Определение по т. дело №226/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1547
Дата: 3 ноември 2025 г.
Съдия: Росица Тодорова Кюртова
Дело: 20255300900226
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1547
гр. Пловдив, 03.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20255300900226 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.83, ал.2 ГПК.
Образувано е по молба от 27.10.2025 г., изходяща от ищеца В. К. Р., чрез
пълномощник адв.М. Д., за освобождаване от разноски за възнаграждения на вещи лица по
допуснатата с определение от 17.09.2025 г. съдебна автотехническа и медицинска
експертиза. В молбата се твърди, че молителят е в невъзможност да заплати определения от
съда депозит в размер 900 лв., тъй като не разполага с достатъчно доходи за това.
Представена е декларация за материално и гражданско състояние.
Съдът намира, че молбата за освобождаване от разноски за възнаграждения на вещи
лица следва да се остави без уважение. В тази връзка следва да се посочи, че молба за
освобождаване от такси и разноски ищецът е депозирал пред настоящия съд още с исковата
молба на 04.04.2025 г. По повод тази молба е постановено определение от 22.05.2025 г., с
което ищецът е освободен от държавна такса, а молбата му за освобождаване и от разноски
по делото е оставена без уважение по изложени в определението съображения, основани на
наличните по делото данни за материално и имуществено състояние на страната.
Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Съгласно т.12 от ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, искането по чл.83,
ал.2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса
или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да
се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В
случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да
може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от
заплащането им по чл.83, ал.2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на
съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.
При постановен отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по
делото, който е влязъл в сила, същата страна може да подаде нова молба по чл.83, ал.2 ГПК
до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в който се развива делото,
само при промяна в обстоятелствата. Под промяна в обстоятелствата според посоченото ТР
1
и според практиката на съда по въпроса следва да се разбира промяна в материалното
положение на страната, породила невъзможност за заплащане на такси и/или разноски, а не
възникване на допълнително задължение за заплащане на разноски.
Молбата за освобождаване от такси и разноски се разглежда общо, а не с оглед и при
възникване на всяко конкретно задължение за заплащане на такса и/или разноски. Ако съдът
е преценил, че страната не е материално затруднена да заплаща следващите се разноски по
делото и за това е постановено влязло в сила определение, ново искане от същата страна за
освобождаване от разноски може да бъде основано само на промяна на материалното
положение, при което е постановено същото определение. (В този смисъл определение по
ч.т.д.№1521/2019 г. на ВКС, определение по ч.гр.д.№4090/2022 г. на ВКС, определение по
ч.гр.д.№3078/2022 г. на ВКС и др.) В конкретния случай е налице влязло в сила
определение, с което искането за освобождаване от разноски до окончателното приключване
на делото е оставено без уважение. С последващата молба за освобождаване от депозит за
експертиза не се твърди и доказва промяна в обстоятелствата, при които влязлото в сила
определение е постановено. Приложената към молбата декларация (л.128) не се различава от
тази, която молителят вече е представил по делото (л.39), преди да бъде постановено
горното определение, като в съдебно заседание от 28.10.2025 г. пълномощникът е уверил, че
декларираното трудово възнаграждение в двете декларации е едно и също, само че в първата
е декларирано брутно, а във втората – в нетен размер, ето защо следва да се приеме, че
обстоятелствата, при които на същия е отказано освобождаване от такса, не са променени,
поради което и с оглед изложените по-горе съображения настоящата молба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца В. К. Р., чрез пълномощник адв.М. Д.,
за освобождаване от разноски за възнаграждения на вещи лица по допуснатата с
определение от 17.09.2025 г. съдебна автотехническа и медицинска експертиза.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 1-седмичен
срок от съобщаването му на молителя.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
2