№ 18374
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110103013 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т С“ ЕАД
по реда на чл. 422 ГПК, срещу К. С. В..
Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че между него и ответника, като
собственик на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес *****, с абонатен номер ***** и номер на
инсталация *********. Твърди, че за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е доставил
топлинна енергия на ответника, но последния не бил заплатил дължимата за това цена
в общ размер от 2069,91 лева, както и сумата от 42,43 лева, представляваща сума за
дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г. Ответникът дължал и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 314,94 лева за
периода от 15.09.2021г. – 03.08.2023 г. върху главницата за топлинна енергия, както и
сумата от 9,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода 15.02.2020
г. до 03.08.2023 г.
Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С” АД на потребители в гр.
София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“ в
сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само
1
след издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и
незаплащането им в 45-дневен срок. Ответникът използвала доставената му топлинна
енергия през процесния период. До момента обаче ответникът не бил погасил
задълженията си.
Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за
дялово разпределение с „Термокомплект“ ООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Термокомплект“
ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота
на ответника били издавани такива изравнителни сметки. Предвид изложеното, моли
съда да признае за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми, за които
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на СРС, 35
състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва всички
представени към исковата молба доказателства по съдържание. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за процесните вземания. Не били налице доказателства за
потребена топлинна енергия, доколкото общата фактура била издадена за адрес:
********, докато в исковата молба адресът е посочен като гр. София, ********. Сочи,
че практиката ежемесечните сметки, изготвяни от топлинния счетоводител на базата
на предходния отоплителен сезон, била порочна. Нарушено било правото на ответника
като гражданин на Република България за свободен избор на услуга от страна на
ищеца, който налагал своите продукти при условия и цени, неизгодни за потребителя.
Твърди, че топлинния счетоводител на практика не вършел никаква конкретна дейност
за потребителите на ищеца, поради което ответникът не следвало да плаща на трети
страни, на които „Топлофикация“ плаща за изпълнение на нейните задължения. По
изложение съображения моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач изразява становище, че дяловото разпределение за
процесния абонатен номер е извършвано в съответствие с всички действащи през
периода нормативни актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.
2
149 и сл. ЗЕ и чл. 422 ГПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая
това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза на спорната сума.
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни
общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
3
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно
договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или
техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато
между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на
облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните
насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да
бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в
определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези
волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на
продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че
продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при
общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по
договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното
предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен
със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен
ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време
има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване
на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този
имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с
друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния
период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен
договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
4
В случая от приетия като доказателство по делото нотариален акт №6 от
11.06.1993 г. за сосбтвеност върху апартамент, построен върху държавно място от
ЖСК „Строителна механизация“ ****** се установява, че К. С. В., ЕГН: **********
следния недвижим имот: апартамент ******, на втория етаж в сградата на ЖСК
„Строителна механизация“ ******.
С оглед така изложените съображения и като взема предвид представените по
делото доказателства, съдът намира, че по делото се доказва наличието на
облигационно правоотношение между ищеца и ответника за доставка на топлинна
енергия за процесния имот.
Ето защо се налага извод, че ответникът има качеството на битов клиент съгласно
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. /. Установено е принципното съществуване на облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а
ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор
при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответницата като
собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява
страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В
случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са
взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата
„дялово разпределение“ с „Термокомплект“ ООД /видно от представения по делото
протокол/. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
/чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за
процесния имот е разпределяна като ТЕ за отопление на имота, отдадена от 1 бр.
щранг-лира, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ,
която е начислена на база 1 потребител съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
5
топлоснабдяването поради неосигурен достъп. Според заключението на вещото лице
ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действащата
наредба на база пълната отопляема кубатура 239 куб. м. Установено е също така, че
топломерите в абонатната станция са преминавали последващи метрологични
проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните
разходи на топлинната енергия в абонатната станция. Размерът на сумите за потребена
ТЕ през периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. са в общ размер на 2083,10 лв., като в
сумата не са включени просрочени задължения от предходни периоди.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото –индивидуални
справки за използвана ТЕ, документи за главен отчет, извлечение от сметка, и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация, както
и за битово горещо водоснабдяване, е бил изчислен в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба, като ищецът бил приспадал технологичните разходи
в абонатната станция от доставяната топлинна енергия в абонатната станция.
Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно
търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало
редовни периодични прегледи за годност. Ето защо настоящият състав счита, че по
делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребеното количество
топлоенергия. Следва да се отбележи, че заключението на СТЕ се базира не само на
изходящи от ищеца документи, но и на база ежемесечните отчети на общия топломер
и месечните отчети на уредите за дялово разпределение. Ето защо съдът счита, че по
делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период.
От представените доказателства по делото се установява, че в процесния период
именно дружеството „Термокомплект“ ООД е осъществявало дяловото разпределение
на топлинна енергия в процесната етажна собственост, като размерът на задължението
за предоставяне на услугата „дялово разпределение“ се установява от представената
към исковата молба справка за инсталация *********, като съобразно притежаваните
от ответника права искът се явява основателен в пълен размер.
Като взема предвид горните изчисления и като взе предвид диспозитивното
начало в гражданския процес, съдът намира, че искът с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ относно главницата за топлинна
енергия е основателен за пълния предявен размер от 2069,91 лева.
За задълженията за главници за исковия период, ответникът дължи обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Исковият период на претендираната главница е от м.05.2020 г.
до м.04.2022 г. Към посочения период са действали Общите условия за продажба на
6
топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енерегия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енерегия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В клаузите на
чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и
получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32,
ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на
заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. С оглед изложеното се налага
извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на
фактурата на интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в размер на претендираната сума от 2083,10 лева, то акцесорната
претенция се явява установена в своето основание за периода от 15.09.2021 г. до
03.08.2023 г. възлиза в общ размер на 310,32 лв., изчислен от приетата ССчЕ и на
основание чл. 162 ГПК.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в размер на 9,49 лв. се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Същевременно възражението на ответника /чл. 120 ЗЗД/ за изтекла тригодишна
7
погасителна давност по отношение на вземанията за главници – стойност на доставена
топлинна енергия за процесния имот, е основателно. Съгласно Тълкувателно решение
от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Вземанията за потребена топлинна енергия изцяло попадат в обхвата на тази
дефиниция /в същия смисъл и мотивите на посоченото задължително тълкуване на
върховната съдебна инстанция/. При това положение настоящият съдебен състав е
обвързан от възприетото в горепосоченото решение, поради което и в разглеждания
случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в
чл.111, б. „в” ЗЗД. Ето защо и прилагайки специалния давностен срок, предвиден в
чл.111, б. „в” ЗЗД, и предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда– 18.08.2023 г., съдът намира, че вземанията за
главница и лихва, изискуеми до 18.08.2020 г. /чл.114, ал.1 ЗЗД/ - са погасени по
давност /за главницата до м.06.2020 г. вкл./.
Следователно размерът на непогасените вземания съгласно изчисленията на СТЕ
и ССчЕ, и на основание чл.162 ГПК възлизат на 2055,98 лева- главница за периода от
м.07.2020 г. до м.04.2022 г., и 296,13 лв. – лихва върху главниците, непогасени по
давност /чл. 119 ЗЗД/, дължима за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г., за които
суми исковете следва да бъдат уважени, като за разликата до пълните претендирани
размери – исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно
на уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени
разноски в исковото производство в размер 85,75 лева – заплатена дължима държавна
такса, 700 лева – възнаграждения за вещи лица, 350 лева – възнаграждение за особен
представител на ответника и 100 лв. –юрисконсултско възнаграждение. Общият размер
на сторените от ищеца разноски в исковото производство възлиза на сумата 1235,75
лева. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 1214,33 лв.
съразмерна на уважената част от исковете.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№4/2013 год. по тълк.дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство. В този смисъл и предвид изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
8
направените разноски в заповедното производство по гр. дело №*****/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 35 състав в размер на 97,03 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК: ********
срещу К. С. В., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата в размер на
2055,98 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия
през периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се на
адрес *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
18.08.2023 г. до окончателното плащане; 2) за сумата в размер на 42,43 лева – главница
за услугата дялово разпределение през периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда (18.08.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; 3) сумата в
размер на 296,13 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021 г. – 03.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 2055,98 лева
до пълния предявен размер от 2069,91 лева – главница за потребена топлинна енергия,
както и за периода м.05-м.06.2020 г., за разликата над 296,13 лева до пълния предявен
размер от 314,94 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, както
и за сумата в размер на 9,49 лева – лихва за забава върху главниците за дялово
разпределение за периода 15.09.2020 г. – 03.08.2023 г.
ОСЪЖДА К. С. В., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
***************** сумата в размер на 1214,33 лева – разноски за производството по
гр.д. №3013/2024 г. по описа на СРС, както и сумата в размер на 97,03 лева – разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Термокомпект” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10