№ 28
гр. Смолян, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20215400900066 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на Банка *** АД – С., в която ищецът
твърди, че сключил с Р. Н. Я. договор за ипотечен кредит от 13.07.07г., по
силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер
на 111 800лв. Кредитът бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот,
представляващ масивна 3-етажна сграда в с. В., община Б., С. област,
подробно описан в исковата молба. Имотът бил съпружеска имуществена
общност между кредитополучателя и Р. Я., която била посочена като
съдлъжник в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека.
Срокът за издължаване на кредита бил 360 месеца, считано от
усвояването му – 16.07.07г., когато кредитът бил усвоен еднократно по сметка
на Р.Я.. за предоставения кредит кредитополучателят заплащал лихва,
формирана от базисен лихвен процент /БЛП/ в размер на 3,69% и стандартна
надбавка в размер на 3,60%, общо 7,29%. Кредитът се погасявал на равни
месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
На 26.08.09г. между страните по договора бил сключен Анекс № 1, с
който по отношение на остатъка от 111 258лв. по кредита бил договорен
гратисен период на издължаване на главница от 6месеца, без да се променя
1
крайният срок за издължаване на кредита, като през гратисния период
кредитополучателят следвало да заплаща част от месечната лихва в размер на
500лв. На 20.07.16г., поради нередовно обслужване на кредита, било сключено
допълнително споразумение за преструктурирането му.
На 03.04.2018г. кредитополучателят Р.Я. починал. Неговата съпруга,
първият ответник, Р. Я., подала заявление, че като наследник, приел
наследството на починалия наследодател, поемала издължаването на кредита.
На 22.05.20г. било сключено допълнително споразумение между Банка
*** АД и Р. Я., с което кредитът бил преструктуриран и страните се
договорили, че остатъкът бил в размер на 101 150лв., уговорен бил гратисен
период от 3 месеца, в който кредитополучателят не заплащал главница и лихви
по кредита, а кредиторът се отказал от заемни такси в размер на 760лв. и
наказателни лихви в размер на 41,59лв.
Поради неплащане на дължимите погасителни вноски по кредита,
банката упражнила правото си да го превърне в предсрочно изискуем, като до
Р. Я. била изпратена покана-уведомление от 25.03.21г. за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, получена от последната на 30.03.21г.
Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, 02.04.21г.,
не били погасени 7бр. погасителни вноски, а дължимите вноски по
погасителния план били внасяни до м. август 2020г.
Според т.20.1 от общите условия /ОУ/ към договора за кредит от
13.07.07г., т. 21.1. от ОУ към допълнителното споразумение от 20.07.16г. и
допълнителното споразумение от 22.05.20г., били уговорени санкции за
забавено плащане: при забава в плащане на месечна вноска за главница и/или
лихва от 7-ми ден след падежна дата, остатъкът от кредита се олихвявал освен
с договорената лихва и надбавка от 3% пункта, считано от деня, следващ
падежната дата. При забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в
просрочие, като се олихвявал с договорената възнаградителна лихва и с
наказателна надбавка от 10 процентни пункта.
Освен това кредитополучателят дължал всички други обявени от
кредитора заемни такси, комисионни, както и всички разходи по обслужване
на задължението и принудителното събиране на вземането, съгласно тарифата
на банката, които били в общ размер на 577,33лв., от които: 120 лв. разходи по
2
изискуем кредит, 91,10лв. застраховка обезпечение, 95лв. такса управление на
кредита и 271,23лв. такса подновяване на ипотека.
Банката-ищец се снабдила със заповед за изпълнение на парично
задължение № 265/08.06.21г. и изпълнителен лист от 08.06.21г. по ч.гр.д. №
571/21г. на РС-Смолян срещу Р. Я. за следните суми: главница в размер на
202 930,65лв., 4 862,60лв. договорна възнаградителна лихва за периода
17.05.20г. до 01.04.21г., 15,67лв. санкционна лихва за периода 16.09.20г. до
01.04.21г., 1 744,10лв. законна лихва за периода 02.04.21г. до 01.06.21г., 120лв.
разходи по изискуем кредит, 91,10лв. застраховка на обезпечение, 935лв. такса
управление на кредита, 271,23лв. такса за подновяване на ипотека, дължими
по счетоводните книги на Банка *** АД – С., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението, съдебните разноски в заповедното
производство от 2202,61лв. ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение,
срещу които суми Р.Я. депозирала възражение и на банката била
предоставена възможност да предяви иск за установяване на вземанията си.
Банката-ищец сочи, че предявила иска по чл. 422 ГПК и срещу
ответниците В. Я. и С. Я., синове на починалия кредитополучател Р. Я., тъй
като те декларирали пред ЧСИ, че приели наследството на своя наследодател,
поради което били конституирани по изпълнителното дело. Такава декларация
подала и съпругата на починалия Р. Я..
Ответниците Р.Я., В.Я. и С., Я., чрез адв. Р.М., са подали отговор в срок.
Поддържат, че искът бил допустим, но неоснователен.
На първо място, ответниците В.Я. и С.Я. поддържат, че не бил налице
дълг, който да обуславя отговорността им във връзка с договора за ипотечен
кредит от 13.07.07г. На 03.04.18г. бащата на двамата ответници Р.Я. починал.
Към този момент и след това, двамата ответници не били приемали
наследство, а и банката не била предприела действия по обявяване на кредита
за предсрочно изискуем спрямо тях, респ. не била предприемала действия по
принудително удовлетворение. На 22..05.20г. между банката и Р.Я. бил
сключен договор, с който се замествал починалият длъжник Р.Я.. Според тези
двама ответници, с това заместване банката преценила да замести
наследниците на починалия Р.Я. с Р. Я., което извеждало волята на кредитора
именно Р. Я. да встъпи в дълга като кредитополучател и ипотекарен длъжник.
Доколкото с посочения анекс се постигало заместване в дълг, поддържат, че за
3
двамата ответници В.Я. и С.А. не се били породили правни задължения по
посочения договор.
На следващо място, наличието на дълг към момента на предявяване на
иска се дължало изцяло на недобросъвестното поведение на банката към
потребителите, довело до нереализирането на валидно учреден способ за
удовлетворяване на банката. Наличието на задължение по договор за кредит
било налице, но също така бил налице и допълнителен способ за
удовлетворяване на банката, за който не били предприети мерки, което не
съответствало на задължението на добрия търговец, който следвало да
съдейства на страната, за да получи удовлетворение.
На 16.07.07г. Р.Я. подписал предложение за включване в групата на
застрахованите лица по групов застрахователен договор по застраховка
„Живот“ на кредитополучателите на Банка *** ЕАД на големи кредити, със
застраховател ЖЗК „*** Гаранция“ АД и застраховащ Банка *** ЕАД. В
предложението били описани основните параметри на застраховката, като
застрахователната сума била в размер на 111 800лв., застрахователната
месечна премия била в размер на 41,81лв., платима от застрахованото лице,
въз основа на предоставено от него в полза на застрахователя съгласие за
директен дебит (съгласие за незабавно инкасо).
Индивидуалното застрахователно покритие било с начало датата на
усвояване на кредита /360месеца/. Покритият риск по застраховката бил смърт
в резултат на злополука или заболяване, като при настъпването му ползващи
лица по застраховката била Банка *** ЕАД до остатъка на големия кредит към
датата на смъртта на застрахования, но не повече от застрахованата сума, и
законните наследници на застрахования, посочени в удостоверението за
наследници, за разликата между застрахователната сума и остатъка от
големия кредит, към датата на смъртта.
По своята същност така сключеният договор се явявал застраховка по
чл. 199 а КЗ/отм./, сключена за обезпечение на сумата по кредита. На същия
ден, 16.07.07г., на Р. Я. бил представен сертификат № 14256039 за
застраховано лице по Групов застрахователен договор за застраховка „Живот“
на кредитополучателите на Банка *** ЕАД във връзка със заемна сметка, в
който сертификат били описани застрахователна сума 111 800лв., платима
всеки месец от застрахованото лице, чрез предоставено от него съгласие за
4
директен дебит (незабавно инкасо) начало и край на застрахователното
покритие и покрити рискове.
Въпреки че ищецът бил уведомен за настъпилото събитие с цел
предприемане на съответните стъпки, за де се удовлетвори от валидно
сключения договор за застраховка „Живот“, същият бездействал.
Именно банката била тази, която в хипотезата на договор, сключен за
обезпечение на нейно вземане, следвало да предприеме действия да се
удовлетвори от сключения договор за застраховка „Живот“, при което
своевременно действие ответниците биха се освободили от своето задължение
към банката-кредитор, а евентуалната разлика между застрахователната сума
и задължението по договора за кредит, би било платимо в тяхна полза.
Вероятно обяснение за това бездействие било това, че банката играела
роля за застрахователен агент на застрахователя, т.е. осъществявала съответна
дейност срещу възнаграждение, което получавала за сключените
застрахователни договори, по които била страна.
Това безспорно сочело за вреда от поведението на ищеца за тяхното
имущество.
Според чл. 83, ал. 1 ЗЗД, длъжникът можел да се освободи изцяло или
отчасти от отговорност за обезщетение, когато неизпълнението се дължало на
обстоятелства, за които кредиторът не бил отговорен.
Доколкото ищецът бездействал, ответниците предприели действия и
предявили иск по чл. 134 ЗЗД, който предхождал по време предявяването на
настоящия иск. По този иск било образувано гр.д. № 352/21г. на СГС, за което
представят писмени доказателства. Този иск имал отношение към предмета на
настоящото дело, тъй като от неговия изход изначално зависело дали ще се
погаси задължението, предмет на този спор.
Съдът инцидентно следвало да провери дали при сключване на
договора за кредит били охранени правата им на потребители, като
проверката трябвало да се осъществи относно размера и начините на
формиране на стандартната надбавка, над основния лихвен процент. Тази
надбавка не била изяснена като начин на формиране, гарантиращ правото на
потребителите да установят как е формирана тази надбавка и какво включва в
себе си.
Не били налице основанията и предпоставките за ангажиране на
5
отговорността на ответниците за допълнителни такси и разноски /в това число
застрахователни премии/.
От обстоятелствената част на исковата молба не ставало ясно за кои
периоди се отнасяли тези допълнителни заемни такси, което изключвало
възможността да се преведат съответните правоизключващи и
правопогасяващи възражения. Въпреки това и с оглед на изчерпване на всички
възражения заявяват, че същите били погасени по давност, тъй като за разлика
от самия кредит, възниквали от тяхното заплащане от страна на банката,
поради самостоятелния характер на тези вземания, които възниквали от
момента на тяхното извършване.
От размера на застрахователните премии, по-нататък следвало да се
намали всяко комисионно възнаграждение, което банката била получила за
неговото сключване. Тези допълнителни разходи произтичали от общи
условия, които не били подписани от заместения длъжник, т.е. същите не били
приети и липсвала изрична воля в тази насока. Изрично в ЗЗП било посочено,
че приемането на общи условия с изявление в самия договор, не можело да
бъде приемано, в каквато насока била изричната норма на чл. 147, ал. 5 ЗЗП,
т.е. в случая липсвали доказателства, че новият длъжник бил приел общите
условия, от които черпел права ищецът. Затова следвало да се отхвърлят
исковете.
В допълнителна искова молба от 04.01.22г., ищецът Банка *** АД – С.
поддържа иска.
Възражението на ответниците В.Я. и С.Я., че договорът за кредит не ги
обвързвал, тъй като баща им Р.Я. починал на 03.04.18г. и към този момент те
не били приели наследството му, а банката не била предприела действия по
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, нито действия за принудително
удовлетворяване на вземанията си спрямо тях, както и че сключеният на
22.05.20г. договор между Банка *** АД и Р. Я. представлявала заместване в
дълг, били неоснователни.
На първо място, сключеният договор за ипотечен кредит от 13.07.07г.
между Банка *** ЕАД и Р. Я., както и всички допълнителни споразумения,
обвързвали Р. Я., която на основание чл. 32, ал. 2 СК отговаряла солидарно за
задълженията, поети от единия или двамата съпрузи за задоволяване на нужди
на семейството. Под нужди на семейството се разбирали общи потребности на
6
членовете на семейството, които според практиката били главно за снабдяване
с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за
съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на
членовете на семейството/, задоволяването на които произтичало от
изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.
Смятало се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака
/включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел, било за
нуждите на семейството. Когато едно парично задължение било поето от
единия съпруг, солидарната отговорност за другия възниквала по силата на
законовата презумпция,че взетата в заем сума се използвала за нуждите на
семейството, в който смисъл била и трайната съдебна практика. С решение №
75/30.06.20г. по гр.д. № 3594/13г. на ВКС, решение № 211/23.07.12г. по гр.д. №
77/2011г. на ВКС, решение № 293/19.11.13г. по гр.д. 3267/13г. на ВКС,
решение № 342/04.01.13г. по гр.д. № 1358/2011г. на ВКС.
Възникналата по силата на закона пасивна солидарност изразявала
възможността едно и също задължение да се дължи от двама или повече
длъжници, като всеки един от тях можел да изпълни изцяло задължението, а
изпълнението на един от тях погасявало задължението на всички останали.
По своята същност пасивната солидарност била вид лично обезпечение, което
гарантирало на кредитора, че интересът му ще бъде охранен, тъй като той
можел да се обърне срещу повече от един длъжник за едно и също
задължение.
Солидарната отговорност на Р. Я. обосновавала факта, че сключеният
първоначален договор за ипотечен кредит, както и всички последващи
допълнителни споразумения, а обвързвали като длъжник, и Р. Я. не бил
единствен длъжник по договора.
При единствен останал длъжник и след допуснатата забава в
плащаният на главница и/или лихва над 90 дни, банката упражнила
потестативното си право да превърне кредита в предсрочно изискуем, след
като е уведомила надлежно за това Р. Я..
Предвид на фактите по-горе, банката се е снабдила със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на тях било образувано
изпълнително дело № 239/21г. по описа на ЧСИ С.Д., рег. № *** на камарата
на ЧСИ.
7
След образуване на изпълнителното дело, синовете на Р. Я., В. Я. и С.
Я. декларирали, че били приели наследството на Р.Я., поради което били
конституирани по изпълнителното дело. Такава декларация била подадена и
от Р. Я..
Тези декларации, макар подадени пред съдебния изпълнител,
представлявали действия, които недвусмислено сочели намерение за приемане
на наследството. На следващо място наличието на висящо исково
производство по гр.д. № 352/21г. на СГС и твърденията на ищците по нео
/ответници по настоящото дело/, че били заплатили сума в полза на банката в
общ размер от 18 450лв., също представлявали действия по приемане на
наследството.
Приемането на наследство следвало да се изрази в активни действия,
които водели до промяна на наследственото имущество – прехвърляне,
изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения
на наследодателя. От тази гледна точка, частичното погасяване на дълг
несъмнено се отразявало на обема на наследството и съответно обективирало
приемането му от наследника. В този смисъл били определение №
429/18.10.19г. по гр.д. № 2024/2019г. на ВКС, решение № 429/22.04.91г. по
гр.д. № 227/91г. на ВС на България, решение № 17/19.01.94г. по гр.д. №
594/93г. на ВС, решение № 535/02.09.2011г. по гр.д. № 92/2010г. на ВКС.
Неоснователно било и възражението, че за банката съществувал способ
за индивидуално удовлетворяване на задължението, който тя не била
използвала. Застрахователното покритие по договор за застраховка „Живот“
на кредитополучателя Р. Я. със застраховащ Банка *** АД и застраховател
ЖЗК *** Гаранция АД, било прекратено, считано от 16.06.08г., поради
непостъпила поредна премийна вноска. На кредитополучателя била дадена
възможност да сключи нова застраговка „Живот“, но такава не била сключена.
Затова ищецът имал интерес от настоящия иск.
Възраженията относно формирането на лихвата по кредита, също били
неоснователни. По дефиниция, чл. 430, ал. 1 във вр. с ал. 2 ТЗ, договорът за
банков кредит бил възмезден – срещу задължението на банката да отпусне
парична сума за определена цел и при уговорените условия, заемополучателят
се задължавал не само да полза и върне заетата сума, съобразно уговореното в
договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита.
8
Лихвата, чл. 430, ал. 2 ТЗ, била своеобразната цена, която
заемополучателят дължал на банката като насрещна престация, за ползването
на предоставените от нея парични средства. Предвид правната природа на
лихвата по чл. 430, ал. 2 ТЗ и нейното предназначение, уговарянето на лихва в
договора за банков кредит в предваритлно известен на кредитополучателя
размер, не нарушавало изискването за добросъвестност и не водело до
значително неравноправие между правата и задълженията на банката и на
кредитополучателя.
Уговорката за лихва била израз на възмездния характер на договора за
банков кредит, така и решение № 92/09.09.19г. на ВКС, ІІ т.о. Съществували
два начина за определяне на тази лихва, като първият бил фиксирането й като
точно определен процент за целия период на договора. Вторият начин бил
променлива лихва, който се състоял от два компонента, а именно базов лихвен
процент и надбавка над него. Надбавката била фиксиран процент, който
отчитал размера на риска, който банката поемала при предоставяне на
кредита.
Неоснователно било и възражението, че таксите и разноските по
кредита не се дължали, тъй като били погасени по давност. Според чл. 114, ал.
1 ЗЗД, давността за вземането започвала да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, а в процесния случай това било станало на 02.04.21г.
Всички допълнителни разходи били индивидуализирани в общите условия
към Анекс № 1 към договора за ипотечен кредит от 13.07.07г., по който
длъжник се явявала и Р.Я., според посочената по-горе пасивна солидарност.
Ответниците са депозирали и допълнителен отговор в срок.
В него ответниците В.Я. и С.Я. поддържат направените с отговора
възражения. Те не били приемали наследството на починалия Р.Я., последният
бил заместен в дълга от съпругата си Р.Я., кредитът не бил използван за нужди
на семейството. Декларациите пред съдебния изпълнител, не били приемане
на наследство на Р.Я. и не ги превръщало в съдлъжници по кредита, още
повече че Р.Я. заместила починалия им баща в договора за кредит. В този
смисъл ищците декларирали обстоятелства пред съдебния изпълнител не с
цел да встъпят като съдлъжници в изпълнителното дело, а по причина, че не се
приемали за задължени лица в това изпълнително производство.
Тримата ответници твърдели, че предявили иск по чл. 134 ЗЗД срещу
9
банката-ищец, която бездействала срещу застрахователя на починалия им
наследодател, с който застраховател банката се намирала в договорни
отношения. Последното обяснявало и непредприемането на действия за
удовлетворяване от нейна страна на валидно действащото и непрекратено
застрахователно правоотношение.
Всъщност предявяването на сурогационния иск по чл. 134 ЗЗД не
можело да се тълкува като действие, насочено единствено към погасяване на
дълга по кредита, с което ищецът се опитвал да обоснове и пасивната
материалноправна легитимация на С.Я. и В.Я. по делото.
Застрахователният договор бил сключен при договаряне на
първоначално определена между страните застрахователна сума, която имала
за цел да погаси остатъка от кредита (което обуславяло интереса на
ответницата Р.Я.) била дължима на наследниците на застрахования, което
обуславяло различна категория интерес на другите двама ответници и не
водело имплицитно до обоснованост на тезата по кредитното задължение.
Изложеното налагало да се потвърди възражението по чл. 83, ал. 1 ЗЗД,
според който длъжникът можел да се освободи изцяло, като неизпълнението
се дължало и на обстоятелства, за които кредиторът бил отговорен.
Възразяват срещу твърдението, че застрахователното правоотношение
по договора за застраховка „Живот“ било прекратено, поради което банката
нямала възможност за предпочтително удовлетворение от застрахователното
обезщетение за погасяване на кредита.
Застраховката „Живот“ била с особен режим на прекратяване спрямо
другите застраховки и при нея не се допускало фингирано връчване на
уведомление за прекратяване, а застрахованият следвало да получи изрично
уведомление, че застраховката му е прекратена, каквато не било налице.
Поддържат възраженията, че съдът следвало да провери доколкото
надбавката по договора за кредит била съобразена със закона и доколко
кредитополучателят бил уведомен и запознат с начина, по който се формирала
тази надбавка. Не се отричал фактът, че банката предоставяла кредитите
възмездно, но особено когато договорът се изменял със заместване на страна,
следвало да се разясни на потребителя какъ се определяла и формирала тази
надбавка.
Поддържат се и възраженията за допълнителните разходи, които бил
10
погасени по давност.
Предявен е иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Безспорно е обстоятелството, че с допълнително споразумение към
договора за кредит от 13.07.07г. от 22.05.20г. е било сключено между ищеца
Банка *** АД и първия ответник Р. Я., както и че в хода на изпълнителното
производство тримата наследници на починалия Р. Я. – Р. Я., В. Я. и С. Я., са
декларирали че са приели наследството на починалия им наследодател.
Спорно е дали въпросното допълнително споразумение има характера
на встъпване в дълг или заместване в дълг от страна на Р. Я.. В този смисъл
ответниците следва да докажат, че с посоченото споразумение предходният
дълг по договора за кредит е заменен с нов дълг, включително и със замяна на
длъжника Р. Я. с Р. Я., като в резултат на това кредиторът Банка *** АД се е
съгласил другите двама наследници да бъдат освободени от наследеното
кредитно задължение.
Затова освен сключването на самото споразумение, което е било
безспорно, с оглед задължението на съда служебно да следи за
действителността на договора и предвид на това, че договорът е за ипотечен
кредит. Ответниците следва да докажат, че са били изпълнени особените
изисквания на закона по чл. 171 ЗЗД, а именно, че договорът за заместване в
дълг е бил извършен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и
вписване в имотния регистър.
Относно възражението за неравноправни клаузи в договора за кредит,
допълнителните споразумения, анексите към него и общите условия към
договора.
Ищецът Банка *** АД – следва да установи извършените плащания от
кредитополучателя, респ. неговите наследници, въз основа на договора за
кредит, анексите и допълнителните споразумения към него, погасителните
планове към тях, както и как тези плащания са били отнесени към погасяване
на главното задължения на договора за кредит, респ. измененията му в
допълнителните споразумения и анекси, както и погасителните планове към
тях.
При положение, че ищецът Банка *** АД, се позовава на всички клаузи
на договора за кредит, допълнителните споразумение и общите условия към
тях, той следва да установи тяхната валидност и действителност, както и че
11
клаузите са били индивидуално договорени.
В тежест на ответниците е да установят възраженията си за
неравноправност на оспорените клаузи.
На първо място, ответниците имат качеството на потребители, по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката на търговец, по смисъла на §13, т.
2 от ДР на ЗЗП, затова ответниците Р.Я., В.Я. и С.Я. като физически лица имат
право на потребителска защита по посочения закон и транспонираната с него
Директива 93/13/ЕИО. Това е така, защото те са физически лица, които със
сключване на договора за банков кредит са ползвали финансова услуга, която
не е била предназначена за извършване на търговска или професионална
дейност, а като жилищен ипотечен кредит от 19.07.07г. Банката, от своя
страна, е търговец по смисъла на втората легална дефиниция, тъй като е
сключила договора за банков ипотечен кредита като част от своята търговска
или професионална дейност в частния сектор.
Сключеният договор за банков ипотечен кредит е финансова услуга, по
смисъла на §13, т. 12 от ДР на ЗЗП, тъй като финансова е всяка една услуга,
свързана с дейността на кредитна институция, каквата е банката, като
отпускането на кредит, обезпечен с ипотека.
По твърденията за неравноправни клаузи. За да се извърши преценка за
неравноправност, и следователно нищожност на неравноправна клауза,
съобразно ЗЗП, е необходимо да са налице общите материалноправни
предпоставки по чл. 143, чл. 145, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Неравноправна, в
този смисъл, е клауза, която: 1/ е в разрез с изискванията на
добросъвестността; т.2/ е в ущърб на потребителя; 3/създава значителна
неравноправност между правата и задълженията на потребителя и търговеца;
4/ не е индивидуално договорена; 5/ не е съставена на ясен и разбираем език;
6/ не се отнася до определянето на основния предмет на договора, както и
съответствието между цената и възнаграждението, от една страна и стоката и
услугата, която ще бъде установена или извършена в замяна, от друга.
Или да е нищожна като неравноправна договорна клауза, сключена от
потребител, тя трябва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой
от фактическите състави на чл. 144 ЗЗП.
Едновременно с това, преценката за неравноправния характер на
клаузата не следва да се ограничава до основанията на чл. 143, т.т. 1-18 ЗЗП,
12
поради неизчерпателния им характер, според чл. 143, т. 9 ЗЗП.
В конкретния случай и в С.ата на горните критерии, решаващ за
спорното право е анализът на клаузите: т.т. 6, 9, 10, 11 и 12 от договора от
13.07.07г. относно договорната лихва и определянето й според общите
условия /ОУ/; т. 8, т.т. 1-4 от ОУ относно предсрочно погасяване на
част/цялата усвоена главница в гратинсия период и револвирането й до
изтичане на срока на гратисния период; т. 9 от общите условия за
предоставяне на ипотечни кредити относно договорната лихва, както и
възможностите за изменението и изчисляването й т. 25.3; последиците от
забавата на т. 20, т. 12 относно такса предсрочно погасяване, условията за
превръщане на кредита в предсрочно изискуем – т. 21; неделимостта на
задължението и възможността да бъде събрано изцяло от кредитополучател
и/или наследниците му- т.23; дължимите такси и комисионни по кредита и
метода на промяната им – т. 25.1 и т. 25.2; служебно събиране на
застрахователни премии от разплащателната сметка /служебно незабавно
инкасо/ - т.27; значение на платената застрахователна премия по застраховка
„Живот“ за погасяване на кредита – т. 28 от ОУ.
Следва още да се прецени валидността, действителността и наличието
на неравноправни клаузи в подписаните допълнителни споразумения, а
именно: анекс № 1 от 26.08.09г. и общите условия за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити към него, допълнително споразумение от
20.07.16г. и общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити
към него и допълнително споразумение от 22.05.10г. и общите условия от
него. Така в Анекс № 1 от 26.08.09г., съдът ще разгледа посочените по-горе
критерии за неравноправни клаузи, а именно: т.т. 1, т. 21.1 относно
погасителния план и договорената лихва в него от 9,29%; т.2.2, т. 2.3, т. 2.4
относно капитализирането на непогасената част от начислената лихва към
главницата и формирането на главницата от 111 258лв., респ. отпадане на
капитализацията; т. 11-13 относно приемането на тарифата за таксите и
комисионните, както и общите условия към договора от кредитополучателя,
чието изменение и допълнение можело да се извършва от кредитора, като за
всяка промяна последният уведомявал кредитополучателя чрез съобщения,
поставени на видно място в банковите му салони.
По отношение на общите условия за предоставяне на жилищни и
13
ипотечни кредити към този договор, съдът ще провери с оглед изискването за
неравноправни клаузи, следните уговорки в общите условия: : т. 9.1 относно
формирането на договорната лихва относно наличието на алгоритъм и/или
методика за изчислението й по начин, по който средният потребител може да
разбере икономическите последици от изменението й; т. 20.1 относно
санкцията при забава, договорна лихва с наказателна надбавка от 3 проценти
пункта, относно преценката за неравноправност, т. 20.2, т. 21, т. 1-7 относно
условията за предсрочна изискуемост; относно неделимостта на задължението
– т. 23; относно административните такси като лихвени разходи по кредита, т.
24, т. 1 и т. 2, относно условията за еднократно изменение на базовия лихвен
процент – т.24.3, относно изчерпателно посочване на условията, дали са извън
контрола на търговеца, посочена ли е подробна методика как измененията
влияят на БЛП, т. 27 относно платената застрахователна премия, т. 28 относно
прихващането на платената застрахователна премия за погасяване на кредита.
По отношение на допълнителното споразумение от 20.07.16г., съдът ще
извърши преглед на посочените по-горе критерии за неравноправност на
клаузите: т. Б/ от преамбюла относно размера на дълга от 109 613,09лв., т. 1
относно капитализирането на непогасената начислена лихва към главницата,
т. 2 промененият лихвен процент по кредита от 7,79% годишно и начинът на
определянето му, т. 2.1 относно способите за изменение на лихвения процент,
с промяна на 6-месечния Sofibor, т. 15-16 относно таксите, определени по
Тарифата за таксите и приемането им от длъжника, т. 17-18 относно общите
условия, неразделна част от споразумението и условията за изменението им.
Относно общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити към това споразумение, предмет на преглед за неравноправност на
следните клаузи: т. 9,1 относно определяне на лихвения процент по кредита,
съобразно индекс Sofibor и Euribor, 9.2 относно способите за изменение на
лихвения процент, т. 22 относно условията за предсрочна изискуемост, като се
задължи ищецът да представи четливо копие от ОУ.
По отношение н допълнително споразумение от 22.05.20г. съдът ще
извърши преглед за неравноправност на следните договорни клаузи: от
преамбюла по отношение на остатъка от дълга от 101 150лв. и начина на
формирането му; т. 1-1.1 относно гратисния период и капитализиране на
непогасената част от начислената лихва към главницата, т. 4 относно
14
променливия лихвен процент от 7.532% годишно и начина на формирането и
изменението; относно наличието на методика и алгоритъм за изчисление, по
който средния потребител да прецени икономическите последици от
изменението му; т. 10 и т. 11 относно тарифата за таксите и общите условия
към договора.
В/ по отношение на възраженията за ненастъпила предсрочна
изискуемост на кредита, поради несъобщаването й на ответниците В.Я. и С.Я.,
в тежест на доказване на ищеца Банка *** АД е обстоятелството, че същият е
обявил кредита за предсрочно изискуем и това му изявление е било съобщено
на тези ответници.
F/ Възражението за неизпълнен договор и забава /бездействие/ на
кредитора.
Доколкото ответниците поддържат, че въпреки наличието на сключен
групов застрахователен договор от 16.07.07г. в полза на кредитополучателя
Р.Я. и настъпването на застрахователно събитие – покрит риск с неговата
смърт, кредиторът е бездействал и не се е удовлетворил от дължимото
застрахователно обезщетение за остатъка от кредита, като при наличие на
разлика между застрахователната сума и задължение по кредит, същата би
следвало да е платима в тяхна полза. Затова се принудили да заведат иск по чл.
134 ЗЗД пред СГС.
По това възражение в тежест на ответниците е да установят
бездействието на кредитора, което се изразявало в пропуск да се удовлетвори
за остатъка от вземането си от застрахователната сума, а в тежест на ищеца, в
случа, че твърди обратното, е да проведе насрещно доказване, че кредитът не
е бил погасен от застрахователното обезщетение.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:
Главните правопроизводящи факти не са спорни – не се спори относно
сключването на договора за ипотечен кредит и последващите анекси и
допълнителни споразумения, не е спорно, че кредитополучателят Р.Я. е
починал, както и че приживе е имал сключен договор за застраховка „Живот“.
Не се спори, по-нататък, че след смъртта му неговите наследници,
ответниците Р.Я., В. Я. и С.Я., са провели успешно между ищеца Банка ***
АД сурогационния иск по чл. 134 ЗЗД, в резултат на което застрахователят е
платил в полза на ищеца застрахователно обезщетение от 104 807лв.
15
Спорни са правните последици от смъртта на кредитополучателя Р. Я. –
дали е налице встъпване в дълг или заместване в дълг от съпругата му Р. Я.,
дали синовете му В. и С. Я.и са приели наследството на починалия си баща,
както и дали в този смисъл са наследили и дълга по кредита, респ. дали имат
качеството на солидарни длъжници на Р. Я. по договора за кредит.
Спорни са най-сетне, въпросите, свързани с наличието на
неравноправни клаузи в договора за кредит и допълнителните споразумения
към него, респ. какви са последиците от неравноправните клаузи върху дълга,
във връзка с извършеното от застрахователя плащане на застрахователното
обезщетение.
Спори се и относно допустимостта и основателността на иска спрямо
ответниците В. и С. Я.и, доколкото предсрочната изискуемост на кредита не е
била обявена спрямо тях и те се фигурирали в заповедта за незабавно
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Предвид на задължението на съда да посочи какво приема какво
приема за установено и въз основа на какви доказателства, доказаните факти
са следните:
Безспорно е, че между Банка *** ЕАД и Р. Я. е бил сключен договор за
ипотечен кредит от 13.07.07г., по силата на който банката-кредитор
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 111 800лв., със срок на
издължаване 360месеца. Кредитът се обезпечавал с недвижим имот,
собственост на Р.Я. и Р. Я., представляващ масивна 3-етажна сграда и
пристройка, подробно описани в т. 6 от договора /всъщност т. 7, поради
грешка в номерацията/.
Според т. 6 от договора за кредит, кредитополучателят заплащал лихва,
формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определен
периодично от кредитора и надбавка. Към датата на сключване на договора
базовият лихвен процент бил 3,69%, стандартна надбавка 3,60% или
лихвеният процент по кредита бил общо 7,29%. Неразделна част от договора
били общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически
лица, които кредитополучателят получил и приемал с подписване на договора,
т. 9.
Кредитополучателят заплащал такси, съгласно тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които Банка *** прилагала по извършени услуги на
16
клиента (тарифата), която била в сила към деня на съответното плащане, т. 10.
Кредитополучателят бил запознат с тарифата, действаща към деня на
сключване на договора, както и с дължимите от него такси за учредяване,
вписване и заличаване на обезпечения по договора за кредит, съгласно
действащите към същата дата нормативни актове, т. 11. Кредиторът имал
право да извършва изменение или допълнение на Общите условия и Тарифата,
които ставали задължителни за кредитополучателя. За всяка промяна
кредиторът уведомявал кредитополучателя, чрез съобщения, поставени на
видно място в салоните на банката.
Поставеното в тежест на ищеца пълно и главно доказване, че клаузите
на договора са били индивидуално договорени, т.е., че не са били част от
стандартен типов договор, изготвен едностранно от банката, в който
кредитополучателят да е имал възможност да промени или предложи промени
в съдържанието на договора, не е проведена. Затова клаузите на договора за
ипотечен кредит не са били индивидуално договорени.
Според т. 8.1-4 от общите условия, за предоставяне на ипотечни
кредити на банката, в договора можела да е предвидена възможност при
погасяване на част или цялата усвоена главница в гратисния период, тя да
бъде усвоявана отново /револвирана/ до изтичане на този срок. За
погасяването на главницата в случаите на т.8.1, не се дължала такса за
предсрочно погасяване, т.8.2; при кредит за строителство, за да се ползвала
възможността за револвиране на погасената главница, гратисният период
задължително обхващал две фази. Първата преди достигане на „груб строеж“
при която наред с лихвата можела да се погасява и револвира главницата по
реда на т. 8.1, т. 8.3. При погасяване на главница в гратисния период се
прилагало общото правило на т. 10.3, като вноската се отнасяла първо за
погасяване на начислената към съответната дата лихва. Револвирането
(последващото усвояване) на главница било възможно в размер на
погашението, намалено с лихвата, т. 8.4.
Условията за олихвяване на кредита са били уредени в т. 9 от общите
условия. Кредитът се олихвявал с фиксирана или плаваща лихва, състояща се
от базов лихвен процент и надбавка, посочена в договора. Кредиторът имал
право да променя базовия лихвен процент, за което уведомявал
кредитополучателя по подходящ начин, т. 9.1. Лихвата се начислявала върху
17
усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала месечно, т. 9.2. При
начисляване на лихвата, месеците се броели за 90дни, а годината от 360дни,
т.9.3. При промяна на базовия лихвен процент /БЛП/, кредиторът определял
нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставял на
кредитополучателя актуализиран погасителен план, т.9.4. Ако
кредитополучателят заплащал преференциална лихва по кредита, даваща
право на отстъпка от надбавката, в случай на неизпълнение на някое от
условията, при които е била предоставена отстъпката, кредитополучателят
губел право на съответната отстъпка от датата на неизпълнението, т.9.5. Ако
кредитът бил с възможност за револвиране на погасената главница, размерът
на месечната вноска за лихва се актуализирал при всяко ново усвояване, като
кредиторът уведомявал кредитополучателя за размера й, т.9.6.
Условията за изменение на базовия лихвен процент са били посочени в
т.25.3 от ОУ, както следва: кредиторът имал право едностранно да променя
БЛП и таксите, за което уведомявал кредитополучателя по подходящ начин.
Промяната можела да бъде извършена при наличие на някое от следните
условия: а) при изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA,
ЕURIBOR; б) при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев
или евро/щатски долар; в) при изменение от поне 0,5% за месец на индекса на
потребителските цени за България (CPI); г) въвеждане на рестрикции от
страна на централната банка върху банковата система и/или върху Банка ***;
д) промени в нормативните актове, както и в регулациите на централната
банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; e) при
изменение от поне 10% за месец на следните годишни пазарни лихвени нива
по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в
статистиката на Централната банка; ж) съществена промяна в паричната
политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка
на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
Макар привидно факторите за изменение на базовия лихвен процент да
са свързани с обективен външен индекс /букви „а“, „б“, „в“, „е“/, който не
зависи от търговеца, клаузата не предвижда нито алгоритъм, нито
методология, нито изчислителна система, по която средният потребител да
може да определи аритметично или по друг начин как промяната на индекса
се отразява на промяната на БЛП, т.е. въпреки че клаузата е съставена на ясен
и разбираем език от граматическа гледна точка, в нея липсва изискваната от
18
Директива 93/13 ЕИО прозрачност относно икономическите й последици.
Това с още по-голямо основание се отнася до клаузите по букви „г“,“д“, „ж“,
които не са свързани с цифров индекс, с промяната на който да е свързано
изменението на лихвения процент.
Последиците от забавата са посочени в р. VІІ, т. 20 от ОУ. Според
т.20.1, при забава на плащането на месечната вноска за главница и/или лихва
от деня, следващ падежната дата, определена в договора, остатъкът от кредита
се олихвявал с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от
3/три/ процентни пункта. Ако кредитополучателят погасял дължимата
месечна вноска по главница или лихва до 7-мия ден след падежната дата,
върху остатъка от кредита не се прилагала наказателна надбавка.
При допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90
дни, целият остатък от средита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред,
остатъкът от кредита се олихвявал д договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10(десет) процентни пункта, т.20.2 от ОУ. В
случай, че кредитополучателят ползвал повече от един кредит, отпуснат от
кредитора, при прилагане на лихва за просрочие по един кредит, кредиторът
имал право да прилага такава лихва и по другите кредити, независимо от
тяхната редовност, в размера, предвиден за съответния вид кредит, т. 20.3.
При кредити с възможност за револвиране, тази възможност се
преустановявала от първия ден след месечната падежна дата при закъснение
на плащането на дължимата месечна лихва. Възможността за револвиране се
възстановявала след погасяване на просрочената лихва. Възможността
отпадала окончателно след допусната забава в плащането на законната
месечна лихва от 90 дни, т. 20.4.
Според т. 12.1, кредитополучателят можел да погаси предсрочно част
или целия остатък от ползвания кредит, включително в гратисен период, като
заплащал предвидената в Тарифата за таксите и комисионните на кредитора
такса за предсрочно погасяване. Погасяването на суми над дължимите
месечни вноски, включително и таксите при предсрочно погасяване, се
извършвало само чрез разплащателната сметка на кредитополучателя, т. 12.2.
когато кредитът на починал кредитополучател се погасявал от наследници или
от застраховател, такса по т. 12.1 не се дължала, т. 12.3
19
Условията за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита са
посочени в т. 21 от ОУ. Така кредиторът имал право да превърне кредита в
предсрочно изискуем и в следните случаи: т.1. при всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница; 2. когато по искане на друг
кредитор бъдели предприети действия за принудително изпълнение, вкл.
Когато ипотекираният от Банка *** имот бъдел обявен за продан; т. 3
кредитополучателят предоставял невярна информация на кредитора преди
разрешаването и по време на обслужване на кредита; 4. при нецелево
използване на средствата от кредита; 5. кредитополучателят не изпълнявал
задължението си за застраховане, подновяване на имуществената застраховка
на обезпечението и плащане на застрахователните премии; 6.
кредитополучателят не изпълнявал задължението си за осигуряване на достъп
и оказване на съдействие на кредитора при извършване на проверки; 7. при
всяко друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на
договора и ОУ, както и в други случаи предвидени от закона. Изискуемият
кредит се отнасял в просрочие и се олихвявал по реда на т. 20.2, т. 21.2.
В случай, че кредитополучателят ползвал повече от един кредит,
отпуснат от кредитора, последният имал право при предсрочна изискуемост
на един кредит да превърне в предсрочно изискуем и другите кредити,
ползвани от кредитополучателя, независимо от тяхната редовност, т. 21.3.
Неделимостта на кредитното задължение е била регламентирана в р.
VIII, т. 23 от ОУ, според която вземането на кредитора по отношение на
кредитополучателите (ако са повече от един като страна по договора),
съответно техните наследници, е неделимо, съгласно чл. 128 ЗЗД. То можело
да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите и/или от
наследниците им.
Редът за определяне и събиране на дължимите такси и комисионни по
кредита е бил уреден в т. 25.1 и 25.2 от ОУ, който сред включвал и начина на
изменението им. Според т. 25.1-7 от ОУ кредитополучателят дължал на
кредитора: 1. административна такса за обслужване на кредита, която се
внасяла при подписване на договора за кредит по разплащателната сметка, от
която щял да се обслужва кредитът. Събраната такса не подлежала на
възстановяване, дори кредитът да не бъдел усвоен; 2. такса за управление на
кредита, която в края на всяка година на падежната дата, определена в
20
договора, се събирала от авоара на разплащателната сметка на
кредитотополучателя при Банка ***. 3. такса при предсрочно погасяване,
която при недостатъчен авоар по разплащателната сметка се капитализирала
към дълга; 4. Такса за погасяване на изискуем дълг по ипотечния кредит чрез
рефинансиране от друга банка – текущо при постъпване на превода от другата
банка; 5. други, обявени от кредитора такси и комисионни, какво и всички
други разходи по обслужване на задължението и принудително събиране на
вземането – когато кредитополучателят не внасял дължимите суми с размера
им се увеличавал дългът; 6. разходите за преоценка на обезпечение в случаите
на т. 18. Според т. 25.2 от ОУ, кредиторът прилагал такси и комисионни,
съгласно Тарифа на Банка *** ЕАД за таксите и комисионните, Приложение
№ 3 към договора за кредит.
Редът за събиране на застрахователните премии и значението на
платената застрахователна премия са били уредени в т. 27 и 28 от ОУ. Така
според т. 27 от ОУ, при кредити, обезпечени с ипотека, с подписване на
договора кредитополучателят давал съгласие при неизпълнение на
задължението му за подновяване на имуществената застраховка на
обезпечението и плащане на застрахователните премии, кредиторът да
извърши тези действия за сметка на кредитополучателя, като служебно събере
платените суми от разплащателната му сметка.
Наличието на застраховка „Живот“ на кредитополучателя, по която и
Банка *** била ползващо се лице, не освобождавала кредитополучателя,
съответно неговите наследници от изпълнение на задълженията по договора
за кредит и общите условия, освен за сумата, платена от застрахователя и
отнесена за погасяване на кредита.
На 26.08.09г. между банката и кредитополучателя бил подписан анекс
№ 1 към договор за ипотечен кредит от 13.07.07г. Според т. 1 от анекса,
кредитът се преструктурирал в размер на 111 258,00лв. Договарял се гратисен
период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца, без да се
променя крайният срок за издължаване на кредита, т.2.
В срока по т.2, т.е. 6 месеца, кредитополучателят заплащал част от
месечната лихва по погасителен план, предоставен от кредитора, в размер на
500лв., според т. 2.1, в който погасителен план договорната лихва от 7,29% по
договора за кредит става 9,29%.непогасената част от начислената лихва се
21
капитализирала към остатъка на главницата на кредита на първия работен ден,
следващ последната падежна дата от гратисния период по т. 2, според т.2. от
анекс 0 1
Според т.2.3 от анекс І 1, при настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита по време на гратисния период, капитализация на лихвата по т.2.2 не се
извършвала.
В случай, че след изтичане на гратисния период кредитът станел
предсрочно изискуем поради настъпване на някое от обстоятелствата,
предвидени в общите условия, неразделна част от този анекс, отпадала
капитализацията по т.2.2, считано от датата на предсрочната изискуемост и
капитализираните суми се считали отново за дължима лихва, т.2.4 от Анекс 1.
В т. 11 от Анекс № 1 било посочено, че кредитополучателят бил
запознат с Тарифата , действаща към деня на сключване на анекса, както и с
дължимите от него такси за учредяване, вписване и заличаване на обезпечения
по договора за кредит, съгласно действащите към същата дата нормативни
актове (Приложение № 30). Съгласно т. 12 от Анекса, неразделна част от него
били общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на
физически лица, които кредитополучателят бил получил и приемал с
подписването на Анекса, като при противоречие на клаузите им тези на
договора за кредит се прилагали общите условия.
Кредиторът имал право да извършва изменения и допълнения на
Общите условия, които ставали задължителни за кредитополучателя. За всяка
промяна кредиторът уведомявал кредитополучателя чрез съобщения,
поставени на видно място в кредитните му салони, т. 13 от Анекс 1.
Видно е от погасителния план, неразделна част от Анекс 1 /л.27-35/, че
в резултат на увеличението на лихвената тежест с 2 %, от 7,29% на 9,29%, за
оставащия период от кредита, значително се е увеличила лихвената
задлъжнялост на потребителя от 163 853,88лв. /л.8/ на 206 193,33лв. /л.27/,
така и общата кредитна задлъжнялост на същия от 278 868,88лв. /л.8/ на
320 111,33лв. /л.27/.
Клаузите на общите условия към анекс 1 по т. 9, 20, 23, 24, 27, 28 са
идентични с предходните цитирани Общи условия за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити, затова не следва да се повтарят.
С допълнително споразумение от 20.07.16г. /л. 44-45/ банката и
22
кредитополучателят НР.Я., се споразумели, т. Б от преамбюла, че остатъкът от
дълга към датата на сключване на това допълнително споразумение бил
109 613,09лв., от които остатък по главницата от 165 766,00лв., дължима
редовна лихва от 3 371,36лв., дължима лихва за забава 0,73лв., дължими
заемни такси от 475,00лв. или споразумението се сключвало по отношение на
остатъка от дълга от 109 000лв.
В т. 1 от допълнителното споразумение от 20.07.16г. се съдържа клауза,
според която непогасената начислена лихва се капитализирала към остатъка
от главницата на кредита. Според т. 2 се променял лихвеният процент по
кредита, в размер на 7,79% годишно, формиран от стойността на 6-месечен
SOFIBOR 0,331, който при отрицателна стойност се приемал със стойността
нула (0), /т.нар. долен праг на лихвата и фиксирана стандартна надбавка в
размер на 7.459% без изпълнение на условията по програма *** Уют. При
изпълнение на условята по програма *** Уют, подробно описани в
Приложение № 2 към договора (по-нататък наричани „условията“), кредитът
започвал да се олихвява с преференциален променлив лихвен процент чрез
намаляване на надбавката, съгласно Условията. При нарушаване на условията
кредитополучателят губел правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличавал чрез увеличаване на
надбавката, съгласно условията. При нарушаване на условията
кредитополучателят губел правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличавал чрез увеличаване на
надбавката, съгласно условията. Максималният размер, до който можел да
достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, бил
променлив лихвен процент, формиран от 6-месечен SOFIBOR към
съответната и фиксирана стандартна надбавка в размер на 7.459%, /т.нар.
горен праг на лихвата/.
Способите за изменение на променливия лихвен процент са били
уредени в т. 2.1 от допълнителното споразумение, а именно: лихвеният
процент се променял с промяната на 6-месечния SOFIBOR при
предпоставките, по реда и сроковете, посочени в общите условия. В случаите
на отрицателна стойност на лихвения индекс, същата се приемала за стойност
0%, а крайният лихвен процент не можел да бъде по-нисък от размера на
фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна
надбавка, съответно намалена в изпълнение на условията, т.нар. долен праг на
23
лихвата.
Кредитополучателят декларирал, че заплащал такси съгласно Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните, които Банка *** прилагала по
извършвани услуги на клиенти с Тарифата), която била в сила към деня на
съответното плащане, т. 15 от допълнителното споразумение, както и че бил
запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на този договора,
както и с дължимите такси за учредяване, вписване и заличаване на
обезпечения, съгласно действащите към същата дата нормативни актове.
Неразделна част от споразумението били общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица
(Приложение № 1), като кредитополучателят бил научил и приемал с
подписване на допълнителното споразумение, т. 17 от последното.
Съгласно т. 18 от допълнителното споразумение от 20.07.16г.
кредиторът имал право да извършва изменения или допълнения на общите
условия и Тарифата, които стават задължителни за кредитополучателя. За
всяка промяна кредиторът уведомявал кредитополучателя чрез съобщения,
поставени на видно място в салоните на
банката.
Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити към
това споразумение, в т. 9.1. определят способите за определяне и изменение на
лихвения процент към договора, като според клаузата кредитът се олихвявал с
фиксиран лихвен процент за определен период от време и променлив за
останалия срок или с променлив лихвен процент за целия период на кредита; в
зависимост от уговореното в договора за кредит. Променливият лихвен
процент бил зависим от стойността на лихвените индекси 6-месечен
SOFIBOR за кредити в евро. В случаите на отрицателна стойност на
съответния лихвен индекс, същата лихва се приемала стойност 0%, т.нар.
долен праг на лихвата.
Способите за изменение на лихвения процент са били регламентирани
в т. 9.2 от ОУ към това допълнително споразумение.
Променливият лихвен процент, зависещ от 6-месечния SOFIBOR, се
променял от кредитора два пъти в годината, на 15 януари и 15 юли.
Промяната се извършвала съгласно котировката на 6-месечния SOFIBOR,
24
която се обявявала два работни дни преди 15 януари и 15 юли на интернет-
страницата на БНБ (http.www.bnb.bg), т. 9.2.1. Според т. 9.2.2, променливият
лихвен процент, зависещ от 6-месечния EURIBOR се променял от кредитора
два пъти в годината, на 15 януари и 15 юли. Промяната се извършвала
съгласно котировката на 6-месечния EURIBOR, която се обявявала два
работни дни преди 15 януари и 15 юли на интернет-страницата на
Европейската Банкова федерация ( http:// euribor – ebf. еu).
В случай, че за избрания лихвен процент (EURIBOR или SOFIBOR)
нямало котировка към 12 часа българско време на деня, който е два работни
дни преди 15 януари или 15 юли, банката използвала последната публикувана
котировка до публикуване на нова, но не повече от 1 месец след посочените
дати, т. 9.2.3 от ОУ.
В случай, че за избрания лихвен индекс нямало котировки за повече от
1 месец или индексът е престанал да съществува, лихвеният процент по
заварени договори, базирани на EURIBOR или SOFIBOR и надбавка, щял да
се формира от друг подобен публично достъпен индекс и надбавка, като
общият лихвен процент не се променял към момента на замяната. В този
случай банката уведомявала кредитополучателя за стойността на новата
лихвена база със съобщения на видно място в поделенията на банката и на
интернет-страницата на Банката.
Няма спор между страните, че кредитополучателят Р. Я. е починал на
03.04.18г., в който смисъл е и препис-извлечение от акт за смърт №
0003/04.04.18г., издаден от община Б. /л.56/, като същия е оставил за
наследници ответниците – съпруга Р. Я. и синове В. и С. Я.и /л.57/.
Р. Я. е подала до банката заявление по образец – Приложение № 1/ л.54-
55/, според което заявила, че като наследник, приел наследството на
починалия кредитополучател Р. Я., поела издължаването на кредитното
задължение по ипотечния кредит.
В образуваното впоследствие изпълнително дело № 239/21г. на ЧСИ
С.Д. с рег № ***, тримата наследници на починалия Р. Я., съпругата му Р. Я. и
синовете В. и С. Я.и, са декларирали по изпълнителното дело, че са приели
наследството на Р.Я. /л.58-60/.
Отделно от това, същите са предявили иск по чл. 134 ЗЗД срещу
ответника, за упражняване на правото му на застрахователно обезщетение
25
поради настъпилата смърт на кредитополучателя Р. Я., както и са продължили
да обслужват кредита след смъртта му, според съдебно-икономическата
експертиза по-долу, което са все конклудентни действия по приемане на
наследството.
Затова съдът приема, че с посоченото заявление Р. Я. нито е заместила
починалия си съпруг в задължението по договора за ипотечен кредит, по
смисъла на чл. 102 ЗЗД, нито е налице встъпване в дълг по съглашение с
кредитора, по смисъла на чл. 101 ЗЗД. Това е така, защото от страна на
банката-кредитор липсва съгласие за освобождаване на другите двама
наследници от задължението по кредита, което в хипотезата на прието
наследство означава, че задължението е преминало по наследство по
отношение на всички наследници.
Отделни са съображенията, че за да е налице заместване в кредитното
задължение, обезпечено с ипотека, същото следва да бъде извършено в
писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписано в имотния
регистър, като форма за действителност, според чл. 171 ЗЗД, което няма данни
да е било извършено. По изложените съображения дългът е бил наследен от
всички наследници на починалия Р. Я..
На 22.05.20г. между Банка *** ЕАД и Р. Я. е било сключено
допълнително споразумение към договора за кредит. Според т. В от
преамбюла на споразумението, остатъкът от дълга при сключване на
споразумението бил 102 427,80лв., от които остатъкът от главницата бил в
размер на 98 128,32лв., дължимата редовна лихва от 3 216,66лв., дължимата
наказателна лихва от 41,59лв., дължими нотариални такси за вписване на
ипотека от 281,23лв., заемна такса от 760,00лв.. Кредиторът давал съгласие за
отсрочване за бъдещ период на изплащането на дължими нотариални такси за
вписване на ипотека от 281.23лв. за срок от 12 месеца, като
кредитополучателят бил внесъл 194,98лв.
Договарял се гратисен период за издължаване на главница и лихва по
кредита от 3 месеца, както следва: 1.1. В продължение на 3 месеца
кредитополучателят не заплащал главница и лихва по кредита; 1.2.
непогасената част от начислената лихва се капитализирала към остатъка от
главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна
дата от гратисния период по т. 1.
26
Или отново и за пореден път размерът на дълга се формирал чрез
капитализация на начислена лихва към остатъка от главницата, който нов
размер се олихвявал отново по правилата в т. 4 от това допълнително
споразумение.
Според цитираната т. 4 кредитът се олихвявал с променлив лихвен
процент в размер на 7.552 годишно, или 0,02% на ден, формиран от
стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден
лихвен процент по салда п осрочни депозити в лева на домакинства, със срок
над 1 ден до 2 години“ в размер на 0,15%, който при отрицателна стойност се
приемал със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 7.402%.
Максималният размер, до който можел да достигне лихвеният процент /т.нар.
горен праг на лихвата/ бил в размер на референтния лихвен процент към
съответната дата и фиксирана надбавка в размер на 7.402 %. Стойността на
индикатора „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, се публикували на страницата
на БНБ http.www.bub.bg /ststistics/ St monetary InterestRate/ St InterestRate,
StIRInteresRate/Imdex.htm. Информацията била достъпна в секция лихвена
статистика, таблица лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт
депозити, срочни депозити и депозити, договорени за ползване след
предизвестие, на сектор Нефинансови предприятия и домакинства, секция
Лихвена статистика.
а. Лихвеният процент се променял с промяната на референтния лихвен
процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в общите
условия. В случаите на отрицателна стойност на референтния лихвен процент,
същата се приемала за стойност 0%, а крайният лихвен процент не можел да
бъде по-нисък от размера на фиксираната надбавка /т.нар. долен праг на
лихвата, т.е. съвпада с т.нар. горен праг на лихвата/, т. 4, б. „а“.
Кредитополучателят заплащал такси, съгласно Тарифата за лихви,
такси и комисионни, които банката прилагала по извършвани услуги на
клиента, т. 10. Неразделна част от допълнителното споразумение били
извлечението от тарифата (Приложение № 3) и Общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица
(Приложение № 1), които кредитополучателят получил и приемал с
подписване на допълнителното споразумение, с изключение на клаузите от
27
Общите условия, отнасящи се до начина на олихвяване на кредита. По
отношение на начина на олихвяване се прилагали последните договорени
между страните условия, съдържащи се в договора, допълнителните
споразумения към него или приетите с тях Общи условия, ако има такива.
Кредитополучателят бил запознат с дължимите от него нотариални такси във
връзка с обезпеченията, съгласно действащите към датата на допълнителното
споразумение нормативни актове.
На 25.03.21г. банката изпратила до ответника Р. Я. уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем /л.64/, в частта за непогасената
главница, като от получаването върху нея се начислявала законна лихва.
Уведомлението било връчено лично на Р.Я. на 30.03.22г.
Със заповед № 265/08.06.21г. по ч.гр.д. № 571/21г. на РС-Смолян,
издадена по реда на чл. 417-418 ГПК, заповедният съд е разпоредил незабавно
изпълнение в полза на банката за исковите суми от длъжника Р. Я. /л. 84, 85-
87/, с издаден на същата дата изпълнителен лист /л.89/.
Заповедта и изпълнителният лист са били връчени редовно на Р.Я. на
12.08.21г. /л. 132 от ч.гр.д. № 571/21г. на РС-Смолян/, като на 10.09.21г.
ответниците Р.Я., В.Я. и С.Я. подали в срок възражение срещу заповедта по
чл. 414 ГПК /л. 133-134 от същото дело/
С разпореждане № 1270/20.09.21г. по ч.гр.д. № 571/21г. на РС-Смолян,
заповедният съд е указал на ищеца Банка *** АД, че в едномесечен срок от
съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си по чл. 422
ГПК /л. 147 от ч.гр.д. № 571/21г./. Разпореждането е било връчено на
07.10.21г. /л. 179 от същото дело/, а установителният иск по чл. 422 ГПК пред
настоящия съд е бил предявен в срок на 27.10.21г. /л.2/
Междувременно ответниците са предявили иск по чл. 134 ЗЗД срещу
застрахователя на починалия наследодател Групама животозастраховане ЕАД
– С., по който е било постановено влязло в сила решение № 3136/14.06.23г. по
гр.д. № 352/21г. на СГС, с което застрахователят е бил осъден да заплати на
ищеца Банка *** АД непогасения остатък от кредита на починалия им
наследодател Р. Я. към датата на смъртта му в размер на 104 807лв. /л. 241-
245/. С преводно нареждане от 10.07.23г. /л.246/ сумата е била преведена на
ищеца.
По делото, за установяване на дължимите суми, са били изслушани
28
основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза.
Следва да се отбележи, че двете експертизи, основна и допълнителна,
дават различен отговор на относимите към спора въпроси, съобразно с
поставените от ищеца, от ответниците и от съда – задачи на експертизата.
Така според основната експертиза /л. 463-468/, отговорите на
поставените от ищеца Банка *** АД въпроси, т. 1.9 /л.465-466/, са следните: 1.
сумата по отпуснатия кредит по договора за ипотечен кредит от 03.07.07г. от
111 800лв. е била преведена и изцяло усвоена от кредитополучателя Р. Я. на
16.07.07г. по негова разплащателна сметка, посочена в заключението; 2.
според представените справки от банката по разплащателната сметка за
погасяване на кредита били извършени погасителни вноски в общ размер
131 720.26лв., разпределени, както следва : 19 882,40лв. – главница,
111 142,55лв. договорна лихва, 47.34лв. – санкционна лихва, 647,47 лв. такси.
Постъпилата сума на 10.07.23г. от Групама Животозастраховане ЕАД в размер
на 104 807,00лв. била разпредЕ., както следва: 103 616,81лв. – главница,
1 788,66лв. договорна лихва, 1,44лв. – санкционна лихва.
Според т. 3 от заключението по основната експертиза, с допълнително
споразумение от 22.05.20г. към договора за ипотечен кредит от 13.07.07г. бил
договорен гратисен период за издължаване на главница и лихва по кредита от
3 месеца, като редовното погасяване на кредитното задължение било
преустановено, считано от 16.09.20г.; т. 4 от основното заключение сочи, че
непогасените задължения по кредита към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 02.06.21г., били в общ
размер на 110 128,357лв. /л.60/, в т.ч. 102 930,65лв. главница, 4 860,62лв.
договорна лихва за периода 17.05.20г. – 01.0.21г., 15,67лв. – санкционна лихва
за периода 16.09.20г. – 01.04.21г., 577,31лв. такси, в т.ч. – 120лв. такса за
предсрочна изискуемост, 91,10лв. застраховка за обезпечение, 95,00лв. – такса
за управление на кредита, 271,23лв. – такса подновяване на ипотека ,
1 744,10лв. – законна лихва за периода от 16.04.21г. до 01.06.21г.
Към 02.06.21г. просрочените вноски по кредита били 9 броя, както
следва: 16.09.20г. – 900,50лв., 16.10.20г. – 900,50лв., 16.11.20г. – 900,50лв.,
16.12.20г. – 900,50лв., 16.01.21г. – 900,50лв., 16.02.21г. – 899,28лв., 16.06.21г. –
899,28лв., 16.04.21г. – 899,28лв., 16.05.21г. – 899,28лв., т. 5 от основното
заключение.
29
Към датата на изготвяне на експертизата главницата по кредита била
погасена на 10.07.23г.
Размерът на дължимата, но непогасена санкционираща лихва по т. 20.1
от общите условия по договора за кредит, върху остатъка от главница, за
периода от падежа на всяка вноска за дължима лихва, по която била допусната
забава, до 01.04.21г., бил 15.67лв., т. 6 от заключението.
Размерът на законната лихва, начислена от 02.04.21г. до 01.06.21г., бил
1 744,10лв., т. 7 от заключението.
Начислените от банката такси за управление били в общ размер 475лв.,
както и такса предсрочна изискуемост на кредита от 120,00лв., т. 8 от
заключението. В представените от банката справки нямало данни за
извършени плащания за подновяване на ипотеката.
Отговорите, които основната експертиза е дала на въпросите,
поставени от ответниците, са следните: т. 10 – общата сума по договора от
13.07.07г. и последващите анекси и допълнителни споразумения била
122 813,05лв., в това число 111 800,00лв. главница по договора за кредит и
11 013,05лв. – капитализирана лихва към главница, а именно: 1101,83лв. – на
02.09.09г., капитализирана към главницата непогасена лихва, съгласно анекс
№ 1/26.08.09г.; 1 874,89лв. на 17.02.2010г., капитализирана към главницата
непогасена договорна лихва, съгласно Анекс № 1/26.08.09г., след изтичане на
6-месечния гратисен период; 3 234,00лв. – на 20.07.16г. – капитализирана към
главница непогасена договорна лихва, съгласно допълнително споразумение
към договор за ипотечен кредит от 13.07.07г., допълнително споразумение от
26.08.09г.; 3021,68лв. – на 22.05.20г., капитализирана към главницата
непогасена договорна лихва, съгласно допълнително споразумение към
договор за кредит от 13.07.07г.; 1780,65лв. – на 16.08.20г. капитализирана към
главницата непогасена договорна лихва, съгласно допълнително споразумение
към договор за кредит от 13.07.07г., след изтичане на гратисния период.
Според т. 11 от основното заключение, непогасените задължения по
договора за ипотечен кредит от 13.07.07г. и последващите споразумения към
него към датата на смъртта на кредитополучателя Р. Я., 03.04.2018г., били в
общ размер 104 806,91лв., в това число 103 016,81лв. – главница, 1788,66лв. –
договорна лихва от 16.01.18г. до 03.04.18г., 1,44лв. санкционна лихва за
периода от 26.01.18г. до 03.04.18г., т. 11 от основната експертиза.
30
Съгласно т. 12 от заключението, непогасените задължения по договора
за ипотечен кредит от 13.07.07г. и последващи споразумения към него към
датата, на която Р. Я. е била уведомена, че кредитът е станал предсрочно
изискуем, били в общ размер 108 384,36лв., в това число – 102 930,65лв.
главница, 4 860,62лв. договорна лихва за периода 16.09.20г. до 02.04.21г.,
15,67лв. – санкционна лихва за периода от 16.09.20г. до 02.04.21г., 577,31лв.
такси.
Размерът на погасените суми по договора за ипотечен кредит от
13.07.07г. от датата на смъртта на Р. Я. от 03.04.18г. до датата на завеждане на
исковата молба, 27.10.21г. бил 20 569,01лв., т. 13 от заключението.
Съгласно представените погасителни планове към договор за ипотечен
кредит от 13.07.07г., анекс № 1/26.08.09г., допълнително споразумение от
20.07.16г. и допълнително споразумение от 22.05.20г., месечната погасителна
вноска от датата на неговото сключване до настъпилата смърт на
кредитополучателя на 03.04.18г. била формирана от вноска за главница,
вноска за договорна лихва и годишна такса за управление на кредита,
начислена всеки месец юли, като по същия начин се формирала месечната
погасителна вноска до датата на предсрочната изискуемост на кредита,
02.04.21г., т. 14 от заключението.
По поставената от съда задача е изготвено допълнително заключение
/л. 683-694/, според което при условие, че се вземат предвид извършените
плащания и прихващанията им към дължимите суми по договора за кредит,
включително плащането на застрахователно обезщетение, при първоначално
определения лихвен процент и първоначалния погасителен план, без да се
вземат предвид последващите допълнителни споразумения, анекси и
погасителни планове към тях и обявената на 02.04.21г. предсрочна
изискуемост, към 10.07.23г., датата на преведената от Групама
Животозастраховане ЕАД сума на Банка *** ЕАД в размер 104 807,00лв. с
основание на плащането гр.д. № 9352/21г., Р. Я., дългът бил изцяло погасен,
както следва: 111 800лв. главница, 115 694,60лв. договорни лихви по
погасителен план към 06.07.23г., 1615,00лв. такси за управление на кредита,
като от постъпилите вноска оставала неразпредЕ. /надвнесена/ сума от
7 417,36лв.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
31
Искът е предявен от надлежна страна, кредитор по издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, предявен е в срока по чл. 415 ГПК,
затова е процесуално допустим спрямо Р.Я..
Принадлежността на предявеното материално право, обективирано в
заповедта за изпълнение, включително пасивната легитимация на страните /в
случая ответниците В. и С. Я.и/ е въпрос по същество, отговор на който съдът
дължи с решението по делото.
От друга страна, в исковото производство специфичните предпоставки
за допустимост на иска по чл. 422 ГПК се състоят в съответствието между
заявеното и признатото в заповедното производство вземане /или част от него/
и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на
исковата молба, както и в идентичността на страните /респективно надлежно
възразилите ответници и легитимираните правоприемници/. Важат и общите
правила за допустимост на исковия процес, включително относно активната и
пасивна процесуална легитимация. В този смисъл определение №
710/02.12.19г. по ч.т.д. № 2241/19г. на ІІт.о. на ВКС.
Допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК с оглед
правосубектността на страните и идентитета им, следва да се преценява към
момента на издаване на заповедта за изпълнение, а не към момента на
предявяване на иска, по аргумент от т. 10б от ТР № 4/18.06.14г. по тълк.д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Затова след като универсалното правоприемство на кредитополучателя
Р. Я. /срещу когото не е издадена заповед за изпълнение/ не е настъпило след
издаване на заповедта за незабавно изпълнение, запазването на идентитета на
страните в заповедното производство и исковия процес е налагало искът по
чл. 422 ГПК да бъде предявен само срещу Р. Я., срещу която е била издадена и
заповедта за незабавно изпълнение. Затова възраженията за недопустимост на
иска срещу В. и С. Я.и са основателни, а искът срещу тях е недопустим.
Предявеният срещу Р.Я. установителен иск е изцяло неоснователен.
Настъпил е погасителният ефект на плащанията по кредита, извършени от
ответниците, в размер на 131 720,26лв., според основното заключение и на
застрахователното обезщетение от 104 807лв., които и с оглед чл. 235, ал. 3
ГПК, изцяло са погасили задължението по кредита.
На практика са налице надвнесени суми, които представляват
32
неоснователно обогатяване на ищеца, които макар да не са предмет на делото,
не могат да не се отчетат.
Съображенията за това са следните. Ответникът Р.Я. след откриване на
наследството на починалия съпруг Р.Я. на 03.04.18г. и настъпването на
универсално правоприемство, включително на задълженията по договор за
ипотечен кредит, е имала качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от
ДР на ЗЗП. Това е така, защото отпусната сума по кредита като ползвана
финансова услуга от физическо лице, не е била предназначена за търговска
или професионална дейност, а за задоволяване на нужди на семейството,
което следва от характера на кредита като ипотечен жилищен кредит и
обезпечаването му с договорна ипотека върху жилищния имот.
Затова и след като банката безспорно е търговец, по смисъла на §13, т.
2 от ДР на ЗЗП, който извършва финансови услуги в рамките на обичайната си
търговска дейност, на ответника Р. Я. следва да се предостави потребителска
защита, която се изразява в произнасяне по възраженията за неравноправни
клаузи, наведени от ответника и формулирани служебно от съда.
Най-напред, кредитополучателят Р. Я. и банката, а в последствие и
ответникът Р. Я., са подписвали стандартните, типови, бланкови образци както
на договори за банков кредит, в случая ипотечен жилищен, така и на
допълнителни споразумения /анекси/ към тях, по които за кредитополучателя
не е било възможно да предложи промени в условията или клаузите на
договорите, затова възложената на банката тежест на доказване, че клаузите са
били индивидуално договорени, не е реализирала, като следва изводът, че
клаузите не са били индивидуално договорени.
Затова, макар да се отнасят до основния предмет на договора
/конкретно за лихвата като цена на кредита/, те подлежат на преценка за
неравноправност.
В случая, според т.6 и т. 9.11 от договора за ипотечен кредит от
13.07.07г. относно договорната лихва и определянето й според общите
условия и т. 9.1 във вр. с т. 25.3 от общите условия към него, договорната
лихва се определяла като сбор от базов лихвен процент /БЛП/, определян от
банката, и фиксирана надбавка. Към датата на сключване на договора за
ипотечен кредит базовият лихвен процент бил 3,69%, а стандартната надбавка
3,60%, или лихвеният процент по кредита бил 7,29%.
33
С оглед на критериите по-горе, преценката за наличието на
неравноправни клаузи в договора за кредит и анексите, е следната. В чл. 6 от
договора относно определянето на договорната възнаградителна лихва под
формата на годишен лихвен процент, представляващ базисен лихвен процент
и фиксираната надбавка от общо 7,29% при подписване на договора,
неравноправна е частта от клаузата относно БЛП, с оглед на обстоятелството,
че липсват както указания за методиката на изчислението му, така и
установени предпоставки за промяната му, които да са обективни външни
условия, независещи от волята на банката, без да е необходимо съгласието на
кредитополучателя.
Това се отнася и до т.т. 9-12 от договора относно препращането към
общите условия за промяна на лихвения процент и таксите, т. 9.1 от ОУ в
частта „кредиторът има право да променя БЛП, за което уведомява
кредитополучателите по подходящ начин и т. 25.3 от ОУ, по следните
съображения.
Посочи се по-горе, че условията за изменение на базовия лихвен
процент и таксите по кредита, посочени в т. 25.3 от ОУ, макар изразени на
ясен и разбираем език, не отговарят на изискването за прозрачност по чл. 4 т. 2
и чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО. Това е така, защото макар факторите за
изменение на БЛП да са изразени на ясен и разбирам език от граматическа
гледна точка, нито тези, обвързани с изменението на обективен външен
индекс, т. 25.3, б.“а“, б. „б“, „в“, „е“, който не зависи от търговеца, нито тези,
които не са свързани с цифров индекс по т. 25.3, б. „г“,“ д“, „ж“, не съдържат
методика и/или математически алгоритъм, който да даде възможност на
средния потребител да прецени как изменението на конкретния индекс или
друг фактор е обвързано с промяна на БЛП. Затова с колко точно ще се
измени лихвата при намаление или увеличение на съответния измерител,
зависи само от банката, която не е длъжна по конкретен предвиден в договора
и разяснен на потребителя начин, да се съобразява с изменението на
конкретния измерител. Това е в разрез с началата на добросъвестността, във
вреда на потребителя е, и е далеч от изменение, продиктувано от обективни
външни условия, извън контрола на банката. Следователно по тази причина
посочената клауза т. 25.3 от общите условия към договора от 13.07.07г. като
неравноправна е нищожна, но договорът може да бъде прилаган и без тези си
нищожни части, по аргумент от чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
34
В този смисъл относно базисния лихвен процент решение №
15/18.04.18г. по т.д. № 2439/16г. на ВКС, І т.о. на ВКС, относно липсата на
методика за изчисление, по която изменението на индексите да е свързано с
изменението на компонентите, по които се формира БЛП, а оттам и лихвения
процент, решение № 198/18.01.19г. по т.д. № 193/18г. на ВКС, І т.о., относно
изискването клаузите на договора да са индивидуално договорени, решение №
67/12.09.19г. по т.д. № 1392/18г. на ВКС, Іт.о, относно невъзможността за
едностранно изменение на лихвата при липса на обвързаност между степента
на изменение на съответния измерител и липсата на възможност за
понижение, решение № 424/02.12.15г. по гр.д. № 1899/15г. на ВКС, IV г.о. на
ВКС.
Затова изброяването в договора и общите условия на обективните
фактори за промяна на лихвата без включването на методология не е
достатъчно, за да бъде определено поведението на търговеца като
добросъвестно, тъй като в тези случаи те губят характеристиката си на
независещи от неговата воля. Именно обективните външни причини, а не
субективната власт на търговеца са основанието законодателят да обвърже
запазването на сделката и обвързаността на страните от нея. В този смисъл в
решенията от 26.04.12г. по дело С-472/05 Invited и решение от 26.02.15г. по
дело С-143 Matei, Съдът на ЕС е извел тълкуването, че механизмът и
основанието за промяна на възнаградителната лихва и другите разходи по
кредита трябва да са съставени на ясен и разбираем език и да са включени в
съдържанието на договора.
Липсата на обективен характер и на основателност на причината за
изменение на лихвата, както и непосочването на конкретни външни фактори
за него, не могат да се компенсират от уведомяването за промяната, поради
което такива клаузи не могат да попаднат в приложното поле на дерогиращата
неравноправността норма на чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП, за което и решение №
38/25.07.17г. по т.д. № 535/16г. на ВКС, Іт.о.
Включването в съдържанието на договора на методология за промяна
на лихвата и другите разходи по кредита като елемент на добросъвестността, е
предпоставка за приложното поле на изключващата неравноправността норма
на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, според решение № 205/07.11.16г. по т.д. № 154/16г.
на ВКС, І т.о., а при липсата му, по аргумент на противното клаузите са
35
неравноправни, а тъй като не са индивидуално договорени и нищожни, според
чл. 146 ЗЗП.
Резултатът от прогласяването на нищожността на посочените клаузи
и/или части от тях, е запазването на задължението по договора за кредит при
първоначално договорения лихвен процент от 7,29%, която е ясна и
недвусмислена цифрова величина, по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, и при
първоначално договорения погасителен план към момента на подписване на
договора за кредит в полза на такова разрешение решение № 9/27.02.20г. по т.
д. № 62/19г. на ВКС, Іт.о., решение № 92/09.09.19г. по т.д. № 2481/17г. на ВКС,
ІІт.о. и решение № 198/18.01.19г. по т.д. № 193/18г. на ВКС, І то., цитирано и
по-горе.
Относно анекс № 1/26.08.09г., допълнителните споразумения от
20.07.16г. и 22.05.20г.
Най-напред, неизпълнено е задължението на ответника да докаже, че
същите са индивидуално договорени. Обстоятелството, че анексите и
допълнителните споразумения представляват съглашения, които
кредитополучателят, респ. съпругата му Р.Я., е могъл евентуално да не
подпише, само по себе си не ги прави индивидуално договорени. В този
смисъл решение № 65/06.07.18г. по т.д. № 1556/17г. на ВКС, Іт.о. Отделно от
това, при преуреждането на клаузи в договора за кредит относно размера на
дължимите суми /главница/ и размера на лихвения процент е допуснато
просрочените месечни погасителни вноски в частта на договорените лихви, да
се капитализират към главницата, след което върху тази обща сума, означена
вече като главница, на основание договора и най-напред анекс № 1/26.08.09г.
да се начислява увеличен лихвен процент от 9,29%.
Както се посочи по-горе, тази договорка е в ущърб на потребителя, тъй
като увеличава значително както лихвата, така и общата кредитна тежест за
целия период на договора, поради което е и в разрез с началата на
добросъвестността.
Съдебната практика по отношение на неравноправния характер на
клаузите за такова изменение на договора и следователно нищожност, по
причина, че с прибавянето на просрочените и изтекли лихви към главницата,
които също да се олихвяват с увеличения нов лихвен процент, се постига
забранения от закона резултат анатоцизъм /начисляване на лихва върху лихва
36
в случая с потребителски договор/ е безпротиворечива и категорична. Така
решение № 66/29.07.19г. по т.д. № 1504/18г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
30/20.05.20г. по т.д. № 739/19г. на ВКС, - т.о.
Отделни са съображенията, че след като клаузите за едностранно
изменение от кредитора на базовия лихвен процент са били признати за
неравноправни и следователно нищожни, нищожни са и последващите
допълнителни споразумения и анекси за изменение на договора, основани на
тях, като спогодби, основани на нищожен договор, по смисъла на чл. 366 ЗЗД,
според решение № 146/01.11.17г. по т.д. № 2615/16г. на ВКС, І т.о., независимо
че първоначалният договор не е признат за нищожен в цялост.
Най-после, но не и на последно по значение място, неравноправни и
следователно нищожни са клаузите от общите условия, относно лихвите за
забава, както и тези, предвиждащи т.нар. „долен праг на лихвата“, съответно т.
20.1 и 20.2 от ОУ към договора от 13.07.07г., т. 2.1 от споразумение от
20.07.16г. и т. 9.1 от ОУ към това споразумение.
Практиката на Съда на ЕС е последователна и постоянна при
отстояване на разбирането на националните съдилища, че клаузите в
договорите за банков кредит, предвиждащ долен праг на лихвата са
неравноправни, тъй като по същество нарушават изискването за прозрачност
по чл. 4, ; 2 и чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, които предвиждат клаузите не
само да са формулирани на ясен и разбираем език от граматическа гледна
точка, но и на потребителя да са разяснени по подходящ начин и
икономическите последици на посочената клауза, т.е. прозрачността по
същество, свързана с достатъчността на предоставената на потребителя
информация за правния и икономически обхват на договорния му ангажимент.
В този смисъл решение на Съда (голям състав) от 17.05.22г. по дело С-869/19.
Предвид на изложеното, т. 2 и т. 2.1 от допълнителното споразумение
от 20.07.16г., т. 9.1 и 9.2 от ОУ към него, следва да се приемат за
неравноправни и следователно нищожни, поради което не следва да се
прилагат. Клаузите са нищожни в тяхната цялост, а не само в частта относно
предвидения долен праг, под който лихвата не може да намалява, тъй като
съдът не просто е длъжен да не прилага неравноправните клаузи, така че те да
нямат задължителна сила за потребителя, но не е и овластен да изменя
съдържанието им /което би се получило при запазване на част от оспорената
37
клауза/, защото това би способствало за премахване на възпиращия ефект,
който се упражнява върху продавачите и доставчиците със самото
неприлагане на неравноправните клаузи спрямо потребителите. В този смисъл
решение от 14.06.12г. Banco Espanol de Credito, С-618/10, EU:С72012: 349, т.
65 и решение от 21.01.2015г., Unicaja Banco u Caixabanc, С-482/13, С-484/13,
С-485/13 и С-487/13, EU:С:2015:21, т. 31 и цитираната там практика.
Затова последицата от неприлагането на неравноправната клауза е
отпадането на последиците и с обратна сила вследствие на нищожността,
както и възстановяването на фактическото и правно положение в състоянието,
в което потребителят би се намирал при липсата на неравноправна клауза, по-
специално до лишаването на продавача или доставчика от предимствата,
неправомерно получени от него в ущърб на потребител, въз основа на
посочената неравноправна клауза.
Относно санкционните (мораторни, наказателни лихви за забава)
лихви – т. 20.1 и 20.2 от ОУ към договора от 13.07.07г. В практиката си съдът
на ЕС е възприел критерии за преценка кога размерът на мораторните лихви
представлява прекомерно висока неустойка за забава. Така в решение от
07.08.18г. по съединени дела С-96/16 и С94/17, Съдът постановява, че
Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
съдебна практика, съгласно която клауза в потребителски договор, която не е
договорена индивидуално и с която се определя приложимият размер на
мораторните лихви с неравноправна с мотива, че при забава на плащането
изисква от потребителя да изплати неоснователно висока неустойка при
положение, че този размер надвишава с повече от два процентни пункта
предвидения в същия договор размер на редовните лихви.
Доколкото според мотивите на цитираното решение, тези съображения
се прилагат, независимо от начина, по който е формулирана договорената
клауза, с която се определя размерът на мораторните лихви и тези, с която се
определя размерът на редовните лихви. По-конкретно, тези съображения
били валидни, са само когато размерът на мораторните лихви е определен
независимо от този на редовните в отделна клауза но и когато размерът на
мораторните лихви е определен под формата на увеличаване на размера на
редовните с известен брой процентни пунктове /както е в случая/. Тези
съображения се излагат за пълното, предвид на това, че клаузите са част от
38
анекси и допълнителни споразумения, които изцяло са признати за нищожни.
Предвид на всичко изложено, искът като неоснователен следва да се
отхвърли изцяло спрямо Р. Я., а спрямо В. и С. Я.и да се остави без
разглеждане и се прекрати производството, поради недопустимост на иска.
Предвид на изхода на делото, ответникът следва да заплати на адв. Р.М.
разноски определени по реда на чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата, в
размер на 9 168,41лв.
Затова и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Банка *** АД – С., ЕИК *******, съдебен адрес
гр. С., ул. В. № *, ет. *, представлявана от Д. Д., да се признае за установено на
основание чл. 422 ГПК по отношение на Р. И. Я., ЕГН **********, съдебен
адрес, с. В., обл. С., община Б., че по отношение на същата, като наследник на
Р. И. Я. с ЕГН **********, съществува изискуемо вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение № 265/08.06.21г. и изпълнителен лист № 201/08.06.21г.
по чл. 417 ГПК по гр.д. № 571, за следните суми по договор за банков кредит
от 13.07.07г., анекс № 1/26.08.09г., допълнителни споразумения от 20.07.16г. и
22.05.20г., а именно: 1. Главница 102 930,65лв.; договорна лихва за периода
17.05.20г. – 01.04.21г. в размер на 4 862,60лв.; 3. Обезщетение за забава –
15,67лв. от 16.09.20г. – 01.04.20г.; 4. Законна лихва от 02.04.21г. до 01.06.21г.
от 1 744,10лв.; 5. Заемни такси, от които – 5.1 разходи по изискуем кредит от
120лв. – 24.2 от ОУ към анекс № 1 към договора за ипотечен кредит; 5.2
застраховка за обезпечение в размер на 91.10лв. – т. 26.1 от ОУ към Анекс № 1
към договора за ипотечен кредит; 5.3 такса управление в размер на 95лв. – т.
24.1.2 от ОУ към Анекс № 1 към договора за ипотечен кредит; 5.4. такса по
усвояване на ипотека от 271.23лв. – т.26.2 от ОУ към Анекс № 1 към договора
за ипотечен кредит; разноски в заповедното производство от 2 252,61лв., от
които 2 202,51лв. – държавна такса и 50,00лв. юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователен и недоказан, като неоснователен и
недоказан, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото на С. Р. Я., ЕГН ********** и В. Р. Я., ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес с. В., С. област, община Б., поради
недопустимост на иска.
39
ОСЪЖДА Банка *** АД – С. да заплати на адв. Р. М. разноски по
делото по делото по чл. 38, ал. 2 от Заона за адвокатурата от 9 168,41лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
40