РЕШЕНИЕ
№ 18788
гр. София, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*******
при участието на секретаря **********
като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20251110115116
по описа за 2025 година
Предявени са искове по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 128 от КТ,
чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца И. Г. С. с ЕГН **********, от ********* твърди в
исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
от 29.06.2020 г. по ч.гр. д. № 21043 по описа за 2020 г., като поради подадено
възражение от страна на ответника счита, че за него е налице правен интерес
от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно
заседание искът се поддържа.
Ответникът**********, със седалище и адрес на управление
***********, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен
отговор, в който изцяло оспорва предявените по делото искове и моли същите
да бъдат отхвърлени.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 21043 по
описа за 2020 г. на СРС, на 01.06.2020 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
1
29.06.2020 г., по ч.гр. д. № 21043 по описа за 2020 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената
заповед била връчена на длъжника, като същият в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят дължи
заплащане на трудово възнаграждение за извършена работа. За
основателността на предявения иск е необходимо да се установи, че в
процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение и
възмездяването на положения труд не е извършено в цялост без да е налице
основание за това.
Между страните е безспорно, че между тях през процесния период е
съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е полагал труд
съобразно уговореното. Видно от представения по делото трудов договор
уговореното между страните основно месечно възнаграждение е в размер
минималната работна заплата за страната за процесния период. Ето защо,
предвид императивната разпоредба на чл. 245, ал. 1 КТ на ищеца е дължимо
месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за
страната. Съобразно този размер са и начислените трудови възнаграждения на
ищеца за процесния период, видно от приетата счетоводна експертиза.
Установява се от заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, че размерът на месечното възнаграждение на ищеца за получаване
след удръжки ,за периода от 01.01.2019г. до 03.02.2020г. вкл.е в общ размер на
6 681.95 лева, като всички вземания за трудово възнаграждение, са изплатени
на ищеца.
Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел
*********,тъй като са в протИ.речие със заключението на кредитираната от
съда ССЧЕ.
По изложените съображения, предявените искове за главница и лихви
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед този изход от спора право на разноски има ответника, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК, в размер на 1 300 лева, както следва – 600 лева за
първоинстанционното дело, от които 500 лева – адвокатско възнаграждение и
2
100 лева депозит за ССчЕ и 700 лева по въззивното дело пред СГС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. С. с ЕГН **********, от *********,
против *********, със седалище и адрес на управление гр. *********,
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за сумата в
размер на 3 332, 48 лева /три хиляди триста тридесте и два лева и
четиридесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК – 01.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението,
представляваща главница – сбора от неизплатените трудови възнаграждения
за периода м.09.2019 г. – м. 02.2020 г. включително, за сумата в размер на
250, 65 лева /двеста и петдесет лева и шестдесет и пет стотинки/, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 01.06.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –
обезщетение за неплатен годишен отпуск за 7 дни от предходната година, за
сумата в размер на 71, 61 лева /седемдесет и един лева и шестдесет и една
стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 01.06.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –
обезщетение за неплатен годишен отпуск за 2 дни от 2020 г., за сумата в
размер на 117, 77 лева /сто и седемнадесет лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща законна лихва за периода 04.02.2020 г. –
29.05.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА И. Г. С. с ЕГН **********, от*********, да заплати
на *********, със седалище и адрес на управление *******, сумата в
размер на 1 300 /хиляда и триста/ лева, представляваща направените по
делото разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, както следва – 600 лева за
първоинстанционното дело, от които 500 лева – адвокатско възнаграждение и
100 лева депозит за ССчЕ и 700 лева по въззивното дело пред СГС.
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство по ч.гр. д. № 21043 по описа за
3
2020 г., като същото следва да се изплати на 171 състав за произнасяне на
съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4