№ 298
гр. гр. Д.град, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на първи октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20255610100794 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че през м. април 2021 г. ищецът бил
потърсен от Н. И. Л., с когото се договорили да купи с/у сумата от 20 000.00
лв. (двадесет хиляди лева) поземлен имот с кадастрален идентификатор
21052.1018.13 в м. "Габера" с площ от 542 кв. м., при граници и съседи:
21052.108.23, 21052.1018.22, 21052.1018.21, 21052.1018.14, 21052.1018.603 и
21052.1018.12.
Собственик на имота от 20.VIII.2019 г. била ***, която го закупила от г-
н Л., а той си запазил право на ползване. Към онзи момент *** и Н. И. Л.
съжителствали на семейни начала. На 19.04.2021 г. ищецът сключил с *** и Н.
И. Л. нотариално заверен предварителен договор за покупко-продажба.
На 20.04.2021 г. предоставил на двамата с/у надлежна разписка сумата
от 20 000.00 лв. (двадесет хиляди лева), която те си разделили. Сключил с ***
(като единствен собственик) окончателен нотариално заверен договор за
покупко-продажба на гореописания имот. Същия ден ответникът в се отказал
от запазеното право на ползване с нарочна нотариално заверена декларация.
Впоследствие обаче ответникът променил отношението си към
изповяданата и вписана сделка, защото на 21.10. 2021 г. входирал искова
1
молба, в която твърдял, че са договорили заем и поискал да му бъде
предадено/възстановено владението върху имота.
С решение № 20/31.01.2023 г. по гр. д. № 1619/2021 г. по описа на РС -
Д.град предявеният иск бил оставен без разглеждане като недопустим. С
решение № 175/16.06.2023 г. по въззивно гр. д. № 195/2023 г. на ОС -Хасково
първоинстанционното решение било отменено, вместо което бях осъден да
предаде/възстанови на ответника владението на сградите, построени в ПИ с
идентификатор 21052.1018.13, а именно 21052.1018.13.1 и 21052.1018.13.2.
С определение № 2898/11.06.2024 г. по гр. д. № 4651/2023 г. по описа на
ВКС касационната жалба срещу решение № 175/16.06.2023 г. по въззивно гр.
д. № 195/2023 г. на ОС -Хасково била оставена без разглеждане.
*** входила на 17.01.2022 г. искова молба с аналогични твърдения, като
поискала да се постанови нищожността на договора.
С решение № 215/07.07.2023 г. по гр. д. № 63/2022 г. на РС- Д.град
договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт от 20.04.2021 г, № 64, т. 2, ***, д. № 189/2021 г. на *** с № 096 НК, вписан
в СВ-Д.град, акт № 34, т. 4, д. № 516/2021 г., по силата на който *** продала на
ищеца горепосочения ПИ, бил обявен за нищожен, като в мотивите на
решението било прието, че сумата от 20 000 лева не е предадена като цена, а
като заем; договорът за заем е основание за паричното вземане.
С решение № 332/23.11.2023 г. по въззивно гр. д. № 641/2023 г. на ОС -
Хасково първоинстанционното решение било потвърдено.
С определение № 5298/19.11.2024 г. по гр. д. № 866/2024 г. по описа на
ВКС не било допуснато касационно обжалване.
По неформалния договор за заем, сключен между ищеца от една страна
и *** и Н. И. Л., на 20.04.2021 г. ищецът предал на двамата сумата от общо
20 000 лева, видно от разписката, приложена към исковата молба. Уговорките
били, че всеки от тях ще върне сумата от 10 000 лева след половин година,
който срок е изтекъл на 20.10.2021 г.
До настоящия момент сумата не била заплатена.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди Н. И. Л. да
заплати на Ж. А. М. сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева) главница,
представляваща част от неплатена главница по договор за паричен заем за
2
20 000 лева (двадесет хиляди лева), сключен на 20.04.2021 г., ведно със
законната лихва в/у главницата от 09.05.2025 г. до окончателното плащане на
сумата.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен
отговор от Н. И. Л..
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител моли е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща
представител, като не е направил искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие. На ответника са указани последиците от това процесуално
поведение с определението на съда за насрочване на делото, получено от него
на 16.09.2025 г.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и събраните по
делото писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове са
вероятно основателни. Тежестта на доказване на плащането на
претендираните с исковата молба суми е на ответника, който не ангажира
никакви доказателства.
Следователно са налице всички предвидени от закона предпоставки (чл.
238, ал. 1 във вр. чл. 239, ал. 1 ГПК) за постановяване на неприсъствено
решение, като исковете бъдат уважени, без да е необходимо излагане на
мотиви по същество (чл. 239, ал. 2 ГПК).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 400 лева внесена държавна такса.
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
3
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са
следните: при интерес от 10 000 лв. до 25 000 лв. – 1 300 лв. плюс 9 % за
горницата над 10 000 лв., като адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ е в размер на 1 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Д.град, ул.
"*** да заплати на Ж. А. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ***,
общ. Д.град сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева) главница,
представляваща част от неплатена главница по договор за паричен заем за
20 000 лева (двадесет хиляди лева), сключен на 20.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 09.05.2025 г. до окончателното плащане
на сумата.
ОСЪЖДА Н. И. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Д.град, ул.
"*** да заплати на Ж. А. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ***,
общ. Д.град сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. И. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Д.град, ул.
"*** да заплати на адвокат Т. М. – АК – Хасково адвокатско възнаграждение
в размер на 1 300 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
4