№ 6330
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20251100105155 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на К. Ц. Я. срещу Прокуратурата
на РБ за осъждането й да му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпление и сумата от 4 400 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатско възнаграждение за
защита в наказателното производство, ведно със законните лихви от
01.10.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че през 2022 г. било
образувано ДП № 542/2022 г. по описа на СлО на СГП, пр.пр. № 16686/2022 г.
за това, че от началото на 2021 г. до 21.01.2021 г. в гр. Плевен, длъжностно
лице, което заема отговорно служебно положение - магистрат, е нарушило или
не е изпълнило служебните си задължения, или е превишило властта или
правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини
другиму вреди и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици –
престъпление по чл. 282 от НК.
Наказателното производство се водело тенденциозно – по начин, че
действията на разследващите да станат достояние на медиите, съответно на
общество и по този начин да се навреди на ищеца.
На 13.12.2022 г., без да ме е предявено обвинение, с постановление на
наблюдаващия прокурор му била наложена забрана за напускане пределите на
страната. На 10.01.2023 г. му предявили обвинение, че в периода 19.01.20218 г.
- 21.01.2021 г. в качеството на наблюдаващ прокурор по ДП № Д210/2020 г. по
описа на ОП-Плевен, пр.пр. № 4713/2020 г. по описа на ОП - Плевен, ЗМ №
1
564/2020 г. на 02 РУ- МВР- Плевен, с три отделни деяния склонявал
разследващ полицай от Второ районно управление на полицията в гр. Плевен,
да наруши служебните си задължения във връзка с правораздаването.
Деянието било квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла
на чл. 289 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което се предвиждало наказание лишаване
от свобода от една до шест години. На Я. била взета мярка за неотклонение
„подписка“. Дал подробни обяснения и тогава го уведомили за наложената
забрана за напускане пределите на страната.
Тази мярка на процесуална принуда ищецът обжалвал и с определение
от 20.01.2023 г. по НЧД № 396/2023 г. по описа на СГС мярката била
отменена.
На 14.03.2023 г. му предявили материалите от разследването. Поискал
прекратяване на наказателното производство, тъй като инкриминираните
действия на Я. не били съставомерни. Искането не било уважено от прокурора
с постановлението от 31.03.2023 г.
В края на юни 2023 г. СГП внесла обвинителен акт срещу К. Я. за
извършено престъпление по чл. 289 от НК. По образуваното НОХД. №
3614/2023 г . по описа на СГС била постановена оправдателна присъда на
30.10.2023 г. по подаден от прокуратурата протест било образувано ВНОХД №
44/2024 г. по описа на САС и с решение № 140/29.04.2024 г. оправдателната
присъда била потвърдена. Протест бил подаден и срещу решението на САС. С
решение от 01.10.2024 г. състав на ВКС по КНД № 601/2024 г. оправдателната
присъда била окончателно потвърдена.
Неоснователно воденото срещу Я. наказателно производство се
отразило на живота на ищеца в личен и в професионален план. В резултат на
неоснователното обвинение за престъпление срещу правосъдието, в
качеството на наблюдаващ прокурор по наказателно производство, доброто му
име в обществото u професионалната му репутация били тежко увредени.
Обвинението и съдебните заседания по делото били широко отразени в
медиите. Здравето му се влошило значително. Имал проблеми със съня и
получил сърбящи обриви по тялото. Получавал тежки пристъпи на
главоболие, някои от които придружени с гадене, като интензивността и
честотата им постепенно се увеличавали. Станал раздразнителен и сприхав,
затворил се в себе си и загубил желание да се среща с познати, приятели и
близки. Притеснявал се, че може да бъде осъден, което би довело до
преждевременно прекратяване на 34-годишната му юридическа кариера като
магистрат. Разпространяването в медиите на информация за ищеца и за това,
че е извършил престъпление по служба довело до отбягването му от негови
познати.
Работата му като прокурор се свързвала с поемане на голяма
отговорност в публичен интерес и заемането на длъжността се свързвало с
висок професионализъм и обществено доверие. Обвинението за извършено
престъпление във връзка с работата го злепоставило в професионален план.
2
Призовката, с която бил призован за предявяване на обвинението била
изпратена по служебен път до административния ръководител на ОП –
Плевен, с което сьдържанието й станало достояние и на администрацията.
Няколко дни след това всички магистрати, полицаи и адвокати в града узнали
за образуваното срещу Я. наказателно производство, с което ищецът станал
обект на обсъждане в юридическите среди и извън гр. Плевен. Случвало се да
му се обаждат и да се интересуват дали слуховете за обвинението са верни.
Това го поставило в унизително положение и му причинило притеснения,
дискомфорт и нежелание да се появява на публични места.
Неимуществените вреди оценява на сумата от 100 000 лева.
В наказателното производство ищецът направил разходи за адвокатски
възнаграждения на обща стойност 4 400 лева.
Моли съдът да осъди прокуратурата да му заплати исковите суми, ведно
със законните лихви от датата на влизане на оправдателната присъда в сила -
01.10.2024 г., до окончателното изплащане.
От ответника прокуратурата на РБ е постъпил отговор, в който се
излагат доводи за неоснователност на исковете и липса на законовите
предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Възразява за
прекомерност както на обезщетението за неимуществени вреди, така и за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното
производство.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
С постановление от 26.08.2021 г. на прокурор при СпП е било
образувано наказателно производство за престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал.
1 от НК, извършено в гр. Плевен от длъжностно лице (магистрат) в периода от
началото на 2021 г. до 21.01.2021 г.
На 18.07.2022 г. делото е било изпратено по компетентност на СГП и с
постановление от 29.09.2022 г. разследването по досъдебното производство е
било спряно.
След възобновяването му на 10.10.2022 г. с постановление от 13.12.2022
г. К. Ц. Я. е бил привлечен като обвиняем за това, че в периода 19.01.2021 г. –
21.01.2021 г. в гр. Плевен, в условията на продължавано престъпление, чрез
три отделни деяния, като наблюдаващ прокурор по ДП № Д210/2020 г. по
описа на ОП-Плевен, пр.пр. № 4713/2020 г. по описа на ОП-Плевен, ЗМ №
564/2020 г. по описа на 02 РУ-МВР-Плевен склонил длъжностно лице от
разследващите органи да наруши свое служебно задължение във връзка с
3
правораздаването по разследваното досъдебно производство – престъпление
по чл. 289 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същото постановление на К. Ц. Я. е взета
мярка за неотклонение „подписка“.
Постановлението за привличане на К. Я. като обвиняем му е предявено
на 10.01.2023 г. и е разпитан в присъствието на адв. К..
С отделно постановление от 13.12.2022 г. спрямо Я. е приложена
принудителна административна мярка – забрана за напускане пределите на
страната. Това постановление е обжалвано пред състав на СГС и с
определение № 193/20.01.2023 г. по НЧД № 396/2023 г. по описа на СГС
мярката е отменена.
На 14.03.2023 г. разследването е предявено на обвиняемия, при което е
направено искане за прекратяване на производството. С постановление от
29.03.2023 г. на прокурор при СГП искането за прекратяване на наказателното
производство е оставено без уважение. Прокурорът е счел, че нормата на чл. 9,
ал. 2 от НК е неприложима.
В досъдебното производство К. Я. е бил представляван от адв. К., като
по договор за правна защита и съдействие е заплатил в брой 1 000 лева.
На 26.06.2023 г. в СГС е внесен обвинителен акт. По образуваното
НОХД № 3614/2023 г. е насрочено разпоредително заседание за 26.09.2023 г., в
което е уважено искането на защитата за отмяна на наложената мярка за
неотклонение „подписка“.
Производството е продължило по реда на съкратеното съдебно
следствие и в следващото съдебно заседание на 30.10.2023 г. е постановена
оправдателна присъда.
В съдебната фаза на наказателното производство подсъдимият К. Я. е
бил представляван от адв. Л.. Според приложения към исковата молба договор
за правна защита и съдействие от 30.10.2023 г. ищецът е приел да заплати
1 500 лева адвокатско възнаграждение (1 800 лева с ДДС), като са представени
доказателства за заплащането на хонорара на датата на сключване на
договора.
Представителят на ПРБ е подал протест. По образуваното ВНОХД №
44/2024 г. по описа на САС е проведено едно съдебно заседание и на
24.04.2024 г. е постановено решение, с което оправдателната присъда е
4
потвърдена.
За процесуално представителство и защита по ВНОХД № 44/2024 г. К.
Я. е заплатил 600 лева с ДДС.
По КНОХД № 601/2024 г. е проведено открито съдебно заседание на
25.09.2024 г. и с окончателно решение от 01.10.2024 г. К. Я. е окончателно
оправдан.
По делото са събрани гласни доказателства за търпените от ищеца
неимуществени вреди във връзка с воденото срещу него наказателно
производство. Съпругата му М. Я.а разбрала за наказателното производство,
водено срещу К. Я. през декември 2022 г. Преди да разбере за наказателното
преследване забелязала, че съпругът й проявявал нервност и сприхавост. Я.
споделил, че му е непоносимо да ходи на работа и че се чувствал неудобно
пред колегите си. Работел като прокурор, но същевременно бил и обвиняем.
Поведението на Я. се променило. От спокоен, отзивчив и внимателен мъж
станал нервен и лесно избухвал. Преди образуване на наказателното
производство Я. бил контактен и имал широк приятелски кръг, но след като го
обвинили в извършване на престъпление по служба сам ограничил контактите
си. Получил кожни раздразнения и според лекаря това се дължало на
прекомерна нервност. Я. имал проблеми със съня, които продължавали и до
момента, макар и с по-нисък интензитет.
Наказателното производство срещу съпруга на свидетеля било отразено
в медиите и това допринесло за страданията на ищеца. Започнал да се
дистанцира от близкото си обкръжение и от приятелската си среда. Ходел на
работа без желание и дори обмислял дали да не напусне. Контактите му се
свеждали до общуване само със съпругата му – свидетеля М. Я.а.
След влизане на присъдата в сила се поуспокоил, но до този момент се
притеснявал и не можел да приеме мисълта, че ще го осъдят и че в такъв
случай ще сложи край на живота си.
Коментирали консултация с психолог, но Я. не смеел заради професията
си и възможността да се разбере в града, че има проблеми с психиката.
Воденото наказателно производство променило отношението на
околните към Я.. Колегите му видимо страняли от него и не го викали на
традиционни си сбирки.
5
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД
и произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и
законните интереси на гражданите и юридическите лица. Тя има обективен
характер, възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ
предпоставки и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице,
причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на
ищеца неимуществени вреди от действия на органите на прокуратурата –
обвинение в извършване на престъпления, за които К. Ц. Я. е признат за
невиновен с влязла в сила оправдателна присъда.
Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за
възникване на отговорността е на ищеца.
Не се спори между страните и от приложените по делото писмени
доказателства се установяват следните обстоятелства:
На 10.01.2023 г. Я. е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 289 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а на 01.10.2024 г.
наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна
присъда.
В настоящото производство се доказа осъществяване на деянието, от
което ищецът твърди да са му причинени вреди и поради това съдът приема за
основателна претенцията за обезщетение – обвинение в извършване на
престъпление, наказателното производство по което е приключило с влязла в
сила оправдателна присъда.
Ищецът дължи да докаже и наличие на причинна връзка между вредите,
чието обезщетяване се претендира, и приложената спрямо него наказателна
репресия.
Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди се
определя по правилата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД и се основава
6
на доказаните в производството обстоятелства, попадащи в съдържанието на
твърдените неблагоприятни последици от воденото наказателно производство
– тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване,
личността на увредения, данните за здравословното и психическо му
състояние и търпените от него негативни последици, настъпилите промени в
отношенията в семейството, в начина на живот и репутация на лицето в
обществото (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV г.о. на ВКС
и определение № 598/03.07.2017 г. по гр.д. № 5508/2016 г., ІІІ г.о. на ВКС).
Дадените от свидетеля М. Я.а показания съдът кредитира като
последователни, конкретни и съответни на останалия доказателствен
материал по делото. От тях се установява, както и от многобройните
публикации в пресата, разпечатки от които са приети по делото, че новината за
обвинението е намерила широк отзвук в обществото.
Привличането на Я. към наказателна отговорност се е отразило на
социалните му контакти. Естественото неудобство, което е изпитвал, е довело
до самоизолирането му от всички приятели и познати, а подозрението и
недоверието у колегите му – до нежелание да ходи на работа. Повдигането на
обвинение за престъпление, при това извършено в качеството му на магистрат,
се е отразило на съня и на здравословното състояние на Я.. Депресивното
състояние на ищеца е отразено в амбулаторен лист от 20.04.2024 г., като е
препоръчана консултация с психиатър. При прегледа през февруари 2024 г. са
отразени и оплакванията от обриви по тялото и крайниците при психическо
напрежение. Житейски достоверни са показанията на свидетеля Я.а за
негативните последици за качеството на живот на съпруга й – обриви,
проблеми със съня, както и суицидни мисли при евентуална осъдителна
присъда.
Основателни са притесненията на Я. за уронен престиж в
професионалните среди. Като магистрат, призван да повдига и поддържа
обвинение срещу лица, извършили престъпления, сам се е оказал в ситуация
на потърпевш от несправедлива наказателна репресия.
На всички открити съдебни заседания (общо четири) ищецът се е явявал
лично, изпитвайки страх от несправедливо осъждане и неудобство да заема
мястото на подсъдим в съдебната зала.
Прокуратурата носи отговорност за неоснователните обвинения. От
7
значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е
периода на наказателното преследване, търпените ограничения и тежестта на
обвинението.
От повдигане на обвинение до влизане в сила на оправдателната
присъда са изминали около 1 г. и 9 месеца. Мярката на процесуална принуда
„забрана за напускане пределите на страната“ е била незабавно отменена, като
не се установява в периода от 13.12.2022 г. до 20.01.2023 г., когато е отменена с
определение на СГС Я. е да е търпял негативни последици. Освен това,
ограничението на правото на придвижване е последица и от наложената мярка
за неотклонение „подписка“, търпяна от Я. за период от шест месеца.
На ищеца е повдигната едно обвинение за престъпление по служба,
извършено при условията на продължавано престъпление, което е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Привличането към наказателна отговорност е
сринало професионалния авторитет на Я.. Магистратската професия,
очакванията и изискванията на обществото към прокурор, съдия или
следовател за почтеност и спазване на законите са изключително завишени.
Затова и незаконното обвинение за извършване на престъпление е получило
силно негативно отражение върху неимуществената сфера на ищеца. Тези
съображения, цитирани и в актове на ВКС (решение № 267/26.06.2014 г. по
гр.д. № 820/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 344/24.11.2014 г. по гр.д. №
2378/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 617/11.07.2022 г. по гр.д. №
1158/2022 г. на ВКС, III г. о.), мотивират настоящият съдебен състав да уважи
ищцовата претенция за обезщетяване на неимуществените вреди до размера
на сумата от 18 000 лева.
Частично основателна е претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в процесуално
представителство в съдебната фаза на наказателния процес: 1 000 лева за
защита по ДП № 542/2022 г., заплатени на адв. А. К., 1 000 лева за защита по
НОХД № 3514/2023 г., заплатени в брой на адв. А. К., 1 800 лева с ДДС по
договор за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество „Д., А. и
съдружници“ от 30.10.2023 г. за представителство по НОХД № 3514/2023 г. и
600 лева за представителство пред САС по ВНОХД № 44/2024 г. по договор от
29.02.2024 г.
Ответникът е възразил за прекомерност на адвокатските
8
възнаграждения. По така направеното възражение съдът намира следното:
Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК не обвързва съда, а преценката почива
на критерии, отнасящи се до предмета на предявения иск, наличието или
отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и
претендираната имуществена вреда, действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело и дали незаконно обвиненият е положил
дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение, предвид
вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална
принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът дължи при
осъществяването на защитата. В случая тежестта на обвинението е за
продължавано престъпление, включващо три отделни деяния. Нужните усилия
за адекватна и ефективна защита, предвид особеностите на случая, не
оправдават ангажиране на повече от един адвокат за защита в съдебната фаза
на процеса. При това по НОХД № 3614/2023 г. адв. К. не е оказала
действителна правна защита и съдействие, а и в двете съдебни заседания К. Я.
е бил представляван от адв. Л.. Броят на проведените съдебни заседания и
разглеждане на делото при условията на съкратено съдебно следствие
обосновават признаване на разноски за процесуално представителство в
заплатения от Я. хонорар в размер на 1 800 лева. Тук следва да се отбележи и
че това е минималният размер по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2009 г. Не е
прекомерен и заплатеният от Я. хонорар за представителство пред въззивната
инстанция в размер на 600 лева с ДДС.
По гореизложените съображения, съдът приема за основателна
претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за
защита във воденото срещу К. Я. наказателно производство, до размера на
сумата от 3 400 лева.
Приетото за основателни от настоящия съдебен състав обезщетения от
18 000 лева и 3 400 лева се дължат ведно със законните лихви от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 01.10.2024 г. до окончателното
изплащане. (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС)
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца
разноските за производството и възстановяване на заплатената държавна такса
в размер на 10 лева и 2 лева – административна такса за превода й по сметка
на СГС.
9
Ищецът има право на разноски за възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. На 17.04.2025 г. К. Я. е
заплатил на Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“ адвокатски хонорар
в размер на 2 400 лева с ДДС, за което е издадена фактура № ********** от
17.04.2025 г.
Неоснователно е възражението за ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за представителство на ищеца в настоящото
производство. Характерът на спора и извършените по делото процесуални
действия не обосновават прекомерност. При това, възнаграждението е
приблизително еднакво с минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, която служи на съда като ориентир при
преценка на стойността на възнагражденията. Съразмерно на уважената част
от исковете, на ищеца се дължи сумата от 491.95 лева адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата
на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на К.
Ц. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Плевен, ж.к. „******** сумата от 18 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 289 вр. чл. 26, ал.
1 от НК, за което е постановена окончателна оправдателна присъда, ведно със
законната лихва от 01.10.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лева и сумата от 3
400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за адвокатски възнаграждения в наказателното производство, ведно
със законната лихва от 01.10.2024 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до 4 400 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на
Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на К. Ц.
Я., ЕГН **********, с адрес гр. Плевен, ж.к. „******** сумата от 503.95 лева
разноски за производството.
10
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11