Р Е Ш Е Н И Е
136/28.2.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.ският районен съд десети състав
На двадесет и пети февруари
две хиляди и четиринадесета
година
В публично заседание
в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 342 по описа на ШРС за 2014 г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.50 от Семейния кодекс.
Депозирана е молба от Б.Е.Ф. с ЕГН **********
***, офис 14 и Ф.Р.Ф. с ЕГН ********** ***. Молителите излагат, че са законни съпрузи, като нямат
родени от брака деца, не притежават недвижими имоти и движими вещи. Твърдят, че
към настоящия момент взели взаимно решение за развод, като желанието им за това
било твърдо и непоколебимо. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени
всички въпроси относно семейното жилище, фамилното име на жената, издръжката
помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между
тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.
Двамата молители се явяват лично в
съдебно заседание, като молят съда да утвърди споразумението и го поддържат изцяло.
ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището
на молителите, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното: Молителите Б.Е.Ф. и Ф.Р.Ф. били законни съпрузи,
като гражданският брак между тях бил сключен на 20.06.2009 г. в гр. ***, за което бил издаден Акт за граждански брак № 28
от 20.06.2009г. От брака си нямат родени деца, не
притежават общо недвижими вещи или МПС, имали общ спестовен влог по време на
брака. Семейното жилище било собственост на родителите на молителя, като към
момента молителката го е напуснала и няма претенции към него. В молбата се
излага желание от молителката да й бъде възстановено предбрачното си фамилно
име – Х.. Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата
заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си,
поради формалното му съществуване.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната
молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата
са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с
развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени
отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката
между съпрузите, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че
постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на
брака, е пълно, не противоречи на закона
и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Ф.Р.Ф. и Б.Е.Ф., се явява основателна и следва да бъде уважена,
като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по
взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си
следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът
констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на
съпрузите, но предвид, че и двамата са в трудоспособна възраст и няма данни за
влошено здравословно състояние на някой от тях, намира, че окончателния размер
на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От
материалите по делото се установява, че при завеждането му е заплатена държавна такса от молителката в размер на 25
лв. Поради това разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителя. Следва да
се заплати и държавна такса от молителя в размер на 200 лв. върху сумата от
10 000 лв., която се установи, че е половината от общ на страните влог по
време на брака.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и
ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Ф.Р.Ф. с ЕГН ********** и Б.Е.Ф. с ЕГН ********** и двамата с адрес в гр. Ш., сключен с Акт за граждански брак № 28/20.06.2009
г. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
І. Молителите декларират, че семейното
жилище, находящо се в гр.*** се предоставя за ползване от Ф.Р.Ф., като молителката го е напуснала и няма
претенции за ползването му.
ІІ. Съпругата се задължава да
преведе по банковата сметка (посочена от него) сумата от 10 000 лв. (
десет хиляди лева) до края на 2014г.
ІІІ. Молителката възстановява
предбрачното си фамилното име Х..
ІV. Молителите нямат претенции за изплащане
на издръжка помежду си.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Ф.Р.Ф. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 215 лв. /двеста
и петнадесет лева/, от които 15 лв. държавна такса за завеждане на делото и 200
лв. държавна такса върху сумата от 10 000 лв., както и 5 /пет/ лева
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: