№ 464
гр. Русе, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря И. Иванова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20254500500681 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Н. С. чрез пълномощника му адв.
И. Д., против Решение № 1235/05.08.2025 г. , постановено по гр. дело №
447/2025 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отхвърлен иска, предявен
от жалбоподателя, за заплащане на издръжка на основание чл. 144 от СК, в
размер на 395лв., считано от навършване на пълнолетието му от 23.01.2025 г.
до 15.05.2025 година. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
решението и се иска същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което предявеният иск да се уважи.
Ответникът по жалбата Н. Н. С. чрез пълномощника му адв. М. В.,
счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора по
чл.263 от ГПК. Иска решението да бъде потвърдено като правилно и да й се
присъдят направените разноски за въззивното производство.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, съдът приема
следното:
1
Пред първата съдебна инстанция производството по делото е било
образувано по предявен иск от В. Н. С. против Н. Н. С., с правно основание
чл. 144 от СК - за издръжка в размер на 395,00 лева месечно, считано от
23.01.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
В исковата молба се твърди, че ответникът е негов баща, както и че
последния е бил осъден да заплаща издръжка до навършване на 18 години в
размер на 290,00 лева. За да се произнесе по спора, както и като отчете
наличните по делото доказателства и застъпените от страните становища,
настоящата инстанция прима за установено следното:
Не е спорно между страните, а видно от наличните доказателства –
заверен препис от Удостоверение за раждане на В. Н. С., издадено въз основа
на акт за раждане №120/25.01.2007г. на Община Русе, ищецът е роден на
23.01.2007 г. и следователно е пълнолетен към датата на завеждане на иска,
както и че ответникът е негов баща. Не е спорно и обстоятелството, че през
учебната 2024/2025 г. В. С. е бил записан ученик в дневна форма на обучение в
12а клас на Професионална гимназия по селско стопанство “Ангел Кънчев“ –
гр. Русе, по професия “Фермер”, специалност “Производител на
селскостопанска продукция”, както и че по учебен план обучението му е
продължило до 15.05.2025 г. с приключване на втори учебен срок. Към
момента на разглеждане на делото от първоинстанционния съд В. Н. С. е бил
навършил 18 години и шест месеца. От 18.06.2023 г. е започнал работа по
трудов договор в гр. Обзор, като е получавал трудово възнаграждение в
размер на 1 077,00 лв, в който смисъл са обясненията му, отразени в протокола
от проведеното на 22.07.2025 г. открито съдебното заседание по гр.д. №
447/2025 г. по описа на РРС.
Спорен по делото се явява въпросът дали въззиваемата страна –
неговия баща разполага с доходи, които да му позволят да заплаща без
затруднение претендираната издръжка с оглед на здравословното си и
финансово състояние.
Съгласно чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на своите
навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в
средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до
2
навършване на 20 годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, като цитираната
разпоредба установява още, че издръжка на продължаващ обучението си
пълнолетен се дължи само, ако тя не съставлява особени затруднения за
родителите. В тази връзка за уважаването на предявен по реда на чл. 144 СК
иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК при
условията на пълно и главно доказване да установи, качеството си на
правоимащо да получи търсената издръжка лице, а именно, че като
пълнолетен продължава обучението си в редовно средно учебно заведение,
нуждата от издръжка, т. е., че не може да се издържа от доходите и
имуществото си, както и че ответникът разполага с материалната възможност
без особени затруднения да заплаща съответния размер на издръжка. Това
означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за
това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина
на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното
положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и
конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице.
При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се
преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени
затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика
със задължителен характер – решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а
именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение
№ 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, ІV г. о.
В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени
доказателства установяват по безспорен начин обстоятелствата, че ищецът е
навършил пълнолетие, че същият се явява по рождение низходящ от първа
степен на ответника, както и че за периода от 23.01.2025 г. до 15.05.2025 г. е
бил ученик в дневна форма на обучение в 12а клас на Професионална
гимназия по селско стопанство “Ангел Кънчев“ – гр. Русе, по професия
“Фермер”, специалност “Производител на селскостопанска продукция”.
3
Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете
обаче не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите
пълнолетие деца, а само ако не съставлява за него особено затруднение.
Практиката по приложението на чл. 144 от СК и в частност на
понятието "особени затруднения", е достатъчна и непротиворечива.
Понятието "особено затруднение" по смисъла на СК означава ограничаване,
на възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на
самия родител и на лицата, които е задължен да издържа по закон. Затова
задължението за издръжка по чл. 144 СК се подчинява както на общите
правила, определящи правото и размера на издръжката, така и на
допълнителни изисквания (в този смисъл са и Решение № 199/17.05.2011 г по
гр. д. № 944/2010 г на ВКС, ІІІ г.
о. и Решение № 305/07.06.2011 г по гр. д. № 1269/2010 г на ВКС, ІV
г. о.). Преценката за възможностите на родителя е винаги конкретна и зависи
от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Установената съдебна практика се съблюдава от съдилищата в смисъла,
разяснен в решение по чл. 290 ГПК № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010
г. на III г. о., а именно, че родителят може да дава издръжка без особени
затруднения тогава, когато притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства
и за собственото си пълнолетно дете.
Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е
абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във
всички случаи, без да се съблюдават възможностите на родителите с оглед на
материалните и икономически условия на живот към момента на нейното
присъждане от съда.
За да бъде прието, че въззиваемият/ответник по
първоинстанционното дело/ би могъл да дава на ищцата издръжка, същият
следва да притежава средства над собствената си издръжка. От събраните по
делото писмени доказателства не се установява по безспорен и несъмнен
начин, размера на месечните доходи на въззиваемия Ж.. Установява се, че
същият не полага
В настоящият случай както правилно е установил
4
първоинстанционният съд ответникът Н. Н. С., ЕГН **********, е пенсионер
и получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като за периода от
месец юни 2024г. до месец май 2025г. е получавал пенсия в размер 1 372,84 лв
месечно, което е видно от представените по делото Разпореждане №
********** за отпускане на пенсия и Удостоверение за получен доход от
пенсия, издадени от Териториално поделение на НОИ – Русе. По делото няма
събрани доказателства за получаване на други доходи извън установените за
да може да отделя средства в размер на претендираните 395,00 лв, респ.
средства над определените 290,00 лв с решението по гр. дело №5285/2024г. по
описа на РРС, които вече е заплатил за издръжка на пълнолетния си син от
23.01.2025г. до завършване на средното му образование – до месец май 2025 г.
Както правилно е констатирал първоинстанционният съд родителят
дължи издръжка по чл.144 СК, когато притежава средства над необходимите
за собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на своето
пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите или от
използване на имуществото си и какъвто не е настоящият случай.
Получавайки пенсия в размер на 1 372,00 лв месечно, отчитайки и
здравословното му състояние, нуждата от хигиенно-хранителен режим и
поддържащо медикаментозно лечение с оглед последиците от претърпения
инцидент и преживяното увреждане на шийните прешлени, както и с оглед на
възрастта му, настоящият съдебен състав, счита, че отделянето допълнително
на още 105,00 лв месечно за увеличена издръжка на навършилото пълнолетие
дете, би създало особено затруднение за ответната страна по см. на чл.144 СК,
което изключва дължимостта й.
Като е стигнал до този извод, първоинстанционният съд е
постановил едно правилно и законосъобразно решение, което като такова
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, разноските за въззивното производство са в
тежест на въззивния жалбоподател. Същият следва да заплати направените в
настоящото производство разноски за оказаната от адв. М. В. – АК Русе
безплатна правна помощ в размер на 600,00 лв, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал.1, т.6 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
5
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 873/21.05.2019 г., постановено по
гр.д.№ 1137/2019 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА В. Н. С., ЕГН ********** да заплати на адвокат М. Д. В.,
ЕГН **********, от Адвокатска колегия гр. Русе, адрес гр. Русе, бул. “Цар
Фердинанд” ******, офис 4, сумата 600,00 лв разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6