№ 1543
гр. Плевен, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ **********7427 по описа за 2024 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание правно
основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 690,91 лв.
и иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска
84,30 лв. и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 98,92 лв.
Производството по делото е образувано по искова молба от “***” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** против И. И. М.,
ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, в която се твърди, че на 17.04.2024 г.
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу И. И. М. с ЕГН:********** за сумите: 622,96 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 17.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
84.30 лв. за периода 15.09.2022г., до 03.04.2024г., както и суми за дялово
разпределение: 67,95 лева - главница за периода 01.05.2021 г. до 31.04.2023г.
ведно със законната лихва от 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, и мораторна лихва за забава в размер на 14,62 лв. от 16.07.2021г. до
03.04.2024г. Твърди, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е
предявен иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ срещу И. И. М..
1
Твърди се, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал, 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ. Твърди се, че съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за
процесния имот са начислявани от “***” ЕАД по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - „***“ ООД
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи посочените суми на ищеца, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който се оспорва, че процесният имот
се намира в сграда-етажна собственост. Не се спори, че ответникът е
собственик на процесния имот, навежда се довод, че липсват доказателства, че
е бил собственик на имота за процесния период. Твърди се, че няма данни за
действащ договор с „*** ООД“ за извършване на услуга дялово разпределение
на потребена ТЕ в СЕС. Твърди се, че не се сочат доказателства, че общата ТЕ
в СЕС се е отчитала посредством общ топломер, монтиран съгласно
техническите изисквания на производителя, което да гарантира, че
измерванията за процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. са точни.
По делото е конституран като трето лице-помагач на страната на ищеца
*** ООД“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не спорно между страните и се установява от Нотариален акт от
08.06.2017г., че ответникът И. И. М. е собственик на процесния топлоснабден
имот- ***, находящ се в ***.
Не е спорно между страните и се установява от Договор от 22.10.2001г.
и Протокол от 13.09.2001г., че етажната собственост на адрес ***, е избрала
*** ООД за отчитане и разпределяне на доставената топлинна енергия.
Представени на Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на *** ЕАД на клиенти в гр.***, публикувани във вестник
Монитор на 11.07.2016г. Съгласно чл. 33. (1) Клиентите са длъжни да
2
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. (2) Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. (3) Клиентите имат право
да правят възражения пред Продавача за начислената сума за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
възраженията. След изтичане на този срок, възраженията могат да се правят
по общия исков ред пред родово компетентния съд. (4) Продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. (5) При неизпълнение
в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на Продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Съгласно чл.33, ал.2 от
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3/изравнителната сметка/ за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. (3) Клиентите имат право да правят възражения
пред Продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят възраженията. След изтичане на
този срок, възраженията могат да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза
като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно- от него се
установява, че сумите за топлинна енергия за процесния период на имота, са
начислявани от „***”ЕАД по изготвяни отчети от фирмата осъществяваща
дяловото разпределение на топлинна енергия (в случая това е Термоконтрол)
в сградата – за процесния абонат е начислявана ТЕ отдадена от сградната
инсталация, топла вода, отопление. Съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултат от изравнителните
сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за
процесния период, а в случай, че резултата от изравнителната сметка е сума за
възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения,
като се започне от най-старото. Осчетоводените суми за ползвана и
незаплатена топлинна енергия от страна на ответника по сметка 411 клиенти
за процесния период е 690,91 лв., в това число 622,96 лв. за отопление и
67,95 лв. услуга дялово разпределение, както и лихви за забава в размер на
98,92 лв. Реалното потребение по издадена фактура №**********/31,07,2022
за период от 01,05,2021-30,04,2022 г. е в размер на 314,51 лв. Прогнозно са
3
били начислени през периода фактури на стойност от 1417,72 лв., по същите
не е имало плащания и в последствие са издадени КИ за тях. Така за първият
отоплителен сезон 05,2021-04,2022 г. са неизплатени са: Фактура
№**********/31,07,2022 - 314,51 лв. Фактура №**********/30,11,2022 –
5,47 лв. изравняване За вторият отоплителен сезон 05,2022-04,2023 г. също
са начислявани прогнозни фактури, които са издадени на база потребление за
предходен период в размер на 301,14 лв., и след приключване на
отоплителният сезон и преизчисляване същите са кредитирани, като е
издадена общата фактура №**********/31,07,2023 г. за потребление в размер
на 302,99 лв.- за отопление и подгряване на топла вода с единични цени
валидни за съответният период. Съгласно разпоредбите на чл.31 ал.1 от
Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане за периода, за който се
отнасят. В чл.40 от същата наредба е регламентирано, че при неизпълнение в
срок на задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума на осн.чл.86 от ЗЗД. Общата неизплатена
главница за претендираният период 05,2021-04,2023 г.(два отоплителни
периода) в размер на 617,50 лв. , а лихвата за забава от изискуемостта
15,09,2022 до 03,04,2024 г. е 84,30 лв. Начислените суми за дялово
разпределение са 67,95 лв. за периода 05,2021-04,2023г. Лихвата за забава
върху сумата от 67,95 лв., изчислена помесечно за всяка главница с
натрупване от 05,2021-04,2023 г. е 14,62 лв.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От
заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и
допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се
намира в топлофицирана сграда. В жилището има монтирани 5 броя
отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители. Монтиран е водомер за
топла вода, но не е отчитана консумация в рамките на отчетния период.
Извършеното разпределение на топлоенергията в сградата е съгласно
Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №
16-334/06.04.2007г. Разпределението на топлоенергията за процесния имот е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба. Индивидуалната
4
сметка на ответника е изготвена на база отчети на топлоразпределителите за
всеки отчетен сезон, както и изчисленият дял на топлоенергия от сградна
инсталация за процесния имот. От общите показания на топломера в АС са
приспаднати технологични разходи за АС от топлофикационното дружество.
Общия топломер е минал държавна проверка съгласно действащата
нормативна база.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
с цена на иска 690,91 лв.
Не спорно между страните и се установява от Нотариален акт от
08.06.2017г., че ответникът И. И. М. е собственик на процесния
топлоснабден имот- ***, находящ се в ***.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите
правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на
тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на
облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С
5
оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е
задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по
силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните
не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. Според
чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните
собственици, прекратили топлоподаването към своите имоти, остават
"потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст след
изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на топлинни
услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва основание за
нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата за лицата, отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се
явява задължение на етажните собственици в съответната сграда, доколкото
ЕС не е взела решение за прекратяване на топлоподаването към нея,
респективно – доколкото топлоподаването към нея не е прекратено. Правото
на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти категорично не води до извода, че не следва да
заплащат разходваната в общите части топлинна енергия, защото освен
собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са
съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата. Затова
те следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия,
тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни
права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ. При невъзможността топлофикационната услуга да съществува без
разходите за топлоенергия, отдавана от сградната инсталация и общите части
6
на сградата, отказът от индивидуалното потребление не води сам по себе си до
отпадане на дължимостта на останалите необходими разходи. В този случай
прилагането на §1 ДР ще доведе до тъкмо противоположния резултат, от този,
който е неговият ratio legis и в крайна сметка – прилагане на по-
неблагоприятен режим за потребителите на битова топлоенергия, отколкото
прилагането на чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно
третиране именно на непотребители, които са се отказали от услугата. От тази
гледна точка, би следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на
потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от
ДР на ЗПП. В горния смисъл са развити съображения от проф.д-р Иван
Русчев. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСГК на ВКС За
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с
пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Установи се, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден
имот за процесния период. Видно от приетите по делото съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертиза се установи, че до процесния имот е доставена
при условията на реален отчет, както и изчислена при условията на
неосигурен до имота достъп топлоенергия за БГВ, а разпределението е
извършено съгласно Наредба за топлоснабдяването и методиката към нея.
Дължимите и незаплатени суми са както следва: ползвана топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот за процесния период са 617,50 лв. лв., както и
сумата от 67,95 лв. за услуга дялово разпределение.
Предвид гореизложеното следва искът да бъде уважен за сумата от
685,45 лева /617,50 лв.+67,95 лв./, а за разликата до предявеният размер от
690,91 лв./622,96 лв.+67,95 лв./ искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 98,92 лв.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
7
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че
заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-късно
до 45 дни след изтичането на периода, за които се отнасят те. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл.
84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането на
този 45-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Размера на лихвата за забава се установява от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и чрез самостоятелни
изчисления от съда на основание чл.162 ГПК и е в размер на 98,92 лв./ 84,30
лв. + 14,62 лв./, за която сума следва искът да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 74,48 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за
ДТ, депозит за особен представител, депозит за ВЛ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1266,19 лв. от общо 1275
лв./25,00+400+400+350+100 лв./ съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
По изложените съображения съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на И. И. М., ЕГН **********, с
настоящ адрес в ***, че ДЪЛЖИ на кредитора "***-***" ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, 1680, обл. ***, ***, ЕИК ********* сумата
685,45 лева /617,50 лв.+67,95 лв./, представляваща стойността на консумирана
и незаплатена топлоенергия за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г. и такси за
дялово разпределение, в едно със законната лихва от 19.04.2024г. за която сума
е издадена заповед за изпълнение № 1711/03.06.2024г. по ч.гр.д.№**********
2991/2024 по описа на РС-Плевен, а за разликата до предявеният размер от
690,91 лв./622,96 лв.+67,95 лв./ отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на И. И. М., ЕГН **********, с настоящ
адрес в ***, че ДЪЛЖИ на кредитора "***-***" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, 1680, обл. ***, ***, ЕИК *********, сумата 98,92 лв./
84,30 лв. + 14,62 лв./, представляваща лихва за забава върху 685,45 лв. за
периода 16.07.2021г.- 03.04.2024г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 1711/03.06.2024г. по ч.гр.д.№********** 2991/2024 по описа на
РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. И. М., ЕГН **********, с
настоящ адрес в *** ДА ПЛАТИ на ***-***" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, 1680, обл. ***, ***, ЕИК *********, сумата от 74,48 лв.
направени разноски за производството по ч.гр.д.********** 2991/2024 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. И. М., ЕГН **********, с
настоящ адрес в *** ДА ПЛАТИ на ***-***" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, 1680, обл. ***, ***, ЕИК *********, сумата от 1266,19
лв. направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач, на
страната на ищеца *** ООД“, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***.
9
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10