№ 492
гр. Варна, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Сияна К. Г.
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20233100102229 по описа за 2023 година
С определение № 4703/29.10.2024г. постановено по гр. дело №
2229/2023г. на ВОС е осъществено съединяване за съвместно разглеждане на
производството по гр. дело №1515/2023г., като разглеждането на съединените
дела продължава под гр. дело №2229/2023г. на ВОС.
Производството по делото е образувано по предявен иск /ПЪРВИ/от С.
Д. Ж., ЕГН ********** от *** срещу ответниците С. Х. И., ЕГН **********
от *** А. А. И., ЕГН ********** от *** /длъжници в изпълнителното
производство/, Г. Н. Т., ЕГН ********** от *** /взискател/, както и срещу Н.
Б. Х., ЕГН ********** от *** С. Б. Х., ЕГН ********** от *** Н. И. К., ЕГН
********** от *** и С. Д. Ж., ЕГН ********** от ***, последните като
правоприемници на починалия в хода на процеса ответник и длъжник в изп.
производство И. К. И., б.ж. на гр. Варна, за приемане за установено, че ½
(една втора) идеална част от партерен етаж с площ от 162,17 кв.м.,
състоящ се от гараж №1, гараж №2, антре, вътрешно стълбище, коридор, две
стаи, баня и тоалет, както и ½ (една втора) идеална част от втори (трети)
жилищен етаж с площ от 185,41 кв.м., състоящ се от четири стаи,
баня/тоалет, коридор и тераса, представляващи реални части от жилищна
сграда с идентификатор ***, изградена в имот с идентификатор ***, намиращ
се в ***, които са предмет на принудително изпълнение, за което е образувано
изпълнително дело № 20177120400880 по описа на ЧСИ И. С. с район на
действие ВОС, не принадлежат на длъжниците по изпълнителното дело С.
Х. И., А. А. И. и И. К. И., б.ж. на гр. Варна, който е заменен от
правоприемниците си в процеса -Н. Б. Х., ЕГН ********** от *** С. Б. Х.,
ЕГН ********** от *** Н. И. К., ЕГН ********** от *** и С. Д. Ж., ЕГН
********** от ***, на осн. чл. 440 ГПК.
Ищцата по първия иск твърди, че тя е собственик на ½ идеални части
от жилищната сграда с идентификатор ***. Предмет на принудително
1
изпълнение, за което обстоятелство е образувано изпълнително дело №
880/2017г. по описа на ЧСИ И. С. за партерен етаж с площ от 162,17 кв.м и
втори (трети) жилищен етаж с площ от 185,41 кв.м, които представляват
реална част от посочената жилищна сграда. При твърдения, че ищцата е
собственик на половината от сградата, в това число и на половината от
процесните партерен етаж и втори /трети/ жилищен етаж, оспорва правото на
собственост на ответниците – длъжници в изпълнителното производство,
което оспорване реализира до обема на притежаваните от нея права /за
нейната ½ ид. части от имота/.
Ищцата твърди, че е съпруга на първоначалния ответник И. К. И. б.ж. на
гр. Варна, с когото са сключили граждански брак през 2008г. Сградата била
построена от нея и съпругът й с общи средства и труд преди да бъде сключен
граждански брак между тях. От момента на раждане на първото им дете те
започнали да живеят в нея.
Имотът, в който била изградена сградата бил собственост на родителите
на ответника И., а самата сграда била изградена без надлежни разрешителни
за строеж. Ищцата и ответникът И. установили владение върху дворното
място представляващо имот с идентификатор *** през 1995г., към който
момент този имот бил дарен от родителите на ответника при сключване на
ритуален брак между тях. Фактическият състав на придобивната давност по
отношение на дворното място бил осъществен през 2005г. Построената сграда
– без строителни книжа твърди, че е приращение към дворното място, поради
което на основание - приращение твърди, че е придобила ½ идеална част от
жилищната сграда, съответно и процесните реални части от по ½ ид. части от
партерен и втори/трети/ жилищен етажи от нея.
В условията на евентуалност твърди, че от момента на изграждане на
сградата през 1998г. /който ищцата уточнява в първото по делото съдебно
заседание проведено на 27.02.2025г./ ищцата и нейният съпруг И., б.ж. на гр.
Варна са установили владение върху нея, при което и в евентуалност
поддържа, че фактическият състав на придобивната давност по отношение на
сградата е осъществен през 2008г. Подържа се, че владението върху имота се
осъществява и към момента на депозиране на исковата молба в съда.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Г. Н.
Т..
Не се оспорва, че по отношение на процесните партерен етаж с площ от
162,17 кв.м и втори (трети) жилищен етаж с площ от 185,41 кв.м,
представляващи реална част от жилищна сграда с идентификатор ***,
изградена в имот с идентификатор ***, намиращ се в *** е образувано
изпълнително дело № 20177120400880 по описа на ЧСИ И. С. с район на
действие ВОС, по което длъжници са С. Х. И., А. А. И. и И. К. И., б.ж. на гр.
Варна, а взискател е Г. Н. Т..
Ответниците С. Х. И., А. А. И. и И. К. И., б.ж. на гр. Варна са
наследници на К. И.К., починал през 2003г. и А.Я.С., починала през 2015г.,
поради което единствено те, като универсални правоприемници на посочените
лица се легитимират за собственици на имота предмет на принудително
изпълнение. Дворното място е закупено от Държавата по силата на договор
№22/24.06.1997г. от К. И.К. – баща на И. К. И.ов, последният наследодател на
ответниците – длъжници. Сградата била изградена в това дворно място преди
1998г. без съответните разрешения за строеж. Към момента на реализиране на
2
строеж в дворното място, сградата по приращение била придобита от
наследодателите на ответниците, които към момента на реализиране на
строежа са били живи. Строителството в имота поддържа, че е осъществено
без надлежно учредяване право на строеж в полза на ищцата и съпругът й.
Ответницата твърди, че същата се легитимира за собственик на 7/8
идеални части от процесното дворно място и жилищна сграда, която е
построена в него.
Предявен е и иск /ВТОРИ/ от С. Д. Ж., ЕГН ********** от ***, Н. Б. Х.,
ЕГН ********** от *** С. Б. Х., ЕГН ********** от *** Н. И. К., ЕГН
********** от *** последните като правоприемници на починалия в хода на
процеса първоначален ищец И. К. И., б.ж. на гр. Варна срещу ответниците С.
Х. И., ЕГН ********** от *** А. А. И., ЕГН ********** от *** /длъжници в
изпълнителното производство/ и Г. Н. Т., ЕГН ********** от *** /взискател/
за приемане за установено, че ½ (една втора) идеална част от партерен
етаж с площ от 162,17 кв.м., състоящ се от гараж №1, гараж №2, антре,
вътрешно стълбище, коридор, две стаи, баня и тоалет, както и ½ (една втора)
идеална част от втори (трети) жилищен етаж с площ от 185,41 кв.м.,
състоящ се от четири стаи, баня/тоалет, коридор и тераса, представляващи
реални части от жилищна сграда с идентификатор ***, изградена в имот с
идентификатор ***, намиращ се в ***, които са предмет на принудително
изпълнение, за което е образувано изпълнително дело № 20177120400880 по
описа на ЧСИ И. С. с район на действие ВОС, не принадлежат на
длъжниците по изпълнителното дело С. Х. И. и А. А. И., на осн. чл. 440
ГПК.
По този иск се твърди, че първоначалният ищец И. К. И., б.ж. на гр.
Варна е собственик на ½ идеални части от жилищната сграда с
идентификатор ***. Предмет на принудително изпълнение, за което
обстоятелство е образувано изпълнително дело № 880/2017г. по описа на ЧСИ
И. С. са партерен етаж с площ от 162,17 кв.м и втори (трети) жилищен етаж с
площ от 185,41 кв.м, които представляват реална част от посочената жилищна
сграда. При твърдения, че първоначалният ищец е собственик на половината
от сградата, в това число и на половината от процесните партерен етаж и
втори /трети/ жилищен етаж, оспорва правото на собственост на ответниците
– длъжници /С. Х. И. и А. А. И./ в изпълнителното производство, което
оспорване реализира до обема на притежаваните от него права /за ½ ид. части
от имота на първоначалния ищец, заменен от правоприемниците си/.
И по този втори иск се излагат идентични твърдения, че С. Д. Ж. била в
брак с И. К. И. б.ж. на гр. Варна. Сградата била построена от И. К. И. б.ж. на
гр. Варна и съпругата му с общи средства. Излагат се твърдения, че
първоначалният ищец се е легитимирал за собственик на процесната ½ ид.
части от сградата на основание давностно владение, което е установено през
1998г., а фактическия състав на същото е настъпил през 2008г.
Правният интерес от предявяване на този иск се обосновава на наведени
твърдения, че срещу имота е допускано принудително изпълнение, за което е
било образувано изпълнително дело №880/2017г. по описа на ЧСИ С. с район
на действие ВОС, по което взискател е Г. Т., а длъжници са С. И. и А. И., като
предмет на събиране по изпълнителното производство е парично задължение
на техния общ наследодател А.Я.С., при което всеки от длъжниците отговоря
съразмерно наследствената си квота.
3
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Г. Н. Т.
по предявения втори иск. Със същия ответникът поддържа и по този иск
направените възражения, които е изложил в писмения си отговор по първия
иск.
Не се оспорва, че по отношение на процесните партерен етаж с площ от
162,17 кв.м и втори (трети) жилищен етаж с площ от 185,41 кв.м,
представляващи реална част от жилищна сграда с идентификатор ***,
изградена в имот с идентификатор ***, намиращ се в *** е образувано
изпълнително дело № 20177120400880 по описа на ЧСИ И. С. с район на
действие ВОС, по което длъжници са С. Х. И., А. А. И. и И. К. И., б.ж. на гр.
Варна, а взискател е Г. Н. Т.. Длъжниците в изпълнителното производство са
наследници на И. К. И.ов, б.ж. на гр. Варна /починал през 2003г./ и А.Я.С.
/починала през 2015г./
Дворното място е закупено от Държавата по силата на договор
№22/24.06.1997г. от К. И.К. – баща на И. К. И.ов, последният наследодател на
ответниците – длъжници. Сградата била изградена в това дворно място преди
1998г. без съответните разрешения за строеж. Към момента на реализиране на
строеж в дворното място, сградата по приращение била придобита от
наследодателите на ответниците С. Х. И., А. А. И. и И. К. И., б.ж. на гр. Варна,
които към момента на реализиране на строежа са били живи.
Посочва, че С. Ж. не се явява наследник на И. К. И.ов, б.ж. на гр. Варна
/починал през 2003г./ и А.Я.С. / починала през 2015г./. Посочва, че същата се
легитимира за собственик на имота въз основа на нотариален акт №
16/24.10.2022г., чиято отмяна изрично под формата на възражение направено в
отговора на исковата молба желае да бъде постановена, на осн. чл. 537, ал.2
ГПК.
Ответницата твърди, че същата се легитимира за собственик на 7/8
идеални части от процесното дворно място и жилищна сграда, която е
построена в него, които й права произтичат от постановление за възлагане на
недвижим, което е вписано в Служба по вписванията – Варна под №
142/2011г., въз основа на което се е снабдила и с констативен нотариален акт
за собственост № 133/2014г. за посочените 7/8 ид. части от дворното място и
построената в него триетажна сграда. В условията на евентуалност излага
възражения, че посочените 7/8 ид. части е придобила по давност, след като
първоначално са й били възложени 6/8 ид. части от имота, а с друго
постановление още 1/8 ид. части от него.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
С договор за покупко – продажба №22/24.06.1997г. К. И.К. придобива от
Държавата правото на собственост върху имот представляващо дворно място
с площ от 341 кв.м., парцел 4 – 821, кв.79, 28-ми подрайон на ***.
Представени по делото са удостоверения за наследници на К. И.К., б.ж.
на гр. Варна, починал през 2003г. и А.Я.С., б.ж. на гр. Варна, починала през
2015г., от които се установява, че А.С. е била съпруга на К. К., а техни общи
низходящи са първоначалния ищец по втория иск И. К. И., както и К.К.И. и С.
Х. И..
Установява се от изготвените и приети по делото справки НБД
„Население“, че съпруг на К.К.И., б.ж. на гр. Варна, починала на 06.12.2020г. е
4
А. А. И..
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак
на първоначалния ищец по втория иск /починал в хода на производството и
заменен от свои правоприемници/ - И. К. И., б.ж. на гр. Варна и ищцата по
първия иск С. Д. Ж., се установява, че същите са сключили граждански брак
през 2008г, за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак
№1032/14.08.2008г. от Община Варна.
Представено по делото е удостоверение за търпимост от 05.05.2022г. на
Главен архитект на гр. Варна, допълнено със забележка от 13.10.2022г., въз
основа на което обект – жилищна сграда със застроена площ от 162,17 кв.м. и
РЗП от 713,89 кв.м., същата намираща се в имот с идентификатор *** в ***
представлява търпим строеж, което удостоверение за търпимост е издадено от
административния орган по искане на заявителите - А. А. И., И. К. И. и С. Д.
Ж..
Представена е декларация от ищцата С. Д. Ж. същата с нотариална
заверка на подписа от 05.10.2022г., рег. № 6993 по описа на нотариус Л. Г. с
район на действие ВРС, с която страната декларира, че същата заедно със своя
съпруг И. К. И., с когото живее на семейни начала от 1993г. и е сключила брак
с него през 2008г., са извършили строителство на еднофамилна жилищна
сграда със ЗП от 162,17 кв.м., РЗП 713,89 кв.м. в имот с идентификатор *** в
имот придобит от И. К. И. от неговите родители, намиращ се в ***, състояща
се от партер, два жилищни етажа и тавански етаж.
С декларация с нотариална заверка на подписа от 05.10.2022г., рег. №
6992 по описа на нотариус Л. Г. с район на действие ВРС, А. А. И. посочва, че
не е собственик на сграда с идентификатор *** дворно място намиращо се в
***.В декларацията посочено, че същата е подписана от декларатора с оглед
необходимост от корекция на удостоверение за търпимост от 05.05.2022г. на
главния архитект на гр. Варна.
С констативен нотариален акт от 24.10.2022г. № 16, том 3, рег. № 7436,
дело №363/2022г. по описа на нотариус Л. Г. с район на действие ВРС, И. К. И.
и С. Д. Ж. са признати за собственици при равни квоти, вследствие
реализирано строителство на имот представляващ жилищна сграда –
еднофамилна с идентификатор ***, с площ от 161 кв.м., а по разрешение за
търпимост 162,174 кв.м. и РЗП от 713,89 кв.м., която сграда се намира в имот с
идентификатор *** в **, същата на три етажа, както следва: партер със
застроена площ от 161 кв.м., два жилищни етажа всеки със ЗП от 161 кв.м. и
тавански етаж със ЗП от 161 кв.м.
От представеното по делото удостоверение от 08.10.2024.г по изп. дело
№ 880/2017г. по описа на ЧСИ И. С. с район на действие ВОС се установява,
че изпълнителното производство е образувано страни: длъжници –
правоприемниците на починалия длъжник И. К. И., С. Х. И. и А. А. И.,
съответно взискател в изп. производство е Г. Н. Т., като предмет на
изпълнителното производство са партерен етаж с площ от 162,17 кв.м. и втори
жилищен /трети/ етаж с площ от 185,41 кв.м. намиращи се в сграда с
идентификатор ***, същата в ***, както и досежно гараж с идентификатор
***.2.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетелят М.И. И. –
първи братовчед на И. К. И.. В разпитът си посочва, че през 1995г. е
присъствал на сватба между И. К. И. и С. Ж.. На това събитие била подарена
5
стара къща, която се намирала в ж.к. Аспарухово. Тази къща била закупена със
средства на самия И., на неговия баща К. и средства на бащата на С.. Тази
стара къща била съборена от И. и С., които започнали да строят в имота, като
през 1996г. в него построили нова къща, в която се нанесли да живеят. Новата
къща била на изградена на три жилищни етажа и тавански етаж. В този имот
С. и И. живеели до момента на смъртта на последния.
Разпитан е и свидетелят Ж.Д.Ж. – брат на ищцата С. Ж.. В разпитът си
посочва, че знае, че И. и С. имат къща в ***. Този имот, свидетелят посетил за
пръв път през 1996г., като тогава в имота имало малка къща, която в
последствие била съборена и на нейно място построена нова сграда, която
била завършена през 1998г. Новата къща била на три етажа и тавански етаж. В
разпитът си не уточнява кой е заплащал материалите и труда при изграждане
на новата постройка в имота, като посочва, че парична подкрепа за
извършване на строителство, семейството на неговата сестра С. Ж. е
получавало от бащата на С..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно възприетото в мотивите на Тълкувателно решение №
3/10.07.2017г. постановено по т. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, искът по
чл. 440 ГПК е предвиден като защита на трети лица в случаите, когато
принудителното изпълнение на парично задължение е насочено върху
имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат
права на тези лица. Правата на третото лице върху вещта, която е предмет на
изпълнението, не са предмет на иска, а единствено обуславят правния интерес
за неговото предявяване. В случай на уважаване на предявения иск, ще се
установи съдебно, че вещта върху който е насочено принудително изпълнение
за парично задължение не принадлежи на длъжника, при което ще се отрече
възможността изпълнението да се насочи върху това имущество, което не е
част от патримониума на третото лице.
В процесната хипотеза по първия предявен иск от С. Д. Ж. се излага
твърдения в исковата си молба, че ½ ид. части от процесните партерен етаж и
втори /трети/ жилищен етаж, същите намиращи се в жилищна сграда в ***, не
принадлежат на длъжниците по изпълнителното производство, за което е
образувано изп. дело № 880/2017г. на ЧСИ И. С. с район на действие ВОС,
доколкото се поддържа, че така посочените реални части от сградата са
придобити от ищцата въз основа на оригинерно придобивно основание. В тази
насока се излага, че е изтекла в нейна полза придобивна давност, като по този
иск се поддържа, че сградата е придобита, като приращение към дворното
място последното придобито по давност вследствие упражнявано владение за
периода 1995г. – 2005г., а в евентуалност се позовава на изтекла давност върху
процесната жилищна сграда считано от момента на нейното постояване –
1998г. до 2008г., което владение осъществява и към момента на депозиране на
исковата молба в съда.
По вторият иск /който е присъединен за съвместно разглеждане в
настоящото производство/ на първоначалния ищец И. К. И., б.ж. на гр. Варна,
който е заменен от своите правоприемници поради настъпила смърт в хода на
процеса, се отрича правото на собственост досежно процесните ½ ид. части от
процесните партерен етаж и втори /трети/ жилищен етаж по отношение на
длъжниците в изпълнителното производство С. Х. И. и А. А. И., като се
поддържа, че същите за придобити от първоначалния ищец също въз основа на
6
изтеклата в негова полза придобивна давност, който въпрос по допустимостта
на този иск е разрешен с определение № 3681/22.07.2024г., постановено по
ч.гр. дело № 5270/2023г. на ВКС. По този иск се поддържа, че сградата е
придобита от първоначалния ищец въз основа на посоченото оригинерно
основание, вследствие установено владение 1998г., като фактическия състав
на придобивното основание е настъпил през 2008г.
Отговор на исковата молба по двата предявени иск е депозиран
единствено ответницата Г. Н. Т., която има качество на взискател по
цитираното изпълнително производство. В отговора се излагат насрещни
възражения за неоснователност на предявените искове, като на първо време се
поддържа, че процесните партерен етаж и втори /трети/ жилищен етаж,
същите намиращи се в жилищна сграда в ***, не принадлежат на ищците по
делото, а същите са били собственост на праводателите на длъжниците по
изпълнителното производство – К. И.К. и А.Я.С., при което длъжниците по
силата на наследствено правоприемство се легитимират за собственици на
жилищната сграда.
Не се спори между страните по делото, а и се установява от събраните
по делото писмени доказателства, че по отношение на процесните партерен
етаж с площ от 162,17 кв.м и втори (трети) жилищен етаж с площ от 185,41
кв.м, представляващи реална част от жилищна сграда с идентификатор ***,
изградена в имот с идентификатор ***, намиращ се в *** е образувано
изпълнително дело № 20177120400880 по описа на ЧСИ И. С. с район на
действие ВОС, по което длъжници са С. Х. И., А. А. И. и И. К. И., б.ж. на гр.
Варна, а взискател е Г. Н. Т.. От представените по делото писмени
доказателства и в частност удостоверения за наследници на К. И.К., б.ж. на гр.
Варна, починал през 2003г. и А.Я.С., б.ж. на гр. Варна, починала през 2015г.,
съдът приема, че правоприемници на същите са техните низходящи И. К. И.,
б.ж. на гр. Варна, С. Х. И. и К.К.И., б.ж. на гр. Варна. Последната от
наличните по делото доказателства се установява, че е починала на
06.12.2020г., като правоприемници на същата са преживелият й съпруг– А. А.
И., като и техните общи низходящи.
От представения по делото договор за покупко – продажба
№22/24.06.1997г., съдът приема, че дворното място в ***, в което се ситуира
сградата, в която се намират процесните реални части от нея, е придобито от
К. И.К., б.ж. на гр. Варна, като страните не спорят, че по време на тази
възмездна сделка, приобретателят на имота се е намирал в граждански брак с
А.Я.С., б.ж. на гр. Варна. Видно от издаденото от главния архитект на Община
Варна удостоверение за търпимост от 05.05.2022г., допълнено със забележка
от 13.10.2022г., в това дворно място е реализирано строителство на жилищна
сграда със ЗП от 162,17 кв.м. и РЗП от 713,89 кв.м. Сградата е отразена със
самостоятелен идентификатор *** в КККР на гр. Варна, като не е спорно, че
партерния етаж и втория /трети/ жилищен етаж, които се предмет на
настоящото производство са част от същата.
От изложеното следва извода, че К. К. и А.С. се легитимират за
собственици на процесното дворно място въз основа на посочената
разпоредителна сделка реализирана през 1997г., с която същите са придобили
имота от Държавата, а в техния имот е изградена жилищна сграда с
идентификатор ***, същата представляваща търпим строеж, която по
правилата на чл. 92 ЗС се явява също тяхна собственост.
Макар и в производството по предявен иск с правно осн. чл. 440 ГПК да
7
не е предмет изследване правото на собственост върху имота на третото лице,
който е предмет на принудително изпълнение, за което е образувано
изпълнително производство, то в процесната хипотеза доколкото се отричат
материални права на собственост на частните правоприемници по
разпоредителната сделка от 1997г. К. И.К. и А.Я.С., то следва да бъде даден
отговор на въпроса дали собствеността върху дворното място, съответно
изградената в него жилищна сграда е изгубена от последните, предвид това, че
тази собственост е придобита от ищцата Ж. и нейният съпруг при равни за тях
квоти въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Давността е оригинерно придобивно основание, въз основа на което
могат да бъдат придобити материални права на собственост върху вещ при
осъществяване на владение върху тази вещ за период от време посочен в
материалния закон действащ към момента на реализиране на фактическия
състав. Разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗС, която урежда придобиване на вещ по
давност при недобросъвестно владение предвижда, че за да бъде придобита по
давност една вещ то следва да бъде упражнявано непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съобразно приетото в т.2 от ТР №4/2012г. на
ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС, а единствено средство за защита на
материалните последици, които следва да бъдат зачетени към момента на
изтичане на законовия срок.
Осъществяването на фактическия състав на придобивната давност
предпоставя доказване на двете материални предпоставки, при проявлението
на които възниква посоченото оригинерно придобивно основание. Съобразно
първата обективна предпоставка в продължение на период от време, който
период при позоваване на недобросъвестното владение е уреден от закона с
продължителност от 10 години, едно лице, което не е собственик на имота,
следва да упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно, спокойно
фактическа власт върху определена вещ, съответно и втората предпоставка,
която изисква тази фактическа власт върху вещта да се упражнява с намерение
за своене. Едва при доказано в хода на съдебното производство в условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на двете предпоставки,
следва да бъде направен извода, че това лице е придобило материални права
върху имота на посоченото първично придобивно основание.
Доколкото втората предпоставка - намерението е субективен елемент,
същото е психическо състояние на лицето, което е свързано с отношението му
към вещта, а именно, че владее имота за себе си, при това и с оглед този му
субективен характер, в разпоредбата на чл. 69 ЗС е уредена законова оборима
презумпция, която постановява, че се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Намерението намира
своите външно проявени форми изразими посредством осъществяване на
различни по вид действия, които са присъщи за собственика на имота.
По първия иск на ищцата С. Ж. за нейната ½ ид. част от процесните
реални части от жилищната сграда се поддържа, че дворното място, в което е
изградена сградата е било предадено от родителите на нейния съпруг на нея и
нейният съпруг през 1995г., когато между тях е бил сключен ритуален брак,
като поддържа, че фактическия състав на придобивната давност е осъществен
през 2005г. В защита на тази си твърдения ищцата Ж. ангажира гласни
доказателства, като в съдебното производство по нейно искане бяха разпитани
свидетелите М.И. И. и Ж.Д.Ж.. При анализа на гласните показания на
8
разпитаните свидетели на първо време следва да бъде отбелязано, че същите
следва да бъдат обсъдени критично от съда с оглед възможната им
заинтересованост от изхода на спора по реда и правилата на чл. 172 ГПК, като
бъде взето в предвид, че свидетелят И. е първи братовчед на съпруга на
ищцата, а вторият свидетел Ж. е нейн брат. В разпитът си пред съда И. посочи,
че през 1995г. е присъствал на ритуален брак сключен между ищцата Ж. и
нейния съпруг И. К. И.. На това събитие била подарена стара къща, която се
намирала в гр. Варна, ж.к. Аспарухово, която по данни от свидетелските
показания на този свидетел била закупена със средства на И. К. И., неговия
баща К. К., така и със средства предоставени от бащата на ищцата Ж.. При
съпоставка на показанията на свидетеля И. с останалите събрани по делото
доказателства и в частност договор за покупко – продажба №22/24.06.1997г.,
от който съдът прие, че дворното място, в което е изградена сградата, в която
се намират процесните реални части е закупено от К. К. от Държавата през
1997г., обуславят извода са неотносимот на показанията на свидетеля досежно
релевантни за спора факти. От писмените доказателства се установява, че
дворното място е придобито от праводателя на съпругът на ищцата през
1997г., при което следва, че към момента на сключване на ритуалния сватбен
обред, последното е било част от патримониума на Държавата. От
показанията на този свидетел, така и от показанията на другия разпитан по
почин на ищцата свидетел – Ж., съдът не може да приеме за установено, че
ищцата заедно със своя съпруг са установили фактическа власт върху
дворното място, било то и след придобиването му от Държавата през 1997г., за
да бъде прието, че същите са го придобили по давност, а от там и по
приращение на всичко, което трайно е изградено в него, в това число и
процесната сграда.
В тази насока за липса на установена фактическа власт досежно
дворното място следва да бъде анализирани и фактите, които се установяват
от представената по делото декларация от ищцата С. Д. Ж., същата с
нотариална заверка на подписа от 05.10.2022г., рег. № 6993 по описа на
нотариус Л. Г. с район на действие ВРС. С тази своя декларация, ищцата
декларира, че същата заедно със своя съпруг И. К. И., с когото живее на
семейни начала от 1993г. и съответно е сключила брак с него през 2008г., са
извършили строителство на еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 162,17
кв.м., РЗП 713,89 кв.м. в имот с идентификатор ***, който имот е придобит
родители на нейния съпруг. В частта, в който ищцата заявява, че
строителството е осъществено в имот придобит от родителите на нейния
съпруг, това й изявление следва да бъде разглеждано, като извънсъдебно
признание на неизгоден за нея факт, което е и допълнителен аргумент за
неоснователност на твърденията й за установено владение досежно дворното
място и от там придобиване на материални права върху същото. От
доказателствата по делото следва да бъде прието, че ищцата е считала
дворното място, като такова собственост на възходящите на своя съпруг.
В евентуалност ищцата Ж. поддържа твърдения, които се подържат и по
втория предявен иск от нейния съпруг, заместен от своите правоприемници,
че самата сграда е придобита от тях при равни квоти от по ½ идеална част за
всеки от тях, вследствие установено владение считано от построяване на
сградата в имота, а т.е от 1998г.
Несъмнено действията по строителство могат да бъдат приети за такива,
от които да бъде извлечено намерението на лицето, което е осъществяло тези
действия, да осъществява фактическа власт върху построеното, което
9
владение да върху имота да осъществява за себе си. Когато според
обстоятелствата по конкретния спор, действията по строителство се
осъществяват от лице, реп. лица, което има родствена връзка било то по
произход или по сватовство, с лицето, което се легитимира за собственик на
дворното място, то тези действия следва да бъде доказано, че са били
доведени до знанието на собственика на имота, станали са му известни,
вследствие които действия да се приеме, че лицето, което ги осъществява е
демонстрирало промяна в намерението и преобръщане на държането във
владение върху построеното.
В отговорът на исковата си молба, ответницата Т. излага възражения, че
жилищната сграда е изградена в собственото на К. И.К. и А.Я.С. дворно
място, чието й изграждане е приключило приживе /през 1998г./ на последните.
От показанията на свидетелите И. и Ж., съдът приема, че в дворното място се
е ситуирала стара постройка, която е била съборена, а на нейно място
изградена процесната сграда, като фактическия състав по строителство е
реализиран през 1998г. От изложеното следва да бъде направен извода, че
доколкото сградата е възникнала като завършен строеж през 1998г., то същата
към този момент е възникнала, като самостоятелен обект на правото на
собственост, при което е и придобита по приращение от собствениците на
дворното място, които към този момент са били живи. Обстоятелството, че за
сградата едва през 2022г. от надлежния административен орган е издадено
удостоверение за нейната търпимост, не може да обуслови извод в различна
посока, доколкото с удостоверението за търпимост единствено се урежда
правното положение на незаконно построеното по смисъла на §16, ал.1 ПЗР на
ЗУТ от гледна точка на благоустройствените закони, което правно уреждане не
се отнася към вещноправните последици, които възникват за собственика след
реализиране на строителство в собствения му имот, в хипотеза, в която не е
нарочно учредено право на стоеж в полза на трето лице, каквато е и
настоящата хипотеза.
При анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени и
гласни доказателства, съдът прави извода, че възраженията на ответницата, че
сградата след построяването й е станала собственост на К. И.К. и А.Я.С., са
основателни, като от доказателствата по делото, съдът не може да направи
извода, че тези лица легитимиращи се за носители на материални права
досежно сградата са предали владението на ищцата - тяхна снаха и
първоначалния ищец по втория иск – техен син, след построяване на същата
през 1998г. Показанията на свидетеля И. за това, че ищцата Ж. и нейния
съпруг И. били съборили старата сграда и на нейно място построили нова са
непълни, същите съдържат общо изложени факти, без всякаква конкретика. В
показанията на свидетеля се разкриват и вътрешни противоречия предвид
това, че от една страна се посочва, че старата сграда, която се е намирала в
дворното място е била закупена с общи средства на съпругът на ищцата И.,
неговият баща, така и със средства от бащата на самата ищца, а от друга
страна, че същата тази сграда е била предмет на дарение в полза на И. К. И. и
съпругата му за сватбата. От показанията на другия разпитан свидетел Ж.,
също не се установи, кой е заплащал материалите по строителството на новата
къща по организиране и заплащане на труда за същата.
Като бъде взета в предвид връзката между ищцата по първия иск и
първоначалния ищец по втория иск, липсата по делото на доказателства за
предаване на владение върху жилищната сграда след нейното построяване
през 1998г., следва да бъде направен извод, че ищците са били допуснати от
10
собствениците на имота – родителите на И. К. И., да ползват същия. От
изложеното следва, че не качество на владелци, а в качество си на държатели
ищцата Ж. и нейния съпруг И. са ползвали вещата съобразно
предназначението й.
Съдебната практика и в частност решение № 291/09.08.2010г.,
постановено по гр. дело № 859/2009г. на ВКС, II г.о., съответно №
12/19.02.2014г., постановено по гр. дело № 1840/2013г. на ВКС, I г.о, приема,
че когато ползващият имота е допуснат до него като държател, презумпцията
по чл. 69 ЗС се счита за оборена и страната, която се позовава на
придобивната давност трябва да докаже, че е променила намерението си, но
не стрито, а чрез предприемане на явни действия, които са станали известни
на собственика.
Страната, която има качество на държател следва да докаже не само, че
е упражнявала фактическата власт върху процесния имот, но и че е променила
своето намерение и е започнала да го свои. Промяната в намерението и
преобръщане на държането във владение не следва да остане скрито, а същото
следва да има външна конкретна изява посредством осъществяване на
действия насочени към собственика на имота. Тези действия следва по
несъмнителен начин да покажат намерението на това лице, а именно че владее
този имот за себе си и отрича правата на насрещната страна – собственик на
имота.
От наличните по делото доказателства, съдът не може да направи
извода, че ищцата по първия иск Ж. и първоначалния ищец по втория иск и
нейн съпруг, до смъртта на родителите на послания през 2003г., съответно
2015г. са предприели действия, с които категорично, ясно и без каквото й да е
съмнение са демонстрирали волята си за промяна в намерението от държане
на последната жилищна сграда, във владение лично за себе си. От
доказателствата по делото съдът приема, че такива действия, които могат да
бъдат окачествени, като действия, с които се променя намерението досежно
процесната жилищна сграда от държане на последната във владение, ищцата
Ж. и първоначалният ищец по втория иск И., са предприели едва през 2022г. В
този момент същите са заявили пред надлежния административен орган
необходимите книжа във връзка с издаване удостоверени за търпимост на
сградата, което от своя страна е използвано в производството по издаване на
констативен нотариален акт за собственост за сградата, последния
обективиран в нотариален акт № 16/24.10.2022г., том 3, рег. № 7436, дело №
363 по описа на нотариус Г. с район на действие ВРС. Производството по
настоящото дело е образувано през 2023г., поради което не може да бъде
прието от съда, че е изтекъл фактическият състав на придобивната давност,
към момента на сезиране на съда, доколкото този период е недостатъчен за да
бъде придобито правото на собственост на посоченото от ищците оригинерно
придобивно основание, така че да бъдат отречени материални права върху
жилищата сграда за универсалните правоприемници на К. К. и А.С..
За пълнота на изложението и с оглед направеното възражение от
ответницата Т. с искане за отмяна на нотариален акт № 16/24.10.2022г., на осн.
чл. 537, ал.2 ГПК, с който ищцата Ж. и нейния съпруг И. се легитимират за
собственици на процесната реална част, като част от сградата, която е
построена в имота, съдът намира следното:
Отмяната на констативен нотариален акт, който е издаден в охранително
производство било то по обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2
11
ГПК, било то въз основа на представени от молителите пред нотариуса
документи по реда на чл. 587, ал.3 ГПК, е правна последица от уважен срещу
титуляра по този нотариален акт иск за собственост за същия този имот или за
определена част от него. От изложеното следва, че констативен нотариален
акт, с който ответникът се легитимира за собственик на имота, подлежи на
отмяна в цялост или в съответната спорна част, само вследствие уважен иск
за собственост предявен от ищеца срещу ответника, който формално се
легитимира са собственик на този имот въз основа на този КНА и чиито права
са съдебно отречени. Правото на отмяна по чл. 537, ал.2 ГПК не може да бъде
упражнено чрез насрещно възражение, който извод следва да бъде извлечен и
от тълкуването на нормата на чл. 537, ал.2 ГПК, която изрично посочва, че
тази правна последица настъпва единствено при уважаване на иск, какъвто в
настоящото производство по гр. дело № 2229/2023г. на ВОС не е приет за
разглеждане от Г. Т. срещу С. Д. Ж. и И. К. И..
По изложените съображения доколкото не се доказа, че ищцата Ж. и
първоначалният ищец по втория иск и нейн съпруг И. са придобили вещни
права на собственост досежно сграда с идентификатор ***, в ***, в която се
намират и процесните реални части – партерен и втори /трети/ жилищен етаж
от същата, то следва извода, че носители на материални права на собственост
досежно последните са лицата, които се легитимират за собственици на
дворното място са К. И.К. и А.Я.С., които им права произтичат от
разпоредителната сделка сключена с Държавата през 1997г. От своя страна
установи се, че правоприемници на собствениците на вещни права са техните
низходящи, сред които първоначалният ищец по втория иск И. К. И. и С. Х.
И.. Съдът прие, че наред с посочените лица наследник на собствениците на
имота е и тяхната дъщеря К.К.И., същата починала през 2020г., чиито
наследник се явява нейния съпруг и А. А. И.. И. К. И., б.ж. на гр. Варна
заменен от правоприемници/, С. Х. И. и А. А. И. са длъжници в
изпълнителното производство, като предмет на изпълнението е имот
собственост на първите двама по наследство от техните възходящи, а на
третия, като наследник на своята съпруга, последната приживе легитимираща
се за собственик на имота също по наследство от своите родители К. И.К. и
А.Я.С..
В заключение по първия иск съдът приема, че ищцата Ж. не доказа
твърденията си, че за ½ (една втора) идеална част от партерен етаж с площ
от 162,17 кв.м., състоящ се от гараж №1, гараж №2, антре, вътрешно
стълбище, коридор, две стаи, баня и тоалет, както и ½ (една втора) идеална
част от втори (трети) жилищен етаж с площ от 185,41 кв.м., състоящ се от
четири стаи, баня/тоалет, коридор и тераса, представляващи реални части от
жилищна сграда с идентификатор ***, изградена в имот с идентификатор ***,
намиращ се в ***, които са предмет на принудително изпълнение, за което е
образувано изпълнително дело № 20177120400880 по описа на ЧСИ И. С. с
район на действие ВОС, не принадлежат на длъжниците по
изпълнителното дело С. Х. И., А. А. И. и И. К. И., б.ж. на гр. Варна, който е
заменен от правоприемниците си в процеса -Н. Б. Х., ЕГН ********** от ***
С. Б. Х., ЕГН ********** от *** Н. И. К., ЕГН ********** от *** и С. Д. Ж.,
ЕГН ********** от ***, който иск е предявен при участието на взискателя в
изпълнителното производство Г. Т., на осн. чл. 440 ГПК.
Недоказан се явява и вторият присъединен за съвместно разглеждане
иск от С. Д. Ж., Н. Б. Х., С. Б. Х., Н. И. К., последните като правоприемници
на починалия в хода на процеса първоначален ищец И. К. И., б.ж. на гр. Варна
12
срещу ответниците С. Х. И., А. А. И., / длъжници в изпълнителното
производство/ и Г. Н. Т. /взискател/ за приемане за установено, че ½ (една
втора) идеална част от партерен етаж с площ от 162,17 кв.м., състоящ се от
гараж №1, гараж №2, антре, вътрешно стълбище, коридор, две стаи, баня и
тоалет, както и ½ (една втора) идеална част от втори (трети) жилищен
етаж с площ от 185,41 кв.м., състоящ се от четири стаи, баня/тоалет, коридор
и тераса, представляващи реални части от жилищна сграда с идентификатор
***, изградена в имот с идентификатор ***, намиращ се в ***, които са
предмет на принудително изпълнение, за което е образувано изпълнително
дело № 20177120400880 по описа на ЧСИ И. С. с район на действие ВОС, не
принадлежат на длъжниците по изпълнителното дело С. Х. И. и А. А. И.,
на осн. чл. 440 ГПК.
С оглед изложените мотиви предявените искове следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора и направеното искане от ответницата Г. Т., в
полза на последната следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски
в размер на 1500 лева представляващи заплатено възнаграждение за
процесуално представителство съобразно представените по делото
доказателства на л. 41, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Д. Ж., ЕГН ********** от ***
срещу ответниците С. Х. И., ЕГН ********** от *** А. А. И., ЕГН
********** от *** /длъжници в изпълнителното производство/, Г. Н. Т., ЕГН
********** от *** /взискател/, както и срещу Н. Б. Х., ЕГН ********** от ***
С. Б. Х., ЕГН ********** от *** Н. И. К., ЕГН ********** от *** и С. Д. Ж.,
ЕГН ********** от ***, последните като правоприемници на починалия в
хода на процеса ответник и длъжник в изпълнителното производство И. К. И.,
б.ж. на гр. Варна, за приемане за установено, че ½ (една втора) идеална
част от партерен етаж с площ от 162,17 кв.м., състоящ се от гараж №1,
гараж №2, антре, вътрешно стълбище, коридор, две стаи, баня и тоалет, както
и ½ (една втора) идеална част от втори (трети) жилищен етаж с площ от
185,41 кв.м., състоящ се от четири стаи, баня/тоалет, коридор и тераса,
представляващи реални части от жилищна сграда с идентификатор ***,
изградена в имот с идентификатор ***, намиращ се в ***, които са предмет на
принудително изпълнение, за което е образувано изпълнително дело №
20177120400880 по описа на ЧСИ И. С. с район на действие ВОС, не
принадлежат на длъжниците по изпълнителното дело С. Х. И., А. А. И. и
И. К. И., б.ж. на гр. Варна, който е заменен от правоприемниците си в процеса
-Н. Б. Х., ЕГН ********** от ***, С. Б. Х., ЕГН ********** от *** Н. И. К.,
ЕГН ********** от *** и С. Д. Ж., ЕГН ********** от ***, на осн. чл. 440
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Д. Ж., ЕГН ********** от ***, Н. Б.
Х., ЕГН ********** от *** С. Б. Х., ЕГН ********** от *** Н. И. К., ЕГН
********** от *** последните като правоприемници на починалия в хода на
13
процеса първоначален ищец И. К. И., б.ж. на гр. Варна срещу ответниците С.
Х. И., ЕГН ********** от *** А. А. И., ЕГН ********** от *** /длъжници в
изпълнителното производство/ и Г. Н. Т., ЕГН ********** от *** /взискател/
за приемане за установено, че ½ (една втора) идеална част от партерен
етаж с площ от 162,17 кв.м., състоящ се от гараж №1, гараж №2, антре,
вътрешно стълбище, коридор, две стаи, баня и тоалет, както и ½ (една втора)
идеална част от втори (трети) жилищен етаж с площ от 185,41 кв.м.,
състоящ се от четири стаи, баня/тоалет, коридор и тераса, представляващи
реални части от жилищна сграда с идентификатор ***, изградена в имот с
идентификатор ***, намиращ се в ***, които са предмет на принудително
изпълнение, за което е образувано изпълнително дело № 20177120400880 по
описа на ЧСИ И. С. с район на действие ВОС, не принадлежат на
длъжниците по изпълнителното дело С. Х. И. и А. А. И., на осн. чл. 440
ГПК.
ОСЪЖДА С. Д. Ж., ЕГН ********** от *** и С. Д. Ж., ЕГН
********** от ***, Н. Б. Х., ЕГН ********** от *** С. Б. Х., ЕГН **********
от *** Н. И. К., ЕГН ********** от *** като правоприемници на починалия в
хода на процеса първоначален ищец И. К. И., б.ж. на гр. Варна ДА
ЗАПЛАТЯТ на Г. Н. Т., ЕГН ********** от *** сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство
по делото, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14