РЕШЕНИЕ
№ 1175
гр. Варна, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Таня Г. И.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20253110202193 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Обжалвано е Наказателно постановление
№ 23-0002972/03.06.2024 г., издадено от Началник на ОО "АА" – Варна, с
което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 ЗДвП на Д. М. Д., ЕГН ********** е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500.00 /хиляда и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 43, т. 2 б. "б" от Наредба № Н – 32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, вр. Приложение 5, Част 1, т. 2.1.1 от Наредба № Н –
32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
С жалбата и в с. з. се поддържат конкретни аргументи за неправилност
1
и незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, като се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител не
изразява становище отделно от изложените в съпроводителното писмо, където
оспорва жалбата и размерът на адвокатското възнаграждение. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства,
обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността
на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за
неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 08.04.2024 г. в гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 184, в
контролнотехнически пункт, притежаващ Разрешение за извършване на
периодични прегледи на ППС № 1284, жалбоподателят като председател на
комисия за извършване на периодични техничесдки прегледи за проверка на
техническата изправност на МПС марка и модел "Фолксваген Поло" с рег. №
********** от категория М1, със заключение на комисията – "Допуска се
ППС да се движи по пътищата отворени за обществено ползване", като не е
следил за пълно обемното провеждане на периодичния преглед, допускайки
извършването на същие в нарушение на изискванията определени в
2
Приложение 5 част I, т. 2.1.1 от НаредбаН-32/16.12.2011 г. на МТИТС и
Технологичната карта, а именно, при проверката за състоянието на кормилния
механизъм, не е завъртяно кормилното колело от едно крайно положение до
друго крайно положение докато ППС-то е било над канал, така, че колелата да
не докосват повърхността или са върху въртящи опори, като техническите
неизправности по тази точка са класифицирани като "мнего сериозни" и
"опасни", тъй като влияят пряко на безопасността на движение на ППС.
За извършения преглед и издаден протокол № 35042980/08.04.2024 г.
със заключение: "Допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване. АУАН е съставен на 16.04.2024 г. на база видеозапис на
извършения преглед, като нарушението е квалифицирано по чл. чл. 43 т. 2
б"б" от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.
Това съдържание на АУАН и НП не индикира на допуснати
съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на
наказания субект и затрудняващи до степен на невъзможност контролните
правомощия на съда да провери правилността на установените от наказващия
орган фактически положения и правни норми.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН
и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на
нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен
акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.
В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация.
3
Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като
гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да
бъде запознат с тях още от началото на административно наказателен процес,
т. е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.
В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно
решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е
прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното,
точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и
на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното
обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва
на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и
приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за
наказания субект информация следва да се съдържа в самия
4
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН ако в
тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца,
така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с
които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти
за преценка съставомерността на деянието).
В конкретния случай в АУАН, така и в НП е посочен само правния
извод на контролния орган, че жалбоподателят, в качеството си на председател
на комисия, не е извършил преглед за проверка на техническото състояние на
пътното превозно средство, при спазване на изискванията на т. 2.1.1 –
кормилно управление от част I на Приложение № 5. В случая не се твърди, че
не е извършен преглед на техническото състояние на кормилния механизъм, а
се твърди, че това не е сторено по описания в изискванията определени в
Приложение 5 част първа т. 2.1.1 от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС
/Наредбата/.
От текста на цитираната таблица на Приложение № 5 е видно, че т.
2.1.1 съдържа множество конкретни хипотези, като липсва каквато и да било
конкретика на кое от изискванията /общо пет на брой/ проверяваното ППС не
е отговаряло. Това безспорно не е попречило на АНО да квалифицира
нарушението като "сериозно" или "опасно", без да посочи за каква
неизправност на автомобила се твърди, че е имал. Липсват данни да е
извършван и последващ технически преглед на процесния автомобил.
Съдът споделя разбирането, че в конкретния случай е налице
нарушение на правото на защита на въззивника, доколкото са описани
множество нарушения, а е наложено едно наказание, неизвестно за кое от тях.
Описани са множество изпълнителни деяния, а именно:
5
1. Въззивника дал заключение "Дописка се ППС да се движи по
пътищата отворени за обществено ползване – съставляващо нарушение на чл.
43а ал. 1, т. 6 от Наредбата
2. Въззивника не е следил за пълнообемното провеждане на
периодичен преглед – нарушение на чл. 43, т. 2 от Наредбата
3. Въззивника е допуснал извършването на проглед в нарушението на
изискванията на Наредбата – съставляващо нарушение на чл. 43, т. 2 б. "б",
като е описано нарушение на методиката за извършване на проверката а не на
самата Наредба.
По описания начин на практика жалбоподателят се поставя в
невъзможност да обори отправеното спрямо него административно
обвинение, а съдът се поставя в невъзможност да установи релевантната
фактическа обстановка, следва да установява потенциално извършени
нарушения с изцяло неизяснено съдържание.
Допуснатия порок при описание на съставомерните признаци на
вмененото административно нарушение е неотстраним на съдебна фаза чрез
събиране на доказателства, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а
за ненадлежно предявено административно обвинение.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020 г. се препотвърди трайно установеното в
теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото
на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани
фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти
нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното
приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР № 8/2021 г. на ВАС правомощия
на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/
извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически
6
положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на без
противоречиво изложение на съставомерните факти обаче единственото
правомощие на съда е да отмени НП.
Следва да се посочи, че съгласно чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние
са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях.
Съдебното практика по приложението на тази норма е категорична, че
същата е императивна, не предвижда изключения и като процесуално
административно наказателна норма не подлежи на разширително и
стеснително тълкуване.
При извършването на няколко административни нарушения от един
деец в условията на реална съвкупност, приложима е разпоредбата на чл.18 от
ЗАНН и за всяко отделно административно нарушение следва да се наложи
отделно административно наказание, както е и в процесния случай. / в този
смисъл ТР № 13 от 20.12.2021 г. по т.д. № 1/2021 г. на Върховен
административен съд/.
В тази насока е и практиката на Административен съд – Варна, / по
КАНД №1344/2025 г., КАНД № 319/2024 г., КАНД № 2343/2022 г., КАНД
№1592/2022 г. и др./.
По направените разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 63д. ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 495,
00 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
7
изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
уговореният и заплатен размер от 495.00 /четиристотин деветдесет и пет/ лева
близо до границите на предвидения минимум и съответства на предвидено в
чл. в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално
представителство, при материален интерес над 1 000.00 /хиляда/ лева. Поради
това следва да се присъди целия претендиран размер.
Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна не е самостоятелно лице, което означава, че разноските
следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а
именно Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация", като
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал. 2, вр. чл. 19 от
Закона за НАП.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал.1 и чл. 63д.,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0002972/03.06.2024 г.,
издадено от Началник ОО "АА" - гр.Варна, с което на основание чл.
178а., ал. 7, т. 1 ЗДвП на Д. М. Д., ЕГН ********** е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/
лева за нарушение на чл. 43, т. 2, буква "б" от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011
г. на МТИТС, вр. Приложение 5, Част 1, т. 2.1.1 от Наредба № Н - 32 от
16.12.2011 г. на МТИТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация",
ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Д., ЕГН - ********** сумата от 495, 00
/четиристотин деветдесет и пет/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД №
2193/2025 г. на Районен съд - Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9