Решение по т. дело №592/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1442
Дата: 15 октомври 2025 г.
Съдия: Нели Маринова
Дело: 20251100900592
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1442
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нели Маринова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело №
20251100900592 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Вимако“ ЕООД твърди, че е сключил с ответника „Софкънстръкт
Груп“ ЕООД договор № VMB/12.02.2024 г. за доставка на материали и
изпълнение на СМР в предприятието на ответника, по силата на който
ответното дружество - възложител е възложило на ищцовото дружество –
изпълнител да извърши описаните в исковата молба дейности срещу
уговореното възнаграждение. Твърди, че в предмета на договора било
включено извършването на СМР по покрива на обекта, които ще бъдат
реализирани с материали и труд и на риск на изпълнителя, на етапи, съгласно
одобрен проект и определени по описание, вид и количество, съгласно
Приложение № 1 и 2. Посочва, че общата стойност на договорените СМР и
материали, предмет на договора, възлизала на сумата от 134 234 лв. с ДДС.
Твърди, че за извършеното авансово плащане от ответното дружество, на
основание чл. 2, ал. 3, б. „а“ от договора, ищцовото дружество е издало
фактура № 474/14.02.2024 г. Освен това ответното дружество е извършило и
първо междинно плащане в размер на 48 324,24 лв. с ДДС, дължимо в срок от
пет работни дни, след доставката на материалите, съгласно фактура №
1
484/25.03.2024 г. Посочва, че възложената работа е била приета без забележки
от ответното дружество съгласно двустранно подписан от страните протокол
обр. 19 № 1/26.07.2024 г. Твърди, че на основание чл. 2, ал. 3, б. „в“ от
договора изпълнителят е изпратил на възложителя фактура № 524/26.07.2024
г. за окончателно плащане в размер на 20 % от стойността на договора – 32
216,16 лв. с ДДС. Посочва, че на 26.07.2024 г. е бил подписан и протокол акт
обр. 19 № 2, удостоверяващ приемането на допълнително възложените работи
към процесния договор без забележки, които възлизали на сумата от 2 948,40
лв. с ДДС, за които е била издадена до ответника фактура № 525/26.07.2024 г.
Крайният срок за плащане по последните две фактури бил 31.07.2024 г.
Твърди, че въпреки че работата е била приета без забележки от ответника,
плащане по последните две фактури не било извършено, в т. ч. и в дадения от
ищеца с поканата за доброволно изпълнение срок. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на
ищцовото дружество сумата от 35 164,56 лв., представляваща неплатено
възнаграждение по фактури № 524/26.07.2024 г. и № 525/26.07.2024 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 21.03.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 772,20 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.01.2025 г. до 21.03.2025 г.
Претендира разноски.
Ответникът - „Софкънстръкт Груп“ ЕООД не е подал отговор на
исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, следва
да се установи: наличието на облигационно отношение между страните по
делото по договор за изработка; че ищецът е извършил възложената му с
договора работа; че ответникът е приел извършената работа без забележки,
поради което за ответника е възникнало задължение да заплати
претендираното възнаграждение.
Като безспорни и ненуждаещи от доказване по делото са отделени /с
доклада/ следните обстоятелства: че между ищеца и ответника е сключен
договор № VMB/12.02.2024 г. за доставка на материали и изпълнение на СМР
2
в предприятието на ответника; че възложената работа по договора за
изработка е приета от ответното дружество без забележки; че ответното
дружество е извършил авансово плащане по фактура № 474/14.02.2024 г. /80
540,40 лв. с ДДС/, както и първо междинно плащане по фактура №
484/25.03.2024 г. /48 324,24 лв. с ДДС/.
Въз основа на двустранно подписания протокол акт обр. 19 №
1/26.07.2024 г., удостоверяващ приемането на възложената на ищеца работа
без забележки, е издадена фактура № 524/26.07.2024 г. за окончателно
плащане в размер на 20 % от стойността на договора – 32 216,16 лв. с ДДС, с
падеж – 31.07.2024 г.
Въз основа на двустранно подписания протокол акт обр. 19 №
2/26.07.2024 г., удостоверяващ приемането на допълнително възложената на
ищеца работа без забележки, е издадена фактура № 525 /26.07.2024 г. за
сумата от 2948,40 лв. с ДДС - за възнаграждение за допълнително
възложените работи, с падеж – 31.07.2024 г.
По делото не се твърди и не се доказва от ответното дружество плащане
на сумите по фактури № 524/26.07.2024 г. и № 525 /26.07.2024 г.
Ето защо, искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи
като основателен и ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищцовото дружество сумата от 35 164,56 лв. с ДДС, представляваща
неплатено възнаграждение по фактури № 524/26.07.2024 г. и № 525/26.07.2024
г.
Върху присъдената сума за главница се дължи законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.03.2025 г. до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи
наличието на главен дълг и забава в погасяването му.
По делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. От
неоспорените от ответника покана за доброволно плащане от 08.01.2025 г. и
известие за доставяне е видно, че същата е получена на 09.01.2025 г. В
дадения с поканата 14 – дневен срок за плащане, считано от получаването й,
изтекъл на 23.01.2025 г., ответникът не е погасил претендираните суми. Ето
3
защо, ответникът дължи лихва за забава, считано от 24.01.2025 г. до
21.03.2025 г.
Изчислен от съда, при условията на чл. 162 ГПК, чрез лихвен калкулатор
/https://www.calculator.bg/, размерът на лихвата за забава, начислена върху
сумата от 35 164,56 лв., за периода от 24.01.2025 г. до 21.03.2025 г., възлиза на
сумата от 758,88 лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да се уважи до размера на сумата от 758,88 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 24.01.2025 г. до 21.03.2025 г., начислена върху
сумата от 35 164,56 лв. Искът следва да се отхвърли като неоснователен за
разликата до пълния предявен размер от 772,20 лв. и за дата – 23.01.2025 г.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата
от 4897,00 лв., представляваща дължими разноски /за държавна такса и
адвокатско възнаграждение/ за първоинстанционното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:

ОСЪЖДА „Софкънстръкт Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Овча купел“, ул. „680 – та“ № 5, да
заплати на „Вимако“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 553, вх. В, ап. 11 – 6, по иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата от 35 164,56
лв. с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение по фактури №
524/26.07.2024 г. и № 525/26.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.03.2025 г. до окончателното
плащане, и по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 758,88 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 24.01.2025 г. до 21.03.2025 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен
размер от 772,20 лв. и за дата – 23.01.2025 г.
ОСЪЖДА „Софкънстръкт Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
4
и адрес на управление: гр. София, район „Овча купел“, ул. „680 – та“ № 5, да
заплати на „Вимако“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 553, вх. В, ап. 11 – 6, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4897,00 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5