Решение по КНАХД №959/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, срещу Решение № 228/25.06.2025г., постановено по АНД № 372/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно процесуалния кодекс (НПК). Упрекът на касатора е за несъобразяване с представени доказателства с изрично посочване в тях, че в Договор за дарение от физическо лице е отбелязано „дареният приема да бъде извършен частичен ремонт на покрива с материали и труд от дарителя“. Излага, че съдът не е съобразил разминаването в показанията на свидетеля А. дадени в съдебно заседание с тези изложени в писмен вид. Намира още за ограничено правото на доказателствено искане за разпит на свидетел. Претендира касиране на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - В. Н. Я. не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Настоящият касационен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред настоящата съдебна инстанция е решение на Районен съд Пазарджик, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 13-2500027/04.03.2025г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, с което на В. Н. Я., в качеството му на работодател, че не е уредил отношенията си с П. А., му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ).

Предшестващ издаването на НП е Акт за установяване на административно нарушение № 13-2500027/08.01.2025г., съставен от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, в който е изложено, че при извършена проверка лицето П. А. заедно с други лица, е заварено да работи на покрива на Детска градина „Радост“, за което не са налице уредени с работодателя В. Я. трудови правоотношения, като не е сключен трудов договор с лицето. Последното е обективирано и в Протокол № ПР2450320/20.12.2024г.

По делото са разпитани двамата свидетели В. Д. и П. А., чиито показания съдът е кредитирал по делото и като ги е обсъдил заедно с останалите събрани писмени доказателства, е намерил същите за достоверни и непротиворечиви, описващи по категоричен начин фактическа обстановка.

За да отмени НП първостепенният съд е приел, че вмененото на Я. нарушение не е осъществено и е недоказано. Съобразил е, че показанията дадени от А. съответстват на посоченото, че собственоръчна декларация, че лицето е полагало труд 6 часа на ден като за това е получил 20 лв. за обяд/почерпка. Бригадата била ръководена от бащата на А. – И. А.. Съдът е приел, че се касае за молба от жалбоподателя (настоящ ответник по касацията) до лицето заедно с други работници да извършат ремонта на покрива, за който Я. е дарил на детската градина 5000 лв. за материали и труд. Горното съдът е намерил за установено и от дадената информация от директора на детска градина „Радост“ (л. 37-38 от АНД № 372/2025 г. по описа на РС-Пазарджик).

Съдът е посочил, че фактът, че Я. е помолил работниците от тази бригада, възползвайки се от обстоятелството, че ги познавал отпреди, когато работили в строителна фирма, не означавало също, че между него и тези работници, в т.ч. и П. А. са възникнали трудови правоотношения. Не било установено Я. да е възложил работата на работниците, да е поставял конкретни задачи, нито е следял за изпълнението на работата им (изработеното, неговата точност и качество) както и да е уговорил възнаграждение за извършената работа. Съдът е намерил за установено, че получената от А. сума от 20 лв. му е била дадена от родители на деца от ДГ в знак на благодарност, за да се почерпи за обяд. Съдът е посочил, че в подкрепа на тези изводи е дадената от директора на ДГ Радост справка, че извършените ремонти дейности на покрива са били осъществени безвъзмездно.

Така мотивиран съдът е приел, че липсват индиции за възникнало трудово правоотношение между Я. и А., с оглед което В. Я. не е следвало да бъде санкциониран в качеството му на работодател за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно. При постановяването му районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Пазарджик е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Първостепенният съд е изложил мотиви, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях и не следва да ги преповтаря.

Нарушаването на цитираните материални правила за поведение е възведено изрично като състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Съвкупната преценка на всички доказателства и доказателствени средства, налага изводът, че не са налице достатъчно данни, въз основа на които да се направи констатация, каквато е сторена от АНО, че не някой друг, а именно В. Я., лично или чрез посредник се е договорил с П. А., да извърши конкретна работа по ремонта на покрива на детската градина заедно с останалите работници, заварени на същото място (за отношенията, с които за съда е служебно известно, че на лицето е наложена санкция на същото основание, което е видно както от съставения протокол, така и от образуваните КАНД № 997/2025 г. и № 998/ 2025 г. по описа на АС - Пазарджик) срещу определено заплащане и за определен период от време.

Действително е налице разминаване в писменото обяснение дадено от Я., че той е помолил работниците да помогнат за ремонта на покрива и показанията на разпитания като свидетел А., който е заявил, че не е виждал Я. и не го познава, както и че не е договарял. Последното не може да доведе до извод различен от този изведен от първостепенния съд.

Посочването в договора, че дарителят дарява материали и труд, не налага несъмнен извод за осъществяване на дейност по престиране на труд, именно по трудово правоотношение между Я. и заварените на покрива на детската градина лица и в частност П. А., което да доведе до налагането на административно нарушение на първия в качеството му на работодател. Характерът на договора за дарение е особен и вещае добросъвестност при сключването му и не следва едно такова дело да бъде натоварено с наказание за нарушение, което не е доказано, а презумптивно. Както се посочи, по делото са ангажирани доказателства видно и от декларациите подписани от лицата, сочещи именно на извършен ремонт без уговорено възнаграждение. За работата лицата заварени на обекта са декларирали, че са получили символична сума с посочване „за обяд“.

Касационният упрек за ограничаване правото на ангажиране на доказателства, чрез допускане до разпит на свидетел, настоящият състав намира за неоснователен. Съдът с протоколно определение мотивирано е оставил без уважение соченото доказателствено искане с оглед обстоятелството, че информация (обяснения) са дадени именно от директора на ДГ „Радост“, субект на доказателственото искане. Налице са и писмени доказателства, които съдът правилно е намерил като достатъчни за изясняване на въпросите свързани с извършването на ремонта. Следва да бъде отбелязано за ноторно, че договорът за дарение е счетоводно отразен в сметките на дарената ДГ „Радост“, а дадената информация от директора е изчерпателна.

Настоящата касационна инстанция намира, че като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което не следва да бъде касирано, а оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на касатора разноски не се следват, а поради липсата на процесуална активност на ответника, такива не се дължат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 228/25.06.2025г., постановено по АНД № 372/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.