Решение по адм. дело №1815/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В. П. П. от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1658354 от 09.08.2025 г. на старши полицай към РУ 04 Пловдив при ОДМВР Пловдив, с която на В. П. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], **, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП – временно спиране от движение на ППС, което е технически неизправно, до отстраняване на неизправността.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и необоснованост, липса на мотиви и нарушаване на правото му на защита, като се иска нейната отмяна.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и е в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично на жалбоподателя на 09.08.2025 г., поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена затова, че на 09.08.2025 г. в [населено място] личният автомобил на жалбоподателя [Марка], с рег.№ [рег. номер], е спрян за проверка, тъй като е с неизправна шумозаглушително устройство – значителна неизправност, с което е извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП от водача на автомобила К. Г.. Съответно на водача е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (л.6), послужил като основание за издаване и на оспорената заповед. Въз основа на тези факти е издадена процесната заповед № GPAM-1658354 от 09.08.2025 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Представените в хода на съдебното производство от страна на ответника писмени доказателства не са нови, същите са част от административната преписка по издаване на оспорената заповед и касаят компетентността на органа и допуснатите от жалбоподателя предишни нарушения на правилата за движение по пътищата. Не беше представен от ответника изрично поискания от жалбоподателя видео и аудио запис от носените от служителите камери по време на проверката, въпреки че такова задължение е разпоредено от съда още с определението от 01.09.2025 г. за насрочване на делото в открито заседание, които доказателствени средства, обаче, са без правно значение за законосъобразността на субективната преценка на органа за наличие на техническа неизправност в процесния автомобил.

От обясненията на ответника, дадени в съдебното заседание от 28.10.2025 г., се установява, че записите не се съхраняват в ІV РУ Пловдив, както и че на мястото на проверката процесният автомобил не е бил тестван с техническо средство за нивото на шума, който издава, полицейският екип не е разполагал с устройства за измерване на шума и е лична негова преценка, че в случая е налице значителна неизправност на шумозаглушителното устройство на МПС. Т.е., доказва се твърдението на жалбоподателя, че не е извършено измерване с шумомер.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен да издава заповеди от категорията на оспорената въз основа на заповеди № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОДМВР Пловдив (л.13) и предвид типовата длъжностна характеристика за длъжността старши полицай, каквато заема ответникът.

Заповедта е издадена в писмена форма и макар да са изключително лаконични посочените в нея фактически основания, въз основа на които се издава, неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушаване на изискването за форма в такава значителна степен, която да обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. В достатъчна степен ясно и конкретно е посочено извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата, наложило налагането на принудителната административна мярка, за да може жалбоподателят да организира защитата си.

Невярно е твърдението, че липсват доказателства, доколкото заповедта е основана на акта за установяване на административно нарушение, който представлява официален писмен документ и неговата доказателствена сила не беше оборена в настоящото производство. Според личните обяснения на ответника други доказателства, включително технически измервания, в случая не са събирани, съответно не е налице нарушение на административнопроизводствените правила относно запознаването на жалбоподателя със събраните в производството по издаване на оспорената заповед доказателства.

Съгласно чл.101, ал.4 ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147, ал.1. Това е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, чието приложение № 5 е Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В тази методика в таблица са изброени неизправностите по различните системи, като точка т.8.1 обхваща оценка на вредното въздействие на шума, като неизправността в системата за намаляване на шума се установява чрез субективна оценка в общия случай, освен когато техническият специалист прецени, че нивото на шума може да е на границата на допустимото, в този случай може да бъде извършено измерване на шума, излъчван от неподвижно превозно средство, като се използва шумомер. В настоящия случай не е извършено измерване със шумомер, защото ответникът е бил категоричен в преценката си за наличие на значителна неизправност, т.е., нивото на шум не е било на границата на допустимото, а значително я превишава. Констатираната неизправност съгласно наредбата и методиката представлява във всички случаи най-малко значителна техническа неизправност на съответното МПС. Жалбоподателят при негова доказателствена тежест да обори направената констатация от проверяващия орган не направи такова пълно обратно доказване, че състоянието на шумозаглушителното устройство на автомобила е било изправно.

Съгласно чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

Приложението на цитираната норма е обусловено от няколко алтернативно предвидени хипотези. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава право на административния орган да упражни правомощието си и да издаде заповед за временно спиране от движение на МПС с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи мярката административният орган се е позовал на значителна неизправност на шумозаглушителното устройство. Този правнорелевантен факт не е оборен в хода на съдебното производство от жалбоподателя при негова доказателствена тежест. Следователно оспорената заповед е издадена при осъществяването на фактите, визирани в хипотезата на нормата на чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП – шум над установените норми. След като посочените предпоставки за прилагането на процесната принудителна административна мярка са безспорно установени и са били налице към момента на издаване на оспорената заповед, то същата е материално законосъобразна. Още повече, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка заповед с какво съдържание трябва да издаде, а задължително следва да издаде заповед за временно спиране от движение пътното превозно средство до отстраняване на неизправността.

Не се споделя възражението на жалбоподателя за нарушаване на правото му защита, защото оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на датата на нейното съставяне и на констатиране на нарушението по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, други доказателства извън съставения на водача на автомобила АУАН не са събирани от административния орган, такива не бяха представени и в съдебното производство, поради което правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено или нарушено, напротив, той своевременно е подал жалба до съда, т.е., правото му защита е реализирано в пълен обем.

Предвид всичко изложено жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата В. П. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], **, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1658354 от 09.08.2025 г. на старши полицай към РУ 04 Пловдив при ОДМВР Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.