МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260011 от 20.10.2020 г.
по НОХД № 813/2020 г. по описа на
РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу Е.Д.С. *** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, извършено
на 09.03.2020 г. в гр.Кърджали.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали
поддържа обвинението срещу подсъдимия. Сочи, че от събраните по делото
доказателства се установила извършената от него на 09.03.2020 г. кражба от
сергията на търговец на „Пазара на производителите“. Вещото лице направило
извод, че подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството на извършеното и
е можел да ръководи постъпките си. Тези два белега сочели за неговата
вменяемост и способност да носи наказателна отговорност. Към процесната дата Е.С.
вече имал три осъждания за извършени кражби. Общата стойност на вещите отнети
при предходното деяние възлизала на сума над 1 200 лв., което правело
случая повторен по смисъла на чл.195, ал.1, т.7 от НК, поради
немаловажност. Прокурорът предлага на подсъдимия
да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при
„строг” режим на изтърпяване.
Подсъдимият Е.Д.С. не се явява в съдебно заседание,
като делото е разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269,
ал.3, т.3 от НПК. Представлява се от защитник, който твърди, че подсъдимият действително
се намирал на процесната дата и място, където взел някаква сума, но тя
възлизала на по-ниска стойност. Намира, че поисканото от прокурора наказание
било твърде тежко и моли за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК.
Подсъдимият се признавал за виновен и съжалявал за случилото се, поради което
настоява за едно по-леко наказание.
Съдът като взе предвид всички доказателства събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е.Д.С. е роден на *** ***, български
гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.
Пострадалата Г.М.М. развивала дейност като едноличен
търговец на „Пазара на производителите“ в гр.Кърджали и имала нает обект там, представляващ
сергия за семена и подправки. На 09.03.2020 г. сутринта, около 07.30 часа, тя отишла
на работа и започнала да подрежда стока на сергията. На един от стелажите
свидетелката Г.М. поставила и 5 кутии, в които поотделно сортирала дребни пари
/монети/ - 1 кутия с монети по 10 стотинки, 1 кутия с монети по 20 стотинки, 1
кутия с монети по 50 стотинки, 1 кутия с монети по 1 лев и 1 кутия с монети по
2 лева. По това време близо до сергията на пострадалата се намирал подсъдимият Е.Д.С.,
който забелязал кутиите с монети и решил в подходящ момент да извърши кражба на
пари. За целта той обикалял известно време в района. Около 08.54 часа на
09.03.2020 г., докато свидетелката Г.М. все още подреждала стока, подсъдимият
приближил и успял да вземе от сергията й кутията с монети от по 1 лев, възлизащи
на обща стойност 50 лева. Без да бъде забелязан от пострадалата, той скрил
кутията с монети в джоба на якето си, след което веднага напуснал района на
пазара. Малко по-късно свидетелката Г.М. поискала да върне ресто на клиент, при
което установила, че кутията с монети по 1 лев, съдържаща общо 50 лева,
липсвала. Останалите кутии с монети били по местата си на стелажа. Същият ден
тя съобщила в полицията за извършената кражба.
С протокол за доброволно предаване от 09.03.2020 г. С.Е.
предал на полицейски служител 1 бр. СD-R диск, съдържащ видеозаписи от „Пазара на
производителите“ от дата 09.03.2020 г. На записите се съдържа информация за
извършеното деяние по време, място и начин.
От заключението по назначената и извършена
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият Е.Д.С. *** с
диагноза Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана
употреба на психоактивни вещества-хероин и амфитамини. Синдром на зависимост. Според
вещото лице, психичното състояние на подсъдимия позволявало да бъде разпитан и
като свидетел и като обвиняем, да дава достоверни показания. Не се установявали
данни за психотична симптоматика и интелектуална непълноценност, както за минал
период от време, така и към момента на извършване на деянието. Липсвали данни
за абстиненция по време на извършване на деянието, поради което психичното
състояние на подсъдимия позволявало правилно да възприема фактите и да дава
доставерни показания за тях. Разбирал е свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си. Подсъдимият можел да участва в
наказателното производство като обвиняем.
Така възприетата фактическа обстановка се установява
от анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: обяснения на
подсъдимия Е.С., дадени в хода досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, кредитирани от съда; показанията на
свидетелката Г.М., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК, на които
съдът дава вяра; показанията на свидетелката Г.С., дадени в хода на съдебното
следствие, също кредитирани от съда; заключение на вещото лице Н.А. извършило съдебно-психиатрична
експертиза на досъдебното производство; Протокол
за доброволно предаване от 09.03.2020 г.; Протокол за оглед на веществени
доказателства от 30.04.2020 г., ведно с фотоалбум; Справка за съдимост на
подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите писмени и
веществени доказателства, приети по делото.
При оценката на гласните доказателства, съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелката Г.М., тъй като същите са обективни,
последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие с писмените и
веществени доказателства по делото. Тя дава подробна информация за това кога
точно, къде и какво имущество й е било отнето. Свидетелката М. описва и какво е
възприела на инкриминираната дата. Тогава тя видяла дееца в района на местопрестъплението,
същият обикалял около нейната сергия, а малко след това установила липсващата
сума на монети. Свидетелката Г.С. е майка на подсъдимия и дава информация за
неговото състояние след процесната дата. Тя посочва, че Е.С. постъпил в
психиатрия около 10-15 дни след кражбата, защото не бил добре и искал да се
лекува. Съдът кредитира и прочетените обяснения на подсъдимия, в които той се
признава за виновен, доколкото това негово самопризнение не е изолирано, а се
подкрепя и от всички други приобщени гласни, писмени и веществени доказателства
по делото.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Е.Д.С. е осъществил престъпния състав на чл.195,
ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като на 09.03.2020 г. в
гр.Кърджали отнел чужди движими вещи – пари в размер на 50 лв., от владението
на Г.М.М. ***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,
като кражбата е извършена повторно в немаловажни случаи. От обективна страна
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба,
изразяващо се в прекъсване на досегашната фактическа власт върху
инкриминираните вещи и установяване на своя фактическа власт върху тях, без съгласието на владелеца. Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл.195, ал.1, т.7 от НК,
тъй като подсъдимият е извършил деянието при условията на повторност по чл.28,
ал.1 от НК, а именно след като е осъждан с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление – кражба. Относимо към този квалифициращ признак е
осъждането на дееца с присъди по НОХД № 321/2015 г. по описа на РС-Кърджали и
НОХД № 504/2016 г. по описа на РС-Кърджали, за които му е определено едно общо
наказание от 16 месеца „лишаване от свобода“, отложено с изпитателен срок от 3
години на основание чл.66, ал.1 от НК. Случаите са немаловажни, предвид факта,
че предходното осъждане е за квалифицирани
кражби на немалка стойност. Извършителят е със завишената степен на
обществена опасност, криминално проявен и проявява склонност към извършване на
престъпления против собствеността, което изключва възможността случаят да бъде
разгледан като маловажен. Към инкриминираната дата срокът по чл.30 от НК не е
бил изтекъл. От субективна страна, престъплението е осъществено при пряк
умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия Е.Д.С., съдът съобрази предвиденото от закона наказание за
престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК – от една до десет години
„лишаване от свобода”; степента на
обществена опасност на деянието – типична за престъплението; степента на
обществена опасност на дееца – завишена, заради обремененото му съдебно минало;
подбудите за извършване на деянието – стремежа на дееца да се облагодетелства
по неправомерен начин; смекчаващите отговорността обстоятелства – направеното
от подсъдимия на досъдебното производство самопризнание за извършеното деяние,
ниската стойност на отнетото имущество и недоброто здравословно състояние на
подсъдимия, който е с доказана диагноза Психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества-хероин и
амфитамини. Синдром на зависимост; отегчаващите отговорността обстоятелства –
наличие на предходни осъждания, извън обуславящите квалификацията на процесното
деяние и негативните характеристични
данни на подсъдимия. Предвид изложеното, съдът прие, че в случая е налице
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при наличието на което и
най-лекото, предвидено в закона наказание за това престъпление, би се оказало
несъразмерно тежко. Като такова изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство бе отчетено именно здравословното състояние на подсъдимия, за
което по делото са налице безспорни доказателства. Следвайки нормата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца. По отношение на Е.С. е налице
пречка за приложението на чл.66, ал.1 от НК, доколкото той вече е осъждан на
„лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС подсъдимият следва да
изтърпи наказанието „лишаване от свобода” при
първоначален „общ“ режим. Така наложеното наказание се явява справедливо,
съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, със
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и би постигнало целите на
генералната и специалната превенция.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Е.С. да заплати по сметка на
Районен съд-Кърджали сумата от 30 лв., представляваща направените в съдебното
производство разноски, както и да заплати
сумата от 73.20 лв., представляваща направени на досъдебното производство
разноски, по сметка на ОД МВР-Кърджали.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила
вещественото доказателство – 1 бр. СD-R диск марка „ARITA“,
да бъде унищожено.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: