Решение по адм. дело №126/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Депозирана е жалба от Р. Ю. С. от [населено място], [община], срещу Заповед № 1219/02.12.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „Гараж“ със застроена площ 26.60 кв.м., изграден от паянтова конструкция в неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на [населено място], [община].

Счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие със закона.

Излага съображения, че кметът на община Кърджали е постановил обжалваната заповед, като неправилно е приел, че изграденото в неурегулиран поземлен имот наречено в заповедта „гараж“ се явява строеж по смисъла на закона и че същият е незаконно изграден. Липсвала преценка и мотиви, относно обстоятелството, дали изграденото е в съществено отклонение на строителните правила и норми, както и дали е в режим на търпимост, респ. дали застрашава други интереси, включително правото на собственост. При постановяването на заповедта не бил изследван въпросът, относно това, кой е изградил постройката, собствеността на неурегулирания поземлен имот, в кой имот попада, както и дали същата е строеж по смисъла на закона.

Въвежда доводи, че не са налице законовите основания и кумулативните предпоставки на материалния закон, при наличието на които да се пристъпи към процедура по премахване, поради което и на това основание обжалвания акт се явявал неправилен.

Релевира твърдения, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на акта. Същият бил немотивиран и от съдържанието му не можело да се установи защо и на какво основание административния орган е пристъпил към процедура по премахване. Не било посочено фактическото и правното основание за издаването на заповедта. Не били спазени изискванията на чл. 59 АПК за съдържанието на индивидуалния административен акт. Липсата на мотив и посочено правно основание водело до ограничаване на правата на заинтересованите страни, с оглед тяхната защита, което било основание за отмяна. Извършената проверка преди постановяване на обжалваната заповед била непълна и неточна, нарушена била процедурата по провеждането й, поради което въз основа на нея не можело да се изгради категоричен извод за незаконност на изграденото. Липсата на предписаната от закона форма, както и допуснатите съществени нарушение на процесуалните правила били основания, водещи до отмяна на обжалвания акт, като незаконосъобразен.

Моли съда да отмени Заповед № 1219/02.12.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали, на основанията по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК и присъди деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника адв. М. Ч., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

В предоставения срок, не е представена писмена защита от адв. Ч..

В срока по чл. 163 от АПК е постъпил писмен отговор/становище с вх. № 1099 от 28.02.2025 г./ на жалбата от ответника – кмет на община Кърджали, чрез пълномощник, в който се излагат доводи, че жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес, предвид това, че описания в заповедта строеж е бил доброволно премахнат. Излагат се и съображения, че оспореният акт е издаден в съответствие с изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и в съответствие с материалния закон. Безспорно било обстоятелството, че се касаело за незаконен строеж, изграден след 2014 г., поради което същия не можел да се ползва от режима на търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и този по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.

В съдебно заседание се представлява от пълномощника старши юрисконсулт Р. И., който оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да отхвърли оспорването и присъди юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на покупко-продажба на недвижим имот, материализирана в Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], [том], рег. № [номер], дело № [номер]/[година] на нотариус М. Д., нотариус в района на Районен съд - [населено място]/л. 23 – л. 24/, жалбоподателят Р. Ю. С. от [населено място], [община], е придобил собствеността върху неурегулиран поземлен имот с площ 809.19 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на [населено място], [община], ведно с построените в него двуетажна паянтова жилищна сграда, със застроена площ 80.72 кв.м. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ 26.54 кв.м., при граници на целия имот: изток – ПИ на Н. Д.; запад – [ПИ] от КВС – [община]; север – път; юг [ПИ] от КВС – [община].

На 12.06.2020 г. в Община Кърджали е постъпила жалба /вх. № 94-Ж-171 – л. 22/, депозирана от С. Д. С. от [населено място], [община], в която същия е посочил, че *** Р. Ю. С. е построил в имота си къща и гараж, за които имал съмнения, че са изградени без разрешителни.

Във връзка с постъпилата жалба кмета на община Кърджали е уведомил С. С./писмо изх. № 94-Ж-171-1 от 07.07.2020 г. – л. 31/, че по случая е била извършена проверка от специалисти при Община Кърджали, при която е било установено, че към жилищната сграда, собственост на Р. С., преди известно време е била изградена масивна пристройка, за която следвало да бъдат допълнително проверени строителни книжка и документи за собственост на имота.

С Констативен акт № 5/28.10.2020 г./л. 16 – л. 17/, издаден от служители на община Кърджали – А. С. и С. А., е прието, че гараж, находящ се в неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на [населено място], [община], собственост на Р. Ю. С., е изграден без разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект. В констативния акт е отразено, че възложител и извършител на строежа е собственика на имота – Р. Ю. С., съгласно НА № [номер], [том], рег. [номер] от [година]. В акта е посочено, че обекта представлява паянтов гараж, изграден с колони от циментови блокчета, стени от дървени плоскости, дървена греда на билото и дървена покривна конструкция, покрита с ламаринени плоскости. Посочено е, че са налични отвори за врати, като единия отвор е с монтирана ламаринена врата, а другия с дървена такава, водеща към стълби на сграда. Гаражът е с площ 26.60 кв.м. и не се засяга пътя към селото.

Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Срещу КА от 28.10.2020 г. е постъпило възражение, подадено от Р. Ю. С./л. 33 – л. 34/, в което изцяло е оспорил констатациите в акта на работната група при община Кърджали.

Със Заповед № 1219/02.12.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали/л. 15/, е наредено да се премахне незаконен строеж „Гараж“, изграден от паянтова конструкция, със застроена площ 26.60 кв.м. в неурегулиран поземлен имот в урбанизирана територия на [населено място], [община], като е разпоредено премахването да се извърши от извършителите. Изложени са мотиви, че е извършена проверка, в резултат на която е съставен Констативен акт № 5/28.10.2020 г., връчен лично на извършителя.

Отразено е подаденото от Р. Ю. С. възражение против Констативен акт № 5/28.10.2020 г., което възражение е преценено като неоснователно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е допустима. С Разпореждане на съда от 27.02.2025 г. на ответника е указано да представи доказателства за датата на връчване на оспорената заповед, като такива не са представени по делото. Предвид това и с оглед приетата като доказателство молба от Р. Ю. С. с вх. № 94-00-461 от .01.2025 г. – л. 60, съдът намира, че депозираната жалба от 12.02.20254 г. е подадена в законоустановения срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Същата е депозирана от надлежна страна и при наличен правен интерес/по отношение на последната положителна процесуална предпоставка е налице Определение № 5942 от 04.06.2025 г. постановено по адм. дело № 5276/2025 г. на ВАС, с което е прието, че жалбоподателят има правен интерес от оспорването и делото е върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия/, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Предмет на настоящето производство е законосъобразността на Заповед № 1219/02.12.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „Гараж“ със застроена площ 26.60 кв.м., изграден от паянтова конструкция в неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на [населено място], [община]

Оспорената заповед, представляваща индивидуален административен акт, е издадена от компетентен орган –кмет на община Кърджали, в предписаната от закона писмена форма.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 222, ал. 2 или на части от тях. В конкретния случай в оспорената заповед не е посочено коя категория е строежа, предмет на разпореденото премахване, като такава не е посочена и в Констативен акт № 5/28.10.2020 г. В заповедта е прието, че констатирания като незаконен строеж представлява „гараж“, което по арг. от чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ отнася същия към пета категория, респ. съдът приема, че кметът на община Кърджали е бил компетентен да издаде заповед за премахването на посочения „гараж“.

Оспорената заповед е издадена въз основа на Констативен акт № 5/28.10.2020 г., в съответствие с изискванията на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. В посочения акт е налице описание на преценения като незаконен строеж, неговото местоположение, параметри и в какво се изразяват нарушенията при извършването му. При извършване на проверката по съставянето на релевантния констативен акт е присъствал жалбоподателя, като същия му е бил надлежно връчен на 28.10.2020 г./разписка за връчване – л. 17/. Жалбоподателят е упражнил надлежно правото си на възражение в срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, което възражение е било преценено от административния орган като неоснователно.

Безспорно е, че в оспорената Заповед № 1219/02.12.2020 г. не е налице изрично посочване на адресата й/същият не е индивидуализиран с три имена и адрес/, което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК. Следва да се отбележи обаче, че не всяка неточност в адресата на един индивидуален административен акт води до липса на адресат и с оглед на това до нищожност на акта. Предмет на проверката от съда е това дали адресата е установим и може ли валидно да обективира волята на органа. В настоящия случай от представените доказателства по преписката за издаване на акта може да бъде установено, че Р. Ю. С. се явява адресат на процесната заповед за премахване, което се установява от съдържанието на констативния акт и неговото връчване. В КА изрично е отразено, че възложител и извършител на строежа е Р. Ю. С. от [населено място]. Предвид това така допуснатото нарушение от издателя на акта не следва да се квалифицира като толкова съществено, че да обуслови нищожност на акта. В конкретния случай е очевидно, че административният орган е възприел, че отговорността за приетия за незаконен строеж е на Р. Ю. С..

Според настоящия съдебен състав обаче е налице допуснато съществено нарушение на изискването за форма, изразяващо се в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В този смисъл, на първо място в заповедта за премахване не са посочени фактическите основания, въз основа на които административният орган е изградил преценката си, че извършител на незаконния строеж е именно жалбоподателят Р. Ю. С.. В тази насока в заповедта въобще не са изложени каквито й да са мотиви, като в КА е отразено, че възложител и извършител на строежа е Р. Ю. С. от [населено място], съгласно НА № [номер], [том], рег. № [номер] от [година] като имотът е негова собственост. В заповедта е разпоредено премахването да се извърши от „извършителите“, като според съда тази разпоредителна част на процесната заповед е неясна. Посочено е, че е съставен Констативен акт № 5/28.10.2020 г. в отсъствие на извършителите и е отразено, че същият е връчен лично на извършителя. Това от своя страна отново води до неяснота, тъй като видно от съдържанието на КА при проверката е присъствал Р. С., което е удостоверено с ръкописен текст и подпис на лицето.

На следващо място в оспорената заповед е посочено, че същата се издава на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ съдържа препращане към текста на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, където в т. 1 – т. 6 са изброени случаите, когато строеж или част от него е незаконен, но в заповедта по никакъв начин не е указано коя от хипотезите на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ е приложима в случая, респ. не е посочена материалноправната норма, на което основание е приет строежът за незаконен. Безспорно е, че в Констативния акт № 5/28.10.2020 г., посочен в титулната част на заповедта, е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, но според съда това не може да замести материалнотоправното основание въз основа на което органът издал заповедта е приел, че строежът подлежи на премахване, респ. основанията по чл. 225, ал. 2, т. 1- 6 от ЗУТ. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на издадено строително разрешение съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ за обект, който е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, е основание за незаконността му по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което обаче основание липсва в процесната заповед. Визираната в КА разпоредба на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Така нарушената норма евентуално може да бъде отнесена към незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, което основание обаче също не е посочено в заповедта.

Във връзка с горното, в представеното по делото становище/вх. № 1026 от 24.02.2025 г. – л. 10/ са въведени твърдения, че административното производснтво се е развило съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 3 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ/л. 12, абз. 2/, което от своя страна се явява някакъв опит да се въведат някакви по-конкретни правни основания, въз основа на които органът е приел незаконност на строежа и е постановил премахването му, но е недопустимо мотивите на административния акт да се представят едва в хода на производството пред съда по оспорването му, поради което изложеното в представеното становище от пълномощника не може да замести мотивите на органа, издател на акта. Следва да се отбележи и че посочените в становището основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ са взаимно изключващи се, т.е. незаконен е строежът, извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж – т. 2 на разпоредбата; съответно строежът е незаконен, когато е извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 – т. 3 на нормата.

В заключение съдът намира за необходимо да посочи, че визираните в заповедта основания по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, представляват основания относно материалноправната компетентност на кмета на общината да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, не е и основания за незаконността на съответния строеж.

С оглед изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискваща административния акт да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, а тези задължителни реквизити липсват в случая. Това от своя страна е отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

На следващо място в релевантния КА, въз основа на който е издадена заповедта, не е налице достатъчно конкретизирано описание на процесната постройка, което да обоснове охарактеризирането на същата като „гараж“. В процесната заповед е посочено единствено, че се касае за строеж – „Гараж“, изграден от паянтова конструкция, със застроена площ 26.60 кв.м., в неурегулиран ПИ в урбанизираната територия на [населено място], [община]. В съставения констативен акт е отразено, че строежът представлява паянтов гараж, изграден с колони от циментови блокчета, стени от дървени плоскости, дървена греда и дървена покривна конструкция, покрита с ламаринени плоскости. Посочени са две монтирани врати, една ламаринена и една дървена, последната от които води към стълбище на входа на сградата. Неясно е изобщо въз основа на какви данни е прието, че така описаната паянтова постройка представлява гараж. Независимо от дадените изрични указания на пълномощника на ответника в съдебно заседание на 31.07.2025 г., че не представя доказателства, че обектът предмет на заповедта е изграден от материали и начин, които го характеризират като строеж по смисъла на ЗУТ, ответникът и процесуалния му представител не ангажират други доказателства в тази насока, извън намиращите се в административната преписка. Предвид факта, че посоченият строеж е бил премахнат през януари 2021 г., което обстоятелство е констатирано от служители на община Кърджали, за което е съставен констативен акт/л. 35/, то начина на изпълнение на постройката, материалите от които е изградена и предназначението й, не могат да се установят и чрез съдебно техническа експертиза.

Следва да се отбележи, че „гаражът“ по своето предназначение и вид се явява по силата на ЗУТ „строеж“ от пета категория, в който смисъл е разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ, като съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 1 от ЗУТ представлява строеж на допълващото застрояване, служещ за паркиране на моторни превозни средства, за задоволяване на лични нужди.

Във връзка с горното съдът намира, че по делото не се установи чрез пълно и главно доказване от страна на ответника, че описаната в заповедта и КА постройка представлява гараж. В този смисъл в административната преписка липсва описание на постройката, респ. изложени констатации на извършилите проверката служители на Общината, от които да се обоснове изводът, че е налице постройка, чиито характеристики аргументират предназначението й за гараж.

В административната преписка са налице противоречиви данни относно постройката. Видно от съдържанието на възражението против КА/ вх. № 94-В4- л- 33/, жалбоподателят е описал постройката като временен паянтов навес без оградни стени. В писмо с изх. № 94-ж-171-/1/ от 07.07.2020 г. на кмета на община Кърджали/л. 31/, е отразено, че при проверката е била установена масивна постройка към жилищната сграда, собственост на Р. С.. Това от своя страна е в противоречие със съдържанието на заповедта – гараж от паянтова конструкция и Констативен акт № 5/28.10.2020 г., в който е описан „паянтов гараж“. Наличното описание на постройката в КА, включително и изготвената окомерна скица не предоставят описание, което да аргументира наличието на гараж. В този смисъл липсват и посочени размери на визираните в акта врати от ламарина и дървена врата.

Предвид това настоящият състав намира за недоказано в процеса, че посоченият в заповедта и КА обект представлява гараж, респ. за недоказано, че разпоредения за премахване обект разкрива характеристиките на гараж и съответно на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Посочената норма въвежда дефиницията за „строежи“, като: надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, органи, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкция и преустройства със и без промяна на предназначението.

За прецизност и отделно от изложеното следва да се посочи, че в оспорената заповед за премахване на незаконен строеж не е посочено дали констатирания като незаконен строеж е търпим по смисъла на ЗУТ, като този въпрос подлежи на самостоятелна преценка във всеки отделен случай. Съображения във връзка с въпроса за търпимостта на предмета на акта се въвеждат за пръв път от ответника едва в депозирания писмен отговор на жалбата по чл. 163 от АПК, което е недопустимо. Независимо от това, тъй като по делото съществуват данни/ възражението против КА с вх. № 94-В4 от 16.11.2020 г. л- 33/, че постройката е построена от Р. С., който е собственик на имота от [година], то не са налице основанията да се приеме, че постройката е била в режим на търпимост по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ.

С оглед горното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед № 1219/02.12.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „Гараж“ със застроена площ 26.60 кв.м., изграден от паянтова конструкция в неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на [населено място], [община].

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски, 1 940лв., произтичащи от внесена държавна такса в размер на 10 лв. за образуване на съдебното производство по настоящото дело, 1 200 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2025 г./л. 39, стр. 2 от делото/, както и 30 лв. заплатена държавна такса за образуване на адм. дело № 5276/2025 г. по описа на ВАС и 700 лв. адвокатски хонорар, заплатен в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 24.04.2025 г./л. 12, стр. 2 от адм. дело № 5276/2025 г. на ВАС/. В тази връзка съдът намира релевираното възражение от пълномощника на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по настоящото дело за неоснователно. Заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. е в по-нисък размер от визирания в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа - 1 250 лв. Предвид това и отчитайки фактическата и правна сложност на предмета на делото и осъществените процесуални действия от пълномощника на жалбоподателя, съдът намира, че разноските от такъв характер следва да бъдат присъдени в пълен размер.

С други думи, с оглед фактическата и правна сложност на производство и осъществените процесуални действия от пълномощника на жалбоподателя, заплатеното възнаграждение не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела с подобен характер. В този смисъл е и указанието на СЕС по дело С-438/22, че съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическия и правен контекст, в който той се вписва.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Ю. С., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община], със съдебен адрес: [населено място], [улица], [адрес], Заповед № 1219/02.12.2020 г., издадена от кмет на община Кърджали, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „Гараж“ със застроена площ 26.60 кв.м., изграден от паянтова конструкция в неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на [населено място], [община], като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], да заплати на Р. Ю. С., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община], деловодни разноски в размер на 1 940 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.