Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №   624

                                           гр. Сливен,  06.07.2020  година

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,  Х-ти граждански  състав, в открито съдебно заседание на шести юли,  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИНА КОРИТАРОВА

                                                           

При участието на секретар МАРИАНА Т., сложи за разглеждане гражданско дело № 1628 по описа за 2020 година, докладвано от районния съдия.

 

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

 Постъпила е молба от  С.В.Т. с ЕГН ********** чрез пълномощника й адв. Н.П. *** против С.В.Т. с ЕГН ********** в която се сочи, че на 22.05.2020 година около 23,00 часа се е позвънило на входната врата на апартамента в който живее и след като отворила вратата видяла, че пред нея стоял С.Т., който е неин съпруг. След влизането му в жилището, молителката сочи, че той започнал да се държи заядливо с нея и отправил към нея конкретни реплики, след които употребил сила и взел телефонът й. Тя се опитала да си го върне, но той започнал да я блъска и я хвърлил на дивана.

В молбата сочи още, че била изключително много изплашена, тъй като това не била първата му проява на насилие и съпругът й С.Т. е бил осъждан с Решение № 121 от 19.02.2018 година, постановено по гр.д. № 339 по описа на РС - Сливен за 2018 година за упражнено над молителката домашно насилие.

В молбата си сочи още, че съседката й чула цялото събитие и веднага е отишла при нея.

От съда се иска спрямо ответника С.В.Т. да бъдат взети  конкретно посочени мерки  по Закона за защита срещу домашното насилие.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с пълномощник. Молбата  се поддържа и се иска да бъде уважена.

Ответникът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник адвокат, като не оспорва осъществения акт на домашно насилие, но моли да бъдат наложени минимални мерки за защита, тъй като страните били в бракоразводен процес.

 След съвкупна преценка на събраните по делото писмени  доказателства и свидетелските показания, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Молителката С.В.Т.  и ответникът С.В.Т. са съпрузи.  На 22.05.2020 година около 23,00 часа се е позвънило на входната врата на апартамента в който живеят и след като молителката отворила вратата видяла, че пред нея стоял С.Т., който е неин съпруг. След влизането му в жилището, той започнал да се държи заядливо с нея и отправил към нея конкретни реплики, след които употребил сила и взел телефонът й. Тя се опитала да си го върне, но той започнал да я блъска и я хвърлил на дивана.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Йорданова между страните бил възникнал семеен скандал, който бил чут от същата, тъй като живее в апартамента над тях. Свидетелката била видяла от вратата да излиза Т., който побягнал надолу по стълбите. Попитала молителката какво стана, тя каза, че той й бил взел телефона, и свидетелката трябвало да взема нейния телефон, за да се обадят в полицията. Полицията била пристигнала и била изготвила предупредителен протокол. Свидетелката, заявява, че макар по молителката да нямало  белези от насилие, ръцете й треперили и където е стискала телефона ръцете й били зачервени, паднал й някакъв маникюр, и много я боляло. Отношенията между страните били напрегнати и молителката била живяла към настоящия момент при свидетелката, тъй като ответника непрекъснато я бил тормозел.

Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка, тъй като ответника не представи никакви доказателства, които да оборят доказателствената сила  на представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен законов срок, а разгледана по същество е основателна.

Правната квалификация на предявената претенция е чл.8 ЗЗДН.

Съдът намира молбата  за допустима, т.е подадена в преклузивния едномесечен срок от легитимирано лице, визирано в чл.8, т.1 ЗЗДН пострадало от домашно насилие лице,  извършено от лице, с което пострадалия е бил в граждански брак,. Към молбата е приложена и декларация от молителката, съгласно чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Разгледана по същество молбата се явява основателна.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие.

Домашното насилие е форма на  заплашващо  и злоупотребяващо поведение, което може да включва както емоционално- психическо и  физическо насилие, така и заплахи за физическо нараняване, покушение срещу собствеността или личността на жертвата или редица други уронващи достойнството актове.

Безспорно в случая на конкретно изразената дата 22.05.2020 година е налице домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗСДН, което е осъществено от С.Т. спрямо  съпругата му, и което се е изразило в грубо и заядливо държание спрямо нея, както и отправяне към нея на конкретни реплики, след което е употребил сила,  взел  й е телефона, започнал да я блъска и я е хвърлил на дивана.

 Тези обстоятелства се потвърждават от подписаната от молителката декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие, която е достатъчно основание за предприемане на законови мерки срещу ответника, както и от показанията на разпитаната по делото свидетелка.

 

 Съобразявайки особеностите на процесния случай, както и факта, че ответникът вече е бил осъждан с влязло в сила решение да се въздържа от насилствени действия срещу молителката, и за да се осъществи ефективна защита на молителката, съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени  мерки за защита от домашно насилие, изразяващи се в задължаването му да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо  съпругата му, забрана да доближава на разстояние  по - малко от 100 метра, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих. В изпълнение на указанията на съда, същите бяха конкретизирани като- жилището е в кв. Заимов бл. 72 вх. А ап. 14, местоработата на молителката е Затвора в Сливен, места за социални контакти и отдих, танцов клуб „Престиж” при читалище „Христо Ботев” Сливен.

 Съдът намира, че срок от дванадесет месеца, за който да бъдат наложени мерките за защита би бил достатъчен за превенция на евентуални предстоящи насилствени прояви от страна на ответника. 

Съгласно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на извършителя следва да бъде наложена и глоба в размер на 600 лева. Този размер, определен към средния предвиден такъв в закона, с  оглед  степента и характера на извършеното от него деяние и ще окаже в достатъчна степен възспиращо действие спрямо ответника.

На основание чл. 15 ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят се предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21 ал. 3 ЗЗДН - задържане от полицейския орган, констатирал нарушението, и уведомяване незабавно органите на прокуратурата.

На основание чл. 16 ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните и на РУ “Полиция” гр.Сливен -  по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

На основание чл. 11 ал. 2 ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът  в настоящото производство, следва да заплати държавна такса по делото в размер на 25 лева по сметка на СлРС / т.22 ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ/.

С оглед изхода на производството, ответникът следва да заплати на молителката сторените в настоящото производство разноски в размер на 300,00 лева.

Ръководен от горното,  съдът

 

                                         Р  Е  Ш  И  :

ПРИЗНАВА  за установено, че С.В.Т. с ЕГН  ********** *** Е ОСЪЩЕСТВИЛ домашно насилие спрямо съпругата си  С.В.Т. с ЕГН-********** *** и НАЛАГА  следните мерки за защита срещу домашно насилие:

 

ЗАДЪЛЖАВА  С.В.Т. с ЕГН  ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо С.В.Т. с ЕГН-********** ***.

 

ЗАБРАНЯВА на С.В.Т. с ЕГН  ********** ***  ДА ДОБЛИЖАВА на разстояние по - малко от 100 метра жилището на  С.В.Т. с ЕГН-********** ***, местоработата на молителката в Затвора в Сливен, места за социални контакти и отдих, танцов клуб „Престиж” при читалище „Христо Ботев” Сливен за срок  от  12 месеца.

                                      

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита срещу домашно насилие, която подлежи на незабавно изпълнение.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА С.В.Т. с ЕГН  ********** ***, че при неизпълнение на заповедта на съда ще бъде задържан от полицейските органи  съгласно чл.21, ал.3 от  ЗЗДН и ще бъде уведомена прокуратурата.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното насилие НАЛАГА на С.В.Т. с ЕГН  ********** ***  ГЛОБА  в размер на 600 лева /шестстотин лева/.

 

ОСЪЖДА С.В.Т. с ЕГН  ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева.

 

ОСЪЖДА С.В.Т. с ЕГН  ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Т. сумата от 300,00 лева съставляваща сторените по делото разноски.

 

Преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните и на РУ „ПОЛИЦИЯ” - Сливен за сведение и изпълнение.

 

 Решението подлежи на обжалване пред СлОС в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: