РЕШЕНИЕ

№ 10

гр. Брезник 22.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Брезник, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ

при секретаря  М. Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 78, по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник, с ЕИК:**********със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „*****“, ТЕЦ „****” срещу М.Т.Б. ***, с ЕГН: **********, с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

Ищецът „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу М.Т.Б., за сумата 493.50 лв. (четиристотин деветдесет и три лева и петдесет стотинки) за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и 88.06 лв. (осемдесет и осем лева и шест стотинки) лихва за забава на месечните плащания от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г., и лихва върху главницата от 07.12.2017 г. (датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК) до изплащане на вземането, както и да заплати направените по делото разноски.

Срещу заповедта за изпълнение в законовия срок по чл. 414 ГПК постъпило възражение от длъжника. Твърди, че след постъпилото възражение в срока по чл. 415 ГПК предявил процесният установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

 

 

 

 

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, кв. „****“, бл. *** вх. „**“, ап. ***, за която ответникът не му заплатил дължимата цена. Твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия, което е възникнало по силата на закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника при наличие на законовите основания за това. Претендира разноски.

 

 

 

 

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни с конкретни съображения за липсата на пасивна материална легитимация. В тази връзка навежда твърдения, че не е собственик или ползвател на имота, за който са начислени процесните вземания. При условията на евентуалност навежда възражение за недължимост на сумите поради направено плащане. Претендира разноски.

 

 

 

 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

 

 

 

 

От приложеното към настоящото дело, частно гр. дело № 9 по описа на РС Брезник за 2018 г. е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 493.50 лв. (четиристотин деветдесет и три лева и петдесет стотинки) за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и 88.06 лв. (осемдесет и осем лева и шест стотинки) лихва за забава на месечните плащания от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г., и лихва върху главницата от 07.12.2017 г. (датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК) до изплащане на вземането, както и да заплати направените по делото разноски.

 

 

 

 

С възражение с рег. №****/22.01.2018 г. подадено в законовия двуседмичен срок по чл. 414, ал. 1 ГПК, ответникът е оспорил вземането сочейки, че не дължи сумите предмет на издадена заповед за изпълнение.

 

 

 

 

От приетата като доказателство по делото публикация на общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к „*****“ от 29.04.2008 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя на такава.

 

 

 

 

От писмо от Дирекция „Местни приходи и такси“,  изх. № **/МСИ-*** от 11.09.2018 г. ведно с приложената към него декларация по чл. 14 ЗМДТ е видно, че М.Т.Б. е декларирала пред приходната администрация, че е придобила 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху апартамент в гр. Перник на адреса, посочен в исковата молба.

 

 

 

 

 

 

 

 

От представеното извлечение от сметка от партидата за абоната М.Т.Б., се установяват размерите на начислените в счетоводството на ищеца суми за топлоснабдения имот, посочен в исковата молба, за главница за потребена топлинна енергия и за обезщетение за забава, по отоплителни периоди, както и датите на отнасянето им в забава.

Представен е Договор № ***от 30.11.2011 г. сключен между ищцовото дружество и „Техем сървисис” ЕООД за извършване на услугата дяловото разпределение на топлинна енергия.

По делото не са ангажирани други доказателства.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 

 

 

 

По допустимостта на исковете:

 

 

 

 

Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

 

 

 

 

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл. 415, ал.1 ГПК поради което и същият се явява процесуално допустим.

 

 

 

 

По основателността на исковете съдът намира следното:

 

 

 

 

Ищецът „Топлофикация-Перник” АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т. 44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129, ал. 1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл. 130 от същия закон. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (ДВ бр. 107/09.12.2003г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ех lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК. Като доказателство за собственост ищецът е представил писмо от Дирекция „Местни приходи и такси“,  изх. № **/МСИ-***** от 11.09.2018 г. ведно с приложената към него декларация по чл. 14 ЗМДТ № 3691 от 08.09.2015 г., от която е видно, че М.Т.Б. е декларирала пред приходната администрация, че е придобила 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху апартамент в гр. Перник на адреса, посочен в исковата молба.

 Съдът счита, че данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот. В този смисъл са константната практика на ВКС, както и Решение № 972 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV г. о., ГК, включващо се в задължителната практика за съдилищата. Декларирането на един имот като собствен пред данъчните власти има само административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не оказва влияние върху правото на собственост върху същия.

От представеното Удостоверение за наследници № 9400-1866 от 19.06.2015 г. се установява, че ответницата е наследник на Е. Н. Б., починал на 07.06.2015 г. като липсват каквито и да било доказателства последния да е бил собственик на процесния топлоснабден имот. За да премине по пътя на наследяването правото на собственост в патримониума на наследниците, същото следва да е съществувало в патримониума на наследодателя, което не е доказано в конкретния случай.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот. Ответникът изрично е оспорил факта за наличие на облигационно правоотношение с ищеца. Предвид изложеното съдът намира, че няма доказателства за обема на облигационната връзка между страните по делото за доставка на топлинна енергия за процесния обект, поради което и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.

Предвид изложеното настоящият състав на съда счита, че ищецът не е доказал, че ответникът М.Т.Б. е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот, съответно – на каква част от вещното право същата е носител.

По разноските за настоящето производство:

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на сумата от 300 лв. По делото не са ангажирани доказателства ответницата да направила разноски в заповедното производство, поради което и такива не й се дължат.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иск, предявен от „Топлофикация- Перник” ЕАД, с ЕИК:**********и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „*****“, ТЕЦ „****”, срещу М.Т.Б. ***, с ЕГН: **********, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 493.50 лв. (четиристотин деветдесет и три лева и петдесет стотинки) за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и 88.06 лв. (осемдесет и осем лева и шест стотинки) лихва за забава на месечните плащания от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г., и лихва върху главницата от 07.12.2017 г. (датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК) до изплащане на вземането, както и да заплати направените по делото разноски.

ОСЪЖДА „Топлофикация- Перник” ЕАД, със снети по делото данни, да заплати на М.Т.Б. ***, с ЕГН: **********, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила по ч.г.д. № 9 по описа на РС Брезник за 2018 г. да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:_________________