№ 8498
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110158626 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Кеш-Ауто“ ЕООД е предявило иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД за сумата от 6712,40 лева – платена сума без основание, която сума
представлява фактурирани от страна на ответника в тежест на ищеца задължения за цена за достъп
до разпределителната мрежа и за пренос през разпределителната мрежа за периода 01.10.2020г. –
30.11.2020г. и за периода 01.02.2021г. – 18.08.2021г. до обект – автоцентър, находящ се в гр. София,
бул. „И*** ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.10.2023г.) до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че бил с ответника в договорно правоотношение за доставка на електрическа
енергия за търговски обект – собственост на ищеца, находящ се в гр. София, в периода 01.10.2020г.
-30.11.2020г., вкл. и за периода 01.02.2021г. – 18.08.2021г., вкл., заведен с клиентски номер
540001080353. Обектът разполагал със собствен трансформаторен пост за понижаване на
напрежението от средно на ниско, при външните клеми на който се осъществявало
присъединяването на обекта към мрежата за пренос на средно напрежение на ответника.
Средството за търговско измерване в трафопоста не било разположено на мястото на
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа на ответника, а се намирало в
собствения на ищеца трансформаторен пост от страната на ниско напрежение. При това измереното
количество ел. енергия било извършено извън местата на измерване съобразно нормативната
уредба. От това следвало, че платените от страна на ищеца към ответника суми за достъп и за
пренос на електроенергия до и през електроразпределителната мрежа било без основание. В тази
връзка се позовава на нормата на чл.29, ал.1 от Наредба № 6/24.02.2014г. и чл.14, ал.1 ПИКЕЕ. В
конкретния случай силовият трансформатор бил разположен в собствения му имот, поради което
границата на собствеността било мястото на присъединяване на кабелните накрайници към
уредбата. Средството за търговско измерване в случая не било монтирано на границата на
собствеността. При това ищецът нямал задължение да заплаща начислените от ответника суми за
достъп до и за пренос през разпределителната мрежа.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска.
Не оспорва, че обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа. С
позоваване на чл.29, ал.1 от Правила за търговия с електрическа енергия възразява, че е имал право
да получи процесната сума, защото на ищеца били предоставени услуги за достъп и пренос през
1
електроразпределителната мрежа в съответствие със сключените с ответника договори.
Ирелевантен бил начинът на захранване на обектите след точката на присъединявае към
електроразпределителната мрежа. Ищецът не бил заявявал пред електроразпределителното
дружество желание за промяна на измерването. Ищецът в качеството си на клиент не бил
инициирал процедура за промяна на нивото на напрежение на измерване на консумираната ел.
енергия, което било задължение на присъединеното лице – чл.4 и чл.6 от Наредба № 6/2014г.
Възразява, че електроразпределителното дружество не може едностранно да променя параметрите
на съществуващото присъединяване, които са част от правоотношението между страните по
предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа, тъй като всички клаузи от договора
можели да бъдат променени само по взаимно съгласие между страните и то с действие занапред.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове и доказателствата по делото,
намира следното:
Няма спор по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на
договор за прехвърляне на предприятие от 09.12.2005г., с нотариална заверка на подписите с рег. №
6259 от 09.12.2005г. на нотариус Д. Танев, район на действие СРС, ищецът „Кеш-Ауто“ ЕООД е
придобил от „ЮБН Ауто“ ООД (последният легитимиращ се като собственик посредством
нотариален акт № 118, том I, рег. № 3065 дело № 108 от 2021г.. от 19.10.2001г.) собствеността върху
УПИ, находящо се в гр. София, бул. „И*** съставляващ парцел VI от кв. 1 по плана на гр. София,
местност НПЗ „Военна рампа – изток“, представляващ по одобрена кадастрална карта и
кадастралните регистри поземлен имот с идентификатор 68134.505.3006, заедно с построени върху
имота сгради, вкл. и трафопост (сграда с идентификатор 68134.505.3006.11).
Не спори също така, че процесният обект – собственост на ищеца, е присъединен към
електроразпределителната мрежа. От приетия като доказателство договор за предоставяне на
достъп до разпределителната мрежа при продажба на ел. енергия от 07.05.2015г. между ищеца и
ответника (л.60 и сл.) се установява, че електроразпределителното предприятие (ответник) е поело
задължение да осигури достъп на ищеца до електроразпределителната мрежа до мястото на
доставка на обекта на ползвателя, като ищецът се е задължил да плати на ответника цена за достъп.
Видно от приетия като доказателтелство договор за пренос на ел. енергия по
електроразпределителната мрежа № ********** – 1/07.05.2015г., сключен между ищеца и
ответника (л.66 – гръб и сл.), се установява, че електроразпределителното предприятие (ответник)
е поело задължение да осигури преноса по електроразпредителната мрежа на електрическа енергия
до мястото на доставка на обекта на ползвателя, като ищецът се е задължил да плати ответника
цена за пренос по електроразпределителната мрежа.
Описаните по- горе договори са сключени на основание чл.11, т.3, вр. чл.14 от Правила за
търговия с електрическа енергия. Съгласно чл.29, ал.1 (приложима редакция бр. ДВ, бр. 40 от 2020 г., в
сила от 5.05.2020 г.) от Правила за търговия с електрическа енергия
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност
в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката
и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Съгласно чл.29, ал.3 (приложима
редакция ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 5.05.2020г.) от Правилата за търговия с електрическа
енергия клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или
на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. При това съгласно нормативната
уредба и договореното между страните ищецът е поел задължение спрямо ответника -
разпределителното дружество да заплаща цена за мрежови услуги (т.8, пар.1 ДР от Правила за
търговия с електрическа енергия), като задължително условие за тяхната дължимост обаче е
спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена
именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за
продажба на електроенергия – в такъв смисъл е решение № 227 от 11.02.2013г. по търг.д. №
1054/2011г. на II ТО на ВКС.
2
Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва
със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа,
оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа,
разположени до или на границата на имота на клиента. Според чл.120, ал.2 ЗЕ границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се
определят съгласно изискванията на наредбата по чл.116, ал.7 ЗЕ (Наредба № 6 от 9.06.2004 г.,
отменена с Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.)) и на
правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ (Правила за измерване на количеството електрическа енергия –
ПИКЕЕ). Съгласно чл.14, ал.1 ПИКЕЕ при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
По делото е приетото без възражения заключение по съдебно – техническата експертиза,
което се кредитира от съда. От същото се установява, че захранването на процесния имот –
автоцентър в гр. София, бул. „И*** се извършва през трафопост. Захранването на трафопоста е с
кабели средно напрежение през разпределителна уредба до трансформатора. Трансформаторът е
понижаващ, разположен зад двойна врата на трафопоста, като на изхода на трансформатора към
абоната са кабели ниско напрежение. Измерването на консумираната електрическа енергия за
процесния период се е извършвало със средство за търговско измерване, намиращо в се голямото
помещение зад малката врата на трафопоста. Средството за търговско измерване е монтирано след
трансформатора на страна ниско напрежение и мери на ниско напрежение консумираната ел.
енергия за процесния период, като е фактурирана като ниско напрежение. Посочено е, че в случая
границата на собственост на електрическите съоръжения е мястото на присъединяване на
кабелните накрайници към уредбата – при кабелен електропровод. Вещото лице е констатирало, че
за да мери средно напрежение, средството за търговско измерване е необходимо да бъде монтирано
в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата – при кабелен електропровод.
Предвид установеното по делото в случая е налице хипотеза на понижаващ трансформатор на
клиента, поради което мястото на измерване следва да се определи при първата хипотеза на чл.14,
ал.1 ПИКЕЕ, а именно да е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
клиента, като в случая мястото на измерване не съвпада с мястото на присъединяване на клиента
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа (арг. от противното на чл.14,
ал.1, пр.2 ПИКЕЕ). Установява, че в нарушение на чл.120, ал.1 ЗЕ средството за техническо
измерване (СТИ) е монтирано не до или на границата на собственост на имота, разбирано като
външните очертания на недвижимия имот, обект на собственост, които го обособяват от околните
имоти и от части от терена и инфраструктурата (съгласно даденото тълкуване на „граница на
собственост на имота“ в решение № 75 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 864/2012 г., I г. о., ГК), а
е монтирано в трафопост – собственост на ищеца, който се намира в границите на собствения му
недвижим имот. Установи се и че мястото на измерване на доставеното количество електроенергия
не съответства на нормативно установеното, а именно не е на страната с по-високо напрежение (в
случая на средното) на понижаващия трансформатор на потребителя, както повелява нормата на
чл.14, ал.1, пр.1 ПИКЕЕ, а е на страната на ниското напрежение след понижаващия трансформатор.
Предвид горното доставената до имота електрическа енергия през процесния период е
измервана на място, различно от нормативно установеното. В цитираното по – горе решение № 227
от 11.02.2013г. по търг.д. № 1054/2011г. на II ТО на ВКС е прието, че дължимостта на цените за
достъп и пренос на ел. енергия до и през електроразпределителната мрежа е пряко обвързана от
спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена
именно в местата, установени в нормативната уредба или уговорени от страните по сделката за
продажба на електроенергия. Посочено е още, че цената за достъп до и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно
управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други
административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа,
3
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп и
цената за пренос като компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от
страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп
и цената за пренос. За дължимостта на цената за пренос и достъп до електроразпределителната
мрежа е без значение обстоятелството дали неправомерното поставяне на средствата за търговско
измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.
Неоснователно е възражението на ответника за това, че ищецът не е инициирал процедура за
промяна на нивото на напрежение на измерване на консумираната електрическа енергия. Съгласно
нормата на чл.120, ал.3 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на
електроразпределителна мрежа определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните
уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. В случая не е
доказана хипотеза за упражнено от страна на клиента право на избор за начина на измерване на
количеството електрическа енергия съгласно утвърдените тарифи - чл.120, ал.4 ЗЕ. При
присъединяване на обект на клиент на електрическа енергия към електрическите мрежи клиентът
подава искане за проучване на условията за присъединяване, но условията за присъединяване, част
от които е и мястото на монтиране на СТИ, се определят от мрежовия оператор в съответствие със
Закона за енергетиката и приложимите подзаконови нормативни актове – чл.7, ал.1, чл.8, ал.1, т.1 и
чл.9, ал.1, т.14 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.). При
това мястото за монтиране на СТИ се определя от ответника в качеството му на
електроразпределително дружество и съгласно цитираното и по – горе решение по гр.д. №
1054/2011г. на ВКС самото формално несъответствие на мястото на измерване на доставеното
количество ел.енергия със Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно
да обоснове извод за недължимост на сумите за мрежови услуги.
В случая не намира приложение представената от ответника Методика за привеждане на
измерени данни за ниво ниско напрежение за доставена ел. енергия на обект (клиент) към мястото
за присъединяване на същия на ниво средно напрежение или към по – високата страна на
трансформатора й, утвърдена с решение на УС на ответното дружество от 13.12.2022г. В тази
връзка ответникът се е позовал на нормата на чл.39, ал.2 ПИКЕЕ, която гласи, че когато мястото на
измерване не съвпада с мястото на присъединяване, данните от измерването могат да бъдат
приведени към мястото на присъединяване по начин, договорен между оператора на съответната
мрежа и страната, чиято енергия се измерва. По делото няма данни и твърдения ищецът да е дал
съгласие за прилагане на посочената методика в отношенията между страните, а и същата е
утвърдена от управителния орган на ответника след края на процесния период. Освен липсата на
формални предпоставки за приложимост на посочената методика в правоотношението между
страните следва да се посочи, че в случая не се дължи цена за мрежови услуги въобще, а не само
такива за измерване на ел. енергия на ниво ниско напрежение, т.е. не се дължи цена за мрежови
услуги за измерване на ел. енергия и на ниво средно напрежение, каквото напрежение е било
подавано посредством електрическите уредби на ответника. Това е така, защото както се посочи по
-горе, критерий за дължимост на цената за мрежови услуги е правомерното поставяне на
средството за търговско измерване (на договореното или нормативно установеното място), което в
случая не е налице.
От приетото без възражения заключение по съдебно – счетоводна експертиза, което се
кредитира от съда, се установява, че сумите по фактурите, в които през процесния период
ответникът е начислявал в тежест на ищеца задължения за цена за достъп и пренос до и през
електроразпределителната мрежа относно процесния имот, са ефективно платени от ищеца по
банков път. Няма спор по делото, че цената за достъп и за пренос до и през
електроразпределителната мрежа през процесния период до процесния имот възлиза на сумата от
6712,40 лева.
Предвид горното сумата от 6712,40 лева – цена за достъп и пренос до и през
4
електроразпределителната мрежа спрямо процесния имот през процесния период, е платена от
ищеца на ответника при начална липса на основание. От това следва, че предявеният иск по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЕ е основателен и следва да се уважи до пълния предявен размер, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което следва
да се присъдят такива в общ размер от 1968,50 лева съгласно списък по чл.80 ГПК, за
извършването на които са представени доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, „Бенч марк
бизнес център“, да плати на „Кеш-Ауто“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, р- н „Сердика“, бул. „Илиянци“ № 12, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
сумата от 6712,40 лева – платена сума без основание, която сума представлява фактурирани от
страна на ответника в тежест на ищеца задължения за цена за достъп до разпределителната мрежа
и за пренос през разпределителната мрежа за периода 01.10.2020г. – 30.11.2020г. и за периода
01.02.2021г. – 18.08.2021г. до обект – автоцентър, находящ се в гр. София, бул. „И*** ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (26.10.2023г.) до окончателното плащане, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1968,50 лева - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5