№ 1458
гр. Пазарджик, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20255220101574 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Втори
януари“ № 6, представляван от управителя С. В. С. чрез пълномощника
адвокат П. Х. твърди, че ответницата Г. Б. Б., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. „**** е ползвател на ВиК услуги по партида с абонатен №
********* за обект, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „****. За дължимите суми
за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от
01.01.2019 г. до 06.08.2024 г. в размер на 623,15 лева и мораторна лихва в
размер на 146,61 лева за периода от 01.01.2019 г. до 06.08.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане, ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявява иск за установяване на вземанията.
Претендира разноските в исковото и заповедното производство.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Г. Б. Б. чрез назначения от
съда особен представител адвокат П. М. прави възражение за погасяване по
давност на вземанията, чийто падеж е настъпил преди повече от три години,
считано от датата на предявяване на иска. Намира исковата молба за
нередовна, тъй като не са индивидуализирани конкретните вземания по
периоди, и моли да бъдат дадени указания на ищеца за отстраняване на тази
1
нередовност. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца. Моли за отхвърляне на исковете за вземанията с изтекла давност.
С молба от 24.10.2025 г. ищецът чрез пълномощника си адвокат Х. е
направил частичен отказ от иска за главница за разликата над 279,56 лева до
623,15 лева за периода от 01.01.2019 г. до 26.11.2021 г. и от иска за мораторна
лихва за разликата над 23,97 лева до 146,61 лева за периода от 01.01.2019 г. до
26.11.2021 г., като е заявил, че поддържа иска за главница за сумата от 279,56
лева за периода от 27.11.2021 г. до 06.08.2024 г. и иска за мораторна лихва в
размер на 23,97 лева за периода от 27.11.2021 г. до 06.08.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане.
С протоколно определение от 24.10.2025 г. съдът е прекратил частично
производството по делото по отношение на иска за главница за разликата над
279,56 лева до 623,15 лева за периода от 01.01.2019 г. до 26.11.2021 г. и от иска
за мораторна лихва за разликата над 23,97 лева до 146,61 лева за периода от
01.01.2019 г. до 26.11.2021 г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Ищецът е доставчик на водоснабдителни и канализационни услуги при
публично известни общи условия.
Водоснабденият имот представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.502.1349.1.3, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „****.
Според данните от имотния регистър първоначално имотът е бил
общинска собственост. На 09.04.2009 г. имотът е продаден на Г. Р. Б., ЕГН
**********, а на **** г. – от Г. Р. Б., ЕГН ********** и С. Б. Б., ЕГН
********** – на Д. Г. И., ЕГН **********. На 10.12.2024 г. имотът е дарен от
И. Д. И., ЕГН ********** на З. Д. И., ЕГН **********, а тя от своя страна го е
продала на Ш. Ю. П., ЕГН ********** на същата дата.
За отчитане на потреблението в имота са водени карнети, като за целия
исков период показанията на водомера не са отчитани, а са записвани
служебни начисления, с изключение на месец октомври 2023 г., когато
показанията са отчетени.
Свидетелката Любомирка С. К., в служебни отношения с ищеца, без
родство с ответницата, установява, че работи като инкасатор в ответното
дружество. Отчитала е показанията на водомера в процесния водоснабден
обект от месец март до месец май 2022 г., от месец юни до месец октомври
2023 г. и от месец юни до месец септември 2024 г. За конкретния обект си
спомня, че само два пъти й е бил осигурен достъп до водомера, като първият
път същият е бил зазидан, а при следващото посещение е успяла да засече и
запише показанията. Това се случило през 2023 г. Имотът бил обитаван от
възрастна жена, която била неподвижна. Свидетелката не се усъмнила дали
жената е собственик на имота, затова не я питала.
2
За дължимите суми за ползвани ВиК услуги ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4926/2024 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявява иск за установяване на вземанията по
заповедта за изпълнение.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно съединени
установителни искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на
вземания за стойността на доставени водоснабдителни и канализационни
услуги и на лихвата за забава.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
установи, че през исковия период ответницата е била потребител на ВиК
услуги, в т.ч. е притежавала право на собственост или право на ползване върху
водоснабдения имот, както и че до обекта са доставяни ВиК услуги през
същия период.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи потребители на услугите ВиК са: собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот
и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно
потребител на ВиК услуги е собственикът или носителят на вещно право на
ползване върху водоснабден имот.
От събраните по делото писмени доказателства не се установява
ответницата да е била собственик или да е притежавала вещно право на
ползване върху водоснабдения обект. Напротив ангажираните от ищеца
писмени доказателства установяват, че процесният имот е бил собственост
първоначално на Община Пазарджик, впоследствие на Г. Р. Б. и С. Б. Б., а от
**** г. до 10.12.2024 г. – на Д. Г. И.. Последният е бил собственик на имота по
време на исковия период. Вярно е, че през периода от 09.04.2009 г. до **** г.
3
имотът е бил собственост на Г. Р. Б. с ЕГН **********, но това лице е
различно от ответницата, чиито имена са Г. Б. Б. с ЕГН **********, а освен
това периодът, в който това лице е било собственик на имота, е далеч преди
исковия. По отношение на ответницата по делото няма данни да притежава
или да е притежавала право на собственост или вещно право на ползване
върху процесния имот. С оглед на това същата няма качеството на потребител
на ВиК услуги, не се намира с водоснабдителното дружество в облигационно
правоотношение по доставка и отвеждане на питейна вода и не дължи
заплащане на такава.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът не е провел
успешно доказване на твърдените от него правнорелевантни факти, поради
което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се
дължат на ответника, но няма данни същият да е направил разноски по
делото, поради което такива не му се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализационни
услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Втори януари“ № 6, представлявано от управителя С. В. С.,
против Г. Б. Б., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „**** искове за
съществуване на вземания за дължими суми за предоставени и потребени ВиК
услуги по партида с абонатен № ********* за обект, находящ се в гр.
Пазарджик, ул. „****, както следва: главница в размер на 279,56 лева за
периода от 27.11.2021 г. до 06.08.2024 г. и мораторна лихва в размер на 23,97
лева за периода от 27.11.2021 г. до 06.08.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4926/2024 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4