Решение по гр. дело №208/2024 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 565
Дата: 27 октомври 2025 г.
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20241320100208
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Видин, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20241320100208 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК“ АД – София,
чрез юрисконсулт Л. Л. против В. Б. М. от гр. ******, с която е предявен
установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че по силата на сключен договор за текущо потребление от
22.02.2021г., банката е предоставила потребителски кредит на ответницата в
размер на 11500.00 лева, която сума е изцяло усвоена по посочена от
кредитополучателя разплащателна сметка, открита в Банка ДСК. Поддържа
се, че банката е изпълнила задължението си и е предоставила сумата на
кредитополучателя, но последния не е изпълнил насрещното си задължение
да погасява кредита съгласно договореното, като до датата на предсрочната
изискуемост не са платени 17 броя погасителни вноски, чийто общ размер
възлиза на 2396.74 лева, поради което кредитът е обявен за предсрочно
изискуем.
Посочва се, че по реда на заповедното производство банката се е
снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжника.
Поради това, че длъжникът не е открит, се обосновава правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за
1
установено, че ответницата дължи на банаката - ищеца сумата от 10500.00
лева – главница, договорна лихва в размер на 1010.73 лева за периода от
07.03.2022г. до 27.07.2023г., наказателна лихва в размер на 102.80 лева за
периода от 07.03.2022г. до 27.07.2023г., обезщетение за забава / законна лихва/
в размер на 187.50 лева за периода от 28.07.2023г. до 14.09.2023г., разходи за
изискуем кредит в размер на 120.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 19.09.2023г. до
окончателното издължаване.
Ответницата, редовно уведомена чрез назначен особен представител, е
подала отговор на исковата молба в указания месечен срок. Оспорила е
претенцията на ищеца за наказателна лихва за периода от 07.03.2022г. до
27.07.2023г. поради това, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Иска
се да се обяви за незаконосъобразна клаузата под № VII „Отговорност и
санкции“ т. 16.1. от ОУ. Направено е възражение, че ОУ са написани с малък
шрифт и ответницата не е могла да разбере и да осъзнае върху какво и защо се
е подписала.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена е съдебно –
счетодовна експретиза и съдебно – техническа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
На 22.02.2021г. между Банка ДСК АД и ответницата е сключен
договор, по силата на който банката е предоставила на последната кредит в
размер на 11500.00 лева за покриване на потребителски нужди. Кредитът не е
обезпечен с поръчителство. В чл. 8 от договора страните са уговорили
начинът, по който ще се олихвява редовната главница по кредита. Съгласно
чл.2 от договора, срокът за издължаване на кредита е 108 месеца, считано от
датата на усвояването му. Падежната дата за издължаване е 7 мо число на
месеца. Посочено е, че ГПР е 7.97%. От представения погасителен план е
видно, че срокът на договора е 22.02.2030г. с анюитетна месечна вноска –
151.50 лева, включваща главница, договорна лихва, такса и застраховка.
От представеното извлечение от счетоводната книга на банката към
15.09.2023г., се установява, че кредитът е в просрочие и е станал предсрочно
изискуем на 28.07.2023г. поради неплащане на 17 броя погасителни вноски за
периода от 07.03.2022г. до 07.07.2023г. вкл. или общия размер на просрочената
2
сума е 2396.74 лева.
С покана – уведомление, ищцовата банка е обявила кредита за
предрсочно изискуем, считано от получаване на уведомлението. Видно от
направеното отбелязване, ответницата е уведомена на 28.07.2023г.
Вещото лице по назначената съдебно-счетодовна експертиза е дало
заключение, че кредитът е усвоен на 22.02.2021г. по сметка на
кредитополучателя. Според посоченото от вещото лице след направена
справка при ищеца, кредитополучателят е направил общо 12 вноски по
кредита на обща стойност 1698.13 лева. С така внесената сума са погасени
следните задължения: 999.62 лева –погасена главница, 698.51 лева – платена
договорна лихва. Според заключението на вещото лице, ответницата е
преустановила редовното обслужване на кредита на 07.03.2022г. с невнасяне
на дължимата вноска на падеж. Според заключението на вещото лице,
наказателната лихва за периода от 07.03.2022г. до 27.07.2023г. възлиза на
102.72 лева.
Вещото лице по назначената и приета съдебно –техническа експертиза е
дало заключение, че размерът на шрифта на Общите условия е 12, документът
се чете нормално, без да има в него текст с големина по-малка от 12.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и
компетентно изготвени.
От приложеното ч.гр.д. № 1864/2023г. по описа на ВРС е видно, че в
полза на Банка ДСК АД е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
№ 1004/20.09.2023г. против ответницата, като последната е уведомена по реда
на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
От събраните писмени доказателства, се установява, че ищецът е
изправна страна по договора за заем, тъй като е изпълнил поетото задължение
да отпусне уговорения размер на заема на ответницата. Последната обаче не е
изпълнила поетото насрещно задължение да погасява в уговорения срок
месечните вноски по кредита.
Доказателства за точно изпълнение на задълженията на ответницата не
се ангажираха и поради това съдът приема, че същата е неизправна страна по
договора.
3
Безспорно се установи, че между ищцовата банка и кредитополучателя
В. Б. М. от гр. ****** са налице договорни отношения, по силата на договор
за кредит за текущо потребление от 22.02.2021г. за сумата от 11500.00 лева,
отпусната за потребителски нужди. Не е спорно също, че кредитополучателят
е направил общо 12 вноски по кредита на обща стойност 1698.13 лева.
Поради просрочие в плащанията, банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем като е уведомила кредитополучателя за това на 28.07.2023г.
По делото е назначена и изслушана съдебна техническа експертиза, от
заключението на която е видно, че шрифтът в ОУ е с размер 12, поради което
възражението на особения представител на ответника за нарушени разпоредби
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК се явява неоснователно.
Във връзка с останалите възражения, настоящият състав приема
следното: договорът отговаря на законовите изисквания по ЗПК, в частност
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, поради което надлежно обвързва страните и не е
недействителен.
Договорът отговаря и на изискванията за форма и съдържание по ЗЗП,
като клаузите от същия са предмет на индивидуална договорка между
страните /обективиран е индивидуален погасителен план с посочени размер,
брой, периодичност на погасителните вноски, падеж и т.н./, поради което чл.
146 от ЗЗП е неприложим.
Неоснователно се явява възражението на ответницата, чрез назначения
особен представител за недължимост на претендираната наказателна лихва.
Страните по процесния договор са постигнали съгласие за погасяване на
задължението чрез месечни погасителни вноски, всяка от които с уговорен
падеж. Ако не бъде изпълнено задължението за заплащане на погасителна
вноска за периода на забава длъжникът дължи наказателна лихва върху
неплатената част от вноската, представляваща главница като санкция относно
допуснатото забавено изпълнение. Наказателната лихва има обезщетително-
превантивна функция: превенция срещу неправомерно поведение и санкция
на такова. Наказателната лихва зависи от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1) наличието на действителна уговорка между
страните, по силата на която кредитополучателят се е задължил да заплати
неустойка при неизпълнение на поетото с договора задължение в срок (чл.16.1
ОУ); 2) кредитополучателят да не е изпълнил задължението си в срок. В
4
чл.16.1 от Общите условия (ОУ), неразделна част от договора за кредит е
уговорено обезщетение за забава в размер на 10 процентни пункта.
Наказателната лихва се начислява до датата на настъпване на предсрочна
изискуемост, която в случая е 28.07.2023г. С волеизявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното
задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя
длъжника в забава, поради което по правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД искането за
изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата.
Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното
задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост до плащането, вредите на кредитора от неизпълнението подлежат
на обезщетяване. На кредитора се дължи обезщетение в размер на законната
лихва върху непогасената част от главницата от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането (арг. т.2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019г по тълк.д. № 3/2017 ОСГТК ВКС).
С оглед на така установеното по –горе, ответницата дължи на ищеца
непогасената част от главницата, която възлиза на сумата от 10500.00 лева,
договорна лихва в размер на 1010.73 лева за периода от 07.03.2022г. до
27.07.2023г., наказателна лихва в размер на 102.72 лева за периода от
07.03.2022г. до 27.07.2023г., обезщетение за забава / законна лихва/ в размер на
187.50 лева за периода от 28.07.2023г. до 14.09.2023г., разходи за изискуем
кредит в размер на 120.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 19.09.2023г. до окончателното
издължаване.
По разноските.
Ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в размер
на 238.43 лева, 800.00 лева – разноски за особен представител на ответника,
120.00 лева – разноски за вещо лице, като се претендира и юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ /НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП юрисконсултското възнаграждение
съдът определя на 300.00 лева.
В заповедното производство на ищеца са му присъдени разноски в
размер на 238.43 лева за платена държавна такса, като му е присъдено и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 50.00 лева съгласно
5
чл. 26 от НЗПП.
В тази връзка, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски в
настоящето производството в общ размер от 1458.43 лева, както и разноски по
заповедното производство в общ размер на 288.43 лева.
Ответницата дължи разноски за вещо лице в размер на 120.00 лева ,
платени от съда.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. Б. М. с ЕГН **********
от гр. ******, ул. ******, че дължи на «Банка ДСК» АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 19 по договор за
кредит за текущо потребление от 22.02.2021г. сумата от 10 500.00 лева –
непогасена главница, договорна лихва в размер на 1010.73 лева за периода от
07.03.2022г. до 27.07.2023г., наказателна лихва в размер на 102.72 лева за
периода от 07.03.2022г. до 27.07.2023г., обезщетение за забава / законна лихва/
в размер на 187.50 лева за периода от 28.07.2023г. до 14.09.2023г., разходи за
изискуем кредит в размер на 120.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 19.09.2023г. до
окончателното издължаване по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 1864/2023г. по описа на Районен съд - Видин.
ОСЪЖДА В. Б. М. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** да
заплати на «Банка ДСК» АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Московска № 19 разноски по делото в общ размер
от 1458.43 лева по настоящото дело и 288.43 лева по заповедното
производство.
ОСЪЖДА В. Б. М. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** да
заплати по сметка на Районен съд – Видин разноски за вещо лице в размер на
120.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7