№ 47947
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110143643 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от *** против Топлофикация София
ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124
ГПК.
При съобразяване с практиката на ВКС, съгласно която отрицателният иск за
установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато
вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане
на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, настоящият съд е разпоредил
препис от исковата молба да бъде изпратен на ответника.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
изразява становище за недопустимост на предявените искове.
С оглед предходното, при извършена служебна проверка относно хода на
производството по ч.гр.д.№ 32665/2025 г. по описа на СРС, настоящият съд констатира, че в
срока по чл.415 ГПК е предявен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, по който
е образувано гр.д.№ 44036/2025 г.
Ето защо, настоящият съд приема, че предявените отрицателни установителни искове
са недопустимо. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е установена
забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и
спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на
забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения,
съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание
сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен
да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.
Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни –
противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и
ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, а обективен идентитет
1
– при пълно съвпадане на спорното материално право, претендирано или отричано от
ищеца. Обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяване на
определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува /в
този смисъл са Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 524 от 6.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4157/2017 г., IV г. о., ГК,
Определение № 160 от 23.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 46/2016 г., ІІ т. о., ТК/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 год. от
18.06.2014 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК искът за установяване
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото правило, че искът се
смята за предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл. 125 ГПК.
Законодателното разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването на
последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото материално право
с подаване на искова молба. Материалноправните последици се изразяват в прекъсване
течението на погасителната и придобивната давност, спиране течението на давността, право
на законни лихви и на добиви от вещта.
С решението по установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се
формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането, но с изпълнителна
сила се ползва издадената заповед за изпълнение. Ако с решението по иска бъде признато
съществуването на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила и вземането подлежи на
изпълнение – чл. 416 ГПК. Следователно решението, с което се уважава искът, предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е идентично по последици с решението по осъдителен иск поради
връзката с издадената заповед за изпълнение /а защитата, която се търси с осъдителен иск,
включва в себе си и защитата, която се твърди с установителен иск, но не се изчерпва с нея/
– в този смисъл са Определение № 276 от 2.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 276/2009 г., II
т. о., ТК, Определение № 182 от 18.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 216/2018 г., I т. о., ТК,
решение № 3413/26.06.2023 г. по в.гр.д.№ 9163/2022 г. по описа на СГС.
С предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове,
предмет на гр.д. № 44036/2025 г. по описа на СРС, 74-ти състав, „Топлофикация София“
ЕАД е поискало да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземането към ***, за което е била издадена оспорената от последния с възражение заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съобразно нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, този иск се счита
предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по
ч.гр.дело № 32665/2025 год. по описа на СРС, 74-ти състав, а именно на 02.06.2025 г.
Успешният изход на спора предполага доказването на твърдените в исковата молба
юридически факти – пораждащи вземането, както и липсата на доказателства за
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасящи вземането факти.
С оглед предходното се налага категоричния извод за пълно тъждество между
предмета, страните и вида на търсената защита по гр.дело № 44036/2025 г. по описа на СРС,
74-ти състав и гр.дело № 43643/2025 г. по описа на СРС, 43-ти състав. Независимо от това,
че кредиторът и длъжникът участват в различно процесуално качество по всяко от делата, с
2
исковете се цели идентичен резултат – установяване със сила на пресъдено нещо дали
„Топлофикация София“ ЕАД има валидно възникнало вземане към *** за процесните суми,
произтичащи от договор за доставка на ТЕ при ОУ.
Ето защо и доколкото искът за съществуване на вземането, предмет на гр.дело №
44036/2025 г. по описа на СРС, 74-ти състав, се счита предявен на 02.06.2025 г., а
отрицателният установителен иск от В. Н. е предявен на 15.08.2025 г., то са налице
предпоставките по чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на по-късно заведеното дело.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.126, ал.1 ГПК производството по гр.д.№ 43643/2025
г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на страните.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3