Решение по адм. дело №1201/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М. М. М. срещу Решение № 1012-26-118-1/11.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково.

В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно. Сочи се, че жалбоподателката изпълнила всички условия на законодателството и реално осъществявала селскостопанска дейност като отглеждане на кокошки и пилета и продавала на пазара продукцията си, но без да има търговски документи за това. Самото изискване да бъде предназначена продукцията за продажба не създавала такова задължение. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание жалбоподателката Мифаил не се явява, не се представлява. В писмена защита от пълномощника ѝ поддържа доводите в жалбата и ги доразвива, като посочва, че лицето е упражнявало трудова дейност като регистриран земеделски производител. Прави се сравнение между понятието земеделски стопанин по смисъла на пар. 1 на ДР на ЗПЗП и чл.3, т. 2 от Регламент /ЕС/2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 02.12.2021 г. с понятието в §1, ал. 1 т. 5 от допълнителните разпоредби на КСО и се посочва, че двете понятия си противоречат, поради което следвало да се приложи нормата на регламента. Правилно били възприети фактите и приложени правните норми и били изплатени обезщетенията, поради което следвало да се отмени оспореното решение, както и задължителните предписания № ЗД-1-26-01867281/07.03.2025 г. на контролен орган на ТП на НОИ Хасково.

Ответникът Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, посочва, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност по чл. 10 от КСО. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно то писмо с изх.№ 1029-26-3879/23.08.2025 г. (л. 8) във връзка с последващ контрол на изплатени парични обезщетения на фондовете на държавното обществено осигуряване е изискана информация от Осигурителна каса – „Стопанин“ за членовете на касата в периода 01.01.2019 г. до 31.07.2024 г.

От писмо на Осигурителна каса Стопанин (л. 9-12) и писмо от ТД на НАП Пловдив, офис Хасково (13-37) се установява че М. М. М. била регистрирана като член на Осигурителна каса Стопанин за времето от 19.10.2018 г. до 30.06.2021 г. От писмо от Областна Дирекция „Земеделие“ Хасково, с вх. № 1030-26-2091-1/20.11.2024 г. (л.39) се установява, че Мифаил е регистрирана като земеделски стопанин със заявления от:

- 19.10.2018 г. с валидна регистрация до 15.06.2020 г., като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки-носачки общо 30 бр.

- 22.10.2019 г. с валидна регистрация до 11.06.2021 г., като декларирала че отглежда домашни птици – кокошки носачки общо 22 бр.

- 12.05.2020 г. прави актуализация на регистрацията си от 22.10.2019 г., валидна до 11.06.2021 г., като декларирала че отглежда култури на площ от 0,0300ха домати –полски, краставици- полски и пипер- полски.

От писмо на ОДБХ- Хасково (л. 38) е видно, че към 12.11.2024 г. М. М. М. не е имала вписан/регистриран животновъден обект в ОДБХ Хасково.

След анализ на получените данни от Т. А. – старши инспектор по осигуряването в сектор КР на ДОО, отдел КПК, при ТП на НОИ Хасково, обективиран в Доклад с № 1006-26-26-12/31.01.2025 г. (л. 42- 46), била инициирана проверка на М. М. М., възложена със Заповед № ЗР-5-26-01844466/11.02.2025 г. (л. 46), връчена на жалбоподателката на 14.02.2025 г.

Във връзка с това били изискани обяснения и документи от последната с писмо с изх. № 1029-26-872/12.02.2025 г., (получено на 13.02.2025 г., видно от пощенското клеймо на обратната разписка) (л. 44гръб-45), в отговор на което тя депозирала писмени обяснения (л. 46 гръб), където посочила, че се регистрирала като земеделски стопанин с цел да получи майчинство и отглеждала 20 кокошки за лични нужди. Нямала документи за продукцията, за закупуване на храна или за наем на дворното място.

Налично е и удостоверение от регистър Булстат, че същата е самоосигуряващо се лице.

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № КП-5-26-01867277/07.03.2025 г. (л. 62 гръб), с който се констатира, че М. М. М. декларирала, че като земеделски стопанин упражнява дейност от 19.10.2018 г. и заявява вид на осигуряване фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“ и прекъсва дейност от 06.05.2021 г. Установило се, че има данни за внесени приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване от осигурителни вноски, а за периодите от 19.10.2018 г. до 05.05.2021 г. на лицето са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност и за отглеждане на дете.

Според контролните органи М. М. М. нямала качеството на регистриран земеделски стопанин, тъй като не е отговаряла на понятието регистриран земеделски стопанин, който произвежда растителна и животинска продукция, предназначена за продажба. Направен е извод, че Мифаил е отглеждала кокошки в лично стопанство, като продукцията е била предназначена за лично ползване, тъй като по Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти в личните стопанства, където се отглеждат птици под 50 броя, продукцията не се предлага на пазара. Декларацията, за това че отглежда земеделски култури била в периода след отпускането на обезщетението за отглеждане на малко дете. Поради тези обстоятелства не било възникнало правно основание за подаване на декларация за регистриране на самоосигуряващо се лице за внасяне на осигурителни вноски и започване на трудова дейност към времето на отпускане на обезщетенията, поради което и данните следвало да се заличат за периода 19.10.2018 г. до 05.05.2021 г., като за това били издадени и връчени на същата дата, задължителни предписания № ЗД-1-26-01867281/07.03.2025 г. (л. 61), с които е дадено предписание данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 19.10.2018 г. до 05.05.2021 г., да се заличат.

Задължителните предписания са оспорени по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, с жалба вх. № 1012-26-118/24.03.2025 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково /л. 64 гръб и 65/.

С Решение № 1012-26-118-1/11.04.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата на М. М. М. срещу № ЗД-1-26-01867281/07.03.2025 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково, като е възприел изцяло установената в последните фактическа обстановка и правни изводи. За да се считала за осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“, освен регистрацията като земеделски стопанин било необходимо М. да е изпълнила кумулативно и следните условия: да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и да е регистрирана по установения ред; да е подала декларация по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ; да е започнала упражняване на трудова дейност по чл. 4 КСО от датата, от която декларирала, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“; да е внесла дължимите осигурителни вноски. В случая се установило, че М. М. М. нямала вписан животновъден обект в регистъра на земеделските стопани на територията на област Хасково. Посочва се още, че М. М. М. реално не осъществявала дейност като земеделски стопанин, тъй като нямала вписан животновъден обект и не произвеждала животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не попадала в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и не подлежала на осигуряване, поради което издадените предписания били правилни и законосъобразни и следвало жалбата срещу тях да бъде отхвърлена.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на ЗП по чл. 117, ал. 2 КСО. Същата е подадена в законоустановения срок, видно от обратната разписка за връчване на решението, от която се установява, че оспорваното решение е получено на 13.05.2025 г., а жалбата е подадена на 27.05.205 г.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалните правила съдът намира следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Директора на ТП на НОИ – Хасково, при спазване на установената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно за отмяната му по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

При издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи правото на защита на адресата му и представляващи основание за отмяната му съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол, съставен от определения инспектор по осигуряването, и връчен лично на проверяваното лице. Представените от последните обяснения са обсъдени от контролния орган на ТП на НОИ – Хасково и от Директора на ТП на НОИ – Хасково.

На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са издадени Задължителни предписания, оспорени по административен ред съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО.

Директорът на ТП на НОИ – Хасково с решение в срок е отхвърлил жалбата срещу предписанията /чл. 117, ал. 3 КСО/, като е възникнало и е упражнено правото на физическото лице да оспори по съдебен ред това решение.

Тъй като, на изследване подлежи издаден ли е оспореният акт в съответствие с материалния закон съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК, в тази връзка съдът направи следните материалноправни изводи:

Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО е дефинирано легално в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5; самоосигуряващите се лица се смятат осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.". В чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващо се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, като тези лица се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и по свой избор - за общо заболяване и майчинство.

От така цитираните разпоредби се обуславя извод, че осигурено лице е това, което реално извършва трудова дейност /непрекъсвана/, за него са внесени или дължими осигурителни вноски, а в конкретния случай, за да бъде земеделският стопанин осигурено лице, той следва да е регистриран по съответния ред, да произвежда растителна и/или животинска продукция и същата да е предназначена за продажба.

Не е спорно, че М. М. М. е декларирала че е земеделски стопанин в цитираните периоди и е декларирала, че е самоосигуряващо се лице, като е внесла някои осигурителни вноски и има изплатени обезщетения.

За да възникне качеството на самоосигуряващо се лице Мифаил е следвало да е регистриран земеделски стопанин със стопанство тип „Ферма“ и да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, а не продукция, предназначена за задоволяване на нуждите на семейството ѝ.

Жалбоподателката е отглеждала кокошки в лично стопанство по смисъла на § 1, т. 47 ДР на Закона за животновъдството, тъй като съгласно чл. 4а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, броят на птиците не надвишавал 50. Съгласно чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от Закона за животновъдството: животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни. т.е. продукцията е предназначена за лична консумация. Дали М. е спазвала изискванията на закона при реализиране/консумация на продукцията си е ирелевантно в конкретното производство.

На следващо място следва да се отбележи, че за по-голямата част от периода, в който е декларирала че е самоосигуряващо се лице, същата дори не е била регистрирана по надлежния ред с животновъден обект. Декларирането на отглеждането на земеделските култури пък е в срока на ползване на отпуск за отглеждане на малко дете и не може да бъде основание за възникване на правото на самоосигуряващо се лице земеделски производител.

От надлежно събрания доказателствен материал безспорно е установено, че жалбоподателката е извън кръга на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Установено е по делото, че лицето не е било регистрирано като стопанин на животновъден обект с повече от 50 бр. птици, и дори като такъв с „лично стопанство“ (в периода 2018-2021 г.), като това обуславя липсата на право да предлага на пазара произведената хранителна пордукция и няма регистриран животновъден обект в Интегрираната информационна система на БАБХ съгласно изискванията на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). (В този смисъл Решение № 4313 от 25.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11348/2024 г., VI о., докладчик съдията С. Б., Решение № 2195 от 8.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2021 г., VI о., докладчик съдията Х. Б., Решение № 3113 от 23.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3221/2022 г., VI о., докладчик съдията Д. С.)

За да е самоосигуряващо се лице в случаи като обсъждания, произведената продукция на регистрирания земеделски стопанин трябва да е предназначена за продажба и в обем, който да може да се определи като стопанска дейност, в противен случай лицето не подлежи на осигуряване, защото не извършва трудова дейност. Изложеното обосновава извод, че за коментираните по-горе периоди за жалбоподателката не е бил изпълнен целият състав на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно да е регистриран като земеделски стопанин по съответния ред, включващ освен регистрация като земеделски стопанин по Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и регистрация на обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара /„ферма“ по смисъла на § 1, т. 46 ДР на Закона за животновъдството/ и да е произвеждала продукция чието предназначение е да се реализира икономически. За процесния период жалбоподателката не е представила доказателства за вписан животновъден обект за отглеждане на селскостопански животни - птици съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за животновъдството и чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Правно ирелевантни са твърдените от нея факти за отглеждане на кокошки.

С оглед разпределената доказателствена тежест по делото съдът намира, че жалбоподателката не се домогва да докаже, че е изпълнила изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно да произвежда продукция, предназначена за продажба. Напротив доказва се обратното: че същата не е била предназначена за това, а за лични нужди. Не са представени фактури или други разходни и приходни документи /така вж. Решение на ВАС по адм. дело № 10733/2022 г./, както и годишни данъчни декларации за съответните години. Не се доказва, че от жалбоподателката са наети лица, които да полагат труд за нейна сметка и в нейна полза. В този смисъл правилно органът е обусловил извод, че лицето не отговаря на спецификата на земеделския стопанин, който произвежда земеделска продукция с цел продажба и реализиране на приходи. Без значение е при това фактът, че за лицето са подавани данни по чл. 5, ал. 4 КСО и дали за същото са внасяни осигурителни вноски.

Сама по себе си регистрацията като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали. Както бе посочено по-горе, наличието на регистрация като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба /каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от КСО/, не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по глава ІV, раздел ІІ от КСО“ /така вж. Решение на ВАС по адм. дело № 6092/2022 г./.

М. М. М. не е упражнявала реално трудова дейност, тъй като не е произвеждала растителна и/или животинска продукция, поради което единствено от регистрирането й като земеделски стопанин и внасянето на осигурителни вноски, не се обуславя възникване на осигуряване и придобиването на качеството осигурено лице по § 1, ал. 1, т. 5 ДР КСО. Административният орган като е достигнал до горните изводи, законосъобразно е отхвърлил жалбата на М. М. М. срещу ЗП за заличаване на данните, подадени некоректно по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Така вж. Решение по адм. дело № 11978/2021 г. на ВАС.

По отношение на възражението, че ЗПЗП, който кореспондира и с чл.3, т. 2 от Регламент /ЕС/2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 02.12.2021 г. противоречат на понятието земеделски производител в КСО и следва да се приложи пряко нормата на регламента съдът намира следното: Сочените нормативни актове имат съвсем различна сфера на регулиране и са неприложими в осигурителните отношения. Няма забрана за въвеждане на специални изисквания към земеделските производители с цел да възникнат осигурителните отношения между тях и държавата членка. Не може определение дадено във връзка с подпомагане от страна на Съюза, финансирано от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на общата селскостопанска политика да се пренесе механично в сферата на социалното осигуряване, като не се отчита спецификата на двете приложни полета. На следващо място определението дадено в § 1, ал. 1, т. 5 от КСО не противоречи на европейското законодателство, а поставя допълнително изискване към лицата земеделски производители, за да са изпълнени определени условия за възникване на осигурително право. С тези мотиви съдът отхвърля направеното с писмената защита в този смисъл възражение.

Оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона и принципа за съразмерност /чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК/.

Доколкото решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърдените с него Задължителни предписания са издадени законосъобразно, то и жалбата на М. М. М. следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения акт - Национален осигурителен институт /чл. 33, ал. 2 КСО във връзка с § 1, т. 6 ДР КСО/, следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 24 НЗПП.

На основание чл. 118, ал. 3 и чл. 119 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. М. срещу Решение № 1012-26-118-1/11.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Задължителни предписания № ЗД-1-26-01867281/07.03.2025 г. на контролен орган при Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково.

 

ОСЪЖДА М. М. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Националния осигурителен институт, със седалище в [населено място], сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

 

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.