№ 49365
гр. София, 30.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20251110149955 по описа за 2025 година
Производството е на основание чл. 122 ГПК.
С искова молба от 29.04.2025г. ищецът А. Е. Я. е предявил пред Пловдивдивския
районен съд против ответника ЗАД „***”ЕАД осъдителен иск по чл.405,ал.1 КЗ за
изпълнение на задължение на ответното застрахователно дружество по сключен между
страните договор за застраховка „Каско“ за плащане на обезщетение за имуществените
вреди, причинени на ищеца като застрахован , изразяващи се в нанесените щети по
автомобила– обект на застраховката.
Преписите от исковата молба и от приложенията към нея са връчени на ответника.
Пловдивският районен съд, ХХ граждански състав с определение № 12557/
01.10.2025г. е уважил предявения от ответника с отговора на исковата молба отвод за
местна подсъдност , като е прекратил производството по гр.д. № 7802/2025г. и го е изпратил
за разглеждане по местна подсъдност на Софийския районен съд.
Софийски районен съд, 68 състав като проучи процесуалното естество на
предявения иск, намира за установено следното :
Определението № 12557/ 01.10.2025г. на ПРС за изпращане на гр.д. № 7802/2025г.
на СРС е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Предявеният от А. Е. Я. иск е местно подсъден и
подлежи на разглеждане от Пловдивския районен съд.
В конкретния случай относно местната подсъдност на предявения иск е приложима
разпоредбата на чл.115,ал.2 ГПК , а не на чл.105 ГПК , тъй като предявеният иск по чл.
405,ал.1 КЗ има за предмет вземания на застраховано увредено лице, произтичащи от
договор за застраховка за обезщетение на имуществени вреди , причинени от
застрахователно събитие.
Според действащата редакция на чл.115,ал.2 ГПК /изм. ДВ, бр.65/2018г./ исковете за
обезшетения по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застрахователи ,
Гаранционен фонд и НББАЗ се предявяват пред съда , в чийто район към момента на
1
застрахователното събитие се намира настоящия или ПОС.НИЯ АДРЕС на ищеца
или неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.
В ГПК няма легална дефиниция на израза „увредено лице“, използван в чл.115,ал.2
ГПК. При езиковото тълкуване на този текст е видно , че се касае за всяко лице (физическо
или юридическо) , което е увредено, т.е. е претърпяло вреди – имуществени или
неимуществени , за обезщетяване на които има иск против застраховател. От
юридическото тълкуване на чл.115,ал.2 ГПК е видно и , че ищци по искове по Кодекса за
застраховането, подлежащи на разглеждане по местната подсъдност, регламентирана в този
законов текст (чл.115,ал.2 ГПК), могат да бъдат и юридически лица , тъй като само те имат
седалища ( кавито физическите лица няма). Следователно от тълкуването на чл.115,ал.2
ГПК се установява , че местната подсъдност , регламентирана в този законов текст , се
прилага и за искове по Кодекса за застраховането , предявени от ищци-юридически лица ,т.е.
произтичащи не само от непозволено увреждане, но и от неизпълнение на застрахователен
имуществен договор(от което увредени могат да бъдат и юридически лица).
Законът в чл.115,ал.2 ГПК не разграничава правата на увредените лица– ищци според
вида на застрахователния договор , въз основа на който възниква упражненото от тях право
на иск – дали е по риска „Гражданска отговорност“ , по договор за застраховка на
имущество или друг вид.
Законът в чл. 115,ал.2 ГПК не разграничава увредените лица – ищци според това какви
правни субекти са - дали са физически лица или юридически лица.
Законът в чл.115,ал. 2 ГПК не разграничава увредените лица-ищци и според това от
какъв конкретен правопораждащ фактически състав произтичат материалните права –
предмет на предявените искове по КЗ срещу застраховател. По–конкретно : В редакцията
на чл.115,ал.2 ГПК няма изискване за включване на непозволено увреждане по смисъла на
чл.45 и сл. ЗЗД във фактическия състав на претендираното от ищеца право на обезщетение.
Освен това във всяка застрахователна претенция за обезщетяване на вреди се включва по
дефиниция акт на осъществено непозволено увреждане , т.е. на причиняване на вреди върху
обекта на застраховката от някакъв правен субект. Всяко застраховано лице (страна по
застрахователен договор) при настъпване на съответното застрахователно събитие става
увредено лице, доколкото претърпява вреди– имуществени или неимуществени и поради
тази причина за него възниква вземането за застрахователно обезщетение на тези вреди
срещу насрещната страна по застрахователното правоотношение- застрахователя.
Поради посочените причини систематичното тълкуване на чл.115,ал.2 ГПК във
връзка с чл.115,ал.1 ГПК (на което се позовава ответното дружество в отговора на исковата
молба , с който е предявено възражението за местна подсъдност по делото пред ПРС- б.с.) не
съответства на езиковата редакция и на юридическия смисъл на чл.115,ал.2 ГПК и
неоправдано стеснява приложното поле на тази законова норма , което не е в
съответствие с целта на законодателя, която е ноторно известна- осигуряване на
равномерно разпределяне на застрахователните дела сред всички съдилища в страната , а не
само концентрирането им в съдилищата в София-град, където са седалищата на всички
2
застрахователни дружества-ответници по тези искове. Целта на законодателя с приемането
на чл.115,ал.2 ГПК не е да се създаде привилегия на лицата , пострадали от непозволено
увреждане, спрямо лицата , които са се застраховали , проявявайки надлежна грижа за
правата си, до какъвто резултат се стига при систематичното тълкуване на чл.115,ал.2 ГПК
във връзка с чл.115,ал.1 ГПК, обосновано от ответника в отговора на исковата молба.
Целта на законодателя с приемането на чл.115,ал.2 ГПК е да се въведе правило за местна
подсъдност на застрахователните дела , което да доведе до равномерното им разпределяне
между всички съдилища, за да могат тези дела да се разглеждат от всички съдилища в
страната , а не само от софийските съдилища, като по този начин се осигури качествено и
бързо правосъдие за всички увредени лица (пострадали), независимо дали те са страна по
застрахователния договор, от който произтича правото на иск за застрахователно
обезщетение, предмет на предявения иск.
Определенията на окръжни съдилища и на отделни състави от ГК на ВКС и от ТК на
ВКС , на които се позовават ответникът в отговора на исковата молба , ищецът в писменото
становище от 07.07.2025г. и съдебният състав на ПРС в определението за препращане на
делото на СРС , не са израз на утвърдена съдебна практика и не са задължителни за
съдилищата, включително и за настоящия съдебен състав по аргумент от разпоредбата на
чл.290,ал.3 ГПК /ДВ, бр. 86/2017г. /.
Независимо от гореизложеното следва да се посочи , че в конкретния случай е
неприложима и разпоредбата на чл.113 ГПК , на която се е позовал съдебният състав на
ПРС в мотивите на определението № 12557/01.10.2025г. за препращане на гр.д. №
7802/2025г. на СРС. Цитираната в мотивите на това определение т.6 от Тълкувателно
решение № 1/2014г. от 23.12.2015г. по тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС
касае искове по чл.226 ,ал.1 КЗ/отм./ , които съответстват на искове по чл.432 КЗ /2016г./ ,
но не и на искове по чл.208,ал.1 КЗ /отм./ , които съответстват на чл.405,ал.1 КЗ/2016г./ ,
какъвто е предявеният по настоящото дело осъдителен иск. Поради тази причина т.6 от
Тълкувателно решение № 1/2014г. от 23.12.2015г. по тълкувателно дело № 1/2014г. на
ОСТК на ВКС е НЕПРИЛОЖИМА по настоящото дело.
Съгласно чл.119,ал.3 /нова - ДВ, бр.65/2018г. ГПК възражение за неподсъдност на
делото по чл.115,ал.2 ГПК може да се повдига и служебно от съда до приключване на
първото заседание по делото.
Видно от приложената служебна адресна справка ищецът има регистриран поС.ен
адрес в град Пловдив , т.е. в съдебния район на Пловдивския районен съд , пред който
ищецът е избрал да предяви исковата молба.
Разпоредбата на чл.115 ГПК установява т.нар ИЗБОРНА ПОДСЪДНОСТ, чийто избор
обаче зависи от ищеца , а не от ответника. Целта на тази т.нар. особена местна подсъдност
е да се облекчи ищеца.
Правото на избор по чл. 115 ГПК принадлежи на ищеца , като при определяне на
местната подсъдност , той не може да бъде заместван от ответника чрез предявяване на
отвод за местна подсъдност. Избраната от ищеца местна подсъдност обвързва съда и той не
3
може да препраща делото на друг алтернативно компетентен съд , както е със СРС в
конкретния случай.
В разглеждания случай ищецът е упражнил правото си на избор по чл.115 ГПК ,
като е предявил исковете си пред Пловдивския районен съд , в района на който е
регистирирания му поС.ен адрес. Това обосновава компетентност на Пловдивския
районен съд да разгледа делото. Изборът на ищеца, упражнен чрез предявяването на
исковете, задължава сезирания съд, като той не може да определя друга местна
подсъдност дори и по искане на ответника.
Поради посочените причини компетентен да разгледа предявените искове е
Пловдивският районен съд с оглед правилото на чл.115 ГПК, а не Софийският районен съд.
Поради това и на основание чл.122,изр.2 ГПК следва да бъде повдигната препирня за
подсъдност пред Софийски градски съд .
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РОЙОНЕН СЪД,68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА СПОР ЗА МЕСТНА ПОДСЪДНОСТ пред СГС относно
производството по гр.д. № 49955/2025г. по описа на СРС, 68 състав между СРС и
Пловдивския районен съд .
ИЗПРАЩА делото на СГС за произнасяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4