РЕШЕНИЕ
№ 3009
гр. Варна, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110107875 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба подадена по чл. 422 ГПК, с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, п.к. 1408, срещу К. А. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна *** за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 700 лв. /седемстотин лева/ главница и сумата от
148,50 лв. /сто четиридесет и осем лева и петдесет стотинки/ възнаградителна лихва за
периода 12.06.2023 г. – 08.03.2024 г., които вземания произтичат от сключен между страните
Договор за предоставяне на кредит № 441515 от 12.06.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението /13.03.2024 г./ до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1429 от 14.03.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3032/2024 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД твърди, че на 12.06.2023 г. между
него и ответника К. А. И. е сключен Договор за предоставяне на кредит № 441515 от
12.06.2023 г., по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Подробно е описана процедурата по сключване на договора чрез електронната платформа на
кредитора. Твърди, че с оглед извършената от ответника описана процедура, на същата е
отпуснат кредит в размер на 700 лв. чрез „ИЗИПЕЙ“ АД, доколкото това е бил посочения
начин за усвояване на сумата. Излага, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора, главницата е
следвало да бъде погасена на 14 ежемесечни вноски за периода 12.07.2023 г. – 05.08.2025 г.,
като е обявена предсрочна изискуемост. Сочи, че за ответника е налице задължение да
заплаща и договорна лихва в размер на 148,50 лв. за периода 12.06.2023 г. – 08.03.2024 г.,
доколкото същата е уговорена в Договора за кредит. Излага, че въпреки опитите да уреди
спорът извънсъдебно ответникът не е заплатил никакви суми по кредита, поради което и е
инициирал настоящото производство. Моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
Ответникът К. А. И. е подал в срок отговор на исковата молба, чрез назначения му
особен представител. Оспорва исковете по основание и размер.
1
С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представен е Договор за предоставяне на кредит № 441515 от 12.06.2023г. /л. 8-10/
от, който е видно, че ищецът /в качеството му на кредитор/ се е задължил да предаде на
ответника /качеството му на потребител/ сумата от 700 лв. Последният се задължава да
върне сумата до 420 дни при фиксиран ГЛП 40,15%. Кредиторът се задължава да предаде
сумата в деня на подписване на договора чрез банкова сметка или в офис на Изипей“ АД.
Представени са Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи
Финанс“ ЕООД /л. 11-18/. Представени са извлечения от електронна поща, от които е видно,
че са изпратени имейли със съответния писмен текст. /л. 19-24, л. 35/. Представен е снимков
материал за индивидуализация на длъжника /л. 25-33// Представено е писмо във връзка с
решение на КЗП и съобщение на уебстраницата на кредитора /л. 94-97/
Представена е разписка от ,,ИЗИПЕЙ’’ АД за паричен превод на стойност 700 лв. от,
което е видно, че на 12.06.2023 г. е извършен паричен превод към лицето К. А. И..
От приетото по делото експертно заключение на вещото лице Р. С. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на длъжника са предоставени 700 лв.,
видно от представената от „Изипей“ АД разписка от 12.06.2023 г., която е подписана от
последния. Няма извършени плащания по кредита, като размерът на претендираната
възнаградителна лихва е правилно определен, съобразно посочения в договора лихвен
процент.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени положителни
установителни искове за заплащане на главница и възнаградителна лихва по договор за
кредит от разстояние.
Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя /чл.
8-11/; че са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 ЗПФУР; че е получено съгласието на
потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В тежест на
ответника е било да докаже, че е погасил претендираните вземания или че е настъпило друго
основание за погасяването им.
Процесният договор е сключен по Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. В чл. 8 от ЗПФУР е предвидена каква информация трябва да бъде
предоставена на потребителя. Чл. 10 ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на
хартиен или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена
тежест на доставчика. Същевременно в ал. 3 на същия член е предвидено, че
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Кредиторът е положил дължимата грижа да изпълни изискванията за сключване на
договора, като потребителят е бил одобрен, приел е условията на финансовата институция,
предоставил е личните си данни, като е изпратил снимки, видно от предоставените от
кредитодателя доказателства. От посочената електронна кореспонденция по имейл става
ясно, че на кредитополучателя са му изпратени общите условия към договора за
предоставяне на кредит, като по този начин той е надлежно уведомен и са изпълнени
условията за представяне на информация на траен носител. Потребителят се е запознал със
2
съдържанието на договора и е изразил съгласието си за обвързване чрез изпращането на
личните си данни в системата. По предоставената електронна поща са изпратени
необходимите файлове, съдържащи нужната информация, които могат да бъдат прегледани и
изтеглени. Не е налице липса на съгласие съобразно чл. 12 ЗПФУР, което да води до
нищожност на договора. В този смисъл и съдът намира, че процесния договор за кредит е
валиден и е породил желаните от страните правни последици.
Видно от заключението на вещото лице кредиторът е предоставил и длъжникът е
усвоил процесната сума от 700 лв., като няма данни последният да е изпълнил задължението
си да върне същата, заедно с дължимата възнаградителна лихва, която по размер отговаря на
изискванията на ЗПК. Ищецът е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на
потребителя чрез изпращане до каса по ,,Изипей’’, който факт с най-голяма достоверност
показва съгласието на потребителя чрез положения му подпис на разписката. От
счетоводната експертиза се установява, че няма постъпили плащания по кредита, като се
установява и какви са размерите на дължимите суми за възнаградителна лихва.
В заключение исковете на ищеца са изцяло основателни и следва да се уважат.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е представил списък и доказателства за
плащане на сумите от 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, както и 75 лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Съдът не е обвързан от размера на претендираните суми по отправената претенция за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да се определи в размер
на 50 лв. за заповедното производство (за която сума е издадена и процесната заповед) и 100
лв. за исковото производство, предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.
Сторени са и 400 лв. за заплатен депозит за особен представител, които също следва да се
присъдят в полза на ищеца. Исковият съд следва да постанови отделен диспозитив за
разноските в исковото и заповедното производства, съобразно постановките на
тълкувателното решение на ВКС.
Следва да бъде издаден разходен касов ордер на особения представител на ответника
в размер на внесения депозит от 400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът К. А.
И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, район Одесос ***, ДЪЛЖИ на ищеца от „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, п.к. 1408, сумата от 700 лв.
/седемстотин лева/ главница и сумата от 148,50 лв. /сто четиридесет и осем лева и петдесет
стотинки/ възнаградителна лихва за периода 12.06.2023 г. – 08.03.2024 г., които вземания
произтичат от сключен между страните Договор за предоставяне на кредит № 441515 от
12.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението /13.03.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 1429 от 14.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 3032/2024 г. на ВРС.
ОСЪЖДА К. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, район Одесос ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, п.к. 1408,
сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени разноски в заповедното
производство и сумата от 575 лв. /петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща
сторени разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
3
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер от внесения депозит в полза на особения
представител– адв. Н. А. Г. за сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото на ответника К. А.
И..
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца
банкова сметка в заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ЦКБ с IBAN: *** или
на каса на „ИЗИ ПЕЙ“ АД, микросметка кл.№ **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4