№ 18573
гр. София, 22.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Частно
гражданско дело № 20221110106476 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
На 25.02.2022 г. по заявление на „С...“ АД е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е било подадено възражение от
длъжника. Съдът с разпореждане от 11.03.2022 г., е указал на заявителя в едномесечен срок
от получаване на препис от същото да предяви иск за установяване съществуването на
оспореното вземане. Поради неизпълнение на указанията с разпореждане от 27.05.2022 г.
съдът е обезсилил заповедта за изпълнение, като в разпореждането си е указал, че същото
подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
На 15.06.2022 г. длъжникът в производството е депозирал молба допълване на
разпореждането, като заявителят бъде осъден да му заплати разноските за производството.
Ответната страна в срока за отговор прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като разгледа постъпилата молба, подаденото заявление и издадената заповед,
намира следното:
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото (включително поради обезсилване на издадената заповед за изпълнение), какъвто е
настоящият случай. Разпоредбата намира приложение и в заповедното производство и това
следва от систематическото й място в раздел II на Глава осма на Част първа на ГПК,
озаглавена "Общи правила", които се прилагат към всички уредени от кодекса производства,
при отчитане на техните конкретни особености. Присъждат се само действително
извършени от страните разноски, свързани със защитата им по конкретното производство. В
настоящото производство длъжникът е представил договор за правна защита и съдействие
1
от 08.03.2022 г., с който страните са уговорили 400 лв. адвокатско възнаграждение,
отнасящо се изрично до настоящото гр. дело, като със същия страните заявяват и
потвърждават, че възнаграждението е изплатено изцяло и в брой.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.7 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие в производства
за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405,
ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми“ или в настоящия случай такава база е половината от общата
процесна сума в размер на 1141.92 лв.- 570.96 лв. Така минимумът на дължимото адвокатско
възнаграждение в настоящия случай е в размер на 300 лв. / при интерес до1000 лв. - 300 лв. -
чл. 7, ал.2 Наредбата/.
С оглед направеното изрично от другата страна възражение за прекомерност и като
съобрази, че делото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че
възражението е основателно и в полза на длъжника по ч.гр. д. №6476/2022 г., СРС, 169ти с-
в, следва да бъде присъдена сумата от 300 лв.
Мотивиран така и на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА разпореждане №46600/27.05.2022 г. в следния смисъл:
ОСЪЖДА „С...“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Ццб III“ №159, ет. 3, Бизнес Център Интерпред Ццб да заплати на М. П. П.,
ЕГН **********, сумата от 300 лева – разноски.
Настоящото определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението пред Софийския градски съд с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2