Решение по гр. дело №16647/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

София, 13.04.2020 г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на  четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16647/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявен е иск от К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** против Г.П.Г., ЕГН **********, С АДРЕС: ***, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Г.П.Г., дължи на К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност сумата 549 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане и разноски /ю.к.  възнаграждение/ в размер 300 лв., за което вземане по образуваното по ч.гр.д. № 30101/2017 г. на СРС, 32 – ри с-в на 18.05.2017 г. е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.        Претендират се разноски в настоящото производство,

В исковата си молба ищецът твърди, че на 24.02.2014 г. е издаден запис на заповед в полза на ищцовото банково дружество за сумата 549 000 лв. и дължима лихва върху нея, считано от издаване на записа на заповед до датата на издължаване на главницата, който е авалиран от отевтника.

Във връзка с това задължение по молба на „К.Т.Б.“ АД /н./ в СРС е образувано гражданско дело, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.05.2017 г., както и изпълнителен лист, като е осъден длъжникът Г.П.Г. да заплати на кредитора „К.Т.Б.“ АД /н./ сумата от 549 000 евро и законна лихва от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане на главницата и 300 лева, представляващи разноски по делото, а именно възнаграждение за юрисконсулт.

Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е постъпило писмено възражение от Г.П.Г. по смисъла на чл. 414 ГПК, поради което с Разпореждане № 267657 от 07.11.2017 г. СРС е указал на ищеца, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск на основание чл. 422, ал. 2 ГПК за установяване на вземането си срещу длъжника, направил възражението, затова е образувано настоящото производство.

         Ищецът е представил писмени доказателства.

         Поискал е назначаване на ССЕ.

         Поискал е също прилагане на делото по заповедното производство, образувано пред СРС.

 

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.

        

Ответникът Г.П.Г., чрез назначения му особен представител адв. С.Х., оспорва изцяло така предявения иск по основание и размер.

На първо място твърди, че процесният запис на заповед е издаден от „Г.И.“, ЕАД и е авалиран и от „Г.О.“, ЕАД, чиито законен представител към датата на издаването му е ответникът Г.П.Г.. С оглед на това счита, че не може да бъде изключена възможността ответникът да е подписал записа на заповед /на всички места в документа под неговото име/ единствено със съзнанието и разбирането, че, в качеството си на законен представител на дружеството-издател и на дружеството-авалист, с подписа си задължава единствено и само представляваните от него дружества, както и към момента на подписване да не е разбирал и осъзнавал, че с поставянето на подпис на записа на заповед поема задължения на поръчител по този запис на заповед в лично качество, нито значението и съдържанието на термина авал и правните му последици. По тези причини, според отразеното в отговора на исковата молба, вероятно ответникът никога не е имал и изявявал воля да поеме задължения на поръчител по записа на заповед, издаден от „Г.И.“, ЕАД, с всички правни последици от това.

Счита, че ищецът трябва да докаже наличието на валидно и изискуемо задължение на издателя по каузалното правоотношение към момента на насочване на претенцията си към Г.Г..

Навежда твърдения, че ищецът е знаел, че менителничното задължение на издателя е поето единствено с цел обезпечаване на породеното от кредитния договор задължение. По договора за кредит били издадени от страна на кредитополучателя „Г.И.“, ЕАД три записа на заповед, като сумата по тях и падежът по отделните записи на заповед са обвързани с размера на непогасената главница към момента на издаването им, съгласно актуализиран Погасителен план.

Отделно от това счита процесния запис на заповед от 24.02.2014 г. за нередовен, тъй като не е предявен за плащане на посочената в него дата, а именно: 22.05.2014 г.

Представил е писмени доказателства.

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на запис на заповед за сумата 549 000 евро, издаден на 24.02.2014 г. от „Г.И.“, ЕАД в полза на ищеца, платим на предявяване на 30.12.2016 г., който е авалиран от „Г.О.“, ЕАД и ответника Г.Г..

 

 Не се спори, че, във връзка с подадено от Банката на 12.05.2017 г. Заявление по чл. 417 ГПК, е било образувано ч.гр.д. № 30101/2017 г. на СРС, 32-ри с-в,  по което в нейна полза на 18.05.2017 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като ответникът Г.П.Г. e бил осъден да заплати на К.Т.Б.“ АД. сумата 549 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане и разноски /ю.к.  възнаграждение/ в размер 300 лв.

По делото не се спори също, че посоченият изпълнителен лист е приложен по изпълнително дело № 20169240400343 на ЧСИ Г.К., Р-н на действие София, № 924 в КЧСИ, по което на ответника е връчена Покана за доброволно изпълнение.

След уведомяване в законовия срок, длъжникът и настоящ ответник Г.Х.е подал възражение срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, като заявил, че не дължи сумите по него и, съобразно дадената му възможност, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.

По настоящото производство е приложено копие от образуваното ч.гр.д. № 30101/2017 г. на СРС, 32-ри с-в, по което срещу длъжника са издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми.

Доказа се, а и за това не се спори между страните, че на 21.05.2008 г. между ищеца „КТБ” АД и „Г.И.” ЕАД е сключен Договор за банков кредит за сумата 600 000 евро със срок на погасяване 01.05.2011 г., за обезпечаването на който кредитополучателят се е задължил да осигури различни обезпечения, съответно: договорна ипотека на недвижими имоти, подробно описани в Договора за кредит, особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания от Банката, от НАП, запис на заповед за сумата 600 000 евро, подписан от кредитополучателя и авалиран от „Г.О.“, ЕАД и ответника, встъпване в дълг от страна на „Г.О.“, ЕАД.

Доказа се, че към цитирания Договор за банков кредит са издадени и подписни 11 бр. Анекса през периода 2010 г. – 2014 г.

По искане на страните съдът назначи съдебно – икономическа експертиза, с която ищецът целеше да установи какъв е размерът на непогасените задължения към „КТБ” АД (н) на „Г.И.” ЕАД, с ново наименование „Д.Е.Д.Д.И.” ЕАД – в несъстоятелност, по Договор за банков кредит от 21.05.2008 г. между „КТБ” АД и „Г.И.” ЕАД, ведно с 11 броя анекси към него, като се посочи поотделно главница, лихва, неустойка и други вземания по кредитната сделка към следните дати:

- 12.05.2017 г . – датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК в СРС;

- 22.05.2014 г. – датата на предявяване на записа на заповед.

За изготвяне на експертизата вещото лице е проверило следните документи:

- Извлечение от партидите за присъдена главница, присъдени лихви, просрочена главница, просрочена лихва върху редовна главница, просрочена лихва върху просрочена главница, текуща лихва върху просрочена главница към 21.05.2017 г. и 14.01.2020 г., както и за главница и текуща лихва върху редовна главница към 22.05.2014 г. по Договор за банков кредит от 21.05.2008 г., сключен между „Г.И.” ЕАД, ЕИК *******, с ново наименование „Д.Е.Д.Д.И.” ЕАД – в несъстоятелност и „КТБ“ АД.

- Извлечение от сметка „Разни разчети с клиенти“ с аналитичен номер 4594 100 093060 17 01 6 за  периода от 19.06.2015 г. до 15.01.2020 г. и титуляр „Д.Е.Д.Д.И.” ЕАД – в несъстоятелност.

- Извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД (н) към 22.05.2014 г., 21.05.2017 г. и 14.01.2020 г.

Според експерта, по силата на Договор за банков кредит от 21.05.2008 г. КРЕДИТОРЪТ „КТБ” АД е предоставил на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ „Г.И.” ЕАД, ЕИК *******, с ново наименование „Д.Е.Д.Д.И.” ЕАД, кредит в размер на 600 000 евро.

След запознаване със записванията в извлечения от партидите за главница - 2265 978 093060 04 9  „Заемна сметка“, просрочена лихва върху редовна главница - 4966978 2265 093060 04 2014 9 „Сметка за просрочени лихви“ и текуща лихва върху редовна главница - 4962 978 2265 090360 04 2014 0 „Начислени лихви“ по Договор за банков кредит от 21.05.2008 г., сключен между „Г.И.” ЕАД, ЕИК *******, с ново наименование „Д.Е.Д.Д.И.” ЕАД – в несъстоятелност и „КТБ“ АД., и анализиране на наличните данни се е установило, че към датата на предявяване на записа на заповед – 22.05.2014 г. общият размер на осчетоводените и непогасени задължения  е 557 589,99 евро, от които:

 

 

Вещото лице е установило, че непогасените задължения по посочения Договор за кредит към 12.05.2017 г , които Банката – ищец е осчетоводила са, както следва,  по съответните партиди: Присъдени съдебни вземания за главница - 4450 978 093060 04 1 6, Присъдени вземания за лихви и неустойки - 9446 978 4450 093060 04 3, Сметка за просрочени главници - 2282 978 093060 04 0, Просрочена лихва върху редовна главница - 9446 978  2265 093060 04 7, Просрочени лихви върху просрочена главница - 9446 978 2282 093060 04 0, Текуща лихва върху просрочена главница - 9444 978  2282 093060 04 0  и сметка „Разни разчети с клиенти“ с аналитичен номер 4594 100 093060 17 01 6, в общ размер 729 039,01 евро, от които:

 

                                   

 

Дължимата законна лихва върху главница, отразена по сметка 9821 978 093060 04, в размер на 291 855,04 евро, съгласно ИЛ от 03.07.2015 г., за периода от 01.07.2015 г. до 12.05.2017 г., е 55 334,91 евро.

С издадения на 03.07.2015 г. изпълнителен лист е присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 10 607,35 лв.

 

От ответната страна бе направено възражение за неотносимост на задачата на вещото лице към настоящия спор, но съдът я приема за относима, с оглед изясняване в пълен обем на фактическите обстоятелства по делото.

Изложеното се доказва от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и експертизи.

 

         Други релевантни по делото доказателства не са представени.

 

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Г.П. Г., че той дължи на ищеца сумите, визирани в издадената  заповед за незабавно изпълнение, респ. изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на изпълнителен лист.

 

Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

 

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, а, съобразно характера на предявения иск - положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът следваше да докаже в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът, като кредитор, следва да докаже факта, от който произтича вземането му, респ. наличието на неизпълнение, а ответникът -длъжник - възраженията си срещу вземането.

 

Производството по чл.422 от ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за провеждане на заповедно производство.

 

Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на запис на заповед за сумата 549 000 евро, издаден на 24.02.2014 г. от „Г.И.“, ЕАД в полза на ищеца, платим на предявяване на 30.12.2016 г., който е авалиран от „Г.О.“, ЕАД и ответника Г.Г..

 

Константната съдебна практика на ВКС приема, че в производство по реда на чл. 422 ал.1 ГПК вземането на кредитора – ищец ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение на основание издаден запис на заповед, ако е изискуемо към падежа на ценната книга, при условие, че бъде доказана в хода на производството обезпечителна й функция по отношение конкретно задължение по каузалното правоотношение между издателя и поемателя. Ако записът на заповед обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение.

 

Настоящият съдебен състав намира наличието на каузално правоотношение, обуславящо издаването на записа на заповед, за доказано, пред вид факта, че от събраните писмени доказателства се установява, че записът на заповед е издаден от „Г.И.“, ЕАД с обезпечителна цел, т.е. задължението на дружеството по този запис на заповед има акцесорен характер и неговата действителност е обусловена от действителността на основното (обезпеченото) вземане.

С оглед на това в хода на делото ищецът следваше да докаже и доказа наличието на валидно и изискуемо задължение на издателя по каузалното правоотношение – договор за кредит към момента на насочване на претенцията си към Г.Г..

Съгласно константната съдебната практика (Решение №162/ 02.11.20ИГг. по т.д. № 1126/2011 г. на ВКС, II т.о.), запис на заповед с падеж на предявяване, трябва да бъде предявен на издателя, като необходимо условие за определяне падежа на задължението и настъпване изискуемостта му за плащане. Задължението по запис на заповед с падеж на предявяване възниква със самото му подписване, а изискуемостта му - от момента на предявяването му за плащане на издателя, респ. на авалиста, тъй като с извършването на предявяването, до знанието на издателя, респ. авалиста  се свежда и на кого трябва да плати.

Съдът намира, че процесният запис на заповед не е предявен за плащане на сочената в него дата - 22.05.2014 г., въпреки така отразеното обстоятелство, поради следното:

Доказани бяха твърденията на ответника, че към датата 22.05.2014 г. е налице договорен между кредитополучателя и Банката Погасителен план за задължението по Договора за кредит, съгласно който първата погасителна вноска по непогасена главница следва да се извърши на 15.01.2015 г., и съдът приема, че следва да се формира изводът, че към 22.05.2014 г. за Банката не е било налице валидно основание да пристъпи към реализация на предоставените в нейна полза обезпечения, включително на база издадения запис на заповед. Още повече с оглед факта, че в откритото спрямо кредитополучателя производство по несъстоятелност, последното плащане по кредита е направено на 31.05.2014 г. – седем дни след твърдяната дата на предявяване на записа на заповед, а  предсрочната изискуемост на кредита е била обявена на 03.07.2015 г.

Доказателства за предявяване на длъжника, респ. авалиста на процесния запис на заповед на датата на падежа или след това, съобразно изискванията на ТЗ, по делото не са представени.

 

По тези съображения съдът намира, че, въпреки наличие на изискуемост на основното задължение - това по описания по – горе договор за кредит, пред вид непредявяването за плащане на процесния запис на заповед на ответника – в качеството му на авалист на същия, не може да се приеме, че той поражда задължение за него за заплащане на отразената в него сума.

Останалите възражения на ответника, с оглед отразеното по – горе, не следва да бъдат обсъждани.

 

По тези съображения съдът счита, че предявеният иск за установяване на обстоятелството, че ответникът дължи на ищеца сумата 549 000 евро, ведно със съответните лихви и разноски – така, както това е постановено в издадените по делото в СРС заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на издадения на 24.02.2014 г. запис на заповед, е неоснователен  и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.

 

С оглед изхода на делото на служебния защитник на ответната страна следва да бъде определено окончателно адвокатско възнаграждение в размер 16 170 лв., като, пред вид предварителното заплащане на сумата 1 000 лв., ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.Х.,*** още и сумата 15 170 лв.

 

Водим от горното, съдът      

                                        Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** иск против Г.П.Г., ЕГН **********, С АДРЕС: ***, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Г.П.Г., дължи на К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност сумата 549 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане и разноски /ю.к.  възнаграждение/ в размер 300 лв., за което вземане по образуваното по ч.гр.д. № 30101/2017 г. на СРС, 32 – ри с-в на 18.05.2017 г. е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

      

ОСЪЖДА К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност да заплати на адвокат С.Х.,*** сумата 15 170 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: