№ 763
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Диана В.а
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20251100605107 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХI НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на частния тъжител Х. Г. Ч. срещу
протоколно определение от 29.05.2025 г., постановено по нчхд № 797/2025 г. по описа на
СРС, НО, 19 състав, с което е прекратено наказателното производство по делото на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 5, предл. 2 НПК.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК, първият съд е осъдил частния тъжител Х. Г. Ч. да
заплати на подсъдимия Л. В. М. направените от последния разноски в общ размер на
1000,00 лева.
В депозираната въззивна частна жалба се излагат подробни съображения на
несъгласие с мотивите на атакуваното пред въззивния съд определение, с което е прекратено
наказателното производство по делото. Твърди се, че протоколното определение е
неправилно, незаконосъобразно, нецелесъобразно, противоречащо на морала, добрите
нрави, на законодателството на Република България и трайната съдебна практика в страната
и ЕКПЧ. Жалбоподателят излага подробни съображения, свързани с причината, поради
която на 15.05.2025 г. не се е явил в открито съдебно заседание по делото, пред първия съд.
Твърди, че не се е явил в посоченото съдебно заседание по уважителни причини, т.к. е бил
на погребение, за което разбрал ден преди съдебното заседание, при което своевременно
депозирал молба до съда. Жалбоподателят посочва, че е уведомен за указанията на съда да
представи доказателства за уважителни причини за неявяване, поради което и за да изпълни
1
така дадените му указания е поискал некролог и акт за смърт и е представил на съда, но
които твърди, че не са приети от първия съд като годни доказателства за уважителна
причина за неявяване. Посочва и множество трудности, които възникват при организацията
на погребението, където се е състояла погребалната церемония. Моли въззивният съд да
отмени протоколното определение на районният съд, с което е прекратено наказателното
производство и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд.
По делото е постъпил, от адвокат Н. А., процесуален представител на подсъдимия
Л. М., отговор на частната въззивна жалба, в който изразява несъгласие с изложеното от
страна на частния тъжител Х. Ч. и моли същата да бъде оставена без уважение. По
съображения подробно изложение в отговора на частната въззивна жалба се моли за
потвърждаване на първоинстанционното определение, с което е прекратено на основание чл.
24, ал. 5, т. 5, предл. 2 НПК наказателното производство по нчхд № 797/2025 г. по описа на
СРС, НО, 19 състав.
В хода на съдебното производство пред въззивния съд, частният тъжител поддържа
въззивната частна жалба. Твърди, че като частен тъжител няма никакъв интерес от
шиканиране и бавене на процеса, както и отлагане на делото във времето, най-малкото
предвид кратката погасителна давност на производството. Позовавайки се на събраните по
делото писмени доказателства - възпоменание, смъртен акт и служебна бележка, в която е
записано „който е присъствал на поклонението в село Малчика“ и от която твърди, че е
видно, че на 15.05.2025 г. е бил в село Малчика, моли да бъде отменено протоколно
определение от 29.05.2025 г., постановено по НЧХД № 797/2025 г. на СРС и делото върнато
за разглеждането му по същество от друг първостепенен състав.
Процесуалният представител на подсъдимия М., адвокат А. оспорва въззивната
частна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а протоколното определение на
първоинстанционния съд потвърдено като правилно, законосъобразно и издадено при
спазване правилата на процесуалния закон. Твърди, че по делото не се е доказало наличието
на уважителни причини за отсъствие на частния тъжител от проведеното открито съдебно
заседание на 15.05.205 г. пред СРС. Посочва, че от представените допълнително и изискани
от съда доказателства става ясно, че твърденията на жалбоподателя, лансирани пред
първоинстанционния и пред въззивния съд за това, че е присъствал на погребение на
посочената дата не се доказват. Според защитника на подсъдимия М. по делото се доказва,
че погребението на починалото лице е било организирано на 17 май, а не на 15 май. Моли да
не бъде кредитирана представената в съдебно заседание пред въззивния съд служебна
бележка, доколкото тя не е в състояние да опровергае официален документ, издаден от кмета
на село Малчика, съгласно който на 15 май тялото на починалия е било все още за аутопсия
в община Плевен, а смъртният акт е издаден на 17, поради което и не може да бъде
удостоверено кога е извършено погребението. По изложените съображения моли да бъде
отхвърлена жалбата на частния тъжител Ч. и да бъдат присъдени на подсъдимия разноските
направени по настоящето производство, съгласно представения за това списък.
Подсъдимият М. поддържа казаното от своя адвокат.
2
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната частна жалба на
жалбоподателя и частен тъжител Ч., съобрази събраните по делото пред двете съдебни
инстанции доказателства, становищата на страните в хода на въззивното съдебно
производство, и след като провери изцяло и в съответствие с разпоредбата на чл. 314 НПК
правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна, поради следните съображения от фактическа страна:
Производството пред Софийски районен съд е образувано във връзка с подадена от
частния тъжител Х. Г. Ч. частна тъжба срещу подсъдимия Л. В. М. с твърдение за извършено
от последния престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1 , вр. с чл. 146, ал. 1 НК.
С разпореждане от 27.02.2025 г., първият съд е дал ход на частната тъжба и е насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2025 г., указвайки да бъдат
призовани страните по делото.
На насроченото за 25.03.2025 г. открито съдебно заседание са се явили частният
тъжител Х. Ч., подсъдимият Л. М. и упълномощените от последния защитници – адвокат Н.
А. и адвокат Й. В.. В това съдебно заседание първият съд е дал ход на делото и ход на
съдебното следствие, не е приел за съвместно разглеждане предявения от частния тъжител
срещу подсъдимия граждански иск, допуснал е искани от страните за разпит свидетели,
приел е представени от страните писмени документи като писмени доказателства по делото
и е отложил делото за 15.05.2025 г. от 14:30 часа.
На 15.05.2025 г. е постъпила по делото молба от частния тъжител Ч., в която посочва,
че на 14.05.2025 г. е разбрал, че е починал негов близък и погребението на същия ще бъде в
провинцията на 15.05.2025 г. от 14:00 часа. С молбата се прави искане за отлагане на делото
и насрочването му за друга близка дата.
На насроченото за 15.05.2025 г. открито съдебно заседание са се явили подсъдимият Л.
М. и упълномощените от последния защитници – адвокат Н. А. и адвокат Й. В., не се е явил
частният тъжител Х. Ч.. След като, от страна на първия съд е връчена на процесуалните
представители на подсъдимия молбата на частния тъжител за отлагане на делото е
направено искане от защитниците за неговото прекратяване, поради наличие на
предпоставките по чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК. От страна на процесуалните представители на
подсъдимия е посочено, че молба със същото съдържание е била депозирана от частния
тъжител Ч. и по друго висящо между страните нчхд № 9805/2024 г. по описа на СРС, НО, 13
състав. С оглед искането за прекратяване на наказателното производство, първият съд е
указал на частния тъжител Ч., че следва да представи в 7-дневен срок от получаване на
съобщението доказателства за изложените от него в молбата от 15.05.2025 г. уважителни
причини, в противен случай, съдът ще приеме наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 5, т.
5 НПК. Делото е отложено и насрочено за 29.05.2025 г. от 15:15 часа.
С молба на адвокат Н. А. от 20.05.2025 г., защитник на подсъдимия Л. М., е
представена по делото молба депозирана на 19.11.2025 г. по нчхд № 9805/2024 г. по описа на
СРС, НО, 13 състав, с твърдението, че същата има идентично съдържание и искане с тази,
3
която е депозирана на 15.05.2025 г. за отлагане на делото по нчхд № 797/2025 г. по описа на
СРС, НО, 19 състав.
На насроченото за 29.05.2025 г. открито съдебно заседание са се явили частният
тъжител Х. Ч., подсъдимият Л. М. и упълномощения от последния защитник – адвокат Н.
А.. В това съдебно заседание и с оглед дадените на частния тъжител указания е представен
от същия некролог, както и е заявено от него, че очаква да му бъде предоставен акта за
смърт на починалото лице. Първият съд, след като е изслушал страните по даване ход на
делото, е приел, че от страна на частния тъжител Ч. не са представени в указания му 7
дневен срок доказателства за уважителни причини за неявяването му в съдебното заседание
на 15.05.2025 г., т.к. нито некролога, нито смъртния акт са доказателства, че конкретно лице
е присъствало на погребална церемония на конкретен ден и час. При така изложените от
първия съд мотиви е прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 24,
ал. 5, т. 5, предл. 2 НПК и на основание чл. 190, ал. 1 НПК са присъдени в тежест на частния
тъжител Ч. направените от подсъдимия М. разноски по делото, в размер на сумата от 1000
лева.
Срещу определението на първия съд, с което е прекратено наказателното производство
по делото, е депозирана от частния тъжител Ч. въззивна частна жалба, която е инициирала
образуването на настоящото въззивно съдебно производство.
Във връзка с депозираната от частния тъжител Ч. въззивна частна жалба срещу
първоинстанционното определение са представени от същия, следните писмени документи,
приети като писмени доказателства по делото - скръбна вест за кончината на лицето В.Й.Д.,
в която е посочено, че погребението на това лице се е състояло в село Малчика, област
Плевен, както и акт за смърт на същото лице, в който е посочено, че то е починало на
12.05.2025 г. От частния тъжител Ч. е представена, в хода на въззивното производство и
служебна бележка, издадена от главен специалист при кметство село Малчика, в която се
удостоверява, че на 15.05.2025 г. се е извършило поклонение, а на 17.05.2025 г. се е
извършило погребението на починалото на 12.05.2025 г. лице В.Й.Д..
По делото пред въззивния съд е представена с молба, от страна на адвокат Н. А.,
защитник на подсъдимия М., скръбна вест за починалото лице В.Й.Д.. В молбата се посочва,
че на официалната страница на групата „ТИД България“, във Фейсбук, е публикувана
информация, от която е видно, че погребението на лицето Д. се е състояло на 17.05.2025 г..
Посочва се, че тази информация се съдържа в долната част на некролога, но която
информация не се съдържа в представения от частния тъжител некролог за същото починало
лице.
От страна на въззивния съд е изискана от кмета на село Малчика, област Плевен
служебно информация за местоживеенето на починалото лице В.Й.Д., както и за датата на
която е извършено погребение на същия. Към отговора на кмета на село Малчика, област
Плевен, обективиран в писмо с изх. № 374-2/14.10.2025 г., са приложени Удостоверения за
постоянен и настоящ адрес на лицето В.Й.Д., препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз
основа на акт за смърт № 9 от 17.05.2025 г. на същото лице и снимка от Регистъра с гробни
4
места на гробищен парк. В отговора се посочва още, че акта за смърт на посоченото лице Д.
е съставен въз основа на Съобщение за смърт № 328 от 16.05.2025 г., издадено от УМБАЛ
Плевен, отделение Съдебна медицина, т.к. съгласно изискването на Наредба № 14 от
15.04.2004 г. на Министерство на здравеопазването, установяването на смърт в дома се
констатира от специалист по съдебна медицина. В тази връзка и за изясняване на причините
за смъртта на лицето тялото е било откарано в отделение по съдебна медицина – Плевен и
задържано за извършване на аутопсия, поради което и акта за смърт е съставен на 17.05.2025
г. В писмото се посочва, че преди да бъде съставен акта за смърт тялото не може да бъде
транспортирано и погребано. Сочи се, че кметство Малчика не предлага услуги свързани с
погребална дейност, както и не може да отговори на коя дата е извършено погребението на
лицето В.Й.Д..
При така установеното от фактическа страна, от правна страна въззивния съд намира
следното:
Въззивната инстанция намира депозираната, от частния тъжител Х. Ч. срещу
протоколно определение от 29.05.2025 г., постановено по нчхд № 797/2025 г. по описа на
СРС, НО, 19 състав, въззивна частна жалба за процесуално допустима, т.к. е депозирана в
законоустановения 15 дневен срок и изхожда от процесуално легитимирано за това лице да
обжалва постановения съдебен акт.
Разгледана по същество въззивната частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 5, предл. 2 НПК наказателното производство за престъпление,
което се преследва по тъжба на пострадалия се прекратява когато частният тъжител не се
яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини, която не се
прилага ако се яви негов повереник.
Процесуална предпоставка за приложението на процесуалната норма на чл. 24, ал. 5,
т. 5 НПК е частният тъжител след като е редовно призован, да не се яви в съдебно заседание,
за което е бил призован, без да посочи уважителни причини за своето неявяване.
Основанието за прекратяване на наказателното производство е съобразено с характера на
делата от частен характер, които се инициират от частния тъжител и зависят от волята на
същия, който повдига обвинение на дадено лице, с твърдения че същото е осъществило
състав на престъпление, което се преследва по частно наказателен ред. В конкретния случай,
въззивният съд намира, че липсват категорични доказателства, от които да може да бъде
направен несъмнения извод, че за частния тъжител Ч. са били налице обективни уважителни
причини да не се яви в откритото съдебно заседание по делото насрочено за 15.05.2025 г., за
което е бил редовно уведомен, поради което и независимо, че същият заявява, че няма
правен интерес от шиканиране на процеса, предвид кратката погасителна давност при този
вид наказателни производства, а и защото както твърди е инициатор на образуваното пред
първия съд наказателно производство от частен характер, то в случая се налага
закономерния, с оглед събраните по делото писмени доказателства, че частния тъжител Ч. се
е дезинтересирал от образувания по негова инициатива наказателен процес от частен
5
характер срещу подсъдимия М.. Това именно негово процесуално поведение е довело в
случая и до прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 5, т. 5,
предл. 2 НПК, от страна на първия съд с обжалваното от частния тъжител определение.
Въззивният съд, съобразявайк събраните пред двете съдебни инстанции писмени
доказателства, относими към предмета на настоящото дело, не намери основания за отмяна
на атакуваното първоинстанционно определение. Това е така затова, защото във връзка с
установяване на действително заявеното от частния тъжител в неговата въззивна частна
жалба е видно, че същият, както пред първия съд, така и пред въззивния съд, не представя
убедителни писмени доказателства, от които да се направи несъмнен, недвусмислен и
категоричен извод, че действително се е намирал в сочената в молбата за отлагане на делото
обективна, внезапно възникнала за него уважителна причина, която е довела до
невъзможността му да се яви в откритото съдебно заседание на 15.05.2025 г. От събраните
по делото писмени доказателства за починалото лице В.Й.Д., на която кончина се позова
частния тъжител, с твърдения, че поради присъствието му на погребалната церемония на
това лице в село Малчика, извършена на 15.05.2025 г., не е имал обективната възможност да
се яви по делото пред първия съд, насрочено за 15.05.2025 г., се установява че починалият на
12.05.2025 г. Д. е бил транспортиран за извършване на аутопсия в отделение Съдебна
медицина при УМБАЛ Плевен, което е видно от писмо с изх. № 374-2/14.10.2025 г. на
кметство Малчика. В конкретния случай, от писмото на кметство Малчика се установява, че
е издадено „Съобщение за смърт“ № 328/ 16.05.2025 г. от отделение Съдебна медицина при
УМБАЛ Плевен, където е било транспортирано тялото за извършване на аутопсия и което
съобщение за смърт е дало основание за издаване на акт за смърт на починалото лице. Съдът
се довери на посочената информация затова, защото съгласно чл. 4, ал. 1 Наредба № 14 от
15.04.2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт лекарят/фелдшерът,
установил смъртта попълва „Съобщение за смърт“ съобразно формата, определена с
Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на Международната статистическа класификация на
болестите и проблемите, свързани със здравето - десета ревизия (ДВ, бр. 111 от 2004 г.) или
каквито действия са извършени по отношение на починалото в случая лице в отделение
Съдебна медицина при УМБАЛ Плевен. На следващо място въззивният съд, при своето
произнасяне, съобрази и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за
здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на
покойници, издадена от министъра на здравеопазването, където е посочено, че погребването
на покойници се извършва най-рано 24 часа след установяване на смъртта по реда на
Наредба № 14 от 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт и
получаване на препис-извлечение от акта за смърт. Ето защо за да бъде извършена една
погребална церемония е видно, че е необходимо да са налице към датата на погребението
двете законоустановени, с посочените Наредби, изисквания, а именно да са издадени
„Съобщение за смърт“ и въз основа на него „Акт за смърт“ за починалото лице. В
конкретния случай е видно, че за починалото лице В.Й.Д. е издадено на 16.05.2025 г.
„Съобщение за смърт“ № 328 от отделение Съдебна медицина при УМБАЛ Плевен, което е
дало основание на кметство Малчика, на територията на което населено място постоянно
6
живее и е починало посоченото лице, да издаде на 17.05.2025 г. акт за смърт № 9. Въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, въззивният съд стигна до извода, че на
15.05.2025 г. не е било обективно възможно да бъде извършено, както поклонение, така и
погребение на починалото лице В.Й.Д. или на които частния тъжител Ч. твърди да е
присъствал, защото към посочената дата 15.05.2025 г., не е бил издаден първичния писмен
документ - „Съобщение за смърт“ /№ 328/16.05.2025 г./, който да инициира цялата
погребална процедура, защото служебно съставеното съобщение за смърт е изпратено на
длъжностното лице по гражданско състояние на 17.05.2025 г., което е издало на същата дата
и акт за смърт № 9. При така изложеното, въззивният съд се довери на представения от
защитата на подсъдимия М. и приет по делото, като писмени доказателство, некролог за
починалото лице В.Й.Д., в който е посочено, че погребението на същия ще се извърши на
17.05.2025 г. или на дата след като е издаден акта за смърт за същия, при изпълнение на
посочената по-горе разпоредба на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните
изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници,
т.к. извършване на погребалната церемония на едно починало лице се разрешава едва след
като бъде издаден акт за смърт за това лице. Също така следва да се посочи, че доколкото
„Съобщението за смърт“ е издадено на дата 16.05.2025 г., то е видно, че и към тази дата
трупа на починалото лице се е намирал в отделение Съдебна медицина при УМБАЛ Плевен.
Доколкото по делото не се ангажират други доказателства от страните, съдът се довери и
даде вяра на събраните и приобщени такива, които бяха поставени в основата на
произнасянето на въззивния съд.
Предвид всички изложени по-горе съображения, въззивният съд намира, че
въззивната частна жалба на частния тъжител Х. Ч. следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното протоколно определение от 29.05.2025 г., постановено по нчхд № 797/2025 г. по
описа на СРС, НО, 19 състав, с което е прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
24, ал. 5, т. 5, предл. 2 НПК наказателното производство по делото потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и предвид направеното пред въззивния съд искане, от
страна на адв. А., за присъждане на направени разноски по делото пред въззивната
инстанция се налага извода, че на основание чл. 190, ал. 1 НПК, направените от подсъдимия
Л. В. М. разноските в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за адвокатска защита пред СГС
следва да бъдат присъдени в тежест на частния тъжител Ч., т.к. видно от приложения по
делото договор за правна помощ подсъдимият М. ги е заплатил в брой. На последно място и
на основание чл. 190, ал. 2 НПК частният тъжител Ч. следва да бъде осъден да заплати и
сумата от 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СГС.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Софийски градски съд,
НО, ХIII въззивен състав
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 29.05.2025 г., постановено по
нчхд № 797/2025 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1,
вр. с чл. 24, ал. 5, т. 5, предл. 2 НПК е прекратено наказателното производство по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 НПК частният тъжител Х. Г. Ч., с ЕГН
**********, да заплати на подсъдимият Л. В. М., ЕГН ********** сумата в размер от 400,00
/четиристотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за
правна помощ и защита пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 2 НПК частният тъжител Х. Г. Ч., с ЕГН
**********, да заплати сумата от 5,00 /пет/ лева, представляваща държавна такса за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист по сметка на СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8