Решение по адм. дело №384/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на С. Ю. Х., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез пълномощника му адвокат А. С., против Решение № 2153-15-19/04.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/02.10.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 5 от КСО, личната пенсия на Х. за инвалидност поради общо заболяване е прекратена.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като конкретните твърдения в тази насока са, че Х. не е бил уведомен за необходимостта от явяване пред ТЕЛК за преосвидетелстване и поради тази причина не се е явил пред експертната комисия, което изключва наличието на хипотезата на чл. 96, ал. 1, т. 5 от КСО. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. С оспореното Решение № 2153-15-19/04.02.2025 г., както вече бе казано, Директорът на ТП на НОИ [населено място] е потвърдил разпореждане [номер]/02.10.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 5 от КСО, личната пенсия на Х. за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) е прекратена.

За да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от фактическа и правна страна:

Констатирано е, че с разпореждане [номер]/ Протокол № Р01029/09.04.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, личната пенсия за ИОЗ на Х. е изменена въз основа на Експертно решение (ЕР) № 1190/041/11.03.2021 г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД, с което са му определени 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и срок на инвалидността до 01.03.2024 г. След изтичане на срока на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане по ЕР № 1190/041/11.03.2021 г., Х. не се е явил за преосвидетелстване, което според административният орган е основание за прекратяване на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 96, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 2 от КСО. В тази връзка в решението са цитирани чл. 30, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ).

Относно твърденията на С. Х., че не е бил уведомен служебно от РКМЕ за необходимостта да се яви за преосвидетелстване, е посочено, че с писмо вх. № 1012-15-511#2 от 23.01.2025 г. РЗИ Пловдив е информирала ТП на НОИ Пловдив, че същият е уведомен с писмо изх. № 613/20.10.2023 г. от РКМЕ към РЗИ Пловдив по повод изтичане срока на последното ЕР като е приложено копие на писмото.

С тези съображения е обоснован извод за наличие на хипотезата на чл. 96, ал. 1, т. 5 от КСО, съответно за законосъобразност на процесното разпореждане.

6. В хода на съдебното производство освен административната преписка по издаване на оспореното решение, по делото са приети:

- Медицинското експертно досие (МЕД) на С. Х.;

- Писмо вх. № 9993/16.06.2025 г. по описа на съда от „Български пощи“ ЕАД относно кореспондентска пратка с подател РКМЕ при РЗИ Пловдив за С. Ю. Х., с адрес на доставка [населено място], [улица] (съдържаща писмо изх. № 613/20.10.2023 г. на РКМЕ при РЗИ Пловдив, с което жалбоподателят се уведомява, че експертното му решение изтича на 01.03-2024 г. и че подлежи на редовно преосвидетелстване – л. 163 по делото), за която в писмото е посочено, че е приета на 10.11.2023 г. в ПС 4002 Пловдив, но същата е непрепоръчана и не може да се проследи. Посочено е още, че нерегистрираните пратки не се описват в служебните формуляри на „Български пощи" ЕАД и поради тази причина не може да се даде сведение кога и от кого е получена пратката.

Други доказателства в хода на съдебното производство не се ангажираха от страните.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ [населено място] е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.

8. Спорът по делото се свежда до във въпроса налице ли са законоустановените предпоставки за прекратяване на пенсията за ИОЗ на жалбоподателя.

9. Разрешаването на настоящия административноправен спор, налага да бъде съобразено следното:

9.1. Пенсиите за инвалидност са уредени в Раздел II на Глава шеста от КСО.

Съгласно чл. 71 от същия кодекс, лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Според чл. 72 от КСО пенсията за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане.

В нормата на чл. 73 от КСО са уредени началната дата и срока на пенсията. Според ал. 1 на тази норма, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – от датата на заявлението по чл. 94, като ал. 2 предвижда, че пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидност.

Според чл. 74, ал. 3 от КСО, лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж.

Съобразно цитираната по-горе нормативна уредба на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за ИОЗ от 30.06.2010 г. въз основа на ЕР № 0623 от зас. 108/30.06.2010 (л. 13) с оценка на работоспособността 52% ТНР за определен срок, след изтичане на който, с цел да продължи получаването й, същият е редовно периодично преосвидетелствана до 01.03.2024 г. (когато изтича срокът на инвалидност по последно издаденото му ЕР № 1190/041/11.03.2021 г.).

9.2. Както вече бе казано, така отпуснатата на Х. лична пенсия за ИОЗ е прекратена с процесното разпореждане на основание чл. 96, ал. 1 т. 5 от КСО. Фактическите констатации на ораните на НОИ обаче, не могат да обосноват наличието на хипотезата на посоченото правно основание (чл. 96, ал. 1, т. 5 от КСО).

Според чл. 96, ал. 1, т. 5 от кодекса пенсията се прекратява с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан.

Органите на медицинската експертиза са лекуващите лекари (лекари по дентална медицина), лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), според чл. 3 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) и чл. 3 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУДРДМЕРКМЕ).

В чл. 39, ал. 1, т. 2, букви „б“ и „в“ от ПУДРДМЕРКМЕ е предвидено, че председателят на ТЕЛК съобщава на лицата или на законните им представители с писмо с известие за доставяне и с известие по електронен път в случаите, в които лицето е заявило и електронен адрес, или чрез Системата за сигурно електронно връчване, по реда на Закона за електронното управление: б) за необходимостта от допълнителни изследвания и консултации, които трябва да се направят и в) за деня на прегледа, когато такъв е необходимо да се извърши (в редакцията й преди изм. – ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.)

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 8 от 2023 г.), Регионалната здравна инспекция (РЗИ) уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. В ал. 2 от същия член на закона е предвидено, че когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на експертните им решения и от ТЕЛК не са установени видът и степента на увреждане/степента на трайно намалената работоспособност по заявлението, е налице забавяне в медицинската експертиза и се удължава валидността на последното издадено експертно решение до издаване на ново експертно решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ (в приложимата и редакция, в сила от 01.01.2020 г. ), задължението за уведомяване за редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия e възложено на РКМЕ, а според сега действащата редакция на нормата (в сила от 21.03.2024 г., когато е приведена в съответствие с чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ) – на РЗИ.

Тази нормативна уредба, налага да се приеме, че ТЕЛК в качеството си на орган на медицинската експертиза няма отношение към това уведомяване. На ТЕЛК и по-конкретно на председателя й, както бе посочено по-горе, е вменено задължението по чл. 39, ал. 1, т. 2, б. „б“ и "в" от ПУОРОМЕРКМЕ (в приложимата редакция), да съобщи на лицето или законния му представител за необходимостта от допълнителни изследвания и консултации, които трябва да се направят и/или за деня на прегледа, когато такъв е необходимо да се извърши.

9.3. Очевидно при описаните в т. 5 от настоящото решение фактически констатации на ответния административен орган и тези на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Пловдив (а именно, че след изтичане на срока на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане по ЕР № 1190/041/11.03.2021 г., Х. не се е явил за преосвидетелстване, за което е бил редовно уведомен от РКМЕ към РЗИ Пловдив), и при съобразяване на цитираните по-горе законови и подзаконови разпоредби, няма как да се приеме, че в случая е осъществен фактическият състав на чл. 96, ал. 1, т. 5 от КСО, даващ основание на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от кодекса да прекрати пенсията на жалбоподателя. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че РКМЕ не е орган на експертизата на работоспособността, а по делото не се твърди и не се установява от страна на ТЕЛК да са предприети каквито и да било действия за „служебно повикване“ на жалбоподателя да се яви за преосвидетелстване.

Съвсем отделен е въпросът, че и уведомяването от РКМЕ по реда на чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е нередовно, въпрос, който изобщо не е изследван от Директора на ТП на НОИ Пловдив, доколкото последният се е задоволил единствено да възприеме безкритично твърденията на Директора на РЗИ Пловдив, обективирани в писмо вх. № 1012-15-511#2 от 23.01.2025 г. (л. 126), че „г-н Х. е уведомен с писмо изх. № 613/20.10.2023 г. от РКМЕ към РЗИ Пловдив по повод изтичане срока на последното ЕР и писмото е налично в описа на пратките от РКМЕ - Пловдив към Български пощи под № 13“, без да събере доказателства дали въпросното писмо е редовно връчено на освидетелстваното лице.

10. При това положение, доколкото промяната на правното основание за издаване на оспорения административен акт води след себе си нови фактически установявания, това изключва възможността съдът да се произнесе по същество. Допускането на такава възможност на практика би означавало съдът да „издаде“ административен акт с коренно различно съдържание, т.е. да изземе функциите на административния орган и да лиши адресата на акта от административната фаза на процеса, което е недопустимо.

Казано с други думи, този който е допустимо да се произнесе в случаи от категорията на процесния е длъжностното лице по чл. 98 от КСО, което следва да изложи собствени мотиви дали в случая са налице или не други основания за прекратяване на пенсията (например поради отпадне на основанието за получаване на личната пенсия за ИОЗ от жалбоподателя - основание по чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, тъй като каза се съгласно чл. 73, ал. 2 от кодекса пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидност), отразява ли се на валидността на последно издаденото ЕР и как нередовността на уведомяването на лицето по чл. 101б от ЗЗ от РКМЕ при РЗИ Пловдив, или пък са налице основания за спиране изплащането на пенсията.

11. Изложените до тук съображения имат за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-19/04.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане [номер]/02.10.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ [населено място]. Те ще следва да бъдат отменени.

Тъй като в случая в правомощията на административния орган (длъжностното лице по чл. 98 от КСО) е да извърши преценка дали да се произнесе или не относно наличието или липсата на основание за спиране или прекратяване на пенсията на жалбоподателя, това изключва необходимостта делото да му бъде изпратена като преписка за ново произнасяне.

V. За разноските:

12. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 500 лв.

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-19/04.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане [номер]/02.10.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ [населено място], с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 5 от КСО личната пенсия на С. Ю. Х., с [ЕГН] за инвалидност поради общо заболяване е прекратена.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - [населено място], да заплати в полза на А. В. С., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер **********, с адрес [населено място], [улица], офис 2, сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 384 по описа за 2025 г. на Административен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.