Определение по адм. дело №702/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на Р. С. И. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. Б, ет.3, ап.38, подадена чрез адв. М. М., като пълномощник, срещу отказ на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, гр. София, в качеството му на администратор на лични данни, обективиран в писмо от 11.06.2025г. на длъжностно лице по защита на данните в „КРЕДИСИМО“ ЕАД, да предостави на Р. И. въз основа на искане, подадено по ел. път на 15.05.2025г. чрез пълномощника й адв. М. М., на всички носители на лични данни, въз основа на които „КРЕДИСИМО“ ЕАД обработва данните на Р. И. (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени данни и др.) за периода от 13.05.2019г. до 13.05.2025г. Твърди се в жалбата, че за посочения период между Р. И. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД има сключени и други договори за заем, освен предоставения от администратора на лични данни Договор за потребителски кредит № 2613104 от 27.07.2022г. По съображения, основани на задължението на администратора на лични данни по чл. 15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на конкретните документи, представляващи фактическото основание, на което личните данни се обработват и обуславящо целите на обработването, е направено искане оспореният отказ да бъде отменен, като бъде задължен администраторът на лични данни - „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в седемдневен срок от влизане в сила на съденото решение, да предостави всички носители на лични данни, въз основа на които се обработват личните данни на Р. И. за периода от 13.05.2019г. до 13.05.2025г.

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с Определение № 11385 от 21.10.2025г. по адм. дело № 1643/ 2025г. по описа на Административен съд - Варна, е отправено преюдициално запитване до СЕС, със следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 - 63 от същия Регламент и с решения на Съда на ЕС по дела С-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл.20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3.Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД – на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари – се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора – че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

При служебно извършена справка в интернет сайта на СЕС съдът установи, че на 22.10.2025г. преюдициалното запитване е постъпило в СЕС и по него е образувано дело С-676/2025.

Доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, е налице основанието по чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК за спиране на производството по делото. Въпросите по отправеното преюдициално запитване са обуславящи за изхода и на настоящия спор, тъй като от постъпилата по делото справка от информационната система на Централния кредитен регистър е видно, че исканите за предоставяне носители на лични данни, въз основа на които „КРЕДИСИМО“ ЕАД обработва данните на Р. И. - договори за парични заеми, не са активни т.е договорните отношения са приключили, което означава, че събраните от „КРЕДИСИМО“ ЕАД за нуждите на сключените договори лични данни на Р. И., са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране). Ето защо производството по адм. дело № 702/ 2025г. по описа на Административен съд - Стара Загора следва да бъде спряно, до приключване на производството по дело № С - 676/ 2025 на Съда на Европейския съюз.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, Старозагорският административен съд

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по административно дело № 702/ 2025г. по описа на Административен съд - Стара Загора, до приключване на производството по дело № С-676/2025 на Съда на Европейския съюз.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните, като същите се уведомят на посочените от тях телефони/ електронни адреси, да не се явяват за насроченото на 10.12.2025г. съдебно заседание по делото.