№ 45633
гр. София, 03.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110160105 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С Решение №8435/12.05.2025 по гр.д. №60105/22г. е отхвърлен предявеният по
реда на чл.422 ГПК от Етажните собственици на сграда с административен адрес в
***** /„ЕС“/, срещу О. Ч. Й., ЕГН **********, с адрес: *****, ****, над партер,
апартамент №7, установителен иск с правно основание чл.6 ЗУЕС вр. чл.51 ЗУЕС за
признаване за установено, че О. Ч. Й. дължи сумата от 760 лева, представляваща
вноски за управление и поддръжка на етажната собственост на основание Протокол
№3/11.01.2022г. от проведено общо събрание на етажната собственост, а именно:
такси/вноски за режийни разходи - асансьорен сервиз, електроенергия, почистване,
управление, консумативи/ за период от 01.04.2019г. до 31.05.2022г., ведно със законна
лихва от 24.06.2022г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №34149/2022г. по описа на СРС, 25 -
ти състав. С постановения съдебен акт Етажните собственици на сграда с
административен адрес в ***** са осъдени да заплатят на О. Ч. Й. на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 300 лева, представляваща разноски в заповедното производство,
както и сумата от 700 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Срещу решението е подадена въззивнана жалба от ищците на 30.06.2025г., в
която се съдържа и искане за неговото изменение в частта за разноските. Излагат се
съображения относно липсата на правна и фактическа сложност на развилото се
заповедно производство, както и необоснованост на присъденото възнаграждение за
подаденото от ответника възражение. Поддържа се направеното в последното съдебно
заседание възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, в
това число и по отношение на посочения от него размер на адвокатски хонорар за
представителство пред първоинстанционния съд.
С Разпореждане от 28.08.2025г. съдът е изпратил препис от постъпилата
въззивна жалба на насрещната страна, като е указал на страната, че може да подаде
1
отговор на съдържащото се в нея искане за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските.
В рамките на законоустановения срок е постъпил отговор на депозираната
въззивна жалба, в който не се съдържат доводи относно присъдените с постановеното
от районния съд решение разноски и направеното от ищците искане за тяхното
изменение.
Съдът, като съобрази становището на страните и наличните по делото
доказателства, намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в
рамките на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице – страна в
производството, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С постановения
съдебен акт изцяло е отхвърлена претенцията на ищците, поради което на ответника се
следват разноски в пълен размер. В последното открито съдебно заседание същият е
представил списък по чл.80 ГПК, от който се установява, че претендира адвокатско
възнаграждение за представителство пред първоинстанционния съд в размер на 1 350
лева. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие и сключените
към него анекси, ответникът е заплатил изцяло уговорената сума. В рамките на
законоустановения срок ищците са направили възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, което съдът е счел за основателно, като е
присъдил на ответника сума в размер на 700 лева. Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно съдържащото се във въззивната твърдение на молителите относно
липсата на мотиви във връзка с направеното от тях възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В постановения съдебен акт
съдът е аргументирал решението си да намали същото, като е обсъдил правната и
фактическа сложност на спора, отчел е и цената на предявения иск. С оглед
направеното от ищците изрично искане за изменение на решението в тази част следва
да бъде посочено, че съдът не намира основания за промяна на изложените от него
мотиви, съответно и на присъдения от него размер на адвокатско възнаграждение, а
именно- 700 лева.
Същевременно съгласно разясненията, дадени в т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 от 18.06.2014 год., по тълк. дело № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска по чл.422 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. С оглед на посоченото, съобразявайки
уговореното в приложения към подаденото от ответника възражение Договор за
правна защита и съдействие от 01.09.2022г. възнаграждение и на основание чл.78, ал3
2
ГПК съдът е присъдил на страната сумата от 300 лева- адвокатски хонорар за
представителство в заповедното производство, като е намерил възражението за
неговата прекомерност за неоснователно. Предвид наведените от ищците в подадената
от тях въззивна жалба доводи относно високия размер на присъдените разноски,
настоящият съдебен състав намира, че същите следва да бъдат намалени до сумата от
100 лева. В тази връзка следва да бъде посочено, че в Наредба №1/2004г. не е изрично
уреден размер на дължимото за подаване на възражение в заповедното производство
възнаграждение. В същото време съгласно т.1 от Решение на Съда на Европейския
съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е посочено, че чл.101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл.4,
пар.3 ДЕС следва бъде тълкуван в смисъл, че ако се установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл.101, пар.1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение. Следователно определените с Наредба №1/2004г. адвокатски
възнаграждения не са и обвързващи за съда, поради което преценката за наличие на
основание за намаляване на претендираните разноски следва да бъде извършена
съобразно съдържащите се в чл.36, ал.2 ЗА общи критерии, а именно- обоснованост и
справедливост на техния размер. Предвид посоченото и доколкото защитата на
ответника в рамките на заповедното производство се е изразила единствено в подаване
на възражение, чието предназначение е оспорване на вземането и иницииране на
исково производство, то съдът намира за обоснован с оглед правната и фактическата
сложност на това действие хонорар в размер на 100 лева.
С оглед на гореизложеното, съдът намира молбата за изменение на решението в
частта за разноските за частично основателна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение №8435/12.05.2025г. по гр.д. №60105/22г. по описа на СРС,
25-ти състав, като НАМАЛЯВА размера на разноските в заповедното производство,
които О. Ч. Й., ЕГН **********, е осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на
Етажните собственици на сграда с административен адрес в ***** от 300 лева на 100
лева
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част инкорпорираното в депозираната
от О. Ч. Й. въззивна жалба с вх.№228092/30.06.2025г. искане по чл.248 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
3
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4