№ 15469
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110165071 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ във вр. с чл. 50 ЗЗД за
осъждане на Д. Т. К. да заплати на „****“ АД сумата от 1028.30 лева, представляваща
регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение (в т. ч.
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева) за вреди по апартамент № 8, находящ се в
гр. София, ж. к. „***“, бл. 24, ет. 3, застрахован от ищеца по силата на договор за
имуществена застраховка „****“, вследствие на настъпило на 24.06.2018г. наводнение-
резултат от теч от спукана тръба, находяща се в апартамент № 11 на същия административен
адрес, който имот към този момент бил стопанисван от ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 27.11.2023г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по договор за застраховка „****“ с
предмет апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж. к. „***“, бл. 24, ет. 3 изплатил в полза
на правоимащото по застраховката лице застрахователно обезщетение в размер на 1013.30
лева за вредите по имота, възникнали в резултат от настъпило на 24.06.2018г.
застрахователно събитие- наводнение в резултат от спукване на тръба в апартамент № 11 на
същия административен адрес, като сторил и разноски за определяне на обезщетението в
размер на 15.00 лева. Поддържа, че доколкото апартамент № 11 бил стопанисван от
ответника, последният бил длъжен да упражнява надзор по отношение на него, поради което
е отговорен да обезщети вредите от процесното застрахователно събитие, вкл. като
възстанови на ищцовото дружество стойността на изплатеното от него застрахователно
обезщетение, на ликвидационните разноски, както и сторените в настоящото производство
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения срещу него иск, поддържайки, че в случая
не се установявали предпоставките за ангажиране на регресната му отговорност спрямо
ищеца, а в условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесното
вземане по давност. Претендира разноски.
В проведеното на 28.03.2025г. първо по делото открито съдебно заседание от името на
1
ответника се поддържа оспорването, че същият не е пасивно материално легитимиран да
отговаря по предявения иск, като се оспорва доказателствената стойност на представения с
исковата молба „междусъседски протокол“.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ във
вр. с чл. 50 ЗЗД се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1/ наличие на валидно и действащо към сочената от ищеца дата- 24.06.2018г.,
застрахователно правоотношение по застраховка „****“ с предмет апартамент № 8, находящ
се в гр. София, ж. к. „***“, бл. 24, ет. 3; 2/ настъпване в срока на действие на този договор на
застрахователно събитие- наводнение, причина за което е спукване на тръба в апартамент №
11 на същия административен адрес; 3/ причина за наводнението да е неизправност
(спукване на тръба) в апартамент № 11, който към този момент да е стопанисван от
ответника; 4/ настъпване на вреди по застрахованото от ищеца имущество; 5/ причинно-
следствена връзка между застрахователното събитие и настъпилите увреждания; 6/
изплащане от ищеца на застрахователно обезщетение в полза на правоимащото по
процесната имуществена застраховка лице в размер на действителната вреда по стойност,
определена към датата на настъпване на събитието.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да
бъдат пълно и главно установени от ищеца.
Не са спорни между страните, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото, допълнен в първото по делото открито съдебно
заседание, като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства с правно значение: че към сочения в исковата молба момент соченият за
увреден апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж. к. „***“, бл. 24, ет. 3, е бил предмет на
сключен с ищеца договор за имуществено застраховане „****“, че в срока на действие на
същото е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит по договора
застрахователен риск, че в резултат от процесния теч на посочената от ищеца дата в
соченото за увредено жилище са настъпили описаните в молбата му от 13.02.2025г. по вид и
обем увреждания, че стойността, необходима за отстраняването им, възлиза на сумата, която
се поддържа да е изплатена за сметка на застрахователя, както и че за обезщетяване на
вредите по имуществото ищецът е заплатил в полза на застрахования по договора за
застраховка сумата от 1013.30 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на
15.00 лева.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с
правно значение се установяват и от надлежно приобщените като писмени доказателства и
неоспорени застрахователна полица № *** от 14.02.2018г. и общи условия към нея, от
отправена до ищеца от застрахования по застрахователния договор претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение, от приложените по застрахователната преписка документи,
както и от платежно нареждане от 27.09.2018г. за извършено плащане от ищеца в полза на
правоимащото по полицата лице- собственик на соченото за увредено имущество съобразно
представения с исковата молба нотариален акт от 29.12.1997г. за дарение на недвижим имот.
Спорно по делото съобразно оспорванията от името на ответника в отговора на
исковата молба и в първото по делото открито съдебно заседание е доколко същият е
легитимиран да отговаря за възстановяване на стойността на вредите по апартамент № 8,
находящ се в гр. София, ж. к. „***“, бл. 24, ет. 3, в качеството си на лице, стопанисващо,
респ. упражняващо надзор по отношение на ап. 11, находящ се на същия адрес, в който се
поддържа да е настъпила аварията- спукване на тръба, в какъвто смисъл са твърденията на
ищеца в исковата молба.
2
За установяване на твърденията си в последния смисъл ищецът е представил т. нар.
„междусъседски протокол“ от 15.09.2018г., подписан от лица с имена В. Й. С. като
домоуправител, Анастазия Богуславова ***- „съсед“, и И. Д. ***- „собственик на ап. 8“, в
който е посочено, че на 23.06.2018г. посочените лица в качеството си на „комисия“
установили, че вследствие на спукана тръба в банята на ап. 11, собственост на г- н Дойчев и
обитаван от Д. К.- наемател, е предизвикан теч на вода, която е наводнила и нанесла щети на
ап. 8, като впоследствие аварията била отстранена.
На първо място следва да се изясни, че въпросният „междусъседски протокол“
представлява по правната си същност частен свидетелстващ документ, доколкото е съставен
от физически лица в качеството им на живущи в процесната сграда и съдържа техни
удостоверителни изявления- изявления за знание за определени изгодни за ищеца
обстоятелства, поради което по същество коментираният протокол съдържа свидетелски
показания в писмена форма, каквито българският граждански процесуален закон не допуска,
доколкото доказателствата в българския граждански процес се събират непосредствено, в
открито съдебно заседание, с участието на страните, като свидетелските показания се
депозират устно пред съда в открито съдебно заседание с цел обезпечаване възможността на
страните и съда да формулират въпроси към свидетеля, респ. непосредствено да възприемат
изявленията му. С оглед на това удостоверените в този протокол обстоятелства подлежат на
установяване в хода на процеса с всички допустими съобразно процесуалния закон
доказателствени средства, като процесуално задължение на ищеца съобразно нормата на чл.
154, ал. 1 ГПК и разпределената от съда с доклада по делото доказателствена тежест е да
установи твърденията си, че именно ответникът е имал задължение да и е упражнявал
надзор върху процесната вещ- ап. 11, както и че именно в този имот е възникнала сочената в
исковата молба авария- спукване на тръба.
Независимо от изложеното относно правната същност на т. нар. „междусъседски
протокол“, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че същият, дори и да се приеме за
допустимо, годно доказателствено средство, не съдържа уточнение относно
административния адрес, на който се намират посочените в него жилища, а и прави
впечатление, че е изготвен около три месеца след датата, на която се твърди да е извършен
оглед за установяване на теча в ап. 8, които обстоятелства сами по себе си съществено биха
разколебали доказателствената му стойност, в случай че същата не бе отречена по
изложените вече правни съображения.
Същевременно, в показанията си свидетелката В. Й. С., разпитана по искане на ищеца,
твърди, че е била председател на управителния съвет на етажната собственост в процесната
сграда в периода 2016г.- 2019г., познава И. П., който притежавал апартамент в блока, но не
знае номера на жилището, като изяснява, че същият не живеел в имота си, а го отдавал под
наем, като в периода 2016г.- 2019г. се „сменяли някакви момичета наематели“.
Неколкократно, вкл. след предявяване на приложения по делото междусъседски протокол
свидетелката, чиито имена са посочени в протокола, заявява, че не си спомня да е участвала
в каквато и да е комисия, да е извършвала оглед в имоти в жилищната сграда, да е
установявала течове, както и да е подписвала протокола, като твърди, освен това, че не
познава лице с имена Д. Т. К..
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, за съда не възниква съмнение относно
достоверността на показанията на свидетелката, респ. относно добросъвестността на
последната, доколкото от една страна, не се установява обективна нейна зависимост или
обвързаност от която и да от страните по делото, а от друга- както съдържанието на
показанията й, така и останалите данни по делото не дават основание да се приеме, че
доказателствената стойност на изложеното от В. С. е оборена или дори разколебана. Ето
защо и при съобразяване на конкретното съдържание на коментираните и приобщени по
инициатива на ответника гласни доказателства следва да се приеме, че от същите не
3
установяват както обстоятелството, че Д. К. е живял или по друг начин стопанисвал, респ.
упражнявал надзор по отношение на ап. 11, така и че именно в този апартамент е
възникнала авария, която да е станала причина за уврежданията в ап. 8, възстановяването на
стойността на които се претендира в настоящия процес.
Изводите в последния смисъл не се разколебават и въз основа на представената от
ищеца справка чрез отдалечен достъп до данни от Агенцията по вписванията, съгласно която
ответникът е придобил правото на собственост върху ап. 11, находящ се в гр. София, ж. к.
„***“, бл. 24, ет. 4, доколкото съгласно отбелязването в тази справка това се е случило на
12.09.2018г., което обективно е след сочената дата на настъпване на процесното
застрахователно събитие- 24.06.2018г., поради което и при липсата на други надлежни
доказателства в тази насока недоказано в хода на настоящия процес е останало оспореното
от името на ответника правнорелевантно обстоятелство, че същият е лице, упражнявало
надзор върху апартамента към релевантния за спора момент, респ. че е легитимиран да
отговаря по процесната регресна претенция.
С оглед на така изложеното и при съобразяване на правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в българския граждански процес недоказаното обстоятелство
следва да се приеме за неосъществило се, поради което и само на посоченото основание
искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ във вр. с чл. 50 ЗЗД следва да бъде изцяло
отхвърлен, поради което безпредметно се явява обсъждането на останалите доводи и
възражения на страните, касаещи възникването и съществуването на спорното парично
притезание.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 500.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство за
възнаграждение за един адвокат, за реалното заплащане на което по делото са представени
доказателства.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ във вр. с чл. 50 ЗЗД за
осъждане на Д. Т. К., ЕГН **********, да заплати на „****“ АД, ЕИК ****, сумата от
1028.30 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение (в т. ч. ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева) за
вреди по апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж. к. „***“, бл. 24, ет. 3, застрахован от
ищеца по силата на договор за имуществена застраховка „****“, вследствие на настъпило на
24.06.2018г. наводнение- резултат от теч от спукана тръба, находяща се в апартамент № 11
на същия административен адрес, който имот към този момент бил стопанисван от
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 27.11.2023г., до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „****“ АД, ЕИК ****, да заплати на Д. Т. К.,
ЕГН **********, сумата от 500.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5