Решение по дело №2725/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261427
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20211100502725
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р      Е     Ш      Е      Н      И       Е

Гр.София, … март 2021 година

 

В       ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА РАДЕВА

                                                                                                ЦВЕТАНКА БЕНИНА

след като изслуша докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№2725 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

                        Делото е образувано по жалба с вх.№2210/12.02.2021 година, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу отказ на ЧСИ М.Ц.да намали приети по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар от 400лева и пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, въз основа на подадено възражение от настоящия жалбоподател срещу постановление за разноски, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение, издадено по изп.дело №20218400400091 по описа на този ЧСИ. В жалбата се съдържат твърдения за прекомерност на адвокатското възнаграждение и размера на пропорционалната такса, която следва да се редуцира, тъй като длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение. Претендира разноски по това дело в размер на 50лева юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса.

                        В срока за отговор на жалбата взискателят по делото „Б.– III“ ООД, ЕИК *******, чрез адв. Р.А., оспорва жалбата да е основателна защото това адвокатско възнаграждение е уговорено и платено, а също така то отговаря на Наредба №1 на ВАС. Твърди се, извършеното плащане е след наложен запор върху сметките на длъжника. Излага доводи в подкрепа на тезата си и моли  съдът да не уважава жалбата на длъжника.

                        На основание чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ М.Ц.излага мотиви затова, че жалбата е допустима, но неоснователна.

                        Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                        Изпълнително дело №20218400400091 по описа на ЧСИ М.Ц., рег.№840 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от 22.01.2021 година, подадена от „Б.– III“ ООД, ЕИК *******, чрез адв. Р.А., за придудително събиране на  вземанията на взискателя спрямо „Т.С.“ ЕАД в размер на 4 652,59лева, представляващи разноски пред трите инстанции по гр.д.№74777/2017г. по описа на СРС. В молбата страната е поискала от ЧСИ да образува изпълнително дело и да наложи запор върху сметките на длъжника. Към молбата е представен изпълнителен лист, издаден на 23.10.2020година по гр.д.№ 74777/2017г. по описа на СРС. Претендира се  и заплащане на 650лева адвокатско възнаграждение. Към молбата е представено пълномощно на адвокатско дружество „А., Д.и партньори“ и договор за правна помощ между взискателя ТД и това адвокатско дружество. Съобразно този документ уговорената адвокатско възнаграждение е в размер на 650лева, платими по посочената банкова сметка ***. Представено е и преводно нареждане за тази сума и извлечение от банковата сметка, удостоверяващо, че сумата от 650лева е платена на 20.01.2020г.

                        По делото е налична сметка от 22.01.2021 година, от която се установява, че взискателят е заплатил по сметка на ЧСИ сумата от 70лева и ДДС в размер на 14 лева.

                        На 22.01.2021 година е изпратена запорно съобщение, получено от „Ю.Б.“ АД на 25.01.2021 година.

                        На същата дата е издадена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) в която е инкорпорирано постановление за разноски. Съобразно този документ дължимата от „Т.С.“ ЕАД сума е в размер на 5 919,64лева и тя включва в себе си сумата от 4 652,59лева, разноски по изпълнителното дело в размер на 84 лева и такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 533,05лева и адвокатско възнаграждение в размер на 650лева.

                        ПДИ е получена от длъжника на 26.01.2021 година.

                        На 02.02.2021 година по делото постъпва възражение от „Т.С.“ ЕАД, основаващо се на нормата на чл.78, ал.5 ГПК, с което страната моли ЧСИ да редуцира адвокатското възнаграждение до размер на сумата от 200лева и да намали съответно пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

                        На 02.02.2021 година ЧСИ издава разпореждане, с което частично уважава възражението на длъжника и намалява адвокатското възнаграждение до размер на 477,84лева, основавайки акта си на нормите на наредба №1/2004г. на ВАС намалява и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ до размер на сумата от 516,52лева.

                        Длъжникът е уведомен за това разпореждане на 04.02.2021 година.

                        Жалбата е постъпила на 12.02.2021 година и се явява допустима, като подадена в срок от надлежна страна, имаща интерес от обжалването.

                        По основателността и.

                        По размера на адвокатското възнаграждение.                  

                        Упълномощеният адвокат е подал молба за образуване на изпълнителното дело. Минималното адвокатско възнаграждение за това, съгласно чл.10, ал.1,т.1 от Наредба №1/2004 година на ВАС, е сумата от 200лв. Няма подадени допълнителни молби от взискателя и няма извършени от него последващи процесуални действия, а от данните по делото се установява, че в резултат на наложения запор сумата е била преведена по сметка на ЧСИ. Следователно, минималното възнаграждение, което се дължи на адвоката на взискателя е сумата от 200лв и в тази част жалбата е основателна.

                        Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

    Общият размер на вземането е сумата от 4 852,59лева, която стойност е сумарна величина от адвокатско възнаграждение в размер на 200лева и претендираната за принудително изпълнение сума от 4 652,59лева. Съгласно б. в от цитираната норма за изпълнение на парично вземане от 1000 до 10 000 лв. дължимата такса е 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. (тази по изпълнителния лист от 4 652,59 лева и адвокатското възнаграждение от 200лв). Следователно,  общият размер на таксата е 408,21лв., а не посочената от ЧСИ в размер на 516,52лева. Посочените от ЧСИ разноски в изготвените сметки са в общ размер на 84лева. Ето защо и в тази част жалбата се явява основателна.

    По разноските.

    Съобразно нормата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

   Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски. Направените от него разноски са заплатената държавна такса от 25 лв. Дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 50лв. При извод на съда за основателност на жалбата, на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя, ответникът по жалбата, следва да заплати разноски в размер на 75лева, съобразно уважената част от жалбата.

При изложеното съдът

 

Р        Е         Ш         И :

 

               ОТМЕНЯ,  по жалба с вх.№2210/12.02.2021 година, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, постановление на ЧСИ М.Ц., за приети по делото разноски, постановено на 22.01.2021година по изпълнително дело №20218400400091  и отказ на същия за намаляването на адвокатското възнаграждение в размер на сумата над 200лв и такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер над сумата от 408,21лв..

                 ОСЪЖДА, на основание чл.81 във връзка с чл.78, ал.1 ГПК, „Б.– III“ ООД, ЕИК *******, да заплати на „Т.С.“ ЕАД   разноски по делото в размер на 75 лв.

                     Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.                                                       2.