РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. С., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на девети октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Бойка Русова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело №
20255440100990 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.234 ал.1 и чл.234 ал.8 и чл.176 ЗМВР.
Образувано е по постъпила искова молба от В. О. Б. ЕГН **********, с
адрес град С., ул. ***, срещу Г. *** С., с адрес град С., бул. ***,
представлявана от ***, с която се иска осъждане на ответника да заплати на
ищeца сумите:
- 18 160,00 лева, представляваща неизплатена разлика до пълния размер
на обезщетението по чл.234 ал.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.07.2025г. до окончателното й изплащане;
- 1000,00 лева, представляваща неизплатена разлика до пълния размер на
обезщетението по чл.234 ал.8 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.07.2025г. до окончателното й изплащане;
- 2088,40 лева, представляваща дължимо увеличение на месечното му
възнаграждение за периода от 01.01.2025г. до ***г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.07.2025г. до окончателното й изплащане.
Ищецът излага, че до ***г. заемал длъжността ***. Със Заповед № Л-11-
112/2 от 13.02.2025г. на **** служебното му правоотношение е прекратено
„поради навършване на пределна възраст за служба - 60 години", считано от
деня, следващ датата на навършване на пределна възраст, тоест считано от ***
1
г. На посочената дата в 08,30 часа подписал Акт за сдаване на длъжност. Със
заповедта било разпоредено да му бъдат изплатени следните обезщетения:
- на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР — 20 брутни месечни
възнаграждения на обща стойност 49 868,00 лв. за прослужени 25 години.
- на основание чл. 234, ал. 5 от ЗМВР - полагащото се обезщетение за
еднократно допълнително вещево имущество - 600,00 лв.
- на основание чл. 234, ал. 8 от ЗМВР – за общо 21 дни, в размер на 2
523,44 лв.
В. Б. счита, че обезщетенията, които следва да му бъдат изплатени след
прекратяване на служебното правоотношение, са определени въз основа на
по-ниско месечно възнаграждение, в резултат на което дължимото
обезщетение по чл.234 ал.1 от МВР неправилно е определено е в размер на 49
868,00 лева вместо на 68 028,00 лева, или с 18 160,00 лева по-малко, а
дължимото обезщетение по чл.234 ал.8 от ЗМВР е определено с 1000,00 лева
по-малко.
Твърди, че съгласно чл.19 ал.1 т.1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража служители в Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" и в териториалните и служби са държавни служители, които
пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража, а на основание чл.19 ал.2 от ЗИНСЗС за
служителите по ал. 1, т. 1 и 3 се прилагат разпоредбите на част трета, глави
седма - дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи,
доколкото в този закон не е предвидено друго.
С Наредба за изменение на Наредба № 8121з-919 от 2017г. за размера на
основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР и размера на началните и на максималните заплати за
длъжност, обн. ДВ бр.25/2025г. са променени размерите на основните месечни
възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от
ЗМВР, считано от 01.01.2025г. За заеманата от него длъжност *** ищецът
сочи, че месечното възнаграждение е променено от 1604,00 лева на 2512,00
лева, или с 908,00 лева повече. Твърди, че последното му месечно
възнаграждение било в размер на 2 493,40 лева, а в резултат на увеличението,
направено с изменението на Наредба № 8121з-919 от 2017 г., считано от
01.01.2025г. то би било в размер на 3 401,40 лева.
2
Определено въз основа на увеличеното от 01.01.2025г. месечно
възнаграждение, според Б. обезщетението по чл.234 ал.1 ЗМВР би било в
размер на 68 028,00 лева, а не 49 868,00 лева, както е разписано в Заповед №
Л-11-112/2 от 13.02.2025г., или с 18 160,00 лева повече. Определено въз основа
на увеличеното от 01.01.2025г. месечно възнаграждение, обезщетението по
чл.234 ал.8 ЗМВР би било в размер на 3523,44 лева, а не 2523,44 лева, както е
записано в Заповед № Л-11-112/2 от 13.02.2025г., или с 1000,00 лева повече.
Според ищеца органът по назначаване следва да му заплати и разликата в
месечните възнаграждения за отработеното от него работно време за периода
от 01.01.2025г. до ***г., която разлика възлиза на сумата от 908,00 лева за
месец януари, 908,00 лева за месец февруари и 272,40 лева за месец март
2025г., или общо в размер на 2088,40 лева.
Изтъква, че увеличаването на месечното възнаграждение се основава на
Наредба за изменение на Наредба № 8121з-919 от 2017 г. за размера на
основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на
началните и на максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по
трудово правоотношение, която в § 10 предвижда, че параграфи от 1 до 6 и 8
влизат в сила от 1 януари 2025 г., като по този начин се изпълнява изискването
на ЗНА да бъде придавано обратно действие на разпоредбите на
нормативните актове само по изключение и то с изрична разпоредба. Според
ищеца Б. посредством посочената Наредба министърът на вътрешните работи,
упражнявайки своята нормативна компетентност, въвежда увеличението на
месечното възнаграждение от 01.01.2025 г., като това е т.нар. същинско
обратно действие, с което се преуреждат осъществили се юридически факти
преди влизане в сила на нормативния акт, като липсва каквото и да било
предвидено ограничение по отношение на лицата, още повече в насока
същите да полагат труд и към момента на влизане в сила на измененията на
наредбата.
От ответника Г. *** е постъпил отговор на исковата молба по реда на
чл.131 ГПК, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ответникът признава, че служебното правоотношение на В. Б. с
прекратено със заповед №Л-11-112/13.02.2025г. от за главен директор на Г.,
поради навършване на пределна възраст- 60 години на ***г. и е освободен на
3
***г. на основание чл. 226 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Сочи, че на база прослуженото
време от 25 години, 6 месеца и 8 дни на мл. *** Б., на основание чл. 234 ал. 1
от ЗМВР се дължи обезщетение в размер на 20 брутни месечни
възнаграждения на обща стойност 49 868,00 лева, изчислени на база
2493,40лв. месечно брутно възнаграждение. В едно брутно месечно
възнаграждение от 2493,40 лв. се включват следните полагаеми
възнаграждения:
1686.00 лв. основно месечно възнаграждение (съгласно заповед №ЧР-05-
250/13.09.2023г. на министъра на правосъдието за изменение на Вътрешните
правила за работната заплата на служителите в Г. и териториалните служби);
40% върху основната месечна заплата за клас прослужено време (на
основание чл. 178 ал.1 т. 1 от ЗМВР);
133.00лв. допълнително трудово възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности в размер на 70% от 190,00 лв. за служители в
затвори и затворнически общежития II-ра категория (на основание заповед
№ЧР-05-11/15.01.2025г. на министъра на правосъдието).
Ответникът изтъква, че на основание заповед №ЧР-05-12/15.01.2025г. на
министъра на правосъдието за определяне на левовата равностойност на
униформеното облекло през 2025г., във връзка с чл.234 ал.5 от ЗМВР, на В. Б.
са изплатени 600,00 лв. еднократно допълнително вещево имущество. В. Б. е
имал неизползван отпуск в размер на 21 дни към ***г., които са изплатени на
обща стойност 2523,44 лв. Твърди, че всички дължими обезщетения възлизат
на обща стойност 52 991,44 лв.
Сочи, че считано от 01.01.2025г. със заповед №ЧР-05- 117/15.05.2025г. на
министъра на правосъдието са утвърдени нови Вътрешни правила за
работната заплата на служителите в Г. и териториалните й служби. Съгласно
утвърдените правила основното трудово месечно възнаграждение за
длъжността „***“ е 2327,0лв. Ответникът твърди, че на основание т.Ж
„Допълните разпоредби“ §2 на Вътрешните правила за работната заплата на
служителите в Г. и териториалните й служби, утвърдени със заповед №ЧР-05-
117/15.05.2025г. на министъра на правосъдието, който гласи:
„ ... Когато със заповед на министъра на правосъдието, която влиза в сила
със задна дата, са определени нови размери на основните месечни
възнаграждения/ заплати в Таблица- приложение 1 към чл. 6 и Таблица-
4
приложение 2 към чл. 8 ал. 6 към настоящите правила:
1. Новите размери на основните месечни възнаграждения/ заплати,
се определят за служители, които са в служебно/ трудово правоотношение с Г.
*** към и след датата на издаване на заповедта.“ на *** *** Б. не се полага
изменение на дължимото обезщетение на основание чл. 234 ал.1 и чл. 234 ал 8
от ЗМВР, тъй като към датата на промяна на Вътрешните правила за работна
заплата на служителите в Г. и териториалните й служби е бил с прекратени
служебни правоотношения.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.
Процесуалният му представител адв.О. ангажира становище за основателност
на предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не
ангажира становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
писмени доказателства, на основание чл.12 ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно осн. чл.234 ал.1 и чл.234 ал.8 и чл.176 ЗМВР.
Съдът допусна в с.з. по реда на чл.214 ал.1 ГПК изменение на размера на
претенциите, съгласно което искът с правно основание чл. 234 ал.1 ЗМВР се
счита предявен за сумата 17 948.00 лв., вместо първоначално заявения размер
18 160.00 лв.; искът по чл.234 ал.8 ЗМВР се счита предявен за сумата 908.21
лв., вместо първоначално заявения размер от 1000 лв.; искът по чл.176 ЗМВР
се счита предявен за сумата 1974.28 лв., вместо първоначално заявения размер
от 2088,40 лв.
Страните не спорят и от Заповед № Л-11-112/13.02.2025 г. на *** на Г.
става ясно, че ищецът е заемал през процесния период 01.01.2025 г. – *** г.
длъжността *** ***.
Служебното му правоотношение е било прекратено, поради навършване
на пределна възраст за служба - 60 години. С цитираната заповед е
разпоредено на ищеца да се изплатят следните обезщетения: по чл.234 ал.1
ЗМВР – 20 брутни месечни възнаграждения на стойност 49 868лв. за
прослужени 25г.; на осн.чл.234 ал.8 ЗМВР за общо 21 дни в размер на
5
2 523,4лв. Видно от акт от *** г. В. Б. е сдал длъжността.
С Наредба за изменение на Наредба № 8121з-919 от 2017г. за размера на
основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на
началните и на максималните заплати за длъжност, обн. ДВ бр.25/2025г. са
променени размерите на основните месечни възнаграждения на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, считано от 01.01.2025г. За заеманата от ищеца длъжност
*** *** *** месечното възнаграждение е променено от 1604,00 лева на
2327,00 лева, т.е. с 641,00 лева повече.
Параграф 10 от Наредбата за изменение на Наредба № 8121з-919 от
2017г. предвижда, че параграфи от 1 до 6 и 8 влизат в сила от 1 януари 2025 г.
Съгласно § 2 от утвърдените със Заповед №ЧО -05.117/15.05.2025 г. на
министъра на правосъдието Вътрешни правила за работната заплата на
служителите в Г. *** и териториалните й служби, когато със заповед на
министъра на правосъдието, която влиза в сила със задна дата са определени
нови размери на основните месечни заплати в Таблица –приложение 1 към
чл.6 и Таблица – приложение 2 към чл.8 ал.6 към настоящите правила: 1.
Новите размери на месечни заплати се определят на служители, които са в
служебно/трудово правоотношение с Г. към и след датата на издаване на
заповедта.
Съгласно заключението по назначената СИЕ, изготвено от вещото лице С.
Н., което съдът кредитира изцяло като обективно и неоспорено, брутната
заплата на В. О. Б., която е основа за изчисляване на обезщетенията по чл.234,
ал.1 и ал.8 от ЗМВР към датата на прекратяване на служебното му
правоотношение е в размер на 2493,40 лева. За длъжността ****** *** е
предвидено основно месечно възнаграждение в размер на 2327,00 лева.
Увеличението на основното месечно възнаграждение на ищеца е в размер на
641,00 лева. Вещото лице заключава още, че изплатеното обезщетение по
чл.234 ал.1 ЗМВР на В.Б. е в размер на 49 868,00лв., а в случай, че се приеме,
че основното му възнаграждение е в размер на 2327,67 лева, то би било в
размер 67 816,00лв и му се дължи допълнително обезщетение в размер 17
948,00лв. Изплатеното му обезщетение по чл.234 ал.8 ЗМВР е в размер на
2 523,44лв., а в случай, че се приеме основно възнаграждение в размер на
6
2327,67 лева, то би било в размер 3431,65лв и му се дължи допълнително
обезщетение в размер 908,21лв.
Според съда изменението на Наредба № 8121з-919 от 2017г. за размера
на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера
на началните и на максималните заплати за длъжност, с ДВ бр.25/25.03.2025 г.
следва да се прилага за всички служители на Г., които в периода след
01.01.2025 г. са полагали труд по служебно правоотношение, независимо дали
към 25.03.2025 г. то е било прекратено. По делото се установи, че с Наредбата
за изменение на Наредба № 8121з-919 от 2017г. ДВ бр.25/2025г., със задна дата
- от 01.01.2025г., се определят по-високи минимални основни работни заплати
за системата на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона
за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и на
максималните заплати за длъжност. Такова преуреждане на отношенията със
задна дата е допустимо. След като с Наредбата преуреждат възникнали в
предходен период правоотношения, то това преуреждане следва да се отнася
за всички служители, които към 01.01.2025г. са полагали труд по служебно
правоотношение. Не е налице разпоредба в Наредбата предвиждаща изрично
изключване на лицата, чиито служебни правоотношения са прекратени към
датата на обнародването му - 25.03.2025 г.
Тълкуване в изложения от ответника смисъл би било несправедливо и
би довело до неравно третиране на служителите полагали труд при същия
работодател на равна длъжност след 01.01.2025г., но чиито служебни
правоотношения са прекратени към датата на обнародване на Наредбата –
25.03.2025 г. По своята правна същност Вътрешните правила, на които се
позовава Г. съставляват вътрешноведомствен акт, с организационен характер,
насочен спрямо органи, подчинени на издателя на акта. Вътрешните правила
не са индивидуален или общ административен акт, нито нормативен акт по
смисъла на чл. 75 от АПК. Те нямат задължителен характер в частта на §2 т.1,
доколкото в тази част стесняват приложното поле на Наредбата и й
противоречат.
Исковете се явяват основателни и следва да се уважат в претендирания
от ищеца размер. Трудовото възнаграждение и обезщетенията по чл.234 ал.1 и
8 ЗМВР е следвало да му се изплатят в размера след актуализацията на
7
основното месечно възнаграждение. Тъй като работодателят не е направил
това, той следва да бъде осъден да заплати на В.Б. разликата между
дължимите и изплатени възнаграждения за периода 01.01.-*** г. и
обезщетенията.
С оглед изхода на спора на ищеца на осн.чл.78 ал.1 ГПК се дължат
направените разноски по делото в размер на 3000лв. адвокатско
възнаграждение.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ върху трите
иска в общ размер от 847 лв. и 300лв. за изготвена експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. *** С., с адрес град С., бул. ***, представлявана от ***,
да заплати на В. О. Б. ЕГН **********, с адрес град С., ул. ***, следните
суми:
- 17 948,00 лева, представляваща неизплатена разлика до пълния
размер на обезщетението по чл.234 ал.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.07.2025г. до окончателното й изплащане;
- 908,21 лева, представляваща неизплатена разлика до пълния размер
на обезщетението по чл.234 ал.8 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.07.2025г. до окончателното й изплащане;
- 1 974,28 лева, представляваща дължимо увеличение на месечното му
възнаграждение за периода от 01.01.2025г. до ***г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.07.2025г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. *** С. да заплати на В. О. Б. деловодни разноски в размер
на 3 000лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. *** С. да заплати по сметка на РС С. в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса по делото в размер на 847 лв. и сумата
300лв. разноски за експертиза направени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред С.ОС.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8
9