№ 419
гр. Русе, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20254500500568 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„Девил синема груп“ ЕООД със седалище и адрес на управление-гр.Стара
Загора обжалва Решение № 381 от 10.03.2025г, постановено по гр.д.№ 1664/24
по описа на РРС, с което са отхвърлени предявените от дружеството искове.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано, тъй като
фактическите изводи на съда са в противоречие със събраните доказателства и
приложимите правни норми, както и съдът не е обсъдил доводите на
дружеството. Излагат се подробни доводи във връзка с тези възражения. Иска
се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което исковете на дружеството да бъдат уважени. Претендират се направените
разноски в двете съдебни инстанции.
Въззиваемата И. В. С. в съдебно заседание чрез пълномощника си адв.К.
Х. счита въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от районния съд
решение за правилно. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на упълномощения от жалбоподателя адвокат.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Производството по гр.д.№ 1664/24 по описа на РРС е образувано въз
основа на искова молба от „Девил синема груп“ЕООД-Стара Загора срещу И.
В. С. с предявен иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване
вземането на дружеството срещу ответницата в общ размер на 1209.34лв, от
които: главница в размер на 460лв, представляваща незаплатени месечни
1
вноски по договор за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу от
31.01.2021г и 510лв, представляващи незаплатени суми-неустойка по същия
договор; законна лихва в размер на 239.34лв върху сумата от 970лв за периода
от 08.08.2021 до 07.11.2023г и законна лихва за забава върху главницата за
периода от 07.11.2023г до окончателното плащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение от 08.11.2023г по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 5810/23 по описа на РРС. Претендират се и разноските в ч.гр.д.№
5810/23 по описа на РРС в размер на 425лв, както и разноските в настоящото
производство.
Предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК е допустим с оглед
предявяването му в предвиденият в чл.415, ал.4 ГПК преклузивен срок.
В производството пред първата инстанция е установено, че 31.01.2021г
между „Девил Синема Груп“ЕООД- Стара Загора/агенция/ и И. В.
С./персонаж/ е сключен договор за предоставяне на обучение и участие в
риалити шоу, по силата на който агенцията предоставя на персонажа обучение
в пет модула, като продължителността на всеки модул е два месеца,
организирани в четири посещения на месец с времетраене на всяко посещение
от 60 до 90 минути в дневна форма. Срокът на обучение е десет месеца като
същият може да бъде променян само при възникнали непредвидени
обстоятелства. Агенцията се е задължила да организира и предостави
качествено обучение в пет модула, да издаде грамота при успешно завършен
курс и да създаде график, който да обяви на фейсбук страницата си/ чл.2,т.3 от
договора/. Графикът може да бъде съобщен на персонажа и по телефон,
електронна поща или друг начин, който може да бъде доказан. Персонажът се
е задължил в чл.3.1 от договора да бъде абониран и да следни новините от
фейсбук страницата на агенцията на посочени в тази клауза страници.
Персонажът е задължен да заплати такси за участие в „Изиграй го“ и за
обучение в размер на 1020лв, плащайки еднократно или на дванадесет равни
вноски от 85лв в срок от 12 месеца след подписване на договора като в т.4.1.1
от чл.5, ал.1 от договора са посочени размер и срок за внасяне на всяка вноска.
Според т.19 от чл.5, ал.1 от договора персонажът се задължава да посещава
редовно курса на обучение съгласно утвърдения график на обучение като
присъства на минимум 80% от всички занятия. Да спазва стриктно
определения учебен график на занятията, установения ред на учебния процес/
т.20/ и да се подписва в присъствените списъци за посещение на всяко от
занятията/т.21/. Съгласно чл.7, т.3 от договора същия се прекратява
едностранно от агенцията при системно нарушаване на правилата на
персонажа като уведомлението за това се изпраща по имейл на персонажа.
Персонажът също има право да прекрати едностранно договора при подаване
на двумесечно писмено предизвестие. / чл.7, т.5 /. Съгласно чл.8.1 от договора
персонажът, когато поради виновно свое поведение, възпрепятства
провеждането на обучението/едностранно прекрати участието си в курса без
да уведоми за това агенцията, отсъства на повече от 20% от занятията или не
заплати в срок дължимите вноски/ и това е довело до разваляне на договора от
страна на агенцията, дължи на агенцията неустойка в размер на незаплатените
вноски от стойността на обучението по чл.5, ал.1, т.4 от договора, което е в
размер на 1020лв. Дължимата неустойка се заплаща от персонажа в петдневен
срок от датата на разваляне на договора на това основание. При удностранно
прекратяване на договора от страна на персонажа, той дължи на агенцията
всички месечни вноски, дължими до изтичане на срока на предизвестието/
чл.8.2/.
2
В настоящият спор агенцията твърди, че С. е заплатила само сумата от
50лв, представляваща частично една такса, както и че същата системно е
нарушавала договора, поради което агенцията едностранно е прекратила
договора, за което е уведомила С., че считат договора за прекратен от
02.08.2021г. Поканата-уведомление е изпратена по пощата като е върната като
непотърсено, но едновременно с това е изпратена на личният й имейл адрес.
От своя страна С. твърди, че не е била уведомена по никакъв начин от
агенцията за времето, мястото и начина на провеждане на обучението и такова
не и е било предоставено, поради което не тя, а агенцията е неизправна страна
по договора и като такава няма право едностранно да прекрати договора.
В първата инстанция са събрани гласни доказателства. Според св. А.,
която участвала в обучението и успешно го е завършила, тя се е явявала на
всички занимания, с изключение на едно, по време на което била болна.
Същата свидетелства за занятията били провеждане на различни места в
гр.Русе и се провеждали редовно. Обучаващите били актьори и режисьори. По
време на самото обучение им казвали кога ще е следващото занятие, както и в
групата им. По телефона също се обаждали организаторите за информация за
предстоящите занимания, ако нещо евентуално се отложило. Свидетелката е
присъствала на презентацията на обучението, по време на която всички
подробности им били разяснени и тогава подписали и договорите. Според нея
им било разяснени, че занятията ще бъдат повече практически, че трябва да се
плати таксата, както и че ако се плати наведнъж ще имат отстъпка, както и че
ако се откажат по време на курса трябва да заплатят цялата такса. По време на
пандемията било пропуснато едно занятие, но след това имали две в един ден.
Завършили само 10 човека от класа въпреки, че групата била от 15 души, а по
някое време и 20 души.
Според св. Д. П. също участник в курса свидетелства, че разбрал за него
от фейсбук, бил на презентацията където им обяснили всичко. Той платил
курса с карта наведнъж заради отстъпката. Тогава подписали и договора.
Лекциите били на различни места. Били голяма група, но завършили 10
човека, защото децата започнали да се отказват и родителите им не искали да
плащат. Същият свидетелства, че той е присъствал на лекциите без две от тях,
защото бил болен. По време на карантината пропуснали занятие, но след това
имали две наведнъж. Когато веднъж преподавател бил болен, друг провел
занятието. Свидетелят твърди, че по телефона ги уведомявали за занятията, а
лично той направил затворена група „КАТ Русе“, в която участвали всички,
които били присъствали на първата среща от обучението, в която група се
информирали, но се уточнявали и по телефона. От колеги знае, че съм им
звънели за лекциите, както са звънели и на него. При всяко посещение се
подписвали на бял лист.
Св. И. Д. познава ответницата по делото и били на кастинг при „Девил
синема груп“ в МОЛА в гр.Русе в края на 2020г. След това се видели в хотел
„Космополитън“ когато и на двете им казали, че са минали кастинга и ги викат
да участват в реалити шоу, но трябва веднага да подпишат договор и да
оставят пари за депозит. Казали, че още не знаели кога ще се състои това
снимане затова ще им се обадят допълнително. И. им казала, че ако е събота
или неделя няма как да участва, тъй като ходи на уроци и те казали, че няма
да бъде в тези дни. Според свидетелката дълго време никой не им се обадил.
На свидетелката се обадили от дружеството да я уведомят, че я съдят и
получила призовка от съда. Когато не се обадили на свидетелката за снимки,
тя потърсили информация в техния сайт и в интернет, но нямало информация.
3
Никой не я е уведомил, че има затворена група и И. не и е казвала, че членува
в такава група. Според свидетелката никой не и бил казал, че ще има
обучителен курс. Свидетелката обаче заявява, че са им дали екземпляр от
договора, но трябвало бързо да решат дали до подпишат и нямало време да
прочетат. Те вписвали имената на бланките.
По делото е представен и график за обучение, от страницата на „Кино
академия за таланти“.
При преценка на събраните в първата инстанция доказателства-писмени
и гласни такива, въззивният съд намира, че ищцовото дружество е изправна
страна по договора – агенцията е осигурила преподаватели с необходимата
квалификация, места за провеждане на занятията, което е било необходимо. На
завършилите курса реално е дадена възможност да участват в продукции/ св.
А. и св. П./. Посочените свидетели подробно обясняват в показанията си, че
преди сключване на договора подробно са им били разяснени от служители на
Агенцията клаузите на договора относно обучението, графика на
провеждането му, както и че ако преустановят участието си в него, дължат
заплащане на всички суми за обучението. В този смисъл съдът не цени
показанията на св. Д., че всичко станало набързо и нищо не им било обяснено
и че не разбрали, че ще има обучение и не могли да прочетат договора, още
повече, че самата свидетелка сочи, че Агенцията е завела иск срещу нея за
неизпълнение от нейна страна на задълженията й по договора.
От друга страна в договора има клаузи, важащи и за двете страни по
договора, относно възможността всяка от страните едностраннно да прекрати
същия и очевидно ответницата С. не се е възползвала от това си право като е
счела, че Агенцията не изпълнява задълженията си по договора.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ответницата,
че не е била недлежно информирана за графика, тъй като същите се
опровергават от интернет страницата, посочена в подписания от нея договор,
а и с подписване на договора същата се е съгласила с регламентирания начин
за обявявяне на графика. Съобщаването по телефон и електронна поща е само
възможност. Освен това от показанията на св.А. и св. П. е установено, че
такова обаждане е било извършвано на участниците в обучението.
Обстоятелството, че същата не е била включена в затворената група, не сочи,
че Агенцията не е изпълнила задълженията си по договора, тъй като групата е
създадена след първата обучителна среща и в нея са включени явилите се
участници. Ответницата не се е явила на нея.
С оглед изложеното въззивният съд намира за несъстоятелни
възраженията на ответницата в отговора на исковата молба, че била подведена
да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
С оглед така установеното и в първата инстанция въззивният съд
намира, че ответницата дължи незаплатените месечни вноски от сключване на
договора до прекратяването му от страна на Агенцията в размер на 460лв.
Въззивният съд намира, че може да се направи и извода, че същата
дължи и неустойката по чл.8.1 от договора. В тази клауза е предвидено, че
когато поради виновно свое поведение обучаемият се възпрепятства
провеждането на обучението (едностранно прекрати участието си в курса без
да уведоми за това Агенцията, отсъства на повече от 20% от занятията или не
заплати в срок дължимите вноски) и това е довело до разваляне на Договора
от страна на Агенцията, дължи на последната неустойка в размер на
4
незаплатените вноски от стойността на обучението по чл. 5, ал. 1, т. 4 от
Договора. В случая посочената хипотеза е налице, поради което и ответницата
И. С. дължи на ищцовото дружество сумата от 510лв., представляваща
неустойка до пълния размер на предвидената в договора такса от 1020 лв.
Така посочената сума е съответна и компенсира ищцовото дружество за
претърпените от него в следствие на неизпълнението вреди. В случая се касае
за договор за обучение, което е следвало да се организира от ищцовото
дружество, в което обучение ответницата е била само един от множеството
участници. Организацията на обучението налага извършването на разходи от
страна на ищеца, които разходи се компенсират от дължащите се от
обучаващите се лица такси. Поради това, от една страна, разходите, които
дружеството извършва за организацията на обучението, предпоставят размера
на таксите, които обучаващите се следва да заплатят, а от друга страна, с оглед
на броя на обучаващите се и съответно размера на таксите, които те биха
заплатили, дружеството преценява какви разходи би могло да направи във
връзка с организацията. В случай на виновно неизпълнение на задължението
за заплащане на такса от страна на един от участниците в обучението,
ищцовото дружество следва да извърши тези разходи само за собствена
сметка. В този случай то търпи вреди, изразяващи се в намаляването на
неговото собствено имущество до размера на неплатената от обучаващия се
такса, като причина за тези вреди е именно виновното неизпълнение от страна
на последния. В конкретния случай ищцовото дружество е започнало
изпълнението на услугата, а ответницата С. не се е възползвала от нея, без да
има уважителни причини за това. Във връзка с това тя дължи на дружеството
пълния размер на таксата, като в случая това се постига чрез уговорената в чл.
8. 1 от Договора неустойка. Възраженията на ответницата за нищожност на
неустойката са неоснователни. Неоснователно като недоказано е и
възражението за унищожаемост на договора, въведено с отговора на исковата
молба.
По отношение на претенцията за лихви за забава, следва да се посочи, че
ответницата е в забава от 08.08.2021 г. и за двете дължими суми в общ размер
на 970лв./ 460лв неизплатени вноски до прекратяване на договора и 510лв
неустойка/, поради което и дължи обезщетение за същата. Изчислена чрез
използване на програмен продукт "Апис-финанси", законната лихва за забава
върху сумите за периода от 08.08.2021 г. до 07.11.2023 г. е в размер на
239.34лв., за които период и размер искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен
и следва да бъде уважен, както е и предявен.
Върху главниците следва да бъде присъдена и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно от 07.11.2023 г. до окончателното
изплащане, тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от
ГПК.
Първоинстанционният съд е стигнал до обратния извод, поради което
обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него се
постанови друго такова, с което предявените искове с правно основание
чл.422 ГПК бъдат уважени изцяло.
Съдът, разглеждащ спора по чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе по
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. / т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г.,
5
постановено по тълк. дело № 4/2013 г. 10 на ОСГТК на ВКС/.
Съобразно нормата на чл.78 ГПК в тежест на ответницата, въззиваема в
настоящото производство, са всички направени от ищеца-жалбоподател, както
и първата, така и във въззивната инстанция, така и в заповедното
производство. И. С. е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца във всяка инстанция, респективно в заповедното
производство. Според представените от дружеството списъци за разноски във
всяка съдебна инстанция договореното и изплатено възнаграждение в първата
инстанция е в размер на 450лв, 450лв адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция и 400лв адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. Тези размери на адвокатското възнаграждение съответстват на
нормата на чл.7, ал.1 от Наредба за адвокатските възнаграждение съобразно
цената на исковете и фактическата и правна сложност на делото и липсва
основание за тяхното намаляване. Още повече, че самият пълномощник на
въззиваемата, осъществяващ правна защита и съдействие при условията на
чл.38 ЗА е претендирал адвокатско възнаграждение в по-висок размер от
претендирания от дружеството- жалбоподател.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 381 от 10.03.2025г, постановено по гр.д.
№ 1664/24 по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И. В. С., ЕГН ********** с
постоянен адрес – гр. Р., обл. Р., ул. "М. Л." № **, че дължи на "ДЕВИЛ
СИНЕМА ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. "Хаджи Димитър Асенов" № 87, ет. 6, офис
6, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
1, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, произтичащи от Договор за
предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 31.01.2021 г. суми,
както следва : сумата от 460лв главница, представляваща незаплатени месечни
вноски по договора от 31.01.2021г; сумата от 510лв, представляваща
неустойка по чл.8.1 от същия договор, ведно със законната лихва върху сумата
от 970лв в размер на 239.34лв за периода от 08.08.2021 до 07.11.2023г, законна
лихва върху сумата от 970лв, считано от 07.11.2023г до окончателното им
плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 2869/07.11.2023 г. по ч.гр.д. № 5810/2023 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И. В. С., ЕГН ********** с постоянен адрес – гр. Р., обл. Р.,
ул. "М. Л." № ** да заплати на "ДЕВИЛ СИНЕМА ГРУП" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Хаджи
Димитър Асенов" № 87, ет. 6, офис 6, сумата от 575лв ,направени разноски в
първата инстанция, включващи 125лв заплатена държавна такса и 450лв
адвокатско възнаграждение, сумата от 525лв, направени разноски във
въззивната инстанция, включваща 450лв адвокатско възнаграждение и 75лв
платена държавна такса; както и сумата от 425лв разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 5810/23 по описа на РРС, включваща 400лв
адвокатско възнаграждение и 25лв заплатена държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7