РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Пловдив, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело №
20225300900359 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищците Д. К. П., ЕГН **********, с адрес
****************************, и Х. З. М., с ЕГН **********, с адрес
********************, молят съда да постанови решение, с което да осъди
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, да им
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по
150 000 лв. на всеки ищец, претърпени от ПТП, настъпило на **.**.****г. на
път „**********“, на км 2, между гр. ****** и „************************“
– гр. Пловдив, в резултат на което е починал К. Д. П. с ЕГН **********, ведно
със законната лихва, считано от 24.01.2022г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендират разноски.
Исковата претенция се основава на твърденията, че К. Д. П., като
пешеходец, е починал при ПТП, станало на **.**.****г., на път „**********“,
на км 2, между гр. ****** и „************************“ – гр. Пловдив, като
се твърди, че вина за процесния инцидент носи водачът Р. Х. Д. на лек
автомобил марка и модел „Хюндай Туксон“, с рег. № ********, който не е
пропуснал и е блъснал пресичащия пътното платно пешеходец. За процесното
1
ПТП е образувано досъдебно производство № 130/ 2021г. по описа на сектор
„РПТ“ – РУ МВР Пловдив. Ищците твърдят, че са едноутробни брат и сестра,
че починалият е баща на ищеца и е отгледал като родна дъщеря ищцата,
грижил се за нейното възпитание и издръжка. Ищцата била на ***********
възраст, когато заедно с майка си заживели в гр. ************** при
починалия, през целия си съзнателен живот тя го приемала като свой баща и
винаги разчитала на него. Твърдят че между тях и починалия съществувала
близка емоционална връзка, която се характеризирала с взаимна обич,
подкрепа и емоционална близост. Ищците съхранили дълбоката си връзка с
починалия и след като станали зрели хора, поддържали постоянни контакти с
него. Твърдят, че в резултат на трагичната смърт на К. П. търпят морални
болки с изключително висок интензитет – дълбоко опечалени са, изпитват
силна мъка. Ищцата се разстройва постоянно и страда безутешно, ищецът се
оплаква от постоянно напрежение, преустановил е всякакви социални
контакти, унил и депресиран е.
Твърдят, че към датата на процесното ПТП за лек автомобил марка и
модел „Хюндай Туксон“, с рег. № ******** е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
дружество, полица № ********************, валидна до 22.05.2022г.
Твърдят, че на 24.01.2022г. са уведомили ответника за настъпилото
произшествие и са отправили извънсъдебна претенция до ответното
дружество за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, но такова не е платено.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло предявените искове за неимуществени вреди,
по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на настъпване на процесното ПТП за сключена
застраховка гражданска отговорност за лек автомобил марка и модел „Хюндай
Туксон“, с рег. № ********. Оспорва изложения в исковата молба механизъм
на настъпване на процесното ПТП, както и че то е причинено от
противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при
ответното дружество автомобил. Твърди нарушение от страна на починалия
на правилата за движение по пътищата, тъй като починалият пешеходец не се
е движил по тротоара или банкета на пътното платно, а по самото пътно
2
платно, предприел е пресичане на пътното платно – част от републиканската
пътна мрежа, на непредвидено и необозначено за целта място, като по този
начин се е поставил сам в опасност, с оглед на което поведение на пешеходеца
излага доводи, че водачът на автомобила не е бил длъжен и не е могъл да
реагира навреме и да избегне удара. Във връзка с изложените твърдения за
нарушения на правилата за движение по пътищата от починалия пешеходец
релевира възражение за съпричиняване. Оспорва твърденията на ищците да са
преживели болки и страдания от смъртта на К. Д.. Оспорва твърденията на
ищцата, че е отгледана и възпитавана от починалия и че е създала с него
фактически отношения на дете с родител.Релевира възражение за
прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като се
излагат съображения, че претендираното от ищците обезщетение за
претърпени неимуществени вреди е прекомерно завишено, в противоречие с
принципа за справедливост. Оспорва претенцията за заплащане на законна
лихва, с оглед неоснователността на главните искове.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба.
Поддържат се твърденията в исковата молба относно обстоятелствата и
причините, при които е настъпило процесното ПТП, както и твърденията за
търпени от ищците неимуществени вреди и наличието на причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и претендираните в исковата
молба вреди, причинени на ищците в резултат на смъртта на пострадалия К. П.
при процесното ПТП. Поддържат се твърденията за съществувала близка
връзка между ищцата и пострадалия К. П., ищцата не поддържала контакти с
биологичния си баща и от ранна детска възраст е считала К. П. за свой
родител. Оспорват възраженията на ответника както неоснователни.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба. Поддържат се направените с отговора на исковата молба
оспорвания и възражения.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
3
По основателността на исковете.
Между страните не е спорно, че на **.**.****г., на път „**********“, на
км 2, между гр. ****** и „************************“ – гр. Пловдив, е
станало ПТП с участници лек автомобил марка и модел „Хюндай Туксон“, с
рег. № ********, управляван от водача Р. Х. Д., и К. Д. П. като пешеходец, в
резултат на което е починал К. Д. П.. Посоченото обстоятелство се установява
и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно:
констативен протокол за ПТП с пострадали лица; показанията на св. Р. Д.;
заключение по КСМАТЕ и повторна САТЕ.
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към момента на настъпване на процесното ПТП
е имало валидно застрахователно правоотношение за сключена застраховка
гражданска отговорност за лек автомобил марка и модел „Хюндай Туксон“, с
рег. № ********, застрахователна полица № ******************, валидна до
22.05.2022г. Предвид изложеното следва да се приеме, че застрахователното
дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Не е спорно между страните наличието на причинно – следствена
връзка между смъртта на К. П. и процесното ПТП, като това се установява и
от събраните по делото доказателства (заключение по КСМАТЕ).
Основният спорен между страните по делото въпрос е относно
механизма на процесното ПТП и дали е налице виновно и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, така че да е изпълнен фактическият
състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача
на лекия автомобил за претърпените от ищците неимуществени вреди от
смъртта на К. Д. П., настъпила вследствие на процесното ПТП.
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани
писмени и гласни доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, показанията на св. Д. и заключение по КСМАТЕ и повторна САТЕ.
От показанията на св. Д. се установява, че инцидентът е станал около
7,20 ч. сутринта, на развиделяване. Автомобилът се е движил със скорост от
около 70-75 км/ч. От дясната страна на пътя, от храстите е изскочил човек,
който е продължил по пътното платно без да спира. Свидетелката е
4
задействала спирачната система на управлявания от нея автомобил,
продължила е вдясно, като се е опитала да заобиколи пешеходеца. Ударът е
настъпил в левия ъгъл на управлявания от нея автомобил.
От заключението по КСМАТЕ и от заключението по повторната САТЕ се
установява следния механизъм на настъпване на процесното ПТП:
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от
пътя, при движение през деня, при видимост на дневна светлина, на суха
настилка. Няма данни за пътни знаци в района на процесното ПТП. Скоростта
на движение на лекия автомобил преди произшествието е била 80 км/ ч,
според КСМАТЕ, съответно 65-70 км/ч, според повторната САТЕ. Водачът Р.
Д. е управлявала лекия автомобил по платното за движение на пътя гр. ******
– *** в посока от запад на изток. През това време пешеходецът К. П. бил южно
от платното за движение в градина с дървета и храсти, от където е предприел
пресичане на платното за движение в посока от юг на север, от дясно на ляво
пред автомобила. Ударът е настъпил в дясната лента на платното за движение,
в предната лява част на лекия автомобил. Причината за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че пешеходецът П. е предприел
пресичане на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това
не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия автомобил и
когато ударът е бил в опасната зона на последния. От момента, в който
водачката на лекия автомобил е реагирала преди навлизането на пешеходеца
П. на платното за движение, тя е нямала техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било
вътре в опасната зона на автомобила. При движение на автомобила със
скорост 70 – 90 км/ч, независимо от това с какъв ход се е движел пешеходецът
(спокоен, бърз или бегом), при навлизането на пешеходеца на платното за
движение от дясно, мястото на удара е било вътре в опасната зона на
автомобила.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в движението
по пътищата вследствие използването на МПС имуществени и
неимуществени вреди поради телесно увреждане или смърт. За
5
основателността на иска по чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени и
имуществени вреди против застрахователя следва да бъдат установени, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на основните елементи от
състава му: наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП, деликт със всички елементи на неговия
състав (виновно и противоправно деяние, настъпили вреди и причинна връзка
между деянието и вредите).
В настоящия случай не е налице виновно и противоправно поведение от
страна на водача на л.а. марка и модел „Хюндай Туксон“, с рег. № ********,
по следните съображения:
От заключенията и на двете приети автохнически експертизи се
установява един и същи механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Вещите лица са категорични и еднопосочни в заключенията си, че скоростта
на движение на водачката на лекия автомобил е била в диапазона на 70 – 90
км/ ч, както и че пешеходецът П. е навлязъл внезапно на пътното платно,
попА.ки в коридора на движение на лекия автомобил, съответно в неговата
опасна зона. При навлизането на пешеходеца П. на пътното платно, мястото на
удара е било вътре в опасната зона на автомобила. Водачката на автомобила не
е имала никаква възможност да предотврати удара. Същата е реагирала
своевременно, когато е забелязала пешеходецът да навлиза на платно за
движение.
Съгласно установената съдебна практика, за да се приеме, че водачът на
МПС не е действал виновно при настъпване на общественоопасни последици
е необходимо да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната
дейност, която осъществява при управлението на моторното превозно
средство и да са налице условия, при които той да е бил поставен в положение
на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването
на вредни последствия. Фактите, които се установяват от доказателствата по
делото сочат, че л. а. „Хюндай Туксон“ се е движил правомерно, съобразно
правилата за движение по пътищата.
От заключенията на автотехническите експертизи се установява, че в
момента на навлизане на пешеходеца П. на пътното платно водачката на
автомобила е нямала техническа възможност да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Видно е, че пешеходецът е навлязъл в опасната
6
зона на движение на лекия автомобил, при което водачът на последния,
движейки се с разрешена и съобразена скорост, не е бил в състояние да
избегне удара. Това би било възможно, ако той се бе движил със скорост по
малка от 42 км./ч, но не са съществували обективни причини, които да са
налагали избор на по-ниската скорост от водача. Скоростта на движение на
водачката на лекия автомобил е била под максимално разрешената за пътния
участък скорост от 90 км/ч. Пътният инцидент е извън населено място, няма
данни за наличие на пътни знаци, указващи по- ниска скорост на движение.
Скоростта на движение на водачката на лекия автомобил е и техническа
съобразена с пътните условия – пътният участък е прав, без завой, и не е
имало в конкретния случай намалена видимост. От тази гледна точка
технически съобразената скорост няма обективни критерии, които да я
ограничават (в този смисъл са заключенията на вещите лица автоексперти).
Следователно липсват обективни основания водачката на лекия автомобил да
се движи с някаква друга скорост, по- малко от максимално разрешената за
този пътен участък (90 км/ч). Избраната от нея скорост е в рамките на
разрешената такава и е технически съобразена с пътните условия (релеф на
пътя и видимост).
Гореизложеното мотивира извод за неоснователност на предявените
искове, тъй като не се установяват елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД, а именно не се установява виновно и
противоправно поведение на водача на л.а. „Хюндай Туксон“, предвид на
което предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
В частта по разноските.
Ответното застрахователно дружество претендира разноски – съдебно
деловодни и за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.25, ал.1 и
ал.2 от Наредбата за правна помощ вр. с чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждението
за юрисконсулт се определя от съда в размер на 300 лв. По делото са налице
доказателства за извършени разходи – заплатено възнаграждение на вещо
лице и за свидетел, в общ размер 120 лв. Така в полза на ответното дружество
следва да се присъдят разноски в размер на 420 лв., като всеки от ищците
дължи разноски в размер на по 210 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. П., ЕГН **********, с адрес
****************************, и Х. З. М., с ЕГН **********, с адрес
********************, против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 68, искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв. на всеки ищец, претърпени
от ПТП, настъпило на **.**.****г. на път „**********“, на км 2, между гр.
****** и „************************“ – гр. Пловдив, в резултат на което е
починал К. Д. П. с ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от
24.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. К. П., ЕГН **********, с адрес
****************************, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, разноски в размер на 210
лв. /двеста и десет лева/, за производството по търг. дело № 359/ 2022г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Х. З. М., с ЕГН **********, с адрес ********************,
да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“
№ 68, разноски в размер на 210 лв. /двеста и десет лева/, за производството
по търг. дело № 359/ 2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8