НОИ – град Кърджали, се установява, че за жалбоподателката Р. С. има представени в ТП на НОИ – Кърджали удостоверения - приложение №9, относно правото на изплащане на парично обезщетение, по описаните в тях болнични листове/7 броя удостоверения, съответно от 09.04.2020 год./л.57/; от 11.05.2020 год./л.59/; от 11.05.2020 год./л.61/; от 01.06.2020 год./л.63/; от 10.07.2020 год./л.65/; от 05.08.2020 год./л.67/ и от 09.10.2020 год./л.69/; за периода от 11.03.2020 год. до 25.10.2020 год. и удостоверения - приложение №11, относно правото на изплащане на парично обезщетение, по подадени заявления-декларации по чл.50, ал.1 и чл.53 от КСО/2 броя удостоверения, съответно от 30.10.2020 год./л.71/ и от 30.07.2021 год./л.72/, за периода, считано от 26.10.2020 год. до 25.07.2022 год.

По преписката е приложена сигнална записка с Изх.№1056-08-244/18.12.2024 год. на [длъжност], [отдел] при ТП на НОИ – Кърджали/л.29/, в която е посочено, че във връзка с извършена последваща проверка на изплатени парични обезщетения от ДОО е констатирано, че Р. В. С., според представената информация от ОД „Земеделие“ – град Кърджали, е декларирала, че упражнява дейност като земеделски стопанин за периода от 10.03.2020 год. до 26.07.2022 год. и че регистрацията й е с намерение да засее „домати-градински“, на площ от 0.0020 ха. С тази сигнална записка е поискано от [длъжност] в същия отдел, да бъде извършена проверка, която да установи, дали за периода от 10.03.2020 год. до 26.07.2022 год., лицето Р. В. С. отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“, на основание §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.

По административната преписка са приложени справки за дейността на земеделския стопанин Р. В. С., изготвени от Областна дирекция „Земеделие“- Кърджали, изпратени със съпроводително писмо с Изх.№РД-12-02-942-1/11.12.2024 год. на ОД „Земеделие“ – Кърджали, постъпили в ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1030-08-1734#1 на 11.12.2024 год./л.73/. От тези справки се установява, че при първата си регистрация на 10.03.2020 год., както и при последващата пререгистрация на 17.11.2020 год., Р. С. е заявила намерение за засаждане на 0.0020 ха с домати/градински/ в землище в [населено място]/л.31, стр.1-2/. На 07.03.2022 год. Р. С. е извършила нова пререгистрация като земеделски стопанин/л.30/, като е декларирала отглеждането на други зеленчуци, с площ от 0.0362 ха в същото землище. От приложената справка 22А – Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица/л.32/ е видно, че Р. В. С. е прекъснала дейност като земеделски производител на 26.07.2022 год., а от писмото с Изх.№РД-12-02-942-1/11.12.2024 год. на ОД „Земеделие“ – Кърджали е видно, че същата няма нова регистрация като земеделски стопанин до 10.12.2024 година.

Във връзка със сигналната записка с Изх.№1056-08-244/18.12.2024 год. на [длъжност], [отдел] при ТП на НОИ – Кърджали и на основание чл.108, ал.1 от КСО, контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали – [длъжност], е извършил проверка по разходите на ДОО на самоосигуряващото се лице Р. В. С., завършила с Констативен протокол №КВ-5-08-01774117 от 19.12.2024 год./л.28/. В хода на проверката, контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, че Р. В. С. е регистрирана, на основание чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица/НООСЛБГРЧМЛ/, считано от 10.03.2020 год. и е декларирала прекъсване на дейността, считано от 25.07.2022 год. и че за посочения период, лицето е избрало да се осигурява, на основание чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“/ОЗМ/. В констативния протокол са отразени данните, посочени в описаните по-горе три броя справки, изготвени от ОД „Земеделие“ – Кърджали, за дейността на Р. В. С. като регистриран земеделски стопанин. При проверката, в този констативен протокол, контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, че жалбоподателката не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин, съгласно §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО за периода 10.03.2020 год. – 26.07.2022 год. Въз основа на описаните констатации в Констативен протокол № КВ-5-08-01774117 от 19.12.2024 год., контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е издал Задължителни предписания №ЗД-1-08-01774119 от 19.12.2024 год./л.27/ и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01774122 от 19.12.2024 год./л.26/, с които е предписал да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларации обр.№1 „Данни за осигуреното лице“, за самоосигуряващото се лице Р. В. С., с [ЕГН], за периода 10.03.2020 год. – 25.07.2022 год., с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители) и да се заличи подадената декларация ОКД-5 в ТД на НАП - Пловдив, офис [област], за периода, за който е заявено упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин, считано от 10.03.2020 год. Този Констативен протокол № КВ-5-08-01774117 от 19.12.2024 год. и издадените Задължителни предписания №ЗД-1-08-01774119 от 19.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01774122 от 19.12.2024 год. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали са изпратени на Р. С. с препоръчана пощенска пратка и получени лично от нея, на датата 27.12.2024 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод [номер] на „Български пощи“ ЕАД ПС – [област]/л.25/. По преписката няма данни, а няма и твърдения от страна на жалбоподателката, тези две задължителни предписания на [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали да са били оспорени от жалбоподателката по административен ред, на основание чл.117 от КСО, пред директора на ТП на НОИ - Кърджали.

На 14.02.2025 год., от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали е издадено Разпореждане №РВ-3-08-01856936/14.02.2025 год./л.19/, с което, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е разпоредено, Р. В. С. от [населено място], [улица], да възстанови недобросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 11.03.2020 год. до 25.07.2022 год., в размер на **** (*** лева и *** ст.), от които *** лева - главница и *** лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение, до датата на издаване на разпореждането. В мотивите към разпореждането са описани фактите и обстоятелствата, свързани регистрацията на Р. С. като земеделски стопанин и декларираната от нея дейност като такъв, според представените справки от ОД „Земеделие“ – Кърджали, описани и по-горе, като разпореждането е мотивирано с резултатите от извършената проверка и съставения Констативен протокол №КВ-5-08-01774117 от 19.12.2024 год. В мотивите е посочено, че съгласно чл.40, ал.1, чл.48 и чл.52а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение поради временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете вместо възнаграждение, ако имат съответно 6 или 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск и че осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Посочено е още, че осигуряването възниква, съгласно чл.10, ал.1 от КСО, от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекратяване, както и че според §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО „регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. В разпореждането е прието, че лицето не е упражнявало трудова дейност като земеделски стопанин, поради което за него не е възникнало осигуряване, съответно то не е осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“. Изложени са доводи, че от представените от ОД „Земеделие“- град Кърджали документи е видно, че лицето е заявило намерение да засее площи с домати, като към датата на настъпване на осигурителното събитие - 11.03.2020 год., нямало данни това обстоятелство да е било променено от лицето, като според административния орган, заявяването на „намерение“ за отглеждане на земеделска продукция, не означавало упражняване на трудова дейност като земеделски стопанин, още повече производство на растителна продукция с цел продажба. Прието е, че поради тази причина, Р. В. С. не отговаря на условията на чл.10, ал.1, чл.40, ал.1, чл.48а и чл.52а от КСО, а именно – че не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство за периода от 10.03.2020 год. до 26.07.2022 год. Прието е освен това, че Р. В. С. е съзнавала, че не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, т. 5 от ДР на КСО, съответно на чл.10, чл.40, ал.1, чл.48а и чл.52а от КСО, като същевременно неоснователно е подавала данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Предвид изложеното е изведен извод, че лицето следва да възстанови неоснователно полученото парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, за периода от 11.03.2020 год. до 25.07.2022 год.

В резултат на изложеното в мотивите към разпореждането е прието, че в нарушение на чл.40, ал.1, чл.48а и чл.52а, във връзка е чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, на Р. В. С., [ЕГН], неоснователно са изплатени *** лева, представляващи парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

Видно от приложеното известие за доставяне с баркод [номер] на „Български пощи“ ЕАД ПС – [населено място]/л.18/, това разпореждане е получено лично от Р. С., срещу подпис, на датата 19.02.2025 година.

Против това разпореждане е била подадена в срок жалба от Р. В. С., до директора на ТП на НОИ - Кърджали, с Вх.№1012-08-131 от 27.02.2025 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.14/, в която са развити съображения за неправилност на изводите на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, идентични с тези наведени в жалбата, задвижила настоящото производство, като е поискана отмяната на Разпореждане №РВ-3-08-01856936/14.02.2025 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали.

Така, по повод тази жалба е постановено и процесното Решение №2153-08-118 от 25.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.9-л.12/, е отхвърлена жалбата на Р. В. С. против Разпореждане №РВ-3-08-01856936 от 14.02.2025 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.

В мотивите към това решение, административният орган е възпроизвел описаната по-горе фактическа обстановка, както и приетото в мотивите към обжалваното разпореждане, като е цитирал и разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Посочено е, че редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по посочената наредба и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не са еднозначни, както и че по отношение на последното освен, че лицето трябва да е регистрирано по установения ред, т.е. по реда, регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, същото следва и да произвежда растителна/или животинска продукция, предназначена за продажба.

В тази връзка е посочено, че декларираните от жалбоподателката към 10.03.2020 год. и 17.11.2020 год. намерения за засаждане на домати-градински, даже и да са се осъществили, каквито данни не съществуват по преписката, както и засетите към 07.03.2022 год., „други зеленчуци“ на площ 0.0362 ха, се засяват във всяка една семейна градина и се използват предимно за собствена консумация в домакинството на земеделския стопанин - §1, т.27 от ДР на Наредба №10 от 10.06.2016 год. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“. В мотивите е прието, че продажба на продукция от такова незначително по площ „стопанство“, в резултат на което да се реализират доходи и такива, които да формират печалба, като по този начин би се стимулирала дейността на земеделския стопанин ежегодно, е нереално и практически необосновано, поради което е приет за правилен и извода на органа, издал оспореното разпореждане, че в случая не се касае за производство на продукция с цел продажба по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, като е цитирана и практика на АдмС – Кърджали в този смисъл.

В мотивите е посочено на следващо място, че по смисъла на Кодекса за социално осигуряване осигурено е лицето, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който започва упражняването трудова дейност на някое от основанията за задължително осигуряване по чл.4 от КСО и че осигурителните правоотношения по разходване на средствата на общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган, произтичат от други, първични правоотношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване и че следователно, осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение. Посочено е, че в случая основанието за осигуряване е осъществяване на дейност като земеделски стопанин и че за възникване на осигуряването и произтичащите от него права е необходимо да е налице реално упражняване на трудова дейност, която да е започнала и да не е прекъсвана.

В мотивите отново е посочено, че въз основа на описаните констатации в Констативен протокол №КВ-5-08-01774117 от 19.12.2024 год. за установени некоректно подадени данни за жалбоподателката, контролният орган при ТП на НОИ -Кърджали е издал задължителни предписания по реда на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице с код за вид осигурен „13“ и за заличаване на подадените декларации ОКД-5 в ТД на НАП - Пловдив, офис [област], с дата на започване на дейност, считано от 10.03.2020 год. и прекъсване на дейността, считано от 26.07.2022 год./№ЗД-1-08-01774119 от 19.12.2024 год. и №ЗД-1-08-01774122 от 19.12.2024 год./.

По отношение добросъвестността на лицата в административното производство в мотивите е посочено, че тя се предполага до доказване на противното и че добросъвестността е правна категория, която изисква точно и съвестно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми, както и че в КСО не се съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, но че в разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Посочено е също, че съгласно възприетото в съдебната практика и според общите принципи на правото, добросъвестност е налице, когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат, а от своя страна, недобросъвестно е лицето, което е знаело или е предполагало, че няма право да получи осигурителното плащане. В мотивите е прието, че в случая, долустоящият административен орган е доказал такава недобросъвестност при получаване на процесните суми и е безспорно установено, че жалбоподателката не е упражнявала дейност като регистриран земеделски стопанин в разглеждания период, тъй като стопанството й не представлява животновъден обект, в който се произвежда животновъдна продукция, предназначена за продажба. Според възприетото в мотивите, тези обстоятелства, включително и обстоятелството, че не е упражнявала трудова дейност в периода, за който се иска възстановяване на изплатеното и получено парично обезщетение, несъмнено са били известни на жалбоподателката, която въпреки липсата на основание, е заявила регистрация като самоосигуряващо се лице и е представила документи за изплащане на обезщетение за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете и че впрочем, жалбоподателката не е представила доказателства, че е упражнявала трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО. В тази връзка, административният орган е приел, че е налице знание за юридическите факти, от които следва правото на паричното обезщетение, без да е налице осигурително правоотношение, поради неупражняване на трудова дейност.

По-нататък в мотивите е посочено, че възстановяване може да се постанови при наличие на две кумулативни предпоставки - на първо място сумите, за които се разпорежда възстановяване, следва да са изплатени на лицата неоснователно и на второ място, да е налице недобросъвестност от тяхна страна при получаването им. Органът е приел, че в случая и двете предпоставки, са налице - първата е неоснователно изплатени парични обезщетения, а втората е вина за недължимо получено обезщетение. Отново е отбелязано, че недобросъвестно ще е лицето, което е знаело определени обстоятелства, както и при невярно деклариране на релевантни факти, като към хипотезата на невярно деклариране се причислява и непредставянето на относимата информация на административния орган, което по своята същност представлява затаяване на истина относно релевантни факти.

В заключение, предвид гореизложеното, от органа е изведен извод, че следва да се приеме, че липсват доказателства, установяващи от една страна, че Р. В. С. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, а от друга и такива, че е произвеждала продукция, предназначена за продажба и че от това следва, че по отношение на нея е било налице условието като земеделски стопанин да е регистрирана по установения ред, но не е било налице другото условие, изискуемо се по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО - да се произвежда растителна или животинска продукция, предназначена за продажба, което обстоятелство не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парично обезщетение по глава IV, раздел II от КСО. Посочено е, че нормата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО предвижда, че регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, но самото качество „земеделски стопанин“ предполага реализация на пазара на произведената селскостопанска продукция непосредствено след производството й, а не като бъдещо хипотетично събитие. Прието е, че непознаването на позитивното право не е извинително и в случая е налице недобросъвестност от страна на Р. С. при получаване на обезщетението, поради което то подлежи на възстановяване.

Според административния орган, внасянето на осигурителни вноски въз основа на фиктивна регистрация, без да се упражнява трудова дейност, само по себе си доказва целта на жалбоподателката, както и нейните мотиви, като е посочено, че Кодекса за социално осигуряване извън хипотезите на чл.9а не допуска придобиването на осигурителен стаж без да се упражнява трудова дейност и че това обстоятелство е общоизвестно, поради което не може да се даде вяра на твърденията на жалбоподателката, че като е внасяла осигурителни вноски е била сигурна, че е осигурено лице. Изложен е довод, че следвайки тази логика, всяко лице, на което не му достига осигурителен стаж или иска да ползва краткосрочни обезщетения, ще внася вноски без да полага труд и при настъпване на осигурително събитие, ще бъде добросъвестно и НОИ ще трябва да плати исканото обезщетение.

В мотивите е прието, че регистрацията като земеделски стопанин е направена единствено с намерение за ползване на обезщетенията от ДОО, без да е налице основание за това, което прави жалбоподателката недобросъвестна по смисъла на закона. Посочено е, че тъй като субективните признаци на едно деяние се преценяват от неговите обективни елементи, които са отражение на личното отношение на дееца към факти от действителността, то при наличните доказателства, съдържащи се в преписката, административният орган правилно е счел, че Р. В. С. е била недобросъвестна, тъй като неоснователно е декларирала данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подавани с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице, с код за вид осигурен „13“ и с декларация ОКД - 5 в ТД на НАП - Пловдив, въпреки че е съзнавала факта, че не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин. Описано е, че в случая Р. С. се е регистрирала като земеделски производител, като към дата на начало на дейността – 10.03.2020 год., до датата на предявяване на първия болничен лист - 11.03.2020 год., същата няма как да е осъществявала заявената дейност като земеделски производител и въпреки знанието от нейна страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение, същата е подала декларация за започване на трудова дейност като земеделски производител в ТД на НАП и неоснователно е продължила да подава данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с цел да получи облага и е предявила документи за изплащане на обезщетение. Посочено е, че презумпцията, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение важи й в случая, като е отразено, че Р. С. е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете по заявление-декларация по чл.53 от КСО до 25.07.2022 год., като на следващия ден - 26.07.2022 год., същата е прекратила регистрацията си като земеделски производител, поради което от органа е прието, че сумите за осигурителни плащания са получени от лицето недобросъвестно и че са налице всички предпоставки, предвидени в чл.114, ал.1 от КСО, те да бъдат възстановени от същото, ведно с лихвата по чл.113 от КСО.

В решението като неоснователно е преценено въведеното в жалбата възражение, че по отношение на сумите за възстановяване е налице настъпила погасителна давност, като позовавайки се на разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО от административния орган е прието, че след като от жалбоподателката се търсят неоснователно получени парични обезщетение за 2020 год., то петгодишния давностен срок започва да тече на 01.01.2021 год. и изтича на 01.01.2026 год., като горното е прието за сходно и по отношение паричните обезщетение за 2021 год. и 2022 год., поради което и от решаващия орган е изведен извод, че вземането на НОИ, произтичащо от неоснователно получени парични обезщетения, поради общо заболяване, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, от Р. С., за периода от 11.03.2020 год. до 25.07.2022 год., не е погасено по давност.

При тези мотиви директорът на ТП на НОИ – Кърджали и приел, че Разпореждане №РВ-3-08-01856936 от 14.02.2025 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на база налични писмени доказателства, поради което и с решението е отхвърлил жалбата на Р. В. С. срещу него, като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка, по която, между впрочем, няма спор между страните и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„д” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл.92, ал.2 и чл.114, ал.3 и ал.4, и за прихващания по чл.114, ал.5, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - директорът на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност.

Следва да се посочи, че от компетентен орган е издадено и Разпореждане № РВ-3-08-01856936 от 14.02.2025 год., а именно - от ръководител на контрола по разходите в ТП на НОИ – Кърджали, предвид нормата на чл.114, ал.3, изр.1 от КСО, съгласно което, за възстановяване на сумите по ал.1 и 2/недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания/, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.

Решението е издадено в посочения в чл.117, ал.3 от КСО едномесечен срок, като жалбата до директора на ТП на НОИ – Кърджали против разпореждането е постъпила в ТП на НОИ – Кърджали на 27.02.2025 год., а решението е издадено на 25.03.2025 год. Същото е издадено освен това, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително съдържа подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2 от КСО. Издаденото решение, освен това, е връчено своевременно на адресата му по съответния ред, което е удостоверено с надлежни писмени доказателства.

На следващо място, обратно на твърденията, въведени в жалбата, поддържани в хода по същество и в представената писмена защита от пълномощника на жалбоподателката, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение №2153-08-118 от 25.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №РВ-3-08-01856936 от 14.02.2025 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, са издадени при спазване на административнопроизводствените правила, т.е. без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както стана ясно и по-горе, от съдържанието на горецитираното разпореждането е видно, че същото е мотивирано с резултатите от извършената проверка и съставения Констативен протокол №КВ-5-08-01774117 от 19.12.2024 год., като в тази връзка наведените от процесуалния представител на жалбоподателката С. оплаквания за нарушения на процесуалните правила са свързани именно с допуснати нарушения на разпоредбите на Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена от управителя на НОИ, на основание чл.108, ал.3 от КСО, като според настоящия съдебен състав тези оплаквания са неоснователни, по следните съображения:

Съгласно чл.27, т.1 от същата Инструкция, проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл.3, т.1 и т.3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, а съгласно чл.29, ал.1 и ал.2 от същата, проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да има съдържанието, посочено в т.1 – т.3 на ал.1 от същия текст. Изключение от общото правило за издаване на заповед за възлагане на проверка е предвидено в чл.29, ал.5 от Инструкцията, според която, заповед по ал.1 не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ, като в този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ.

В случая, видно и от съдържанието на Констативен протокол №КВ-5-08-01774117 от 19.12.2024 год., изготвен от [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали и съдържащ резултатите от извършената от този контролен орган проверка, последната е била инициирана по реда на чл.28, ал.1, т.2 от Инструкцията, а именно - по искане на [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали/Писмо с Изх.№1056-08-244 от 18.12.2024 год./, имащо за цел установяване качеството на регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, по отношение на Р. С., във връзка с изплатени парични обезщетения от ДОО. Ясно е при това положение, че процесната проверка не е била възложена със заповед, издадена по реда на чл.29, ал.1 и ал.2 от Инструкцията, а е била възложена с резолюция на [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, т.е. в хипотезата на чл.29, ал.5 от Инструкцията, като това обстоятелство се установява и от поставената върху сигналната записка с Изх.№1056-08-244 от 18.12.2024 год. на [длъжност], адресирана до [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, резолюция в горния десен ъгъл/л.29/, с което всъщност е възложена проверката и е определен контролния орган на ТП на НОИ – Кърджали/в случая Р. М. – [длъжност] в ТП на НОИ/, който следва да извърши проверката. Тук следва да се посочи, че за преценка на изпълнение на изискванията на жалбоподателката С. като земеделски стопанин, действително при проверката от контролния орган на ТП на НОИ – Кърджали са ползвани данни, предоставени и от други институции, в случая - предоставени от ОД „Земеделие“ – град Кърджали  справки за дейността на земеделския стопанин, като според настоящия състав, това обстоятелство само по себе си не води до извод за наличие на допуснати в хода на проверката съществени нарушения на процесуалните правила, в какъвто смисъл са наведените от пълномощника на жалбоподателката доводи. Според съда нарушението на административнопроизводствените правила би било съществено, ако недопускането му би довело до издаване на краен акт със съдържание, различно от процесния или пък, ако допуснатото нарушение е довело до ограничаване на правата на адресата, какъвто не е настоящия случай.

На следващо място, разпоредбата на чл.32, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. повелява, че за резултата от извършената проверка контролните органи съставят констативен протокол, а съгласно ал.2 на същият текст, констативният протокол се съставя в най-малко два еднообразни екземпляра в срок до 3 дни след изтичането на срока за извършване на проверката и се връчва лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка в тридневен срок от съставянето. Освен това, според нормата на чл.37, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год., при нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО, включително и на сключените за съответната година договори за провеждане на дейността по профилактика и рехабилитация, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя във връзка с възложените на НОИ дейности, контролните органи по чл.3, т.1 и 3 дават задължителни предписания на основание чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване. В случая, както бе посочено и по-горе, е съставен такъв констативен протокол по чл.32, ал.1 от Инструкцията, с №КВ-5-08-01774117 от 19.12.2024 год., на която дата са издадени и два броя задължителни предписания - Задължителни предписания №ЗД-1-08-01774119 от 19.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01774122 от 19.12.2024 год., като този констативен протокол и тези задължителни предписания, както вече стана ясно по-горе в настоящото изложение, са били изпратени на жалбоподателката Р. С., на адреса й в [населено място], [улица], с препоръчана пощенска пратка, с баркод [номер] на „Български пощи“ ЕАД ПС – [населено място], получена лично от нея, срещу подпис, на датата 27.12.2024 год. При това положение крайно несъстоятелни се явяват твърденията в жалбата, че жалбоподателката не е получила констативния протокол и по този начин същата е била лишена и възпрепятствана от възможността да упражни правата си като оспори констатациите в него. Доколкото по делото са налице безспорни доказателства за връчването на констативния протокол и издадените въз основа на него два броя задължителни предписания, на техния им адресат - Р. С., то от това следва извод, че същата по никакъв начин не е била възпрепятствана да упражни или защити правата си, като оспори констатациите на контролния орган или евентуално да представи доказателства, които да ги оборят, като съвсем отделен е въпроса поради каква причина тези актове/задължителните предписания/ не са били оспорени от жалбоподателката пред горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали.

Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че случая административните актове са издадени от материално и териториално компетентни административни органи, обективирани са в изискуемата се писмена форма, с изискуемото се съдържание, като липсват допуснати нарушения на правилата за тяхното издаване, поради което не са налице основания за оспорването, респ. за отмяната им по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт, т.е. по отношение съответствието му с приложимите материалноправни норми на закона, съдът намира следното:

Съгласно чл.114, ал.1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. От анализа на нормата следва, че необходима законова предпоставка за постановяване на потвърденото с обжалваното решение разпореждане е констатирано от административния орган недължимо получено осигурително плащане, като получателят следва да е недобросъвестен. Установяването на недобросъвестността е от особено значение и с оглед нормата на чл.114, ал.2, т.1 и т.3 от КСО, предвиждаща добросъвестно получените суми за осигурителни плащания да не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на случаите по чл.42, ал.2, чл. 54е и чл.54м, ал.2, т.2 от КСО и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Макар да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, както правилно е посочено в оспореното решение, в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства.

Видно от мотивите, изложени в обжалваното решение, от административния орган е прието, че по отношение на жалбоподателката Р. С. е налице хипотезата на чл.114, ал.3, във вр. с ал.1 от КСО, тъй като за периодите от 10.03.2020 год. до 25.06.2022 год., тя не е упражнявала реално дейността, за която е била регистрирана и не е произвеждала продукция, предназначена за продажба, съответно не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, но въпреки това е внасяла осигурителни вноски и е подавала данни в Регистъра на осигурените лица, които са послужили за изплащане на недължимо обезщетение. Предвид това, следва най-напред да се изясни обстоятелството, дали жалбоподателката е имала качеството на осигурено лице. Според легалната дефиниция, дадена в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесена или дължими осигурителни вноски, а съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО, са посочени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от КСО, а в ал.3 - тези, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители - т.4. Hopмата на чл.4, ал.4 от КСО дава възможност на регистрираните земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред, а съгласно чл.5, ал.2 от КСО, „самоосигуряващ се“ е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, като по арг. от чл.5, ал.3 и ал.4 от КСО, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл.80, ал.1 от ДОПК, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП. В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО (в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители), възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според ал.2, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, като самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП.

В хода на съдебното производство жалбоподателката не ангажира нови доказателства, сочещи различна фактическа обстановка от приетата такава в обжалвания административен акт. В приобщените към делото писмени доказателства липсват такива, които да сочат или поне да са някаква индиция за това, че Р. С. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба. С оглед на това съдът намира, че правилно е прието в оспореното решение, че не е налице една от задължителните предпоставки, за да се счита едно лице „осигурено“, а именно - да упражнява дейност, за която подлежи на осигуряване. След като по делото не се установява жалбоподателката Р. С. да е започнала и да е осъществявала заявената трудова дейност като земеделски производител, произвеждайки растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, то в случая е без значение обстоятелството, дали същата е внасяла осигурителни вноски, тъй като те се явяват недължимо платени. Внасянето на осигурителни вноски, без реално да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството „осигурено лице“ като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали и както бе посочено и по-горе, наличието на регистрация като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/ или животинска продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на §1, ал.1 т.5 от ДР на КСО, не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по чл.40, ал.1, чл.50 и чл.53 от КСО. Към момента на изплащане на паричните обезщетения по издадените на жалбоподателката болнични листове не са били налице предпоставките за изплащането им, тъй като към деня на настъпване на тези осигурителни рискове, тя не е имала качеството „осигурено лице“.

Следва да се посочи, че в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни аргументи, обосноваващи възприетото от административния орган становище за наличие на основания за възстановяване на неоснователно получените суми, ведно с лихвата върху тях, които се споделят от настоящия съдебен състав. В допълнение към същите е необходимо да се добави, че знанието от страна на жалбоподателката на факти и обстоятелства, които представляват пречка за съществуването на правото на обезщетение и получаването му, обуславя недобросъвестното му получаване, поради което същото подлежи на възстановяване за процесния период, ведно с дължимата законна лихва. Трайно в съдебната практика е застъпено схващането за добросъвестността, респ. недобросъвестността, като резултат на психическо отношение на дееца към възможността да получи желан от него резултат и необходимостта от самостоятелна преценка за всеки отделен случай, дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този резултат, е съобразено с правовия ред или е съпътствано със заобикаляне, или с директно нарушаване на правовия ред. Недобросъвестността предполага субективно отношение на дееца, който трябва да е получил осигурителното плащане със съзнанието, че то не му се дължи. За да се приеме, че е налице недобросъвестност, като основание за издаване на оспорения акт, лицето, поискало изплащане на обезщетение, следва да е посочило неверни факти или да не е декларирало обстоятелства, които е било длъжно да декларира и които да са от значение за възникване и упражняване на правото му на осигурително плащане.

В настоящия случай, Р. С. се е регистрирала като земеделски производител на 10.03.2020 год., като от следващия ден е предявила претенция за изплащане на парично обезщетение поради общо заболяване по болнични листове №[номер] от 11.03.2020 год./л.58/, №[номер] от 01.04.2020 год./л.60/, [номер] от 15.04.2020 год./л.62/, №[номер] от 20.05.2020 год./л.64/, издадени за периода от 11.03.2020 год. до 12.06.2020 год., а от 13.06.2020 год. е предявена претенцията за изплащане на парично обезщетение за бременност, по болничен лист №[номер] от 15.06.2020 год./на л.66/, т.е. за 45 календарни дни преди раждането, от което следва изводът, че тя реално не е осъществявала заявената дейност като земеделски производител. Този факт е бил известен на жалбоподателката и въпреки това същата е предявила документи за изплащане на обезщетение. Съдът намира за правилен извода, изложен в мотивите към оспореното решение, че регистрацията й като земеделски стопанин е направена единствено с намерение за ползване на обезщетенията от ДОО, без да е налице основание за това, което прави жалбоподателката недобросъвестна по смисъла на закона. Тъй като субективните признаци на едно деяние се преценяват от неговите обективни елементи, които са отражение на личното отношение на дееца към факти от действителността, то при наличните доказателства, правилно е прието за безспорно установено, че Р. С. е била недобросъвестна, като невярно е заявила регистрация като самоосигуряващо се лице - земеделски производител. Презумпцията, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение важи и в случая. Правилно административният орган е приел, че сумите за осигурителни плащания са получени от лицето недобросъвестно, поради което са налице всички предпоставки, предвидени в чл.114, ал.1 от КСО, те да бъдат възстановени от същото, ведно с лихвата по чл.113 от КСО. Както бе посочено и по-горе, предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.114, ал. 1 от КСО е недобросъвестността на лицето при получаване на съответните суми. Добросъвестността е правна категория, която изисква точно и съвестно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. Ясно е, че в КСО липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, но съдебната практика го дефинира като получаване на осигурително плащане въпреки знанието на факти и обстоятелства, които представляват пречка за това, както и невярно деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността на жалбоподателката Р. В. С. се изразява в това, че при предявяване на документи за изплащане на обезщетения и получаване на обезщетенията, е въвела в заблуждение административния орган досежно правото й на получаване на тези осигурителни плащания.

Съдът намира, че правилно е прието от административния орган, че Р. В. С. не е имала качество на „регистриран земеделски стопанин” по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, респ. за периода на регистрация като самоосигуряващо се лице – земеделски производител, същата не е осигурено лице за съответния осигурителен риск, тъй като заявената от нея дейност, предвид нейния обем/данните от приложените по делото справки от 10.12.2024 год. на ОД „Земеделие“ – Кърджали, за дейността й като земеделски стопанин за периода 2020 год. – 2022 год./, не може да се характеризира като такава по производство на растителна продукция, предназначена за продажба. Както бе посочено и по-горе, при първоначалната си регистрация като земеделски стопанин през 2020 год. и извършената през същата година пререгистрация, от страна жалбоподателката С. е заявено намерение за засаждане и отглеждане на градински домати, на площ от 0.0020 ха, т.е. 20 кв.м., като пределно ясно е, че дори и това да е било сторено, то съдът намира, че става дума за малка зеленчукова градинка от само 20 кв.м., в която се отглеждат обичайните зеленчуци за всяка градина на средностатистически гражданин, живеещ в малко населено място. Според настоящия съдебен състав, това определено сочи, че дори и да е налице производство на някаква растителна земеделска продукция, то тя ще се ползва за собствена консумация в семейството, респ. в домакинството на земеделския стопанин, но по никакъв начин не може да се приеме, че се касае за продукция в обеми и количества, предназначени за продажба. Близко е до ума, че продажба на растителна продукция от толкова незначително по площ стопанство, в резултат на което да се реализират доходи и такива, които да формират печалба, като по този начин да се стимулира ежегодно дейността на земеделския стопанин, е крайно несъстоятелно и нелогично. С оглед горното, с основание може да бъде прието, че спрямо жалбоподателката С. не е налице едно от кумулативните изисквания на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, а именно - да се произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, като по аргумент от последното, по заявената за упражняване дейност като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, жалбоподателката Р. С. не следва да се счита за „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

Съдът намира, че както в административното, така и в съдебното производство, не бяха ангажирани никакви доказателства, че Р. В. С. е реализирала доходи от извършена трудова дейност в качеството й на земеделски производител, а оттам - и че действала добросъвестно, когато е подала исканията за осигурителни плащания и респ., когато е получавала тези осигурителни плащания. Както бе посочено и по-горе, в съдебната практика се приема, че недобросъвестността предполага лицето, което е получило осигурително плащане да е знаело или да е било длъжно да знае съществуването, респ. за несъществуването, на определени факти от обективната недействителност, които са пречка за получаване на съответното осигурително плащане. Според настоящия състав, по делото няма съмнение, с оглед установените обстоятелства, че Р. В. С. е знаела или най-малкото е осъзнавала факта, че въобще не е започнала да упражнява дейност като земеделски стопанин, камо ли да произведе някаква продукция, а впоследствие и да реализира доходи от произведената от нея селскостопанска продукция, а след като това е така, тя не е имала право на получените обезщетения, те са й били недължимо изплатени. Нормата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО предвижда, че регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, но самото качеството „регистриран земеделски стопанин“ изисква и произвеждане на растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, респ. реализация на пазара на тази произведената селскостопанска продукция, което в настоящия случай не се установява да е било правено от жалбоподателката Р. В. С..

По отношение на доводите в жалбата, че по отношение на разпоредените за възстановяане суми от недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, е налице изтекла погасителна давност, съдът намира и това оплакване за неоснователно, като следва да се посочи, че такова възражение е било направено и с жалбата до директора на ТП на НОИ – Кърджали, което, според съда, правилно е било отхвърлено от ответника като неоснователно. Така, според разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, регламентираща погасяването на вземанията на НОИ по давност, предвижда вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях да се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. При тази законодателна уредба е ясно, че по отношения на вземанията на НОИ, произхождащи от неоснователно получени парични обезщетения/каквито са и процесните вземания/ и съответните лихви върху тях, за периода 2020 год. – 2022 год., петгодишния давностен срок за тези, отнасящи се за 2020 год., е започнал да тече на 01.01.2021 год., като същия изтича най-рано на 31.12.2025 год., респ. по отношение на задълженията за 2021 год., погасителната давност е започнала да тече на 01.01.2022 год. и изтича най-рано на 31.12.2026 год., а за тези за 2022 год. – 5-годишния давностен срок следва да изтече на 31.12.2027 год., при условие, че давностният срок не е спиран или прекъсван по смисъла на чл.115, ал.3 и ал.5 от КСО.

Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че анализът на приобщените по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, включително горепосочените разпоредби, обосноват извод и за материална законосъобразност на оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали.

При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от Р. В. С., с посочен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], се явява неоснователна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, като при това положение същото се явява издадено в съответствие и с целта на закона, т.е. по отношение на него не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК. Предвид горното, с решението по настоящото дело, подадената срещу това Решение №2153-08-118 от 25.03.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалба от Р. В. С., с посочен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/, в полза на ТП на НОИ - Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимално предвидения в чл.24 от НЗПП размер от 100.00 /сто/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. В. С., с посочен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адвокат В. М. от АК - [област], против Решение №2153-08-118 от 25.03.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №РВ-3-08-01856936 от 14.02.2025 год., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали.

ОСЪЖДА Р. В. С., с посочен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски, в размер на 100.00/сто/ лева, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.