Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №9990 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК от „П.“ ООД срещу „Л.Т.“ ООД за приемане на установено в отношенията между страните,
че ответника дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №3085/**.2019г.,
издадена по ч.гр.д. №**/2019г. по описа на ВРС, 18 с. в полза на ищеца, а именно : сумата от 575 лв, представляваща незаплатена
цена за услуга, представляваща
екскурзия, разходки с
лодки по река Камчия за периода юни-август 2017 г., обективирана във фактура
**********/06.10.**. на стойност 1375,00лв., сумата от
86.89 лв. – мораторна лихва
за периода от 16.10.2017 г. до
12.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 12.04.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните e сключен договор №3/02.07.**., по силата на
който ответникът е възложил на ищеца срещу уговорено възнаграждение да
организира екскурзии и мероприятия на туристите на ответника, като
мероприятието било описано в Приложение №1 към договора „Разходка с лодка по
река Камчия“ с времетраене 40 минути. Твърди се, че ищцовото дружество през
месеците юни, юли и август **. е организирало и извършило разходки с лодки на
туристите на ответника, като въз основа на сключения договор за извършеното е
следвало да се заплатят суми по издадени данъчни фактури или потвърдителна бележка.
Задълженията възлизали както следва : за месец юни – 563 лева; за месец юли-
1067 лева и за месец август – 308 лева. Задължението за месец юни **. в размер
на 563 лева било изплатено от ответника, за което му бил издаден разходен касов
ордер от 18/09.07., несъдържащ година на издаване. За дължимите суми за месец юли и август била
издадена фактура№232/06.10.**. на стойност 1375 лева. На 30.10.2018г. на
ответника била изпратена покана за плащане на сумата по тази фактура. Съгласно договора – раздел III, т.4.3 възложителят следвало да преведе по
банков път дължимото възнаграждение в десет дневен срок от датата на получаване
на фактурата, което не било направено.
Твърди се също, че след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК длъжникът не е оспорил дължимостта на сумата като същата била изплатена от
него изцяло, но по погрешна банкова сметка, ***. По-късно била заплатена част от сумата в
размер на 800 лева съгласно операционна бележка за плащане от 01.02.2019г. , в
която като основание било вписано частично по фактура 232/**.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в
който изразява становище за
неоснователност на иска.
Твърди се, че фактура №232/**. на стойност 1375 лева е за
периода юни- август **. и след приспадане на извършеното плащане от 563 лева с
ордер №18/09.07.**. за месец юни **.
остава задължение в размер на 812 лева, което било изплатено по банков път на
01.02.2019г. – 800 лева и на 23.04.2019г. – 12 лева.
Изразяват се съмнения,
че бланката на представената фактура №232/**. е подправена или подменена.
Излага се, че в
представената фактура №232/**. е посочен периода юни-август **. , като за месец
юни отделна фактура не била издадена.
Противопоставя се
извадката от работния бележник на управителя на ищцовото дружество да бъде
използван като доказателство.
Сочи се, че към **.2019г.
ответното дружество е дължало 12 лева, които били платени на 23.04.2019г.
Оспорва дължимостта на
претендираните от ищеца суми и разноски. Твърди, че забавянето в плащането на
дължимото било поради факта, че ищцовото дружество е сменило банковата си
сметка без да предупреди ответника, който първоначално превел дължимата сума по
старата банкова сметка, ***. Счита, че задължението по фактурата е погасено
изцяло.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
С Договор №3/02.07.2019г. „Л.Т.Б.“ЕООД е възложило на „П.“ ООД да организира екскурзии и мероприятия на туристите на „Л.Т.Б.“ЕООД срещу възнаграждение при договорени условия в Приложение към договора. В договора е вписана банковата сметка на „П.“ ООД в Юробанк – BG***.
Съгласно Приложение №1 към Договор №3/02.07.2019г. договорената цена за мероприятието „Разходка с лодка по река Камчия“ с времетраене 40 минути е 4 лева без ДДС за възрастни и за деца 2 лева без ДДС , за лагерници 3 лева без ДДС.
Във Фактура №232/06.10.**. с издател „Л.Т.Б.“ЕООД и получател „П.“ООД е начислена сумата от 1375 лева с посочено основание – разходка с лодки /юни-август/. Фактурата е двустранно подписана за получател и доставчик.
С покана от 31.10.2018г. управителят на „Л.Т.Б.“ЕООД е уведомил „П.“ ООД, че при ако не бъде погасено доброволно задължението по Фактура №232/06.10.**. претенцията ще бъде предявена по съдебен ред.
Съгласно извлечение от банковата сметка на „Л.Т.Б.“ЕООД в „Банка ДСК“ЕАД за периода 25.10.**. до 31.10.**. на 26.10.**. е извършен превод по банкова сметка ***ата от 1375 лева с посочен основание разходки с лодка /юни-август/ , Фактура №232 от 06.10.**. Преводът е отбелязан като върнат от дата 26.10.**.
Ответникът е представил разходен касов ордер за заплащане на сумата от 563 лева за разходка с лодки за месец юни, подписан от Л.Ат.
Ответникът е представил операционна бележка за извършено плащане в полза на „П.“ ООД на сумата от 12 лева с посочено основание –доплащане по Фактура №232/06.10.**. от дата 23.04.2019г. и на сумата от 800 лева с посочено основание –частично по Фактура №232/06.10.**. от дата 01.02.2019г.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Страните не спорят, че между тях е бил сключен Договор №3/02.07.2019г., въз основа на който „Л.Т.Б.“ЕООД е възложило на „П.“ ООД да организира екскурзии и мероприятия на туристите на „Л.Т.Б.“ЕООД срещу възнаграждение при договорени условия в Приложение към договора.
Ищцовото дружество е издало Фактура №232/06.10.**. за извършените от него услуги, в които като стойност е вписана сумата от 1375 лева за месец юни –август. Ищецът твърди, че в тази фактура не била включена стойността на извършените услуги за месец юни, която била в размер на 563 лева и която била изплатена от ответника, което се установява и от издадения разходен касов ордер.
От представените по делото доказателства не може да се обоснове извод, че процесната фактура не включва задължението за месец юни. В тази връзка представената от ищеца – извадка копие от работен дневник не е годно доказателство да установи твърденията му, предвид че същата представлява неподписан частен документ, който не обвързва ответното дружество с удостовереното в него. Във фактурата, издадена от самия ищец ясно е описано, че се касае за период юни-август, а и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение също е посочен този период, поради и което съдът приема, че сумата от 1375 лева е дължима за всички извършени в този период услуги от „П.“ ООД.
След извършеното плащане на сумата от 563 лева за месец юни задължението на ответника е възлизало на 812 лева, от които 800 лева са изплатени на 01.02.2019г. преди датата на подаване на заявлението/**.2019г./ и 12 лева след датата на подаване на заявлението - 23.04.2019г., поради и което задължението по фактурата е погасено в цялост, като предявеният иск следва да се отхвърли за главницата в размер на 575 лева.
На основание чл.86 ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забава в плащането на главницата, претендирана в исковата молба в размер на 575 лева за периода 16.10.**. до датата на погасяването й 01.02.2019г. В тази връзка несъстоятелни са твърденията на ответника, че забавеното плащане е поради обстоятелството, че ищецът му е представил грешна банкова сметка. ***а „Л.Т.Б.“ЕООД в „Банка ДСК“ЕАД за периода 25.10.**. до 31.10.**. на 26.10.**. е извършен превод по банкова сметка ***реведената сума е върната. В сключения от страните договор е посочена изрично банковата сметка на ищеца в Юробанк – BG***, която е различна от тази, по която е извършен превода, поради и което не може да се приеме, че неплащането на задължението по процесната фактура в срок може да бъде вменено във вина на ищеца. Законната лихва за забава, изчислена с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html възлиза на стойност 75.71 лева, поради което искът следва да се уважи за този размер и да се отхвърли за разликата до 86.89 лева.
По разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ищеца за присъждане на сторените от него разноски следва да се уважи съобразно уважената част от иска. В полза на същия следва да се присъди сумата от 15.54 лева –разноски в заповедното производство и 9.15 лева за заплатена д.т. и сумата от 34.32 –заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ищеца „П.“ ООД,ЕИК:********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Управителя Л.Ат., че „ Л.Т.Б.“ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление *** дължи заплащането на сумата от 75.71 /седемдесет и пет лева и седемдесет и една ст./лева,
представляваща законна лихва за забава върху главница от 575 лева,
представляваща цена за услуга - екскурзия,
разходки с лодки по река Камчия за периода юни-август 2017 г., обективирана във
фактура **********/06.10.**. на стойност 1375,00лв, за периода 16.10.**. до
01.02.2019г., присъдена със Заповед за изпълнение №3085/**.2019г., издадена по ч.гр.д. №**/2019г.
по описа на ВРС, 18 с., на основание чл.422 ГПК , КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до 86.89 лева и за периода
02.02.2019г. до 12.04.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.“ ООД,ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя Л. Ат.
срещу „ Л.Т.Б.“ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** с
правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи заплащането на сумата от 575 лева,
представляваща цена за услуга - екскурзия,
разходки с лодки по река Камчия за периода юни-август 2017 г., обективирана във
фактура **********/06.10.**. на стойност 1375,00лв.
ОСЪЖДА „ Л.Т.Б.“ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на „П.“ ООД,ЕИК:********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя Л.Ат.сумата от 59.01/петдесет и девет лева и една ст./ лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :