№ 648
гр. Благоевград, 02.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
Сложи за разглеждане докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200500701 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:17 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ, редовно и своевременно призовани, явява се лично С.
С.а, като и за двамата се явява адв. Б., редовно упълномощена по делото.
ОТ ОТВЕТНИЦИТЕ С. В., редовно и своевременно призована, не се явява, М.
В., редовно и своевременно призован, лично се явява, като и за двамата адв.
А., редовно упълномощена по делото.
АДВОКАТИТЕ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото
в днешното съдебно заседание, предвид редовното призоваване на страните,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
СЪДЪТ препраща към разпореждане, постановено в закрито съдебно
заседание под № 622/30.06.2025 година, с което е изготвил доклада и е
насрочил днешното съдебно заседание.
АДВ Б. – Уважаеми въззивни съдии, от името на доверителите ми заявявам, че
поддържам изцяло въззивната жалба по съображенията, които подробно са
изложени в същата. Във връзка с доклада по делото аз имам възражения в
частта, в която съдът е приел, че преценката за спазване разпоредбите на чл.
146 от ГПК касае оценка по съществото на спора. Константна е практиката на
ВКС, че въззивната инстанция не прави самостоятелен доклад по смисъла на
чл. 146 ГПК, но тогава когато първоинстанционния съд е пропуснал да даде
доклад, който съдържа всички предпоставки по смисъла на този текст, както и
тогава когато във въззивната жалба се съдържат изрични възражения в тази
насока, въззивният съд следва да извърши преценка и да даде указания на
страните, включително относно подлежащите на доказване обстоятелства и
факти по делото, тяхната правна квалификация и разпределението на тази
доказателствена тежест. В настоящия случай във въззивната жалба изрично
сме заявили възражение, че доклад по смисъла на чл. 146 ГПК, който да
съдържа произнасяне по всички точки на този текст относно възраженията
направени с отговора на исковата молба изобщо не се съдържат. В тази насока
аз Ви моля да съобразите, че на страница 4 от отговора на исковата молба,
абзац 3 от същата изрично е направено възражение за неправилно заснемане
на спорния обект в кадастралната карта, като в този смисъл това възражение
има съгласно ТР преюдициален характер относно произнасянето по предмета
на спора свързан със собствеността върху обектите, предмет на настоящото
дело. В доклада на съда това възражение изобщо не се съдържа, което е
съществен пропуск, който налага въззивният съд да даде съответните
указания в тази насока. В тази връзка аз не споделям доводите на ответника в
настоящото производство, че възражения свързани с неправилно отразяване на
обекти в кадастралната карта не е направено, тъй като както посочих такова
има изрично в отговора на стр. 4 от същия. Нещо повече, с отговора на
исковата молба от страна на доверителите ми е заявено изрично възражение за
придобиване на реална част от спорния обект с идентификатор 6 като
2
последна цифра на основание давностно владение. В настоящия случай това
възражение също не е докладвано въпреки своевременното му заявяване в
срока по чл. 131 от ГПК за него нито е разпределяна доказателствена тежест,
нито е квалифицирано, а и няма произнасяне в крайния съдебен акт, който е
предмет на настоящото производство. В този смисъл са и възраженията, които
са направени във въззивната жалба и считам, че те изобщо не са свързани със
съществото на спора, а касаят изпълнение на процедурата, свързана с
разпределение на доказателствената тежест между страните, правната
квалификация на техните твърдения и ангажирането на доказателства, за
което въззивната инстанция дължи произнасяне преди даване ход по същество
на настоящото дело. В тази връзка аз поддържам и възраженията, по които
въззивният съд не се е произнесъл с доклада ,че и към момента е налице
нередовност на исковата молба, доколкото същата касае несъществуващ в
кадастралната карта самостоятелен обект, който да е възможно да бъде обект
и на настоящото производство. Доколкото отново в задълженията на
въззивният съд е при констатиране на нередовност на иска да даде указания за
поправяне на исковата молба и конкретизиране на твърденията на ищците
считам, че в тази насока също предвид и изричните възражения в жалбата
съдът следва да се произнесе и с доклада по делото, каквото докладване в
случая считам, че не е налице. В отговора на исковата молба са направени и
допълнителни възражения, които ние сме преповторили във въззивната жалба,
свързани с други нередовности на иска, които аз изцяло поддържам,
включително относно неяснота кое е предмет на спора – дали целия обект с
идентификатор последна цифра 6 или действително тавана, който съществува
на място, но който не се обхваща от обектът, който е заснет в кадастралната
карта, а представлява само и единствено отделно реална част от него, а не
целия такъв. Именно поради това считам, че са неправилни и изводите, които
и първоинстанционният съд е направил с крайния съдебен акт, но за тях ще
заявя становище на по-късен етап в хода по същество. Ето защо моля да
допълните проекта за доклад в окончателния му вид, касаещ повдигнатите от
мен въпроси.
АДВ А. – От името на въззиваемите страни заявявам, че оспорвам въззивната
3
жалба и поддържам всички доводи наведени в пространния отговор на
същата, който съм изготвила и съм взела становище по всяко едно от
отделните оплаквания. Във връзка с направеното искане, което се повтаря част
от оплакванията във въззивната жалба, за нередовност на исковата молба, Ви
моля да намерите, че същото е неоснователно защото – в случая решаващия
първоинстанционен съдебен състав се е произнесъл по предявен отрицателен
установителен иск, с който ищците въззиваеми молят съда да признае за
установено спрямо ответниците въззивници, че не са собственици на 21.425
върху 101.59 идеални части от самостоятелен обект в сграда с площ от 101.59
кв.м., които идеални части са разликата между 72.22 върху 101.59 идеални
части, на които идеални части въззивниците и ответници в
първоинстанционното производство са признати като собственици с
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по
давност и притежаваните от ответниците – въззивници права в размер на
50.795 върху 101.59 идеални части. В случая считам, че няма спор, че с
нотариален акт, издаден на основание обстоятелствена проверка,
въззивниците са се снабдили за право на собственост върху 72.22 върху 101.59
идеални части от самостоятелен обект в сграда с площ 101.59 кв.м.. В случая с
предявения от ищците срещу ответниците иск отрицателен установителен се
цели да се отрече правото на собственост върху идеалните части, които
ищците притежават на основание деривативен способ покупко-продажба и за
които ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена
проверка. В случая въззивниците не притежават титул за собственост на
обект, представляващ реална част от тавански етаж, а именно на
югоизточната част от таванския етаж. С отговора на исковата молба същите са
заявили възражение за придобивна давност върху югоизточната част на
таванския етаж, но възражението е средство за защита срещу иска на ищците,
а не самостоятелно средство за защита, с което ответниците могат да
претендират самостоятелни права, които не са въведени от ищците като
спорен предмет. Неоснователно е оплакването за това, че в случая следвало да
се приложат постановките в ТР № 8 от 23.02.2016 година на ВКС по ТД № 8
от 2014 година и това е така, защото доверителите ми , ищци в
производството, не са предявили отрицателен установителен иск с предмет
реална част от тавански етаж, както посочих по-горе, искът касае идеалните
части, които ответниците не притежават и за които те са се снабдили с
4
нотариален акт издаден по обстоятелствена проверка и които притежават
ищците в производството. Моля Ви да намерите, че оплакването, което се
поддържа и днес за нередовност на исковата молба е без връзка с предмета на
делото, който е очертан от обстоятелствата в исковата молба, неоснователно е
и възражението и доводът, който се прави днес, че докладът на
първоинстанционния съд бил непълен. Отделно от това искам да посоча, че в
отговора на исковата молба на стр. 4 , която се цитира днес е направено
възражение в различен смисъл от така изложения. В този отговор ответниците
оспорват записванията в кадастралната карта за обект с идентификатор краен
6, но твърдят, че този обект не представлява самостоятелен обект в сграда по
смисъла на параграф 5 т. 39 от ЗУТ и неправилно е заснет и нанесен като
такъв в кадастралната карта. В случая по същество това е вярно, защото
таванския етаж е представлявал до 2022 година съгласно проекта от 1996
година подпокривно пространство, което е в две части и което подпокривно
пространство не е следвало да бъде заснемано като самостоятелен обект с
идентификатор по кадастралната карта. В отговора на исковата молба липсват
възражения за това, че югоизточната част на таванския етаж представлява
самостоятелен обект на правото на собственост. Отделно от това горното не
води до извод, че докладът на делото бил непълен , дотолкова доколкото
предмет на делото не е реалната част, югоизточната част на тавана. Ако
ищците са желаели това да стане част и да се възползват от постановките на
ТР № 8 от 2016 година е следвало да предявят насрещен иск, а такъв не е
предявен, направено е възражение като средство за защита, с което не могат
да се претендират в настоящото производство самостоятелни права.
Първоинстанционният съд е изготвил доклада във връзка с възражението,
което е средство за защита, респ в хода на първоинстанционното производство
са допуснати доказателства и на двете страни по спора и то многобройни
писмени, гласни и експертиза във връзка с установяване правата на ищците
върху спорните идеални части, които са установени чрез писмени
доказателства и отричане на правата на ответниците върху югоизточната част
на таванския етаж, кооято през 2022 година от състояние карабина преди това
е станала място за живеене, след извършено преустройство, по думите на
свидетелите, доведени от ответниците по нотариалното дело през 2022 година.
До този момент свидетелите на ответниците сочат, че това е било
подпокривно пространство карабина. Няма как в хода на делото чрез други
5
доказателства те да избягат от протоколите, които са приети като писмени
доказателства като част от нотариалното дело и в които се съдържат подробно
установените факти от свидетелите, а именно една от тях живее в гаражния
етаж, другата свидетелка е наша колежка и които са посочили ясно и точно, че
етажът до 2022 година е бил в състояние карабина. По изложените
съображения Ви моля да оставите без уважение искането да се остави
исковата молба без движение като нередовна, респ да намерите, че не са
налице предпоставките за даване на нови указания, тъй като такива указания
по подлежащите на доказване факти не са дадени от първоинстанционния съд.
Във връзка с тези оплаквания съм изложила многостранни доводи в отговора
на въззивната жалба, по всеки един пункт. Оспорвам въззивната жалба,
нямаме доказателствени искания по реда на чл. 266 ГПК.
РЕПЛИКА НА АДВ. Б. – Не мога да се съглася с доводите, които бяха
изложени днес поради няколко обстоятелства. Безспорен факт е ,че на тавана
на спорната сграда е налице подпокривно пространство, но това подпокривно
пространство е само в рамките на част от заснетия неправилно в
кадастралната карта обект с идентификатор с последна цифра 6. В тази насока
следва да се има предвид и представените по делото проекти, както и
съдебно-техническата експертиза, които категорично установяват, че още към
момента на строителството на сградата, към момента на образуване на
настоящото дело и към настоящия момент, обект с идентификатор какъвто е
предмет на исковата молба никога не е съществувал и не съществува и към
настоящия момент. В този смисъл няма как несъществуващ обект да бъде
предмет на собственически права, респ на установяване или оспорване на
такива, а доколкото точно това е предмета на спора, то ищците следва ясно да
конкретизират коя точно част се сочи да е подпокривно пространство и респ
да е предмет на спора, както и да опишат обекта включително съобразно
неговото положение на място ,което такова от началното строителство на
спорната сграда. В противен случай и при липса на такова описание е
невъзможно изобщо произнасянето на съдебния състав, което сочи
нередовност на иска. И в тази връзка следва да се има предвид, че и на стр-. 7
и на стр. 8 от отговора на исковата молба изявленията на ответниците по иска
са точно такива, че единствено северната част на заснетия неправилно в
6
картата обект с идентификатор 6 представлява таван подпокривно
пространство, по отношение на което са приложими общите правила свързани
със собствеността на обща част, за остатъка такъв какъвто е посочен, но
противно на твърденията на колегата тавански стаи, което е различно от
подпокривно пространство е направено изрично да, правоизключващо
възражение, че се касае до самостоятелен обект придобит по давност от
доверителите ми, а съставените нотариални актове междупрочем касаещи
таван, са именно относно подпокривното пространство представляващо така
наречената северна част на таванския етаж, която обаче представлява именно
несамостоятелен обект, установено и от СТЕ и то такъв, който е и по
строителните книжа, които са одобрени за сградата и реално реализиран на
място, съществуващ междувпрочем като таван и към настоящия момент.
ДУПЛИКА НА АДВ. А. – За пореден път повтарям, а това е видно и от
исковата молба, че предмет на отрицателната установителна искова претенция
на ищците са идеални части от тавански етаж и които идеални части се
определят като разлика между идеалните части, за които ответниците са се
снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка и идеалните части,
които същите тези ответници притежават съобразно документите за
собственост, включително, но не само договор за доброволна делба от 2002
година , сключен между праводателите на ищците – въззиваеми и ответниците,
в който договор са поделили , са направили делба доброволна на етажите на
всички други етажи и изрично е посочено, че притежават по 1 / 2 идеална част
от тавански етаж. Предмет на делото не е реалната част, за която ответниците
са направили възражения за изтекла придобивна давност. И както посочих
възражението е средство за защита.
По формулираните в днешното съдебно заседание искания от въззивниците за
оставяне на исковата молба без движение със съответните уточнения и за
допълване доклада на съда по въззивната инстанция по съответните
възражения изложени в днешното съдебно заседание и посочени както във
въззивната жалба, респ по които е взето отношение и в отговора на същата,
съдът намира, че така формулираните възражения на въззивната страна са
неоснователни такива, не са налага прецизиране на исковата претенция,
7
същата е ясно определена, със съответния петитум и е очертан ясно правния
спор. В тази връзка съдът посочва ,че респ не се налага и допълване на
доклада, изготвен от въззивната инстанция на база пропуски, сочещи от
въззивниците , че са пропуснали в доклада на първата инстанция, доколкото
доклада на първата инстанция е изготвен съобразно очертаната искова
претенция, приет е за окончателен такъв в открито съдебно заседание и не се
налага неговото допълване, поради което формулираните в днешното съдебно
заседание искания за оставяне на исковата молба без движение и за допълване
на доклада на съда следва да бъдат оставени без уважение като
неоснователни.
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение формулираните в днешното съдебно заседание
възражения.
Предвид липсата на други доказателствени искания и като счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б. – Уважаеми въззивни съдии, моля да постановите решение, с което да
уважите въззивната жалба и обезсилите като недопустимо решението в
атакуваните му части, при евентуалност да отмените същото като
незаконосъобразно и отхвърлите исковите претенции. При постановяване на
съдебния си акт аз Ви моля да имате предвид няколко обстоятелства:
Действително първоинстанционният съд е направил доклад по чл. 146 от ГПК,
който касае твърденията в исковата молба. Факт е обаче, от който не може да
избягаме, че на стр. 4 от отговора на исковата молба, ответниците по иска са
8
въвели възражение свързано с неправилно отразяване в кадастралната карта
на съществуващи на таванския етаж обекти. Именно поради това и с оглед
задължителните указания дадени в ТР № 8 от 2016 на общото събрание на
гражданската колегия на ВКС преюдициално за решаване на спора е
обстоятелството има ли вярно отразяване на съществуващите на място обекти
в кадастралната карта и след преценка на това обстоятелство съдът следва да
се произнесе по собствеността. В настоящия случай първоинстанционният съд
не е правил преценка, но факта, който се установява и от писмените
доказателства, от СТЕ и от съвкупните данни на гласните доказателства, че на
място на таванския етаж, включително на база одобрените проекти никога и
по никакъв повод не е съществувал и към момента няма общ обект,
включително подпокривно пространство, което да може да се обозначи като
обект с идентификатор с последна цифра 6, какъвто е предмет на настоящия
спор. Установявайки този факт съдът следва само на това основание да
отхвърли предявения иск, като аз считам, че в конкретния случай дори се касае
до недопустимост на решението, тъй като касае несъществуващ обект какъвто
при това не може и да възникне в бъдеще, доколкото на място са налице
самостоятелни помещения. В тази връзка следва да се има предвид, че
първоинстанционния съд, въпреки че посочи установените от експертизата
факти, не е обсъдил същите, а именно на таванския етаж и по проектите, които
са одобрени за строителството на сградата , и към настоящия момент
съществува част, която е подпокривно пространство и представлява обща част
на сградата. Тази част обаче представлява така наречения северен таван, който
междувпрочем се ползва от ищците в настоящото производство и към
настоящия момент. По съществено обаче е, че именно тавана като
подпокривно пространство представляващ само северната част на обект с
идентификатор 6 може да се приеме, че е бил предмет и на сделки, и на
договор за доброволна делба, респ, че е бил предмет на обстоятелствени
проверки, за които са представени доказателства. югоизточната част на обект
с идентификатор 6 и по одобрените проекти за строителство на сградата на
място съществуват като самостоятелен обект, в тази връзка следва да се има
предвид, че в представените по делото проекти, които установяват одобрени
строителни книжа изрично е посочено, че тази югоизточна част представлява
стаи, а СТЕ констатира, че в тази си част се касае до самостоятелен обект по
смисъла на действащото законодателство, който има характеристиките на стаи
9
за почивка, респ ателие и единствено след промяна в предназначението би
могло да се разсъждава и за обект с предназначение жилище. Това обаче
доказва, че целия тавански етаж представлява обща част на сграда, а от там и
неправилно първоинстанционния съд е обсъждал целия тавански етаж именно
като подпокривно пространство. В конкретния случай се касае до
самостоятелен обект в частта на югоизточната част на заснетия неправилно
обект с идентификатор 6 , за която няма никаква пречка да бъде владяна, да
бъда придобивана по давност, каквито възражения са направени с отговора на
исковата молба. В конкретния случай първоинстанционния съд в нарушение
на процесуалните правила изобщо не е обсъдил това възражение , а именно то
е изцяло правоизключващо правата на които ищците основават претенциите
си. Следва да се има предвид и обстоятелството, че изобщо при определяне на
частите от общите части на сградата съдът не е коментирал приложение на
разпоредбата на чл. 40 от ЗС, а доказателствата по делото установяват, че
сградата има множество обекти с различна квадратура на различни коти от
самата сграда, които са собственост на различни лица. Това е налагало
установяване пряко и категорично на квотите в евентуалните общи части по
смисъла на чл. 40 ЗС каквато преценка в случая няма. Но дори да се приеме,
че те са равни такива биха могли да бъдат само върху подпокривното
пространство, което обаче категорично не е целия обект с идентификатор 6, а
само неговата северна част, за която съдът не е излагал доводи и мотиви
въпреки изричните възражения в тази насока. По тези съображения, както и
подробните, които сме изложили в самата въззивна жалба аз Ви моля да
постановите съдебния си акт, като претендирам разноски за настоящата
инстанция, по списък който представям. Моля да присъдите и разноските за
първоинстанционното производство съобразно представения пред районен
съд списък по чл. 80 ГПК.
АДВ. А. – Уважаеми въззивни съдии, моля Ви да постановите решение, с
което да оставите без уважение подадената въззивна жалба като
неоснователна и в законна сила атакуваното първоинстанционно решение
като правилно и законосъобразно. При постановяване на акта по същество ви
моля да намерите, че оплакването поддържано и днес пред Вас за
недопустимост на съдебното решение поради това, че съдът се е произнесъл
10
по нередовна искова молба, е изцяло неоснователно. Както посочих и по-горе
предмет на делото е заявена отрицателна искова претенция, с която се цели да
се отрекат права на собственост на ответниците въззивници върху идеални
части от самостоятелен обект в сграда с площ от 101.59 кв.м., които идеални
части притежават ищците и за които ответниците са се снабдили с нотариален
акт на основание давностно владение през 2022 година. В нотариалния акт, от
който ответниците черпят права не е описана реална част представляваща
югоизточна част на таванския етаж, а са описани идеални части от тавански
етаж. От този нотариален акт не става ясно, че намеренията на ответниците са
били да придобият по давност реална част от таванския етаж, която твърдят,
че била самостоятелен обект на правото на собственост. В случая ответниците
първо се снабдяват с нотариален акт за идеални части от таванския етаж,
които идеални части притежават тези, които притежават съгласно договора за
доброволна делба, сключен между тях и праводателите на доверителите ми
през 2002 година. Ето защо всички тези оплаквания поддържани и днес са
изцяло неоснователни, тъй като ответниците са направили с отговора
възражение, че са придобили правото на собственост върху реална част
представляваща югоизточна част на таванския етаж, което възражение е
разгледано от първоинстанционния съд. Моля Ви при преценка на
основателността на доводите да намерите, че възражението, че
първоинстационното решение е постановено в противоречие с ТР № 8 от
23.02.2016 година на ВКС са изцяло неоснователни, тъй като в това ТР
приетото е, че иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази
част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като
част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот е
допустим, т.е. разрешението от общото събрание на гражданската и търговска
колегия на ВКС материално правния въпрос касае допустимост на иск за
реална част, който не е заснет като самостоятелен обект на право на
собственост. Както посочих по-горе предмет на делото са идеални части от
тавански етаж. По отношение наведените доводи, че по одобрения
архитектурен проект таванския етаж не представлява самостоятелен обект на
правото на собственост, а югоизточната част на същия е самостоятелен обект
на правото на собственост Ви моля да имате предвид следните факти и
обстоятелства, които са от съществено значение за Вашите изводи: По делото
е приет първоначалния одобрен архитектурен проект от 1996 година. По този
11
проект таванския етаж представлява подпокривно пространство, което не е
обособено на отделни части, т.е. на отделни помещения. В хода на делото е
представен и проект наименован за узаконяване върху който има дата 06.08.98
година. По отношение на този проект ответниците твърдят, че с него се
предвижда в югоизточната част на таванския етаж тавански стаи, които
твърдим тавански стаи, че до 2022 година не са били категорично изградени.
До този момент, койт ое направено преустройство на югоизточната част на
таванския етаж, това е било едно общо подпокривно пространство, като в тази
насока са свидетелските показания не само на свидетелите, доведени от
ищците, но и показанията на свидетелите разпитани в хода на нотариалното
производство, въз основа на които показания нотариусът е заключил, че
ответниците са собственици на идеални части. При преценка на
основателността на доводите Ви моля да имате предвид и че чрез
приобщената СТЕ се установи по безспорен начин, че отклоненията от
одобрения архитектурен проект са съществени, тъй като е завишена
височината на тавана, а това завишаване с 40 см води до допълнително
натоварване не само на носещите греди, но и на таванската плоча, което е
опасно при земетръс. Моля Ви по съображенията, които изключително
подробно съм изложила на стр. 10, 11, 12 и 13 в отговора на въззивната жалба,
да извършите косвен съдебен контрол на проекта от 06.08.98 година. Към
датата, на която главния архитект на община Гоце Делчев е положил печат за
узаконяване не е действала материално-правната норма на чл. 229а, ал. 2 от
ППЗТСУ, която предвижда възможност да се узаконяват съществени
отклонения от одобрения архитектурен проект. Към този момент действа
редакцията на цитирания подзаконов нормативен акт, която предвижда при
несъществени отклонения от одобрения архитектурен проект да се състави
екзекутивна документация, която след фактическото изпълнение на обекта да
се представи от инвеститорите на одобряващия орган, т.е. към 06.08.98година
не е имало предвиден законов ред, по който да се узаконяват отклонения,
които са съществени. А в случая от приобщеното заключение на вещото лице
Х.Г. се установява, че изпълненото на място като СМР е съществено
отклонение от проекта от 1996 година. От самия проект освен това е видно, че
същият е представен само от ответниците, а не от всички инвеститори. В
случая и от праводателите на ищците Р. С. и съпругата му С.М.В. С.а пред
главния архитект, т.е. праводателите на доверителите ми никога не са
12
изразявали съгласие да се променя предназначението на таванския етаж от
обща част по естеството си каквото има по проекта от 1996 година в тавански
стаи така, както са показани на чертежа, който носи дата 06.08.98 година. При
преценка на оплакванията Ви моля да имате предвид друг съществен факт,
чрез прибощената СТЕ се установи, че показаното и на проекта от 06.08.98
година като тавански стаи не съответства на фактически изпълненото на място
през 2022 година. Това може да се установи чрез съпоставка на чертежа и
съпоставка на скицата на вещото лице. През 2022 година съществуващото
общо подпокривно пространство в югоизточната част на тавана е
разпределено по друг различен начин, различен от този по
незаконосъобразния административен акт за нас, а именно чертежът от
06.08.98 година. Отделно от това съществено е и, че по проектът от 06.08.98
година в югоизточната част на тавана не е предвиден надзид какъвто на място
има и който надзид е направен с цел да се повдигне височината и да се
обособи самостоятелна стая, която няма по проекта от 06.08.98 година на
място. Моля ви да упражните косвен съдебен контрол на представения чертеж
от 06.08.98 година като намерите, че същият представлява незаконосъобразен
административен акт, тъй като от заключението на вещото лице Х.Г. се
установява, че отклоненията са съществени , а чрез екзекутивна документация
по реда на 229а , ал. 1 от ППЗТСУ /отм/ е недопустимо да се санират,
одобряват съществени отклонения от одобрен архитектурен проект.
Понятието екзекутивна документация е оксиморон на съществено отклонение
от одобрен архитектурен проект, това са несъвместими неща. Моля Ви да
намерите, че не са налице и другите оплаквания наведени във въззивната
жалба, решението е мотивирано. От събраната в хода на първата инстанция
доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин, че през 2009
година самите ответници в отговор на исковата молба по посоченото
гражданско дело като защита срещу предявен иск за разпределение на
ползване на тавански етаж, са посочили, че таванския етаж е обща част на
сградата. Наведеният довод във въззивната жалба и този който се поддържа
днес, че подпокривното пространство в северната част е само обща част е в
разрез със собствените възражения на ответниците в отговора на исковата
молба. В същия е заявено нещо различно, а именно, че те са придобили по
давност южната част на тавана, а северната част на тавана при извършеното
разпределение се е паднала в дял на праводателите на ищците. Ето защо при
13
преценка на тези оплаквания Ви моля да имате предвид, че през 2009 година
ответниците не са оспорвали факта, че таванския етаж е обща част на сградата
по своето естество такава каквато тя е показана на единствения съобразен
административен акт архитектурния проект от 1996 година. По изложените
съображения и по тези, които подробно съм изложила в отговора на
въззивната жалба Ви моля да постановите Вашия съдебен акт, като присъдите
и сторените по делото разноски, доказателства за които съм представила и с
отговора на въззивната жалба.
РЕПЛИКА НА АДВ. Б. – На първо място възражението и искането за
извършването на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17 ГПК е недопустим,
доколкото се прави в хода по същество и то пред въззивната инстанция. По
същество обаче това възражение е неоснователно ,тъй като въпросния
индивидуален административен акт, а именно проектите от 1998 година са
издадени и одобрени при действието на първоначалния текст на разпоредбата
на чл. 229а,ал. 2 от ППЗТСУ /отм/ който е преди изменението направено на
27.11.98 година и узаконяването е правено именно чрез екзекутиви, което
обстоятелство е визирано в текста действащ към момента на издаването и
одобряването им. Що се отнася до твърдението, че до 2022 гдоина таванския
етаж е представлявал общо подпокривно пространство моля да имате
предвид, че съгласно СТЕ стената, която разделя северното от югоизточното
помещение е носеща за покрива на сградата, точно върху нея лежи билото и в
този вид, дори и според експерта, сградата е построена още към 1997 година ,
а не към 2022 година. Така че твърденията изложени в днешното съдебно
заседание са в тотално противоречие и на СТЕ и на проектите. А що се отнася
до твърдението, че праводателите на ищците не знаели и не били дали
съгласие за изпълнение на сграда в отклонение, аз Ви моля да имате предвид,
че същият този праводател е разпитан като свидетел по делото и той самия
твърди, че е участвал в изпълнението на сграда с точно узаконените
отклонения, включително по отношение на таванския етаж, където са
изпълнени самостоятелен обект и отделно обща част на сградата
представляваща северната част на таванския етаж. В този смисъл и доколкото
претенцията се извежда от твърдения за съсобственост от общи по естество и
предназначение части и при установяване ,че такава е сама северната част на
14
обект с идентификатор 6 то иска би бил основателен само по отношение на
нея, а не по отношение на целия обект с идентификатор 6 така, както е
предявен иска. Това на самостоятелно основание налага отмяна на
атакуваното решение. Правя възражение за прекомерност на претендираните
разноски.
ДУПЛИКА НА АДВ. А. - Моля Ви първо по възражението да намерите, че е
неоснователно такова възражение бе правено и пред първоинстанционният
съд. Съдът намери, че делото е с фактическа и правна сложност, поради което
възражението е изцяло неоснователно.
По отношение само на довода, че таванския етаж е разделен на северна и
югоизточна част при самото строителство категорично заявяваме, че не
оспорваме този факт. Двете страни югоизточна и северна са представлявали
до 2022 година подпокривни пространства по своето естество. До този момент
свидетелите, доведени и разпитани пред първоинстанционния съд
установяват, че вратите към двете пространства са били отворени, отключени
и са се ползвали общо. Изграждането на тавана по този начин е именно поради
това ,че стената разделяща двете общи части по своето естество е носеща и
това е наложило да има две общи части – северна и югоизточна.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с РЕШЕНИЕ в срок.
ПРОТОКОЛЪТ се написа в заседанието, което приключи в 12:11 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15